Р Е
Ш Е Н И Е
номер 76 31.07.2018
година град
Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и шести юли 2018 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Диана
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 310 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на Ж.А.С., подадена чрез пълномощника адв. С., срещу
Прокуратурата на Република България, с която се предявява иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът
твърди, че е младеж, кипящ от страст, типична за нашето съвремие и не крие
любовта си към високите скорости и красивите жени и винаги търси възможност да
се впусне в приключение. Твърди, че на 01.04.2016 г. след дълги месеци на
работа в чужбина се върнал у дома, за да прекара отпуска си със семейството.
Твърди, че дните минали бързо и трябвало да отпътува за далечна Прага, поради
което решил да организира спонтанно „соаре“ с приятели по този повод. Твърди,
че вечерта на 18.04.2016 г. се събрали в апартаментчето му и заформили шумна веселба.
Твърди, че около полунощ гневни съседи сигнализирали на полицията и патрул на
РУ-Раднево се отзовал. Твърди, че след кратък разговор на входната врата
тишината се възцарила в жилищната сграда, а утрото дошло в желязна хватка на
мъката и носталгията. Твърди, че на сутринта се качил в личния си автомобил и
поел към центъра на града, за да напазарува преди предстоящото пътуване.
Твърди, че имал билет от Стара Загора до Прага и само трябвало да се погрижи за
транспорта до Стара Загора, поради което се отправил към дома на негов приятел
да го закара до Стара Загора. Твърди, че в дома на неговия приятел видял
бутилка уиски и докато го изчаквал си сипал една чаша, усладила му се,
повторил, затретил, и така неусетно преполовил бутилката. Твърди, че двамата слезли
пред блока и били заобградени от полицаи, които го хванали за ръцете и го
проснали на капака на патрулния автомобил, сложили му белезници и го уведомили,
че е задържан за управление на МПС под въздействие на алкохол. Твърди, че му
направили полеви тест с техническо средство, след което бил отведен в ЦСМП
Раднево да даде кръвна проба. Твърди, че по случая било образувано наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда. Твърди, че въпреки
благоприятния изход на наказателното производство понесъл ред имуществени и
неимуществени вреди. Твърди, че за защитата си упълномощил защитник, на който
заплатил възнаграждение от 600 лв. Твърди, че повече от година и половина след
влизане в сила на присъдата е изпълнен с негативни емоции, имал усещане за страх,
а арестът, белезниците и просването на патрулния автомобил били още в
съзнанието му. Твърди, че акт на привличане като обвиняем и полицейската
регистрация били най-унизителното преживяване в живота му, смазали
самочувствието и самооценката му, станал нерешителен и плах, станал бледа сянка
на себе си. Твърди, че снемането на отпечатъци, снимки на линейна стена с номер
пред гърдите били неща, които виждал само на кино, но сега са довели до безброй
безсънни нощи, под страх да не прекара следващите години в затвора. Твърди, че
и сега се притеснява да комуникира със съседи и приятели, а поради случая имало
негативно отношение спрямо него, което водило до постоянно стресово състояние.
Счита, че оценката на причинените му неимуществени вреди възлиза на сума в
размер на 5000 лв. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 600 лв., представляваща причинени
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за наказателното
производство и сумата от 5000 лв., представляваща претърпени неимуществени
вреди от действията на органите на досъдебното производство, ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република България, чрез
прокурор от РП-Раднево, в който взема становище за допустимост на исковете, но
поддържа становище за тяхната неоснователност. Твърди се, че няма доказателства
за търпени от ищеца вреди от незаконното обвинение. Твърди се, че сумата от
5000 лв. е изключително завишена. Твърди се, че цялото производство от
повдигане на обвинение до влизане на присъдата в сила продължило 2 месеца, а
бил с МНО „Подписка“, не били вземани други мерки за процесуална принуда, а
нямало доказателства, че срещу него бил предприет арест. Твърди, че за
извършената полицейска регистрация не може ПРБ да бъде отговорна. Твърди се, че
нямало никакви доказателства каква сума е заплатил ищеца за адвокатско
възнаграждение за наказателното производство, което правило претенцията
недоказана. Алтернативно поддържа възражение, че възнаграждение от 600 лв. било
завишено за получената адвокатска защита в наказателното производство. Иска от
съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с
оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За основателност на исковите претенции
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял
имуществени вреди от 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство и претърпени неимуществени вреди, представляващи
страх, уронване на достойнството, негативни емоции, занижено самочувствие и
самооценка, нерешителност и съмнителност, които да са вследствие на извършените
действия от ответника по повдигане на неоснователно обвинение, по повод на
което му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК от
прокуратурата и постановена оправдателна присъда по НОХД № 132/2016 г. на
РС-Раднево, както и че присъдата е влязла в законна сила.
