РЕШЕНИЕ
№ 551
гр. Бургас, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501426 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на М. Н. К. от ***, подадена чрез пълномощника му адв.Сава Каров от АК Бургас, против
решение № 260915 от 28.06.2021 г. по гр.д.7467/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с
което са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на ЗАД “Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр.София,
пл.“Позитано“, № 5, да му заплати сумата от 17 000 лв, представляваща застрахователно
обезщетение по Договор за автомобилна застраховка ”Булстрад Каско Стандарт”, сключен
със застрахователна полица № 47042017908000122 от 13.04.2020 г., със срок на валидност от
13.04.2020 г. до 12.04.2021 г., за имуществените вреди, претърпени в резултат на настъпило
застрахователно събитие: самостоятелно пътнотранспортно произшествие със собствения му
застрахован лек автомобил – марка ”Ауди”, модел ”А4”, с рег.№ *******, а именно – на
16.05.2020 г., на пътя гр.Бургас – гр.Созопол, в района на м.“Ченгене скеле“, към
м.“Странджа“, във връзка с което при застрахователя е била заведена преписка по щета с №
51-03000-01218/20, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2020 г. до окончателното
плащане; и с което решение въззивникът е осъден да заплати на ЗАД “Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ сумата 120 лв – разноски по делото, както и 300 лв – юрисконсултско
възнаграждение. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, противоречащо на
материалния и на процесуалния закон. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че
ищецът е проявил груба небрежност при управление на автомобила. Признава се
обстоятелството, че е възможно ищецът да се е движил с несъобразена скорост, както е
приело вещото лице, но се твърди, че при липса на обективни данни в никакъв случай не
може да се установи с каква скорост се е движил автомобилът предвид липсата на каквито и
да е измервания на мястото на произшествието. Сочи се, че причините за настъпването на
1
увреждането са хипотетични и вещото лице е дал само предположение за обстоятелствата,
довели до настъпване на произшествието. Твърди се още, че съгласно последователната
практика на съдилищата, вкл. по реда на чл.290 ГПК, понятието „груба небрежност“ би
следвало да се тълкува в полза на застрахователя само и когато това засята съществен за
застрахователя интерес, при това, когато за защита на този интерес застрахователят е
поставил писмено изискване и е налице липса на изпълнение именно на това изискване. Ето
защо се сочи, че изводът на съда, че ищецът сам е допринесъл с поведението си за
настъпването на увреждането, при това чрез „груба небрежност“, е необоснован. На
следващо място се твърди, че неоснователно е отказано изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като не е налице неизпълнение от страна на ищеца на негово задължение,
което „да е предвидено в договора“, т.е. в договора за застраховка „каско“, а не в Общите
условия, и на второ място, тъй като застрахователят не е доказал, че настъпването на
застрахователното събитие е възникнало именно поради неизпълнението точно на
неизпълненото и поставено като условие в договора задължение. Цитирана е съдебна
практика.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с
което искът се уважава изцяло. Не са ангажирани нови доказателства, допустими с оглед
разпоредбата на чл.266 ГПК. Претендират се съдебни разноски.
В срока по чл.263 ГПК против въззивната жалба е подаден отговор от ответника
ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с който жалбата се оспорва като неоснователна и
недоказана. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Сочи се, че по
делото са събрани достатъчно доказателства, че ищецът е управлявал автомобила си със
скорост, значително надвишаваща разрешената за пътния участък, като са установени и
причините за произшествието – автомобилът е напуснал платното за движение при взимане
на завой със скорост, превишаваща, както скоростта за движение в пътния участък, така и
критичната скорост, при която автомобилът би могъл да премине завоя. Сочи се, че тези
изводи се подкрепят от заключението по съдебно автотехническата експертиза на
в.л.инж.Гяуров, което не е било оспорено от ищеца. На второ място се твърди, че т.1.4. от
Общи изключения от Общите условия към застрахователния договор, кореспондиращи с
чл.395, ал.4 КЗ, предвижда възможност застрахователят да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение при умишлени или причинени с груба небрежност действия на
застрахования, членовете на неговото семейство или упълномощения водач, какъвто е
настоящият случай. Излагат се подробни съображения относно понятието „груба
небрежност“. В случай, че съдът все пак приеме, че не са налице основания за отхвърляне на
иска изцяло, се претендира обезщетението да се намали на основание чл.395, ал.4,
предл.второ КЗ. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстационния РС Бургас е образувано по исковата
молба на въззивника М. Н. К. за осъждане на въззиваемия ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ да заплати на ищеца сумата от 17 000 лв, представляваща неправомерно отказано за
изплащане застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от деня на завеждане на иска – 20.11.2020 г. до окончателното й изплащане. Твърди
се, че между страните е било налице правоотношение по застрахователна полица №
47042017908000122 от 13.04.2020 г. за застраховка ”Булстрад Каско Стандарт”, със срок на
действие от 13.04.2020 г. до 12.04.2021 г., сключена за собствения на ищеца лек автомобил
марка ”Ауди”, модел ”А4”, рег.№ *******, за всички покрити рискове, съобразно Общите
условия. Твърди се, че застрахователната сума по договора е била 25 000 лв, както и че
2
ищецът е платил първата вноска от застрахователната премия.
