Р Е Ш
Е Н И Е № 83/15.6.2020
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на 26 май две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 324 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „Боровец инвест 2012“ЕООД,
гр.Ямбол, ул.***, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Г.Т., против
Ревизионен акт № Р-02002818008107-091-001/10.06.2019г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – Бургас, с който са установени дължими задължения на
жалбоподателя за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местните и
чуждестранни физически лица за период от 01.01.2018
г. до
30.09.2018г., в размер: 497 746.15 лв. (главница) и 30 696.80
лв.(лихва). Претендира се отмяна по съображения,
че ревизионният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и в тази
връзка се оспорва установената липса на осчетоводени парични средства по сметка
501 неясно към 17.08.2018г., към 31.08.2018г или към 31.10.2018г., която да
представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1,
т.5, б.“в“ от ДР на ЗДДФЛ.На второ място посочва, че според законовата
регламентация евентуалната липса на активи не се приравнява нито на дивидент,
нито на скрито разпределение на печалбата.Претендира се и присъждане на
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание оспорващият „БОРОВЕЦ ИНВЕСТ 2012“ ЕООД гр. Ямбол, редовно
призован, не изпраща представител.
Ответната
страна Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Бургас при Централно управление на НАП, редовно призован, се представлява от М.Й.-правоспособен
юрист, която моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и
недоказана.Излага съображения за това, че нито в ревизионното производство,
нито в административното обжалване на РА, нито в съдебното производство са
ангажирани доказателства и обяснения за какво са изразходвани сумите, отчетени
по сметка 501 – Каса в лева, която към 17.08.2018 г. и по счетоводни данни е с
дебитно салдо в размер на 9 954 922,96, и същите не са налични. В хода на
ревизионното производство са направени множество усилия и оглед на
стопанисваните от жалбоподателя офиси в гр. Ямбол на ул. ***, на ул. *** и на ***, но парите не са
били налични като физическа субстанция. При множеството изискани писмени
обяснения от управителя Д. Т. същият не е посочил причината, поради която тези
парични средства не са налични, затова е направен извод от органа по приходите,
че се касае за суми, несвързани с дейността на данъчнозадълженото лице,
разпределени в полза на неговия собственик или свързани с него лица, която
хипотеза е в обхвата на §1, т. 5, б. „в“ от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ
и представлява скрито разпределение на печалбата, за което се дължи данък. Подробни
аргументи са изложени в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ и ревизионния
доклад. Моли съдът да присъди и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 7814 лева, според цената на материалния интерес и
изчислено по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища
на страните, прие за установено следното:
Със Заповеди № РД-1/02.01.2018г.,
№РД-834/01.10.2018г. и №РД-3/01.01.2019г. на
Директора на ТД на НАП-Бургас са оправомощени органи
по приходите,
които да издават заповеди за възлагане на ревизии и резолюции за извършване на
проверки на органите по приходи от отдел „Ревизии“, съотв.
за периодите: 01.01.2018-31.12.2018г.,01.10.2018-31.12.2018г.
и 01.01.2019-31.12.2019г. В раздел І, т.8 от заповедите е включен Д. И. В.
– началник сектор „Ревизии“, определен е и служител, който да го замества при
отсъствие(платен и неплатен годишен отпуск, отпуск по
болест, злополука, командировка и др.) и да се счита за оправомощен
служител – М.А.Г.-В. – инспектор по приходите. Със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02002818008107-020-001 / 21.12.2018 г. М.А.Г.-В., в качеството си
на заместник на Д. И. В., е възложила да бъде извършена ревизия на „Боровец инвест 2012“ЕООД, гр.Ямбол, ул.***, ЕИК *********, за
задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица за периода 01.01.2017-30.09.2018г.
За извършване на ревизията са определени: 1. К.Г.А. - Главен инспектор по
приходите (ръководител на ревизията) 2. Д.Ж.Й. - Главен инспектор по приходите
3. Н.К.В. - Старши инспектор по приходите, тримесечен срок, считано от
връчването, и 14-дневен срок за ревизионнен доклад
след извършването й. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 27.12.2018г. Ръководителят
на ревизията е направил предложение за промяна в обхвата на ревизията за
корпоративен данък за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г.