Съгласно разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящия
случай с оглед твърденията в исковата молба за постановяване на оправдателна
присъда е приложима хипотезата на предложение първо от разпоредбата досежно
хипотезата на оправдаване на лицето. Тук
следва да се отбележи, че ищецът не претендира вреди от бавно правосъдие
/чл. 2б ЗОДОВ/, а претендира вреди от неоснователно повдигнато и поддържано
обвинение, по което е бил оправдан /чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ/.
От приложеното по делото НОХД № 132/2016
г. на РС-Раднево е видно, че по обвинителен акт на РП- Раднево е образувано НОХД № 132/2016 г.
на РС-Раднево срещу настоящия ищец Ж.А.С. за престъпление по чл. чл. 343б, ал.
1 НК, приключило с постановена оправдателна присъда № 11 от 02.06.2016 г., с
която е признат подсъдимият Ж.А.С. за невиновен в извършване на престъплението
по чл. 343б, ал. 1 НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение от
прокуратурата. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 18.06.2016
г.
С Тълкувателно решение № 3 от 15.06.2015
г. по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че Прокуратурата на
Република България носи отговорността спрямо увреденото лице и в случаите на
постановена осъдителна присъда, която е отменена по реда на инстанционния
контрол, както е в настоящия случай. Постановките в ТР изхождат от принципа, че
резултатът е следствие на поддържаното от прокуратурата неоснователно
обвинение, тъй като без повдигане на неоснователното обвинение не би се
стигнало и до неправилна осъдителна присъда. Прокуратурата упражнява надзор
върху разследващите органи и е компетентният орган, който повдига и поддържа
обвинение за извършването на престъпление от общ характер. С оглед на
изложеното са налице обективните предпоставки за ангажиране на отговорността на
Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 ЗОДОВ за обезвреда
на всички причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди от неоснователно
повдигнатото и поддържано обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, по
което ищецът е бил оправдан с влязлата в сила присъда на РС-Раднево.
По претенцията за неимуществени вреди:
При определяне размера на дължимото на
ищеца обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази
наличието на предпоставките по чл. 4 ЗОДОВ, а именно: настъпването на вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а съгласно препращащата
норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди
следва да се обезщетят по справедливост, като се вземат предвид всички
особености на конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и
решение № 832 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 593/2010 г., IV г.о., решение № 232 от 25.07.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1381/2010 г., III г. о.). За критерия справедливост на преценка
подлежат обстоятелствата - характерът на обвинението, видът и тежестта на деянието, осъществени
ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното
преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото
обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на
физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на
положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства,
имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед
конкретиката на случая /решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
295/2010 г., IV г. о., решение № 621 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1927/2009 г., IV г. о./.
В константната практика на ВКС,
обективирана в решение № 480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 85/2012 г., IV
г.о. и решение № 165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 288/2015 г., III г.о., е
прието, че ищецът по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира
обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни
формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като
те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай
размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за
да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни, специфични обстоятелства или конкретно увреждане на здравето, а също
и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, той следва да ги
посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да
се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер.
