Решение по дело №260/2023 на Административен съд - Габрово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №148

гр. Габрово, 29.12.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело №260 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Производството е образувано по жалба на Н.А.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 23-0869-000578 от 02.10.2023 година, издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР Шумен, сектор ПП Шумен.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателката заявява, че процесния АА бил постановен не в предвидената от закона форма и съдържание, като в него липсвали реквизитите, визирани в чл. 59 от АПК, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Налице било разминаване в имената на провереното лице, което представлявало съществено процесуално нарушение, препятстващо правото на защита на жалбоподателя. Не били налице материално правни предпоставки за издаване на процесната заповед, тъй като за твърдяното нарушение било образувано административно наказателно производство, което не било приключило с влязло в сила НП. С постановяване на процесната Заповед се ограничавали правата на жалбоподателката тъй като тя неоснователно била лишена от правото да управлява МПС.

Твърди се нарушение на материалния закон, тъй като установеното нарушение не можело да се отнесе към никоя от хипотезите на чл. 171, ал. 2а от ЗДвП. Преиздаването на СУМПС на водача /пребиваващ повече от една година в страната/ не означавало, че същият не е правоспособен водач, не притежава СУМПС, не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред или СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл. 69а от НПК. Освен това на водача му било преиздадено СУМПС от Р България което обезсмисляло прекратената регистрация на собственото на жалбоподателката МПС.

Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.

В открито съдебно заседание жалбоподателката Н.А.Х., редовно призована, не се явява.

Ответната страна Полицейски инспектор при ОД на МВР Шумен, сектор ПП Шумен редовно призован, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В представено към съпроводителното писмо с административната преписка становище заявява че оспорва жалбата, поради което същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски- възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 23-0869-000578 от 02.10.2023 година, издадена от Полицейски инспектор при ОД на МВР Шумен, сектор ПП Шумен, на жалбоподателя Н.А.Х. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство за срок от 6 месеца, считано от 30.10.2023г. В мотивите на заповедта е посочено, че на 01.10.2023 година около 15:20 часа в гр. Шумен по бул.“Мадара“ до №32 посока бул. „Ришки проход“ собственият й товарен автомобил ***** *** с рег. №******, собственост на Н.А.Х. е установено, че автомобилът се управлява от Т.Ю.Ю.с ЕГН**********, който управлява със свидетелство за управление №663441 Образец Турция, без да е подменено след пребиваване повече от една година /водачът е чужденец- дългосрочно пребиваващ в Република България с документ разрешение за пребиваване №*****, издаден на 20.05.2021г., валиден до 18.05.2026г./.

Предвид изложеното по-горе е прието, че Н.Х. е допуснала управление на собственото й МПС от лице, което не е правоспособно.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

За установяване на нарушението, извършено от лицето, управлявало процесното МПС Н. Юсуф, който е неправоспособен /водачът е чужденец- дългосрочно пребиваващ в Република България с документ разрешение за пребиваване №*****, издаден на 20.05.2021г., валиден до 18.05.2026г./ /не притежава СУМПС/, на Т.Ю.е съставен АУАН сер. GA№1115854/01.10.2023г., а впоследствие и НП№23-0869-002338/19.10.2023г. на началник сектор в ОД на МВР Шумен, сектор ПП Шумен, в който е описана фактическа обстановка относно управлението на МПС без съответното СУМПС, като същата е идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, които не са оборени по надлежния ред в хода на производството пред настоящата инстанция.

В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС при което е констатирано, че същото се управлява от неправоспособен водач, което представлява и административно нарушение по чл. 162, ал. 2 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в представения като част от административната преписка и обсъден по-горе АУАН.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 372з-4057 от 31.12.2021 година на Директора на ОД на МВР Шумен за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Шумен да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително Полицейски инспектор при ОД на МВР Шумен, сектор ПП Шумен, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“.

Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание и/или на наказание по НК, поради което към мерките не са приложими разпоредбите на ЗАНН и НК, свързани с общата и индивидуалната превенция на наказанието и маловажността/малозначителността. Във всички случаи, когато се установят предпоставките за приложение на ПАМ по ЗДвП, за компетентния орган е налице задължение за прилагането ѝ, независимо от вида и тежестта на нарушенията по ЗДвП. Целта на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови административно нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение от всички участници, което в случая е съобразено точно от административния орган.

По изложените съображения съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е в установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В заповедта са описани фактическите основания за прилагането на процесната ПАМ, като същите са подробни и достатъчни, за да стане ясно от тях за какво административно нарушение е приложена мярката, от кого и при каква фактическа обстановка е извършено то, и какво обосновава прилагането й спрямо оспорващия. Неоснователно е оплакването за неправилно изписване имената на водача на провереното МПС. Напротив, в разпоредителната част на оспорената заповед ясно и точно е индивидуализирано провереното лице- чужд гражданин.

При издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същата е издадена след изясняване на всички факти и обстоятелствата от значение за случая.

На следващо място, оспорващият притежава Разрешение за постоянно пребиваване в Република България, което е издадено на 20.05.2021г. и валидно до 18.05.2026г., който факт не се оспорва от жалбоподателката.

Съдът намира, че оспорената заповед не противоречи и на материалния закон.

На първо място следва да се посочи, че възражението за неправилна правна квалификация на административното нарушение, за което е приложена мярката, е неоснователно. Правната квалификация на нарушението е от значение само за административнонаказателното производство по неговото установяване и санкциониране, което се развива по правилата на ЗАНН. За прилагането на ПАМ релевантни се явяват единствено фактическите обстоятелства, послужили като фактическо основание за издаване на заповедта за прилагане на мярката. Правното основание за издаването й в случая е чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, който пък съдържа фактическите предпоставки, при наличието на които следва да се приложи съответната ПАМ.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година

Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В настоящия случай при проверката Ю.Т.е представил СУМПС, издадено в Република Турция. В тази връзка релевантна за спора на първо място е именно валидността на чуждото СУМПС на територията на Република България и едва след това приложението на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП по отношение срока, в който може да се управлява с такова валидно чуждо свидетелство преди притежателят му да трябва да го замени с българско такова. От фактическото описание в заповедта е видно, че административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от собственик със свидетелство за правоуправление, невалидно за територията на Република България.

Съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Посочените хипотези от т. 1 до т. 5 от разпоредбата са алтернативни, т. е. наличието на която и да е от тях е основание да бъде призната валидност на издадено свидетелство за управление на МПС на територията на Република България.

Притежаваното от оспорващия СУМПС, издадено от Република Турция, не попада в нито една от посочените по-горе хипотези. На първо място, същото не отговаря на изискванията на чл. 161, т. 1 от ЗДвП. Действително, Република Турция се е присъединила към Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. (Виенската конвенция) на 22.01.2013 г. и съгласно чл. 47, § 2, б. "б. " от посочената Конвенция, същата е влязла в сила за тази държава 12 месеца след депозиране на нейния документ за ратифициране или присъединяване, или това е на 22.01.2014 г. Процесното свидетелство обаче е издадено преди тази дата – на 15.10.2001 г. и не съответства на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията – не са изписани всички задължителни данни съобразно указаното в т. 2 от Приложение № 6 на Конвенцията за движението по пътищата, доколкото липсва указание на френски език "Permis de conduire", както и не са налице реквизитите, посочени в т. 4 от Приложение № 6, предвид неспазване на регламентираната в цитираната разпоредба поредност, липсата на номерация от 1 до 11 и непосочване на дата на изтичане на действието на свидетелството съобразно т. 7, както и датата на изтичане на действието му за категорията, за която се отнася това свидетелство, съобразно т. 11.

Процесното СУМПС не попада в хипотезата на чл. 161, т. 2 от ЗДвП, тъй като цитираният в посочения законов текст чл. IV, б. "а" от Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, се отнася до свидетелствата за управление, издадени от изпращащата държава или неин орган, на член на въоръжена сила или цивилен компонент, какъвто по делото няма данни оспорващият да е.

Представеното свидетелство не е международно и не отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията. То е издадено от страна, която е извън изброените в т. 5 на чл. 161 от ЗДвП.

След като СУМПС на оспорващия, издадено от Република Турция, не е валидно на територията на Република България, което е безспорно установено, съдът счита, че оспорената заповед е постановена при осъществяването на фактите, визирани в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП и е материално законосъобразна.

Обжалваният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, която е да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустанови извършването на нови нарушения, особено на такива от неправоспособни водачи, какъвто е оспорващия в случая. При прилагането на принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП административният орган действа в условията на обвързана компетентност. След като в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП органът разполага с една единствена възможност за законосъобразно произнасяне, и законът е приложен правилно, то заповедта съответства и на целта на закона.

Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 23-0869-000578 от 02.10.2023 година, издадена от Полицейски инспектор при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Шумен, сектор ПП Шумен, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения оспорването на Н.Х. като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Съдът намира, че оспорената заповед е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски по делото, своевременно направено, се явява неоснователно. Претенцията за разноски се конкретизира от ответния административен орган като възнаграждение за юрисконсулт. Няма данни по делото като пр. представител на ответника да е участвал юрисконсулт, поради което не следва да се присъжда като разноски възнаграждение за такъв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорване на Н.А.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 23-0869-000578 от 02.10.2023 година, издадена от Полицейски инспектор в ОД на МВР Шумен, сектор ПП Шумен.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.

 

 

 

                                                               АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: