Решение по дело №863/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Производството е образувано по жалба на Н. М. С., в качеството си на управител на „СТАТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 10, против Констативен протокол № 000018/01.04.2025 г. на главен инспектор в УО при Община Варна М. Н. и инспектор в УО при Община Варна Н. К., с който на „СТАТ“ ООД са дадени задължителни предписания: „1. Да се почисти допуснатото замърсяване на пътното платно и тротоар пред входа на обекта.; 2. Да не се допуска замърсяване на прилежащите части на строежа.“.

В жалбата се сочи, че задължителните предписания са нищожни, а в условията на алтернативност незаконосъобразни. Твърди се нищожност на обжалваното задължително предписание поради липса на материална компетентност на издалия го орган. По отношение незаконосъобразността на акта се излагат съображения за допуснато нарушение на чл. 59 АПК, а именно, че в обжалвания акт не са посочени правни основания, нито за издаването му, нито за налагането на задължителни предписания. Молбата към съда е за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез адв. Н. Б., поддържа жалбата и претендира присъждане на сторените разноски.

Ответниците Главен инспектор УО при Община-Варна М. Н. и Инспектор УО при Община-Варна Н. К., редовно призовани, лично в съдебно заседание твърдят, че жалбата е недопустима, тъй като процесното предписание не подлежи на обжалване. По същество оспорват жалбата. Молят съда да отхвърли същата, като неоснователна.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Дружеството „СТАТ“ ООД е изпълнител на строеж в поземлен имот с идентификатор № 10135.1507.463. На 01.04.2025 г. М. Н. и Н. К. - инспектори УО в Община Варна извършили проверка на строителна площадка, находяща се в ПИ с иденификатор №10135.1507.463, при която установили замърсяване извън територията на обекта с натрошен стиропор, наноси пръст и пясък, по регулата на [улица](пред обекта), както и по прилежащия му тротоар. За резултата от проверката инспекторите съставили оспореният понастоящем Констативен протокол № 000018/01.04.2025 г., с който на дружеството били дадени задължителни предписания, както следва: 1. Да се почисти допуснатото замърсяване на пътното платно и тротоар пред входа на обекта.; 2. Да не се допуска замърсяване на прилежащите части на строежа. Определен е и срок на изпълнение по т.1 – до 08.04.2025 г. и по т.2 – постоянно.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. Същата е подадена в срока по чл. 149 АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

С обжалвания констативен протокол са дадени задължителни преписания, които под заплаха от административно наказателна отговорност указват на „СТАТ“ ООД определено поведение – да извърши почистване и да не допуска последващо замърсяване. Съгласно легалната дефиниция на понятието „индивидуален административен акт“, дадена в чл. 21 от АПК, такъв е всяко изрично волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. След като с процесните предписания се създават задължения за дружеството, те представляват индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване. Тъй като процесните предписания са дадени в хода на административнонаказателно производство, съдът приема, че същите имат характера на „принудителна административна мярка“ по смисъла на чл. 22 ЗАНН. В посочения текст е предвидено, че ПАМ могат да се издават за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. ПАМ подлежат на обжалване по реда на АПК, поради което съдът намира жалбата за допустима.

На първо място, процесните задължителни предписания са издадени в нарушение на процесуалния закон. Изискванията към формата и съдържанието на всеки индивидуален административен акт са изведени от законодателя в чл.59 АПК. В алинея първа на чл.59 е посочено, че всеки акт издаден от администрацията трябва да бъде мотивиран. В процесния констативен протокол липсват мотиви, от които да е видно защо административния орган е решил, че трябва да наложи ПАМ. В ал. 2 на чл. 59 АПК са изброени изискванията към съдържанието на актовете. Освен всичко останало, в т. 4 е възведено изискването акта да съдържа фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания акт не са посочени правни основания, нито за издаването му, нито за налагането на задължителни предписания.

Горните нарушения лишават съда от възможност да изследва мотивите на административния орган, както и да направи преценка дали същите кореспондират със закона. Тези нарушения са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.

На следващо място, съдът намира, че наложените задължителни предписания са незаконосъобразни и на още едно основание.

В чл. 23 ЗАНН е посочено, че случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

В обжалвания КП, като правно основание за налагането на процесната ПАМ е посочен чл. 40, ал. 1 от Наредба за обществения ред на територията на Община Варна, съобразно която „На нарушителите могат да се връчват предписания с определяне на срок за отстраняване на допуснатите нарушения“. Въпреки че в посочената разпоредба е предвидена възможност на контролните органи, при констатирано нарушение на наредбата да съставят АУАН и/или да дават задължително предписание с определен срок в констативен протокол, органът е длъжен да мотивира предписаното към адресата, към който то е насочено. Посочването на единствено този текст не е достатъчно, за да се изпълни изискването на чл. 23 ЗАНН, тъй като Наредбата не е нито закон, нито указ. Мотивите за издаването на акта могат да се съдържат и отделно от него, като се намират в документи, част от административна преписка - в този смисъл и ТР № 16/75 г. на ОСГК на ВС на Република България, но от същите следва да е видно какви са били съображенията на органа, за да го издаде. Но такива доказателства по делото липсват. (В този смисъл Решение № 12062/06.12.2023 г. по адм. д. № 2081/2023 г. на ВАС).

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваният акт е незаконосъобразен. При издаването му са допуснати нарушения на материалноправни норми, поради което жалбата следва да се уважи, а атакуваният акт да бъде отменен.

При този изход на спора своевременно направената от страна на жалбоподателя претенция за присъждане на разноски се явява основателна и следва да бъде уважена. Видно от представен списък на разноските (л. 21 от делото), жалбоподателят е сторил разноски в общ размер на 1250 лв., както следва – 50 лв. заплатена държавна такса и 1200 лв. заплатен адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие № 10/02.06.2025 г. (л. 22 от делото). С оглед липсата на възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира, че следва да присъди разноските на жалбоподателя в пълния им размер.

По изложените съображения и на основание изложеното и чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав

ОТМЕНЯ Констативен протокол № 000018/01.04.2025 г. на главен инспектор в УО при Община Варна М. Н. и инспектор в УО при Община Варна Н. К., с който на „СТАТ“ ООД са дадени задължителни предписания: „1. Да се почисти допуснатото замърсяване на пътното платно и тротоар пред входа на обекта.; 2. Да не се допуска замърсяване на прилежащите части на строежа.“.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „СТАТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 10, представлявано от управителя Н. М. С., сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лв., представляваща сторени разноски в производството.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.