Твърди се, че на 16.05.2020 г., на пътя гр.Бургас – гр.Созопол, в района на
м.“Ченгене скеле“, към м.“Странджа“, поради поднасяне на пътното платно, ищецът не
успял да овладее автомобила, напуснал пътя и допуснал самостоятелно ПТП, удряйки се в
крайпътно дърво, при което автомобилът му е бил значително увреден.
Твърди, че след като е уведомил надлежно ответното дружество, е била
образувана щета 51-03000-01218/20, по която ответникът е отказал да му изплати дължимото
застрахователно обезщетение.
Твърди също, че за възстановяване на лекия автомобил е заплатил сумата от
21 988 лв – за части, материали и труд, от която в настоящото производство претендира
сумата от 17 000 лв, ведно със законна лихва .
Предявени са искове с правно основание чл.405, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът е оспорил предявените искове. В представения в законовия срок
писмен отговор на исковата молба е изложил твърдения, че обстоятелствата около
настъпването на ПТП са неясни, а уврежданията на МПС не кореспондират с твърдяния от
ищеца механизъм на получаването им. Твърди на следващо място, че са налице
предпоставки за освобождаване от отговорност, предвидени в т.1.2 от Раздел XIII –
“Прекратяване“ на Общите условия към застрахователния договор; евентуално - че е налице
основание за отказ по т.1.4, Раздел X “Общи изключения“, тъй като автомобилът се е
движел с несъобразена или с превишена скорост, което е проява на груба небрежност, както
и нарушение на задължението за предприемане на обичайни предохранителни мерки по
отношение на предпазването на имуществото от вреди, във връзка и с чл.395, ал.4, вр. с ал.1
от КЗ. Заявено е и възражение за съпричиняване. Ако се приеме, че не са налице основания
за пълно освобождаване от отговорност, се предявява искане за намаляване на
обезщетението съобразно степента на принос на ищеца за настъпване на събитието. Оспорва
се и твърдението за извършения ремонт на автомобила за собствена сметка.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е
приел, че ПТП е настъпило вследствие на проявената от ищеца груба небрежност при
управлението на автомобила, изразяваща се в това, че е управлявал автомобила със скорост
над 100 км/ч, значително по-висока от разрешената за участъка скорост от 60 км/ч, както и
от разумната скорост – до 90 км/ч, при която водачът би могъл да избегне настъпването та
ПТП. Съдът е приел, че поведението на ищеца представлява проява на груба небрежност,
тъй като той не е положил грижата, която и най-небрежният шофьор, управлявайки МПС,
би положил; не е преценил обстановката и не е проявил нужното внимание. Съдът е приел,
че в случая е налице и неизпълнение на застрахователния договор от страна на ищеца, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, защото в резултат на него е възникнало
застрахователно събитие, довело до тотална щета на застрахования автомобил.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира, следното:
Между страните е налице облигационно правоотношение по силата на сключен
застрахователен договор от 13.04.2020 г., обективиран в застрахователна полица №
47042017908000122, по силата на който ищецът е сключил застраховка ”Булстрад Каско
Стандарт” за собствения си лек автомобил марка ”Ауди”, модел ”А4”, с рег.№ *******, за
всички покрити рискове, съобразно Общите условия. Договорът е сключен със срок от
13.04.2020 г. до 12.04.2021 г., застрахователна сума - 25 000 лв, при застрахователната
премия 1 688.09 лв, платима на четири вноски, първата от които е била платена от ищеца.
