№ 591
гр. Казанлък, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20205510102013 по описа за 2020 година
Предявен е иск за установяване съществуването на вземания с правно
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК и договорните отношения
между страните.
Ищецът "Е.Б.Е." ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.
****, чрез юрисконсулт Р.С.-Ч., с адрес гр. **** моли съда да признае за
установено, че "Е.Б.Е." ЕАД има спрямо ответника К. И. К. ЕГН **********
вземане за 128,32 лв. (сто двадесет и осем лева и тридесет и две стотинки),
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 02.11.2018 г. до 01.02.2019 г.; обезщетение
за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
21.12.2018 г. до 07.06.2020 г., в размер на 17,67 лв. (седемнадесет лева и
шестдесет и седем стотинки); законна лихва върху горепосочената главница
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда - 08.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. В хода на
производството по повод извършено частично прекратяване на претенциите,
прави уточнение, че претендира сумата 6,66 лв., представляваща цена на ел.
енергия по фактура ********** за периода 02.11.2018 г. – 5.11.2018 год. и
83,93 лв. цена на ел. енергия по фактура ********** за периода 15.12.2018 г. –
01.01.2019 год. в едно със сумата 17,67 лв., представляваща обезщетение за
1
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
21.12.2018 г. до 07.06.2020 г., както и законна лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда - 08.06.2020 г. до изплащането им. Признава, че още на 07.04.2021
година ответникът е извършил плащане на всички претендирани с настоящия
иск главници и лихви, което твърди, че следва да се тълкува като признание
на иска.
Моли съда ако отхвърли исковете му като погасени поради плащане
да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски, а именно
75 лв. държавна такса, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, разноски по
ч.гр.д. № 1044/20 по описа на РС-Казанлък в размер на 75 лв.
Твърди, че по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия дружеството е
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект с ИТН ****,
находящ се в гр. **** с клиент С. Д. К.а. При подготовка на документи за
съдебно събиране на задължения от направена справка в Агенция по
вписванията установил, че К. И. К. е собственик на имота от 15.06.2006 г.
Извършили служебна смяна на партидата, изпратили писмо до новия клиент с
изх. №8452741-1/08.11.2019 г.
За К. И. К. открил клиентски номер ****. В изпълнение на
задълженията си доставил в обекта на К. И. К. в периода 02.11.2018 г. до
01.02.2019 г. електроенергия на обща стойност 90,59 лв. /6,66 лв. + 83,93 лв./,
която до този момент не е заплатена. Поради забава в заплащане на
консумираната ел. енергия ответникът му дължи законна лихва в общ размер
от 17,67 лв. за периода 21.12.2018 г. - 07.06.2020 г. както и законна лихва за
забава се дължи за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на
образуване на настоящото производство.
Ответникът К. И. К., ЕГН ********** признава, че от 15.06.2006 г. е
собственик на апартамент ***, находящ се на в гр. ****, който е
индивидуализиран като обект с ИТН ****, с краен снабдител на електрическа
енергия ищцовото дружество. Не оспорва, че за този имот партидата не е
променяна, нито от стария собственик – неговата майка С. Д. К.а /починала
през 2016 г./, нито от него самия. Оспорва претенции на ищеца като
недопустими и неоснователни.
2
Моли съда да прекрати производството по делото поради
недопустимост на предявените искове, алтернативно да признае за
установено, че не дължи на ищцовото дружество сумата от 128.32 лева,
представляваща стойността на консумираната от обект с ИТН ****, с място
на потребление гр. *****, електрическа енергия за периода 02.11.2018 г. -
01.02.2019 г., за която са издадени фактури № **********/09.12.2018 г., №
**********/09.01.2019 г. и № **********/09.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.06.2020 г. /датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й
изплащане; че не дължи на ищцовото дружество сумата от 17.67 лева,
представляваща стойността на обезщетението за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода 21.12.2018 г. - 07.06.2020
г., поради недължимостта на сумата по главния иск.
Претендира да му бъдат присъдени направените разноски по делото в
размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
От получената Заповед № 555/09.06.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. 1019/2020 г. по описа на РС
- Казанлък, разбрал, че за този обект на него като на клиент с № **** на
ищеца му е начислена „стойност на електрическа енергия, доставена за
периода от 02.11.2018 г. до 01.02.2019 г. на основание общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е." ЕАД и чл.98а от
ЗЕ." И в трите фактури № **********/09.12.2018 г., № **********/09.01.2019
г. и №**********/09.02.2019 г. изд. от ищцовото дружество за доставената
през този период електрическа енергия на това място за потребление е
посочен неговия клиентски номер. Фактурите не са адресирани до него в
качеството му на получател на доставката, въпреки извършената служебна
промяна на партидата на обекта, за която му е изпратено, но не е получил
писмо, изх. № 8452741-1/08.11.2019 г. на ръководител отдел „Билинг" към
„Е.Е." ЕАД.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
3
Въз основа на образувано на 08.06.2020 г. ч.гр.д. № 1044/20 по описа на
РС-Казанлък със Заповед за изпълнение на парично задължение
№555/09.06.2020 год. е разпоредил длъжникът К. И. К., ЕГН **********, с
настоящ и постоянен адрес: гр. ***** да заплати на кредитора „Е.Б.Е.” ЕАД,
*****, с адрес: гр. ****, със законни представители М. М. М.- Д. и Ж.П.С.,
сумата: 128,32 лева /сто двадесет и осем лева и 32 ст./ - главница; 17,67 лв. –
лихва за периода от 21.12.2018 г. до 07.06.2020 г.; законната лихва върху
главницата, считано от 08.06.2020 г. до изплащане на задължението; 75,00
лева разноски по делото, от които 25,00 лева (двадесет и пет лв. и 00 ст.)
държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за електрическа
енергия, доставена за периода от 02.11.2018 г. до 01.02.2019 г. по партидата
на К. И. К., с клиентски № ****, отнасяща се за обект на потребление: гр.
*****, ИТН: ****.
На К. И. К. е връчен екземпляр от Заповед за изпълнение на парично
задължение №555/09.06.2020 год., в който е вписано, че същата е издадена по
гр.д. №1019/2020 год. В резултат на така получената заповед, К. И. К. е подал
възражението си, че не дължи изпълнение по вземанията вписани в Заповед за
изпълнение на парично задължение №555/09.06.2020 год. по гр.д. №1019/2020
год.
Вземането на „Е.Б.Е.“ ЕАД за допълнително начислена на К. И. К. с
клиентски номер №****, за обект на потребление: ****, ИТН **** по
издадената по ч.гр.дело №345/2020 г., Заповед 167/06.02.2020 год. за 359.38
лв. главница, представляваща начислени 1859 кВтч електроенергия за
периода 06.11.2018 г.-14.12.2018 г.; 35.74 лв. обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 12.02.2019 г. - 04.02.2020 г.; законна лихва
върху главницата от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането
произтичащо от установено неизмерване, непълно и неточно измерване на
количеството електроенергия, за периода от 06.11.2018 г. до 14.12.2018 г. е
признато за дължимо с влязло в сила съдебно решение №127/25.11.2021 год.
постановено по възз.т.д. №1351/2021 г. по описа на ОС-Стара Загора.
Видно от приложената справка по лице от регистъра на Агенцията по
вписванията, Служба по вписванията – Казанлък, на 15.06.2006 година К. И.
К. е станала собственик на самостоятелен обект в сграда, гр. ****.
По делото са представени 3 фактури, издадени за ИТН **** на името на
4
С. К.а с клиентски № **********: ф.№********** за 39 кВтч ел. енергия за
отчетен период 02.11.2018 г.- 01.12.2018 г. на стойност 6,66 лв. с ДДС с
отбелязване, че няма просрочени стари задължения; ф.№********** за 465
кВтч ел. енергия за отчетен период 02.12.2018 г.- 01.01.2019 г. на стойност
83,93 лв. с ДДС; фактура №********** за 214 кВтч ел. енергия за отчетен
период 02.01.2019 г.- 01.02.2019 г. на стойност 37,73 лв. с ДДС.
Видно от заключението на приетата по приложеното гр.д. 884/2020 год.
по описа на РС-Казанлък СТЕ неотчетената от манипулирания електромер ел.
енергия е изчислена за период от 38 дни назад от датата на констатиране на
несъответствието, т.е. за периода 06.11.2018 г.-14.12.2018 г. като 06.11.2018 г.
е датата на извършване на манипулацията на електромера /събиране на входящия
и изходящия фазов проводник заедно на входящата фазова клема на клемния блок/, а
14.12.2018 г. – датата на демонтажа на манипулирания електромер. От
начисленото прогнозно неизмерено количество ел. енергия за този период е
приспадната отчетената от електромера през същия период ел. енергия в
размер на 5 кВтч след което за оставащите 1859 кВтч е издадена фактура
12005211187/30.01.2019 г. за 359,38 лв.
Безспорно е, че „Е.Б.Е.“ ЕАД е търговско дружество с предмет на
дейност обществено снабдяване с електрическа енергия на потребителите и
предоставяне на други услуги, свързани с продажбата на ел. енергия
извършвана при обявените публично Общи условия за продажба на
електрическа енергия на „Е.Б.Е.” ЕАД и ответникът К. е потребител на
доставяната от дружеството в обект в гр. *****, ап.54 за периода м.11.2018 г.
– м. 02.2019 г. електрическа енергия.
Безспорно в отношенията между страните, е че на 07.04.2021 год. К. И.
