№ 476
гр. София , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000503171 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 1689/02.03.2020 г., постановено по гр. д. № 15668/2020 г. на СГС,
ответникът С. Б. Д. е осъден да заплати на ищцата М. Р. Х., конституирана в хода на
производството на мястото на първоначалната ищца Й. В. П., на основание чл.45, ал.1 от
ЗЗД сумата от 20`000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на Д. М. Х., настъпила на 08.04.2015 г., ведно със законната лихва от 08.04.2015 г. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
200`000 лева, като неоснователен.
Недоволна от решението в отхвърлителната му част е останала ищцата Х., която в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушения
на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че неоправдано съдът е занижил
размера на присъденото обезщетение, позовавайки се на възрастта на нейната баба –
първоначалната ищца П., към датата на смъртта на майка й Д. Х., без да съорази връзката
между смъртта на дъщерята Д. и настъпилата не след дълго смърт на нейната майка П..
Последната в никакъв случай не изпитвала неприязън към единственото си дете, а по скоро
1
раздорът, съществувал между тях, бил в резултат от поведението на дъщерята. Като счита,
че съдът в случая не е отчел в пълна степен обема и интензитета на търпените от П. вреди,
моли решението на първоинтстанционния съд в неговата отхвърлителна част да бъде
отменено е вместо него искът - уважен.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият Д. оспорва подадената жалба и моли да се
потвърди обжалваният акт.
Според уредените в чл.269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно
проверката на правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези
правомощия, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - гр.София намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45, ал. 1 от ЗЗД от Й. В. П., починала в хода на
производството и заместена по реда на чл. 227 ГПК от своята внучка М. Р. Х., против С. Б.
Д., за присъждане на обезщетение в размер на 200`000 лв. - неимуществени вреди,
претърпени от починалата в хода на процеса Й. В. П. от смъртта на нейната дъщеря Д. М.
Х., настъпила на 08.04.2015 г., причинена от ответника С. Б. Д., ведно със законната лихва
от 08.04.2015 г. до окончателното плащане.
По делото няма спор относно фактите, а и от представената присъда № 48/28.10.2015 г. по
н.о.х.д. № 411/2015 г. на ОС – Пазарджик (която е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданско-правните последици на деянието относно това, извършено ли е,
неговата противоправност и виновността на дееца) се установява, че на 01.04.2015 г. срещу
02.04.2015 г. в с. Щърково, обл. Пазарджик, в къща, находяща се на ул. “Четвърта“, кв.9,
УПИ II - 432, ответникът Д. е нанесъл множество силни удари в главата и тялото на Д. М.
Х., с които умишлено я е умъртвил, като смъртта е настъпила на 08.04.2015 г. в МБАЛ
“Пазарджик“ АД. Убийството е извършено с особена жестокост – престъпление по по
чл.116, ал.1, т.6, предл. четвърто, вр. чл.115 от НК. Видно от представеното удостоверение
за наследници от 24.04.2017 г., първоначалната ищца Й. В. П. е майка на починалата Д. М.
Х..
Й. В. П. е починала в хода на делото на 24.04.2017 г., като на нейно място е конституирана
нейната внучка М. Р. Х. - дъщеря на Д. М. Х., видно от удостоверение за наследници от
08.03.2018 г.
Спорът във въввъззивното производство касае единствено вида, характера и обема на
понесените от първоначалната ищца неимуществени вреди, респ. какъв следва да е размерът
на дължимото й се обезщетение по чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД.
При съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства настоящият състав
приема за установено, че за период от около три години преди настъпването на смъртта на
2
Д. Х. в отношенията й с нейната майка - първоначалната ищца Й. П., е настъпил разрив. В
тази насока, на първо място, е приложеното решение от 16.11.2012 г. по гр. д. № 16011/2012
г. на СРС, ГО, 82 състав, за издаване на заповед, с която на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН Д.
Х. е била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Й.