Видно от представените по делото доказателства, на 16.05.2020 г., между 21.00
3
часа и 22.00 часа, на път II-99, в посока гр.Созопол – между пътните възли “Ченгене скеле“
и парк ”Росенец”, при десен завой, ищецът не е успял да овладее лекия автомобил и се е
ударил в предпазна метална ограда отляво, а след оттласкването от нея, е напуснал пътното
платно и се е блъснал в крайпътно дърво отдясно. На автомобила са били причинени щети.
От заключението по САТЕ се установява, че водачът на автомобила е управлявал
със скорост, несъобразена с геометрията на пътя, която не му е дала възможност да овладее
управлението на автомобила, възникнала е голяма центробежна сила, която е отнесла
автомобила извън очертанията на пътя – в случая – наляво, което е довело до тангенциален
удар в металната ограда, а след това – във фронтален удар в крайпътно дърво отдясно.
Вещото лице посочва, че при разрешена за пътния участък скорост от 60 км/ч и скорост от
90 км/ч, при която водачът би имал обективна възможност да избегне процесното ПТП,
ищецът се е движил със скорост над 100 км/ч, като не е възможно да се определи точната
скорост на движение към момента на стъпване на ПТП поради липсата на обективни данни.
Вещото лице е посочило, че всички констатирани увреждания в предната част на
автомобила са съпоставими с установения механизъм на ПТП. Относно стойността на
щетите по автомобила, вещото лице общата стойност само частите за подмяна, без
автосервизния труд, възлиза на 18 188,76 лв. Според вещото лице, с труда за ремонт,
стойността би надвишила 19 000 лв, а с оригинални части – 23 000 лв. Вещото лице сочи, че
действителната стойност на процесния лек автомобил към м.май 2020 г. би била средно
25 000 лв, колкото е застрахователната сума по застрахователния договор. С оглед
действителната стойност на автомобила и стойността на нанесените на автомобила щети,
според вещото лице в случая е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ.
За настъпилото застрахователно събитие и увреждането на застрахованото МПС,
при ответното дружество е образувана преписка по щетата с № 51-03000-01218/20. По
преписката е бил извършен оглед на автомобила и е изготвен опис на повредите. С писма от
изх.№ 03824/03.06.2020 г. и изх.№ 599/УККЗПОЕ/11.06.2020 г. застрахователят е отказал да
изплати застрахователно обезщетение на основание т.1.3 от Раздел ХІІІ „Общи положения“,
поради установено несъответствие между механизма на настъпилото събитие, деклариран от
ищеца, и констатираните увреждания.
От представените по делото доказателства – ремонтен лист, оферта по щета №
51-03000-01218/20 и инвойс фактура, се установява, каква би била стойността на ремонт на
описани в документите части, но не и, че ремонт на автомобила е извършен и заплатен от
ищеца.
На първо място съдът приема, че първоинстанционният съд е установил правилно
и в пълнота фактическата обстановка по делото. В този смисъл съдът не споделя
оплакванията на въззивника, че „поради липсата на обективни данни не може да се даде
достоверен отговор на въпроса с каква скорост се е движил автомобилът“, „не е доказано
възражението на ответника, доколкото относно причините за настъпване на увреждането са
хипотетични … и вещото лице Гяуров е дал само предположение за обстоятелствата, довели
до настъпване на произшествието“. От заключението на в.л.инж.Гяуров (отговор на задача
№ 2) категорично се установява, че скоростта на движение на автомобила в момента на
настъпване на ПТП, е не по-малко от 103 км/ч, като вещото лице е посочило, че тази скорост
е определена по формула, с оглед геометрията на пътя (радиуса на десния завой), при която
скорост водачът не е в състояние да овладее управлението, защото автомобилът губи
напречната си устойчивост, възниква голяма центробежна сила, която отнася автомобила
извън очертанията на пътя. Вещото лице е категорично, че скоростта на движение е била
над 100 км/ч, като поради липсата на обективни данни, не може да определи колко точно.
Допълнително вещото лице е посочило (в отговора си на задача № 5), че при движение със
скорост не по-висока от 90 км/ч, водачът на автомобила би имал обективна възможност да
избегне процесното МПС. Па делото няма данни, а и твърдения, за наличие на други
4
причини за настъпване на произшествието.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпването на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съгласно чл.403, ал.4 КЗ застрахователят има право да откаже плащането, ако
нито застрахованият или застраховащият, нито третото лице по ал.3 са изпълнили
задълженията си в сроковете по ал.1 и 2 с цел да се попречи на застрахователя да установи
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило
невъзможно установяването им от застрахователя. Съгласно чл.408, ал.1 КЗ застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение само: т.1. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; т.2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; т.3. при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; и т.4. - в
други случаи, предвидени със закон.