К. е заплатил по сметка на ищеца за обект с ИТН **** сумите 128.32 лева,
стойност на консумираната в гр. *****, ап.54 електрическа енергия за
периода 02.11.2018 г. - 01.02.2019 г., за която са издадени фактури №
**********/09.12.2018 г., № **********/09.01.2019 г. и №
**********/09.02.2019 г. и 17.67 лева, представляващи стойността на
обезщетението за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода 21.12.2018 г.- до 07.06.2020 г. На същата дата ответникът е
заплатил на ищеца и такса от 7,00 лв. за „възобновяване на захранване-
дистанционно прекъсване“ на ел. енергия /л.74/ за същия обект.
5
Ищецът с молбата си от 15.06.2022 год. оттегли направеното с молбата
си от 03.06.2022 год. искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза
за установяване как е бил отчитан електромерът през претендирания период
от време и какви показания са отчетени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В тежест на ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата на които
се основава претенцията му. В тежест на ответника бе да докаже
възраженията си за недължимост на претендираните суми.
Към настоящия момент ответникът няма неплатени задължения за
главница и лихви по Заповед за изпълнение на парично задължение
№555/09.06.2020 год., в който е вписано, че същата е издадена по ч.гр.д.
№1044/2020 год. тъй като е извършил заплащане на сумите на 07.04.2021 год.
/след образуване на настоящото исково производство/.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че плащането представлява
признание на задълженията. Ответникът е платил след като захранването на
имота му с ел.енергия е било прекъснато от ищеца, т.е. за да възобнови
нормалната експлоатация на обекта.
От доказателства по делото може да се направи извода какво е
количеството консумирана в обекта с ИТН **** ел. енергия за претендирания
период - то съответства на сбора на посочените в процесните фактури
количества по следните съображения: за периода 02.11.2018 г. - 01.12.2018 г.
посочен във ф. №********** /за 39 кВтч ел. енергия/ на стойност 6,66 лв. с
ДДС и за периода 02.12.2018 г.- 01.01.2019 г. посочен във ф.№********** /за
465 кВтч ел. енергия/ на стойност 83,93 лв. с ДДС има отрязък от време – от
06.11.2018 г. до 14.12.2018 год., в който електромерът е отчел 5 кВтч ел.
енергия, която е предмет на една от двете или частично и на двете фактури.
Ответникът е дължал на ищеца по Заповед за изпълнение на парично
задължение №555/09.06.2020 год., издадена по ч. гр.д. №1044/2020 год.
сумата 128.32 лева, представляваща стойността на консумираната в гр. *****,
ап.54 електрическа енергия за периода 02.11.2018 г. - 01.02.2019 г., за която са
издадени фактури № **********/09.12.2018 г., № **********/09.01.2019 г. и
6
№ **********/09.02.2019 г. и сумата 17.67 лева, представляваща стойността
на обезщетението за забавено плащане на главницата от 128.32 лева за
периода 21.12.2018 г. - до 07.06.2020 г., но е изпълнил тези свои задължения
на 07.04.2021 година, в хода на съдебното исково производство и на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК този факт следва да бъде взет под внимание
като обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявените установителни
искове, като погасени, чрез плащане в хода на процеса.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски
на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението
си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск.
Разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната
страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера.
Ответникът е дал повод за образуване на производство – по делото се
установи, че в негова тежест са възникнали претендираните парични
задължения, в хода на заповедното и исковото производство възразява по
дължимостта на същите като заявява, че погасяването им, довело да
отхвърляне на иска, извършено в хода на процеса е против волята му /по
принуда/.
Предвид изложеното съдът счита, че ответникът дължи на ищеца
направените в настоящото производство разноски в размер общо на 225 лв.,
от които 75 лв. за държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е станал причина за образуване и на заповедното производство
затова на основание чл. 78, ал.1 от ГПК дължи на ищеца разноски и за това
производство в общ размер от 75 лв., от които 25,00 лв. за държавна такса и
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като ПОГАСЕНИ поради плащане в хода на съдебното
производство предявените от "Е.Б.Е." ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. ****, с адрес за призоваване: гр. **** против К. И. К., ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес: гр. *****, искове съдът да признае
за установено, че К. И. К., ЕГН ********** дължи на "Е.Б.Е." ЕАД, ЕИК
***** по издадената по ч. гр.д. №1044/2020 год. по описа на РС-Казанлък
Заповед за изпълнение на парично задължение №555/09.06.2020 год. суми:
128,32 лева /сто двадесет и осем лева и 32 ст./ - главница, представляваща
цена на доставена в обект с ИТН **** за периода 02.11.2018 г. – 01.02.2019 г.
ел. енергия; 17,67 лв., представляващи обезщетение за забавеното изплащане
на главницата за периода от 21.12.2018 г. до 07.06.2020 г.; законната лихва
върху главницата, считано от 08.06.2020 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр.
***** да заплати на "Е.Б.Е." ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. ****, сумите:
- 225 лв., разноски по настоящото исковото производство;
- 75 лв., разноски по производство по ч. гр. д. № 1044/2020 г. по описа
на РС-Казанлък.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8