Принципно фактът на неоснователно
повдигнатото и поддържано обвинение, независимо че няма данни по делото за
стандарта живот на ищеца Ж.А.С., обосновават минимален размер на обичайното
обезщетение около 2000 лв. - 3000 лв. с оглед и стандарта на живот в региона,
за който е ноторно известно, че е развит в сферата на енергетиката, която последното
десетилетие извежда работещите в тази сфера като най-добре заплатените в
страната /виж публично достъпната статистика на електронната страница на НСИ/. В
този диапазон се разпростират и обичайно присъжданите обезщетения от съдилищата
в региона /например решение № 137 от 02.05.2017 г. по в.гр.д. № 1078/2017 г. на
ОС-Стара Загора – присъдено обезщетение от 4000 лв. при оправдаване на подсъдим
на 2 инстанции; решение № 264/20.07.2017 г. по в.гр.д. № 1241/2017 г. на
ОС-Стара Загора – присъдено обезщетение от 4000 лв. при наказателно
производство не достигнало до съдебна фаза; решение № 90 от 22.03.2017 г. по
в.гр.д. № 1029/2017 г. на ОС-Стара Загора – присъдено обезщетение от 3000 лв.
при оправдаване на една инстанция; решение от 01.12.2017 г. по гр.д. № 580/2017
г. на РС-Раднево/.
Ищецът към датата на повдигане и
поддържане на обвинението е бил на възраст от 35-36 години, както и към момента
на постановяване на оправдателната присъда от РС-Раднево /периодът от повдигане
на обвинението до постановяване на оправдателната присъда е сравнително малък –
около 2 месеца/.
Съдебното минало на пострадалия е фактор,
който следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко
повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило
негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му
живот следва да бъде преценявано с оглед конкретиката на случая /решение № 112
от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о./. Следва да се отчете
в тази връзка съдебното минало на ищеца, особено последното такова, по което е
търпял ефективно наказание лишаване от свобода и прекарал 2 години и 1 месец в
затвора, като е излезнал през 2013 г. чрез предсрочно условно освобождаване. Видно
от справката за съдимост на ищеца Ж.А.С., находяща се на л.21 от НОХД №
132/2016 г. на РС-Раднево, същият е бил осъждан общо два пъти. Първото осъждане
е през 1998 г., по което е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т.
1 НК, която е заличила последиците от осъждането. Налице е второ осъждане с
влязла в сила на 06.12.2010 г. присъда по НОХД № 166/2009 г., с която му е
наложено наказание от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, което да се
търпи при общ режим, съответно е изтърпяно наказанието чрез реално изпълнение в
периода от 24.01.2011 г. до 28.02.2013 г. и предсрочно условно освобождаване за
остатъка от 8 месеца и 12 дни, чрез изпитателен срок в същия размер /ЧНД №
112/2013 г. на ОС-Стара Загора – виж справката за съдимост/.
На този фон и като прецени съгласно чл.
172 ГПК показанията на св. ****, с която ищецът живее на семейни начала, съдът
намира, че е трудно може да се възприеме посоченото от нея, че ищецът се е
променил от повдигнатото му обвинение като е станал нервен, не е могъл да спи,
„просто не е същият човек“ и след близо две години „продължавало това
състояние“. На фона на двугодишния престой в затвора на ищеца в близкия времеви
порядък и с оглед данните по досъдебното производство съдът намира за малко
вероятно обвинението да се отразило толкова негативно на психиката на ищеца, че
все още след 2 години от постановяване на оправдателната присъда да не може да
се отърси от „преживения стрес“, при все на това, че действително се е
установило ищецът да е употребявал алкохол в часовете преди деянието, в което е
бил неоснователно обвинен /в тази връзка виж дадените от ищеца показания в
качеството му все още на свидетел по досъдебното производство на л.7 от ДП,
приложено към НОХД № 132/2016 г. на РС-Раднево, приложени към настоящото дело/.
Показанията на св. Николова досежно данните за негативно отношение и
преживяване у ищеца ще следва да се кредитират само в частта им за това, че
ищецът не се е чувствал виновен за повдигнатото му обвинение, което обаче се е
утвърдило в неговото съзнание на по-късен етап след образуване на досъдебното
производство /първоначално към момента на образуване на ДП не се установява
това обстоятелство – виж пак дадените от ищеца показания в качеството му на
свидетел по досъдебното производство на л.7 от ДП, в които изразява съжаление
за деянието, в което е бил обвинен/. Това обстоятелство обаче попада в кръга на
обичайните неимуществени вреди, а не на нетипичните такива.
Ще следва да се отчете също, че по
досъдебното производство е била взета спрямо ищеца мярка за неотклонение
„подписка“, която е с най-ниския интензитет от предвидените в НПК мерки за
неотклонение, т.е. не му е налага мярка за отклонение „задържане под стража“
или „домашен арест“.
В случая се касае за обвинение в
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, което не е тежко престъпление по смисъла на
чл. 93 от НК. Наказателното преследване е продължило в изключително кратък
период от около 2 месеца, което е значително по-малко от средната
продължителност на наказателните производства в страната.
С оглед посоченото по-горе се установяват само обичайно
търпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното в случая
наказателно преследване срещу него, но не се установяват безспорно други неимуществени
вреди над обичайните, които ищецът претендира с исковата молба и които обуславя
с конкретните специфични обстоятелства на разглежданото обвинение срещу него /виж
пак решение № 480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 85/2012 г., IV г.о. и решение
№ 165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 288/2015 г., III г.о./. С оглед на
посочените по-горе обстоятелства досежно съдебното минало на ищеца ще следва да
се определи обезщетението към и малко под минимума на обичайните търпени от
незаконното обвинение вреди.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното
обвинение и предвид конкретиката на случая ще следва да е в размер от 1500 лв.,
който размер покрива критерия за справедливост и не би се превърнало
обезщетението в начин за обогатяване на ищеца.
Поради
това ще се уважи иска за сумата от 1500 лв. и ще се отхвърли за разликата до
претендираните общо 5000 лв.
В
т. 4 на ТР №3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д. №3/2004 г., ОСГК, е прието, че при
незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент на
погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление. Ищецът е поискал присъждане на законната лихва именно
от датата на влизане в сила на присъдата по НОХД № 132/2016 г. на РС-Раднево,
което както се посочи по-горе е датата 18.06.2016 г., от която дата следва да
се присъди и законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди.
По
претенцията за имуществени вреди:
Претенцията
за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за
осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл.
2, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 4 от ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу
държавата се реализира по предвидения в този закон ред по силата на чл. 8 от
същия /решение № 126 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 55/2009 г., IV г. о./.
В случая се претендират имуществени вреди в размер на 600 лв., представляващи
заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения за проведеното наказателно
производство срещу него.
В
кориците на първоинстанционното наказателно дело НОХД № 132/2016 г. на
РС-Раднево, се открива единствено пълномощно от ищеца Ж.С. на адв. С. за защита
по наказателното производство. Не се открива договор за правна защита, нито има
каквито и да било данни за уговаряне или заплащане на адвокатско възнаграждение
в наказателното производство. Дори на етапа на досъдебното производство ищецът,
тогава в качеството му на обвиняем, въобще не е бил представляван от адвокат.
Именно и в тази връзка с проекта на доклад по делото на основание чл. 146, ал.
2 ГПК съдът указа на ищеца, че не сочи доказателства за претендираните
имуществени вреди, но така и доказателства не бяха представени. Поради това и с
оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК ще следва да се приеме, че ищецът не
установява да е заплатил адвокатско възнаграждение от 600 лв. за защита в
наказателното производството, а на обезвреда по реда на ЗОДОВ подлежат само
реално претърпените вреди. Поради това искът като недоказан ще следва да се
отхвърли изцяло.
По
разноските за настоящото производство:
С
оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част
от исковете, в който смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 78,
ал. 1 ГПК. С оглед на уважената част от исковете на ищеца ще следва да се
присъдят разноски в размер на 190,18 лв. /база заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие от 10.05.2018 г. на л.8 от делото и заплатената държавна такса в
размер на 10 лв./.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, бул. „Витоша”
№ 2, да заплати на Ж.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез адв. С., на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на неоснователно повдигнато
и поддържано обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, по което е постановена
влязла в сила на 18.06.2016 г. оправдателна присъда № 11 от 02.06.2016 г.,
постановена по НОХД № 132/2016 г. на РС-Раднево, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 18.06.2016 г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за разликата над присъдените 1500 лв. до претендираните 5000 лв. и изцяло
иска за присъждане на имуществени вреди в размер на 600 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД № 132/2016 г. на РС-Раднево, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
Прокуратурата
на Република България, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на Ж.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез
адв. С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 190,18 лв.
(сто и деветдесет лева и 18 ст.) разноски за производството за заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: