Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 07.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Ивелина
Симеонова
при секретаря Алина Т.,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №646
по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №181315 от 31.07.2019г.,
постановено по гр.д.№65512/2018г. по описа на СРС, ГО, 30 с-в, е прекратено производството по делото в
частта, в която ищецът „Т.С.“ АД с ЕИК****** е предявил срещу П.М.Т. с ЕГН**********
и М.М.Т. с ЕГН********** искове за признаване за установено, че дължат на ищеца
всяка от тях по 3/8 от сума в общ размер на 644,68лв., или по 241,75лв., от
които 145,30лв. главница- стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.09.2015г. до м.04.2016г., 67,56лв.- законна лихва за периода от
15.11.2015г. до 13.06.2018г., както и сума за предоставена услуга за дялово
разпределение в общ размер на 28,89лв., от които 24, 37лв.- главница за периода
от м.09.2014г. до м.04.2016г. и 4,51лв. лихва от 15.11.2015г. до 13.06.2018г.,
както и законната лихва върху двете главници от 20.06.2018г.- датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до изплащане на сумите. Отхвърлени са исковете на „Т.С.“ АД срещу М.П.Т. с
ЕГН********** за признаване за установено, че последният дължи на ищеца 2/8 от
сума в общ размер 644,68лв., или 161,17лв., от които 96,87лв. главница- стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.09.2015г. до м.04.2016г., 45,04лв.
законна лихва за периода от 15.11.2015г. до 13.06.2018г., както и сума за
предоставена услуга за дялово разпределение в общ размер 19,26лв., от които
16,25лв. главница за периода от м.09.2014г. до м. 04.2016г. и 3,01лв. лихва от
15.11.2015г. до 13.06.2018г., както и законната лихва върху двете главници от
20.06.2018г.- датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до изплащане на сумите, както и искането за
заплащане на сторените от ищеца по делото разноски.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.“ ООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че исковете са предявени не срещу
малолетните деца, както неправилно приел първостепенния съд, а срещу законният
им представител, както била издадена и заповедта за изпълнение. Посочването в
исковата молба на друг топлоснабден имот, различен от този за който била
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение, се дължало на
техническа грешка и не следвало да бъде вземано под внимание от съда. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба ответникът Т., лично и като законен представител
на малолетните си деца, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението
на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Не отговаря на фактическото
положение твърдението на жалбоподателя във въззивната жалба, че исковете са
предявени срещу М.П.Т. лично и в качеството му на законен представител на П.М.Т.
и М.М.Т.. От исковата молба ясно и недвусмислено се установява, че исковете са
предявени лично срещу всеки един от посочените в нея трима ответници, като са
посочени и квотите в претендираното от ищеца вземане. В същото време в
заповедта по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№40312/2018г. по описа на СРС,
30 състав като длъжник е посочен М.П.Т.- лично и в качеството му на законен
представител на П.М.Т. и М.М.Т.. Предвид това несъответствие производството
правилно е прекратено.
Не може да бъде
споделено и разбирането на жалбоподателя относно разликата между посочения в
исковата молба имот и този описан в издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№40312/2018г. по
описа на СРС, 30 състав. Предметът на спора в гражданското производство се
определя от ищеца в исковата молба и подлежи евентуално на последващо
уточняване пак от ищеца. Съдът не може да преценява докъде се простира волята
на ищеца в определяне предмета на спора и кое се дължи на техническа грешка при
изготвяне на исковата молба. така наречената от ищеца техническа грешка не е
коригирана до приключване на устните състезания в първата инстанция и съдът
правилно е постановил обжалваното решение при наличните твърдения на страните и
представените по делото доказателства.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответниците не претендират
такива.
На основание
чл.280, ал.3 от ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№181315 от 31.07.2019г., постановено по гр.д.№65512/2018г. по описа на СРС, ГО,
30 с-в.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Б.Б.“ ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/