и искане за продължаване срока на ревизията до 02.05.2019г., двете от
28.03.2019г..В тази връзка е издадена Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия №
Р-02002818008107-020-002 / 28.03.2019г. от Д. И. В. – началник сектор „Ревизии“-
разпоредено е ревизията да обхване задължението за
корпоративен данък за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г.
и за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2017-30.09.2018г., да завърши в срок до 02.05.2019г. и е
определен14-дневен срок за ревизионнен доклад след
завършването й.
В определения по-горе срок е
издаден Ревизионен доклад № Р-02002818008107-092-001 / 15.05.2019г., подписан
от лицата, на които е възложено извършването на ревизията със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-02002818008107-020-001 / 21.12.2018 г. Предложени
са за установяване:
1. По
ЗКПО - корпоративен данък за 2018г. в размер на 1106.07лв. и лихва в размер на
9.06лв., изчислена към 15.05.2019г.
2. По
ЗДДФЛ за 2017г. не е предложен за установяване размер на задължение за данък
върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически
лица
3. По
ЗДДФЛ - задължение за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на
местни и чуждестранни физически лица за периода 01/2018-09/2018 в размер на
497746.15лв. и лихва за същия период, изчислена към 15.05.2019г. в размер на
27239.95 лв.
Основен мотив за установяване
на задължението по т.3 е липсваща касова наличност, счетено за скрито
разпределение на печалбата.
Ревизионният доклад е връчен на
ревизираното лице по електронен път на 17.05.2019г. Въз основа на доклада е
издаден Ревизионен акт № Р-02002818008107-091-001 / 10.06.2019 г. , подписан
от Д. И. В. – началник сектор
„Ревизии“(в качеството на възложител на ревизията) и К.Г.А. - Главен инспектор
по приходите (в качеството на ръководител на ревизията). Установени са:
1. По
ЗКПО - корпоративен данък за 2018г. в размер на 1106.07лв. и лихва в размер на
9.21лв., изчислена към 10.06.2019г.
2. По
ЗДДФЛ за 2017г. няма установен размер на
задължение за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица
3. По
ЗДДФЛ - задължение за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на
местни и чуждестранни физически лица за периода 01/2018-09/2018 в размер на
497746.15лв. и лихва за същия период, изчислена към 10.06.2019г. в размер на
30696.80 лв.
Ревизионният акт е връчен на
ревизираното лице на 12.06.2019г., което е подало жалба против ревизионния акт
с вх.№ВхR-5849/26.06.2019г. в ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол, до Директора на
Дирекция ОДОП-Бургас, с искане да бъде отменен изцяло РА и ревизията да бъде
върната за повторно разглеждане. В жалбата не са изложени конкретни съображения
за незаконосъобразност, общо се сочи
като основание нарушения на процедурни правила при извършване на ревизията и
връчване на доклада.
С Решение №152/22.08.2019г.
Директорът на Дирекция ОДОП-Бургас е приел жалбата за разглеждане като подадена
срещу определените с РА задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.07.2017 г. до
30.09.2018 г. в размер на 497746.15лв. и лихва за просрочие
в размер на 30696.80 лв. Описал е извършените процесуални действия и
констатациите от ревизионния доклад за проверка на дружеството за установяване
на фактическата касова наличност на паричните средства, приключила с Протокол
№П-02002818140115-073-001/29.11.2018г., при която е констатирано, че дружеството има регистрирани 26 ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП в обекти в
страната, два от тях в Ямбол, установено е че от 2018г. не стопанисва други
обекти в страната, а само двата в Ямбол. На 17.08.2018г. е била извършена
проверка в офиса на дружеството в гр.Ямбол, ***, за която е съставен Протокол
Кд 73 серия АА №0609281 и не са установени налични средства, които по оборотна
ведомост са 9 954 922.96лв.На
същата дата са извършени проверки в двата търговски обекта в гр.Ямбол, *** и ***,
които са били затворени и за проверките са съставени Протокол Кд 73 серия АА
№0609280 и Протокол Кд 73 серия АА №0609279.На 26.09.2018г. органите по
приходите отново са посетили двата търговски обекта, установено е, че в обекта
на *** са налични парични средства в размер на 270лв., а в другия обект няма
налични средства.За тези две проверки са съставени Протокол Кд 73 серия АА №0074528
и Протокол Кд 73 серия АА №0609284. На ревизираното лице е връчено искане от
02.10.2018г. да посочи местонахождението на наличните парични средства, в
отговор на което управителят посочил, че се намират в Ямбол, но не е конкретизирал
местонахождението им.Не са представени обяснения и документи за доказване на
движението на сумите по сметки 501 Каса в лева и 503 Разплащателна сметка в
лева.На 23.11.2018г. управителят на дружеството представил декларация, в която сочи, че паричните
средства по сметка 501 Каса в лева не са налични, но не е посочил причината за
това.На дружеството е връчена покана по чл.103 от ДОПК да подаде коригираща
декларация по реда на чл.103, ал.2 от ДОПК и/или Декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за трето тримесечие на 2018г.При проверка в
масивите на НАП ревизиращият екип е установил, че декларации не са подадени. До
приключване на ревизията исканите документи и обяснения за какво са
изразходвани сумите, осчетоводени по сметка 501 към 17.08.2018г. не са представени.
Ревизиращият екип е стигнал до извода, че в случая е налице разпределение под
каквато и да е форма на суми от патримониума на
задълженото лице в патримониума на неговия собственик
или на свързани с него лица. Прието е, че се касае за суми, несвързани с
дейността на данъчно задълженото лице, разпределени в полза на неговия
собственик или на свързани с него лица, която хипотеза попада в обхвата на §1,
т.5, б.“в“ от ДР на ЗДДФЛ., тъй като липсва документална обоснованост на сумите
и няма как да се докаже връзка с извършваната дейност. Приложено е данъчно
третиране, предвидено за скрито разпределение на печалбата, като за дата на същото
е приета датата на проверката на 17.08.2018г. и е определен дължим данък върху
дивидент за трето тримесечие на 2018г. на осн.чл.65,
ал.3 от ЗДДФЛ във връзка с чл.38, ал.1, т.2, б.“а“, чл.38, ал.3 и чл.46, ал.3
от същия закон за сумите, формирали
дебитно салдо към 17.08.2018г. по сметка Каса в лева в размер на 9
954922.96лв., които реално не са установени като налични, и лихва за просрочие 30 696.80лв. на осн.чл.1 ЗЛДТДПДВ и чл.175 ДОПК.
С решението на директора на
ДОДОП е потвърден Ревизионен акт № Р-02002818008107-091-001 / 10.06.2019 г.,
издаден от Д. И. В. – началник сектор „Ревизии“(
възложител на ревизията) и К.Г.А. - Главен инспектор по приходите (ръководител
на ревизията), зазадължение:данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местните и чуждестранните лица за период 01.07.2017г.
до 30.09.2017г. за сумите: главница 497 746.15лв и лихва 30696.80лв.
Допусната е фактическа грешка в крайната дата на ревизирания период като вместо
30.09.2018г. е вписано 30.09.2017г., но това не води до неяснота на изразената
воля, предвид факта, че са потвърдени изцяло сумите във вид на главница и
лихва, така, както са посочени в РА - за 2017г. не е установено задължение за
данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местните и чуждестранните
лица, установеният размер е за периода 01/2018-09/2018г.. Решението е връчено
по електронен път на ревизираното лице на 28.08.2019г.
Жалба срещу РА след потвърждаващото
решение на директора на ДОДОП е подадена до Административен съд Ямбол чрез
решаващия орган на 11.09.2019г. в частта на акта за установените задължения за данък
върху дивидентите и ликвидационните дялове на местните и чуждестранните лица,
за периода 01/2018-09/2018г. за сумите: главница 497 746.15лв и лихва
30696.80лв.