П., като ѝ е била наложена забрана да приближава жилището и местата за социален отдих и
контакти на П. на разстояние, по-малко от 20 метра за срок от шест месеца. Същевременно,
разривът в отношенията е виден и от изнесените от самата П. твърдения за факти и
обстоятелства в молбата и от 24.07.2012 г. до СРС, където е твърдяла, че Х. от пет години
злоупотребява с алкохол, че била викана от органите на реда да прибира дъщеря си,
изпаднала в безпомощно състояние, вследствие на алкохолно опиянение, че винаги е
поемала отговорност за нея и не е позволявала да бъде откарана в изтрезвителя, но поради
зачестили прояви на агресия, на които свидетел е станала и внучка ѝ, която е живеела заедно
с П., била принудена да потърси помощ от съда.
За влошените отношения между майка и дъщеря сочат и приетите медицински документи за
лечението на Д. Х. през периода от постъпването й в многопрофилната болница
“Пазарджик“ АД след побоя на 02.04.2015 г. до датата на смъртта й на 08.04.2015 г., както и
протоколите за разпити на майката Й. П. и дъщерята М.Х. по ДП № 462/2015г. на РУ на
МВР – Пазарджик. Така, показателно е съдържанието на текса след подписа на хирурга д-р
П. в предоперативната епикриза от 03.04.2015 г. за взето решение за операция по спешност
при наличие на огромен оперативен риск, според който текст близки и роднини на
пациентката не са запознати с нейното състояние – отказват контакт, не поддържат контакти
с нея и не се интересуват от нейното състояние. Отказват да отидат в болницата и да
подпишат документите (л.128-129). На следващо място, действителните отношения между
майката П. и починалата Х. се разкриват и от съдържащите се признания за неизгодни факти
от страна на първоначалната ищца, касаещи отношенията с дъщеря й, в протокола за разпит
от 08.05.2015 г. по ДП № 462/2015 г. на РУ на МВР – Пазарджик, от който се установява, ч с
дъщеря си са живеели в една и съща жилищна сграда в гр. София на бул. “Мадрид“, но на
различни етажи. П. не познавала ответника, нито й е било известно какви са били
отношенията между него и дъщеря ѝ, заявила е, че през последните три години не е
поддържала добри отношения с дъщеря си, която ежедневно употребявала алкохол. От
изявленията ѝ пред разследващия орган става ясно, че майката П. не си спомня кога за
последно е виждала дъщеря си Х., не подържала контакт с нея по телефона и не знаела
телефонния ѝ номер. Посочила е, че допреди три години е поддържала много добри
отношения с дъщеря си, но след това тя започнала да злоупотребява с алкохол, след което
ставала агресивна към семейството си. Многократно заплашвала П., която била принудена
да потърси помощ от съда по Закона за защита от домашно насилие. Пред разследващия
орган П. заявила, че е научила за смъртта на дъщеря си на 08.04.2015г., но не знае каква е
причината за кончината ѝ.
За установяване на отношенията между първоначалната ищца Й. П. и дъщеря ѝ Д. Х., както
и за търпените от П. неимуществени вреди в първата инстанция са събрани и гласни
3
доказателства.
От показанията на свидетеля Х. – баща на новоконституираната ищца М.Х., се установява,
че през периода от 1990 г. до 2012 г. е бил женен за Д., за който период от време
отношенията й с П. били "добри", "нормални". След като се развели, Х. спрял да поддържа
контакти с Д., но продължил да общува с П.. Според него тя преживявала тежко състоянието
на Д.; искала да ѝ помогне; предложила ѝ да се лекува, но Д. отказала; не била съгласна с
връзката на дъщеря си с ответника, тъй като двамата пиели. Свидетелят сочи, че П. била над
80 годишна, имала проблеми с краката и не можела да излиза от къщи. Поради това, П. не
успяла да присъства на погребението на дъщеря си. След няколко месеца си счупила таза,
след което се залежала и здравословното й състояние се влошило. След смъртта на Д.,
свидетелят и дъщеря му поели грижата за П., настанили я в хоспис, където починала.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Й. в частта, в която сочи, че отношенията
между П. и нейната дъщеря били добри, че П. била отдадена на дъщеря си, а последната
оценявала високо грижите на майка си и цял живот разчитала на нея, тъй като свидетелката
се запознала с Д. едва няколко дни преди последната да почине, няма преки впечатления, а и
по нейни данни това, което е узнала за живота на пострадалата, го знае от разказаното от св.
Х. за нея. Според св. Й. майката П. тежко преживяла загубата на дъщеря си, с течение на
времето отслабнала и починала. Споделила със свидетелката, че дъщеря й липсва, през
цялото време търсела контакти с нея, до последно я чувствала като своя дъщеря.
От показанията на свидетеля Б. Д. – баща на ответника, се установява, че от първи до осми
април заедно със съпругата си били всеки ден при хирурзите в Пазарджик и са се
интересували от здравословното състояние на Д.. Поради това, че роднините на Д. и в
частност ищцата П., отказала да подпише документите за операцията, свидетелят и
съпругата му искали да подпишат те самите. Това била причината Д. да бъде оперирана едва
на трети април, а не на втори. Свидетелят научил от д-р П. – хирург в отделението по
неврохирургия в болницата в Пазарджик, че се опитали да се свържат с роднините ѝ, но
майка ѝ казала “Хвърлете я на кучетата, нас не ни интересува“. Свидетелят знаел, че Д. и
майка ѝ не поддържали отношения помежду си, имал лични наблюдения, а и самата
пострадала споделила с него, знаел го и от сина си.
По делото е разпитан и свидетелят В., който познавал Д. от около 8 години, а Д. - по
физиономия. Въпреки това знаел за влошените отношения на Д. с майка ѝ, защото тя
говорела за тях в заведението „Кестена“, където се събирали 5-6 човека редовни посетители,
пред които тя споделяла, че не се разбира с майка си, че двете не контактуват и не иска да се
виждат.
При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав напълно споделя
извода на първоинстанционния съд относно справедливия размер на дължимото се в случая
обезщетение за П.. За определяне на размера на неимуществените вреди съдът съобразява
4
характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и продължителност на
проявление, характерът на засегнатите нематериални блага и всички конкретни
обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите. В случаите, когато се
претендира обезщетение при смърт, според разясненията, дадени с ППВС № 4/1961 г.,
следва да се вземат предвид вида и степента на родствената близост между починалия и
лицето, което претендира обезщетение, действителните отношения помежду им, възрастта
на починалия и др. В случая починалата Д. Х. е дъщеря на ищцата П.. Същевременно по
делото са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, че към момента на смъртта
на дъщерята Д. Х. между нея и майка ѝ – първоначалната ищца П., са били налице влошени
отношения, като неразбирателството между тях е продължило сравнително дълъг период от
техния живот - всички разпитани по делото свидетели установяват факта, че обтегнатите и
комплицирани отношения между двете са съществували в последните две - три години
преди инцидента. Установено е също, че първоначалната ищца П. на възраст от 83 г. към
датата на инцидента, е понесла трудно смъртта на дъщеря си, която към момента на смъртта
си е била на 48 години, като в двете години преди нейната собствена смърт се тормозела от
случилото се. Правилно първоинстанционият съд в тази връзка е отчел, че като
продължителност страданията на ищцата са траяли сравнително кратък период от време - от
две години, до настъпилата ѝ смърт на 24.04.2017 година. Съобразявайки изложените по-
горе факти родствената връзка и отношенията между майка и дъщеря за период до две-три
години преди инцидента в тяхната взаимна връзка, както и краткия период, през който
майката е търпяла вредите, настоящият съдебен състав приема, че справедливото за П.
обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди в резултат от смъртта на дъщеря ѝ,
причинена от ответника, е в размер на 20 000 лв. Поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемия се следват разноските, сторени пред
настоящата инстанция, но поради липсата на искане от страната, такива не следва да му
бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1689/02.03.2020 г., постановено по гр. д. № 15668/2020 г. на
СГС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6