Съгласно т.1.2. от Раздел ХІІІ „Прекратяване“ от Общите условия по застраховка
„Каско Стандарт“, застрахователят не покрива щети в резултат на умишлени или причинени
с груба небрежност действия на застрахования, на членовете на неговото семейство или
упълномощения водач, както и на лицата, на работа при застрахования или на които
застрахованият е предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг и др.
В настоящия случай не са установени основания по чл.403, ал.4 КЗ за отказ за
плащане на застрахователно обезщетение. Ищецът е уведомил застрахователя си за
настъпилото застрахователно събитие на 18.05.2020 г. – в срока по чл.403 КЗ.
Не са установени и основания по чл.408, ал.1, т.1 и 2 от КЗ, доколкото не е
установено умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия,
съотв.не са установени основания по т.1.2. от Раздел ХІІІ „Прекратяване“ от Общите
условия по застраховка „Каско Стандарт“.
Не са налице данни, застрахованият да е предявил претенции и/или документи с
невярно съдържание или неистински документи, с цел изплащане на застрахователно
обезщетение, за да е налице основание по т.1.3. от Раздел ХІІІ „Прекратяване“ от Общите
условия по застраховка „Каско Стандарт“, на която се е позовал ответникът в отговора си на
исковата молба.
По отношение наличието на основание по чл.408, ал.1, т.3 от КЗ и по т.1.4. от
Раздел Х „Общи изключения“ за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение,
съдът намира следното:
Съдът намира, че е налице основание по чл.408, ал.1, т.3 КЗ, застрахователят да
откаже плащане на обезщетението. В случая, както е установено от заключението по САТЕ,
скоростта на управление на автомобила към момента на настъпване на ПТП (над 103 км/ч),
5
е била с 43 км/ч над разрешената за конкретния пътен участък скорост, и с над 13 км/ч над
скоростта, с която, според вещото лице по САТЕ, водачът на автомобила би имал обективна
възможност да избегне процесното МПС. На първо място с управлението на автомобила от
ищеца със скорост значително по-висока от разрешената за пътния участък и съобразената с
пътните условия, е налице неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования по т.1 от Раздел ІХ „Предохранителни мерки“ от Общите условия
към застраховката „Каско Стандарт“, с което въззивникът е нарушил задължението си „да
предприема всички обичайни и разумни предохранителни мерки за избягване на загубата
или повредата на застрахованото МПС“. Това нарушение е значително с оглед интереса на
застрахователя, доколкото е довело до причиняване на „тотална щета“ на застрахования
автомобил. Посоченото по-горе задължение е било предвидено както в закон (чл.20 и чл.21
от Закона за движение по пътищата и чл.3, т.1 и чл.73 от Правилника за прилагане на Закона
за движение по пътищата), така и в застрахователния договор (т.1 от Раздел ІХ
„Предохранителни мерки“ от Общите условия към застраховката „Каско Стандарт“). Следва
да се отбележи, че настоящият състав не споделя твърденията на въззивника във въззивната
жалба, че това изискване следва „изрично да е посочено в договора за застраховка „Каско“, а
не в Общите условия“. Съдът намира, че Общите условия по застраховка „Каско стандарт“
са задължителни за застрахования по смисъла на чл.298, ал.1 от ТЗ, тъй като, на първо място
са установени отнапред (приети са през 2011 г. и последното им изменение е от 2018 г.), в
застрахователната полица ищецът изрично е заявил, че е запознат с Общите условия, които
са неразделна част от застрахователния договор, получил е екземпляр от тях и ги приема. На
последно място, това неспазване на предвиденото в закона и в застрахователния договор
задължение от страна на застрахования, е довело до възникване на застрахователното
събитие, видно от заключението по САТЕ.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че в случая е налице
основание по чл. 408, ал.1, т.3 КЗ, застрахователят да откаже плащане на обезщетението.
Съдът намира, че е налице за основание за отказ за изплащане на
застрахователното обезщетение по т.1.4. от Раздел Х „Общи изключения“ от Общите
условия към застрахователния договор.
Съгласно т.1.4. от Раздел Х „Общи изключения“, застрахователят не покрива
щети в резултат на умишлени или причинени с груба небрежност действия на
застрахования, на членовете на неговото семейство или упълномощения водач, както и на
лицата на работа при застрахования или на които той е предоставил МПС под наем, за
послужване, на лизинг и др. Както се посочи по-горе, в случая няма данни за умишлени
действия на ищеца, довели до настъпване на застрахователното събитие. Спорно по делото
е, представлява ли поведението на ищеца – управляването на застрахования автомобил със
скорост от над 100 км/ч, довело до настъпване на процесното ПТП, основание по чл.408,
ал.1, т.3 КЗ за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, или „груба
небрежност“ по смисъла на т.1.4. от Раздел Х от Общите условия по застраховката
”Булстрад Каско Стандарт”.
6
Както е приел и първоинстанционният съд, понятието “Груба небрежност“ не е
дефинирано в КЗ. В т.24 от Раздел ІІ „Дефиниции“ към Раздел „Каско“ от Общите условия
по застраховката ”Булстрад Каско Стандарт”, е посочено, че „Груба небрежност“ по
смисъла на тези ОУ е поведение на застрахования, при което той съзнава последиците от
извършването или неизвършването на определено действие, но се надява, че предвижданите
от него действия по едва или друго причина няма да настъпят. Посочено е, че като груба
небрежност неизчерпателно се квалифицират: преминаване през железопътен прелез при
спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери; движение на ППС с
незатворени врати или капаци; движение на товарно МПС с вдигнат товарен кош; движение
на товарно МПС със свалена хидравлична платформа; необезопасяване на спряло ППС
срещу потегляне и др.
Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че в
гражданското право смисълът на понятието „груба небрежност“ се свързва с
недобросъвестно изпълнение на задължението и неполагане на дължимата грижа при това
изпълнение, с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗЗД, както и, че степента на небрежност, като
например груба небрежност, се съизмерва с конкретен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. В
съдебната практика се приема, че груба небрежност при управление на МПС е съзнателно
виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на
застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, при съзнанието у него, че е възможно да увреди застрахованото имущество.
В случая съдът приема, управлението на автомобила към момента на настъпване
на ПТП със скорост над 103 км/ч (съгласно заключението по САТЕ), която скорост е била с
43 км/ч над разрешената за конкретния пътен участък скорост, и с над 13 км/ч над скоростта,
с която, според вещото лице по САТЕ, водачът на автомобила би имал обективна
възможност да избегне процесното МПС, представлява такава груба небрежност по смисъла
на т.24 от Раздел ІІ „Дефиниции“ към Раздел „Каско“ от ОУ по застраховката ”Булстрад
Каско Стандарт”, тъй като представлява виновно противоправно поведение на
застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, изразяващо се в
нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието у водача, че е възможно
да увреди застрахованото имущество.
Отново следва да се посочи, че в случая понятието „груба небрежност“ следва да
се кредитира в полза на застрахователя, тъй като засяга съществен застрахователен интерес
(увреждане на застрахованото МПС, в случая – степен тотална щета), застрахователят е
поставил писмено изискване в договора за защита на този интерес (т.1 от Раздел ІХ
„Предохранителни мерки“ от Общите условия към застраховката „Каско Стандарт“) и е
налице неизпълнение на това изискване, видно от заключението по САТЕ. Съдът намира, че
цитираната от въззивника във възизвната жалба съдебна практика в случая е неприложима,
тъй като в случая ищецът е нарушил не само забраната съгласно чл.73 от ППЗДвП за
движение извън населено място със скорост над 90 км/ч, но и значително (с 43 км/ч) е
надвишил регламентираната за конкретния пътен участък скорост от 60 км/ч, предвид
поставения забранителен пътен знак В26 – 60 преди началото на десния завой.
На последно място, предвид дадената дефиниция в т.24 от Раздел ІІ „Дефиниции“
в Раздел „Каско“ на ОУ по застраховката ”Булстрад Каско Стандарт”, съдът намира за
7
неоснователно оплакването, че в застрахователния договор няма ясна квалификация на
понятието „груба небрежност“
По изложените съображения съдът намира предявения иск за неоснователен и
недоказан.
Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено при споделян на мотивите на първоинстанционния съд,
към които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат, на въззиваемия следва да се присъдят съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 100 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260915 от 28.06.2021 г. по гр.д.7467/2020 г. по
описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, да заплати на ЗАД
“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, пл.“Позитано“ № 5, сумата 100 лв (сто лева) – разноски за въззивното
производство за юрисконсултско възнаграждение
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8