Предвид горното, съдът счита
жалбата за допустима за разглеждане, като депозирана от надлежна страна,
неблагоприятно засегната от обжалвания ревизионен акт в частта, в която е
потвърден за установените задължения за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местните и чуждестранните лица, и в срока по чл.156,
ал.1 от ДОПК.
Проверката за
законосъобразност на оспорения в настоящото производство ревизионен акт е
съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, според която съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Според чл. 119, ал. 2 ДОПК, ревизионният акт се издава
от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Обжалваният
ревизионен акт е издаден от орган, оправомощен да
възлага ревизии, но персонално от лице, което е различно от лицето, възложило
ревизията. Видно от приложените по делото Заповеди № РД-1/02.01.2018г.,
№РД-834/01.10.2018г. и №РД-3/01.01.2019г. на
Директора на ТД на НАП-Бургас, оправомощени са органи
по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии и резолюции за
извършване на проверки на органите по приходи от отдел „Ревизии“, съотв. за периодите: 01.01.2018-31.12.2018г.,01.10.2018-31.12.2018г.
и 01.01.2019-31.12.2019г. В раздел І, т.8 от заповедите е включен Д. И.
В. – началник сектор „Ревизии“, определен е и служител, който да го замества
при отсъствие(платен и неплатен годишен отпуск, отпуск
по болест, злополука, командировка и др.) и да се счита за оправомощен
служител – М.А.Г.-В. – инспектор по приходите.В конкретния случай заповедта за
възлагане на ревизия е издадена от М.А.Г.-В., в качеството си на заместник на Д.
И. В., но не са представени доказателства за отсъствие на титуляра,
което опорочава компетентността на органа, възложил ревизията, тъй като оправомощаването на М.А.Г.-В. е при хипотеза на заместване
и е обвързано с отсъствието на титуляра на провомощието, което
по делото не е удостоверено.
По отношение на изискването за
форма, съдът констатира, че всички актове в ревизионното производство – заповед
за възлагане на ревизия(ЗВР), последващи заповеди за
изменение на ЗВР, ревизионен доклад и
ревизионен акт са създадени като електронен документ и подписани с електронен
подпис. По отношение на същите, с оглед на установената фикция по чл.3, ал.2 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, писмената
форма се смята за спазена. Не се установява и липса на задължителен реквизит на
РА, съобразно предвидените в чл.120, ал.1, т.1-т.8 от ДОПК – РА съдържа името и
длъжността на органите, които го издават; номер и дата; данни за ревизираното
лице; обхват на ревизията и изложение на обстоятелствата от значение за
извършването й; мотиви; разпоредителна част, пред кой орган и в какъв срок може
да се обжалва; подписи на органите по приходите, които са го издали.Към
ревизионния акт е приложен ревизионен доклад, подписан от длъжностните лица, на
които е възложено извършването на ревизия.
Всички актове в ревизионното
производство са надлежно връчени на ревизираното лице, многократно на същото е
предоставена възможност да представи доказателства, обяснения, както и да
направи възражения, при което съдът счита, че правото му на защита в хода на
административното производство не е било ограничено.
Спорът по делото се свежда до материалната
законосъобразност на РА, конкретно налице ли е хипотезата на скрито
разпределение на печалба. По искане на жалбоподателя се назначи
съдебно-икономическа експертиза, констатирала следното:
1.След предоставена касова
книга за периода януари 2017г. - септември 2018г. вещото лице е проследило
хронологичните записвания по сметка 501 (каса в лева) на дружеството, при което
установило, че са напълно документално обосновани.
2. Във фирмата има заведени
касови книги от два обекта на адреси:гр.Ямбол, *** и ***. Приложени са дневни
отчети от двата касови апарата. Отчитането на паричните средства е ставало
синтетично и аналитично.
3. Към периода
м.август-октомври 2018г. фирмата е стопанисвала два търговски обекта под наем:
в гр.Ямбол ***, по сключен безвъзмезден
договор с физическо лице Е.С.Б.
с адрес:***, и в гр.Ямбол ***, по сключен договор със „Стил” ЕООД с
ЕИК:*********. Дружеството не е имало собствени търговски помещения.
4. Извършвани са инвертаризации два пъти годишно през годините 2017г.,2018г.
и 2019г. на следните дати:
15.12.2019г. със заповед №25 е
извършена инвентаризация на паричните средства в касата в присъствията на тричленна комисия,
при което не е установена разлика от счетоводната наличност и паричните
средства в нея, които са били на стойност 10 105 263лв.
15.06.2019г. със заповед №12 е
извършена инвентаризация на паричните средства в касата в присъствието на тричленна комисия,
при което не е установена разлика от счетоводната наличност и паричните
средства в нея, които са били на стойност 10 019480лв.
15.12.2018г. със заповед №136
е извършена инвентаризация на паричните средства в касата в присъствието на тричленна комисия,
при което не е установена разлика от счетоводната наличност и паричните
средства в нея, които са били на стойност 9 927579лв.
18.06.2018г. със заповед №98 е
извършена инвентаризация на паричните средства в касата в присъствието на тричленна комисия,
при което не е установена разлика от счетоводната наличност и паричните
средства в нея, които са били на стойност 9 931852лв.
18.12.2017г. със заповед №225
е извършена инвентаризация на паричните средства в касата в присъствието на тричленна комисия,
при което не е установена разлика от счетоводната наличност и паричните
средства в нея, които са били на стойност 9 108778лв.
15.6.2017г. със заповед №124 е
извършена инвентаризация на паричните средства в касата в присъствието на тричленна комисия,
при което не е установена разлика от счетоводната наличност и паричните
средства в нея, които са били на стойност 3 691 707лв.
Горепосочените средства са
налични в сметка 501(каса в лева) на
фирмата и са в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и
приложимите стандарти.
5.След извършена справка при жалбоподателя се установило, че към датата на
експертизата е извършвал търговска дейност в два офиса за бързи кредити
намиращи се на следните адреси: в гр.Ямбол *** ; в гр.Ямбол ***. Търговската
дейност на фирмата е отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства и финансов
лизинг, след изпълнение на изискванията на Закона за кредитните институции.
Фирмата има наети два обекта под наем на горепосочените адреси. Към датата на
извършване на експертизата фирма „Боровец 2012”ЕООД има назначени 5 лица:В.Г.С. на длъжност банков служител; Д.
Г.Д. на длъжност технически изпълнител;Д.Г.Т. на длъжност управител; Д.Т.Т. на длъжност технически изпълнител; Й.Г.К. на длъжност
технически сътрудник.
6. Към датата на извършване на
експертизата по оборотна ведомост като крайно салдо в касата на дружеството има
налични парични средства единствено по сметка 501 (каса в лева)
10 104 662.19лв.
Вещото лице не е извършвало
инвентаризация на касите в търговските обекти.
Във връзка с разпределението
на доказателствената тежест, в с.з. съдът е дал указания на оспорващия
„БОРОВЕЦ ИНВЕСТ 2012“ ЕООД гр. Ямбол, че следва да представи доказателства за
обстоятелствата къде фактически се съхраняват наличните според оборотна
ведомост парични средства на дружеството. Жалбоподателят е поискал ангажиране
на гласни доказателства, допускане до разпит на свидетели, вкл. и на лицата,
извършвали инвентаризация, но до приключване на съдебното дирене такива
свидетели не са индивидуализирани, нито доведени за разпит в с.з. Преди да
приключи съдебното дирене съдът напомни на страните, че жалбоподателят носи доказателствена тежест за оборване констатацията от приходната
администрация за това, че сочените в ревизионния акт парични средства не са
налични в касите на дружеството, а ответната страна носи доказателствена
тежест за това, че липсващите суми в касите на дружеството представляват скрито
разпределение на печалбата.
Предвид събраните по делото
доказателства, съдът приема за необорена констатацията на органите по
приходите, че в два от обектите, стопанисвани от жалбоподателя и към датата на
първата проверка на 17.08.2018г. в офиса на дружеството и към втората проверка
на 26.09.2018г. (в гр.Ямбол, *** и ***) средствата по оборотна ведомост като
налични в сметка 501(каса в лева) не са фактически налични. Това е констатация от проверка на
17.08.2018г., извършена в офиса на дружеството в гр.Ямбол, ***, за която е
съставен Протокол Кд 73 серия АА №0609281 и не са установени налични средства,
които по оборотна ведомост са
9 954 922.96лв, както и в Протокол Кд 73 серия АА №0074528 и
Протокол Кд 73 серия АА №0609284(л.499, л.503 от делото).Тази констатация не се
опровергава от представените като част от експертизата заверени от
жалбоподателя инвентаризационни описи – описите не съдържат дата, нито място на
извършване на инвентаризацията, поради което съдът приема, че не е доказано
фактическото извършване на проверка за съответствие между счетоводна и касова
наличност.Тези доказателства не са представени в хода на ревизията, поради
което съдът ги счита за създадени за целите на съдебното доказване, още повече
че и в хода на ревизионното производство, управителят е представил декларация с
вх.№ ВхК-12618/23.11.2018г. за това, че паричните средства не са налични.
Независимо от горното, само
поради факта, че сумите по оборотни ведомости не са налични в касата на дружеството
не може да се приеме, че с тях е извършено скрито разпределение на печалбата.
Съгласно легалната дефиниция
на понятието дивидент, дадена в §1, т.5, б."в" от ДР на ЗДДФЛ,
дивидент е и скритото разпределение на печалба, а по отношение на понятието
скрито разпределение на печалба §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към ЗКПО. Според
мотивите на органите по приходите, става въпрос за хипотезата на §1, т.5, б."а" от ДР на ЗКПО - скрито
разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно
задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени,
изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на
дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". Ревизираното лице не
е дало обяснение за това обстоятелство, нито е представило документи,
установяващи изплащането на сумите на него лично като едноличен собственик на
капитала, на свързани с дружеството лица по смисъла на § 1,т.3 от ДР на ДОПК
или на други лица, но то не носи доказателствена
тежест в тази връзка.Обратно, приходната администрация следва да установи в
процеса, че сумата е изплатена, начислена или разпределена под някаква форма от
управителя/едноличния собственик на капитала/, за да се приеме, че е налице
скрито разпределение на печалба или дивидент. Това обстоятелство следва да бъде
установено от приходната администрация с надлежни доказателства, а не да се
гради на база предположение, каквото е направено по същество, че след като
сумата я няма в касата, то тя е била разпределена като печалба. В този смисъл
са Решение № 159 от 05.01.2018г. по адм.д. №
5292/2017г. и Решение №2134 от 11.02.2020г. по адм. дело
№11359/2019 на ВАС.
По изложените съображения
съдът счита жалбата за основателна, при което РА в обжалваната му част пред
съда като материално незаконосъобразен следва да се отмени. Съобразно изхода на
спора основателна е и претенцията за съдебно-деловодни разноски на
жалбоподателя общо в размер на 550лв., представляващи заплатена държавна такса
в размер на 50лв. и заплатен депозит за вещо лице в размер на 500лв.
Водим от горното и на основание чл.160 ,ал.1 ДОПК,
Административен съд-Ямбол, пети състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-02002818008107-091-001/10.06.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – Бургас, с който са установени дължими задължения на „Боровец инвест 2012“ЕООД, гр.Ямбол, ул.***, ЕИК ********* за данък
върху дивидентите и ликвидационните дялове на местните и чуждестранни физически
лица за период от 01.01.2018 г. до
30.09.2018г., в размер: 497 746.15 лв. (главница) и 30 696.80
лв.(лихва).
ОСЪЖДА Дирекция
"Обжалване и данъчно –осигурителна практика", град Бургас при ЦУ на
НАП да заплати на „Боровец инвест 2012“ЕООД,
гр.Ямбол, ул.***, ЕИК ********* сумата 550 лева съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете