МОТИВИ към присъда №36/29.10.2019г. по нчхд №109/19г. на
АРС, ІІІ-ти н.с.
С подадена на 06.02.2019г. от
тъжителката Ш.Ж.Г. частна тъжба, против
подсъдимия Н.С.Т. ***, са повдигнати обвинения за извършени престъпления по:
-чл.130,ал.1 от НК, затова, че на
17.01.2019г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е причинил на Ш.Ж.Г. леки
телесни повреди, изразяващи се в сътресение на мозъка, контузия на главата,
кръвонасядания в областта на двата горни крайника и десен долен крайник,
охлузвания по главата, гърба и десния долен крайник, всички причинили болка и
страдания без разстройство на здравето,
- чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146,
ал.1 от НК, затова, че на 17.01.2019г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е
казал нещо унизително за честта и достойнството на Ш.Ж.Г. в нейно присъствие и
обидата е била нанесена публично.
С подадената от страна на Ш.Ж.Г. частна
тъжба са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове на
общата сума от 7700 лева от тъжителката против подсъдимия за заплащане, както
следва: за сумата от 6200лв., представляващи обезщетение за причинени на
тъжителката неимуществени вреди в резултат на твърдяното за извършено спрямо
нея на 17.01.2019г. престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, предмет на частната
тъжба, или както следва: за сътресение
на мозъка – 2 000 лева, за контузиите по главата и разкъсно-контузна рана на
главата – 1 500 лева, за кръвонасядания на двата горни крайника и десен долен
крайник – 1 000 лева, за охлузвания по
главата, гърба и десен долен крайник – 700 лева и за претърпения стрес и уплаха – 1000 лева,
както и за сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, в резултат на твърдяното за извършено спрямо нея на 17.01.2019г.
престъпление по чл.148,ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, предмет на частната тъжба, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на извършване на деянията до
окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.Частната
тъжителка бе конституирана и в качество на граждански ищец по делото.
В процеса на водено наказателно
производство, частната тъжителка и гражданска ищца Ш.Ж.Г. се явява лично и
заедно с упълномощената от нея, като повереник адв. М.А..
В хода на съдебните прения, адв.А. изразява становище, с което, поддържа изцяло
обвиненията против подсъдимия, така както са повдигнати с частната тъжба. Счита
същите за доказани по несъмнен начин. При преценката на събраните по делото
доказателства, въз основа на техния подробен анализ, адв. А. счита, че подс. Т. следва да бъде признат за
виновен, като му се наложат справедливи наказания. По отношение на гражданските
искове, намира същите за доказани по основание, като относно техния размер
счита, че те следва да бъдат уважени по справедливост, ведно със законната
лихва от датата на увреждането. Претендира да им бъдат присъдени и направените
по делото разноски.
Частната тъжителка и гражданска
ищца Ш.Ж.Г. по същество подкрепя казаното от нейния доверител.
Защитника на подсъдимия-адв. Е.Н.
по същество счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна. По
отношение на първото от две обвинения, то защитника не отрича, че на
инкриминираната дата е имало физически контакт между подс. Т. и частната
тъжителка, но пък неговия механизъм и настъпилите резултатите няма как да се
квалифицират като престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Според защитника,
тъжителката сама първа е нападнала подсъдимия, като той е бил принуден да се
защитава. Именно при тази защита се стигнало до падането на колене на
тъжителката, както и до формиране на част от установените й на по-късен етап
наранявания. Съобразно това, защитника заявява,
че не е налице умишлено причинява не леки телесни повреди, поради което подс. Т.
следва да бъде признат за невинен и оправдан. По отношение на второто от две обвинения,
защитника е на становище, че то не е доказано по безспорен и категоричен начин,
поради което подс. Т. следва да бъде признат за невинен и оправдан. Пледира
приетите съвместно разглеждане граждански искове да бъдат отхвърлени, като
недоказани и неоснователни, като им се присъдят направените в хода на
производството разноски.
Подсъдимият Н.С.Т. не се признава
за виновен, като по същество счита, че следва да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите, заключението на вещото лице по
назначената съдебномедицинска експертиза и писмените и веществените доказателства
приложени по делото, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.С.Т. е роден на ***г***,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно-специално образование, работещ като земеделски производител, с адрес
гр. Асеновград, обл. Пловдивска ул.“Речна“ №10 с ЕГН **********.
Свидетелката В. Г. *** и е дъщеря
на частната тъжителка Ш.Ж.Г.. Св. Ф. работи като диспечер в таксиметрова
компания „Ас Такси“, но е регистрирана и като земеделски производител. Във
връзка с тази й регистрация, св. Ф. и съпругът й св.И.Т.Ф. държат под наем
няколко сергии на Общински пазар в гр. Асеновград. Стоката продавана на тези
сергии се осигурява от свидетелите Ф., а нейната реализация се осъществява от
частната тъжителка Ш.Ж.Г.. Докато свидетелите били на работа през деня, на
пазара се намирала тъжителката Г.. В началото на месец Януари 2019г. св.Ф.
държала под наем маси с номера 35 и 36.
Свидетелите В.С.Ш..а и А.Х.Ш.. са
съпрузи и също търгуват на Общински пазар в гр. Асеновград, като държат под
наем сергии с номера 33 и 34, които се намират срещу тези на св.Ф..
Подсъдимият Н.С.Т. също е
регистриран земеделски производител, като произведената продукция продава на
Общинския пазар в Асеновград, където държи сергии с номера 37 и 38. Неговите
търговски площи се намират от лявата страна
на масите на св.Ф.. Обикновено, докато подс. Т. се занимавал с осигуряване на
продукция за пазара, на масите се намирала неговата майка св.Л.Г.Т.. С течение
на времето, отношенията между част от продавачите на пазара се влошили, като
основните причини за това били нарастващата конкуренция, завист и ниския морал
на хората. Типичен пример в тази насока били отношенията между частната
тъжителка Ш.Ж.Г. от една страна и св.Л.Г.Т. от друга страна. За двете жени
станало ежедневие да си разменят обиди и да се заяждат една с друга. Това довело
и до влошаване на отношенията между частната тъжителка Ш.Ж.Г. и подс. Н.С.Т.. Когато подс. Т. се намирал на пазара,
тъжителката Г. не пропускала да се заяде с него, а той от своя страна не й
оставал длъжен, като й отговарял по подобаващ за него начин. Подобни били
отношенията на частната тъжителка Ш.Ж.Г. и свидетелите Ш., като това всичко
това не останало скрито и за другите продавачи на пазара.
На 17.01.2019г. било пазарен ден,
четвъртък. Както обикновено продавачите се намирали на обслужваните от тях
сергии на Общинския пазар в гр. Асеновград. По навик, частната тъжителка Ш.Ж.Г.
отново предизвикала разправия със св. Т.. Около 14.00 -14.30 часа на пазара,
при сергиите на св. Т., за да обядва, дошъл и подс. Н.С.Т.. След като се
наобядвал , подс. Т. се изправил, при
което бил забелязан от частната тъжителка, която заявила „Ей го другото
педерастче дойде“. Подсъдимия й отвърнал да гледа себе си, като се насочил към
масите на св.Ш.. Между двамата се завързал разговор, при който подс. Т.
разказал накратко на Ш. какво е засял на
полето. Докато говорели подс. Т. се
намирал на пътеката разделяща двата реда маси, а св.Ш. стоял до своята маса.
Разговора помежду им бил възприет от тъжителката Г., която се намирала в
непосредствена близост до разделителната пътека. Същата на висок глас заявила
на подсъдимия „Какво бе боклук? Какво си произвел? Какво се фукаш?“. Подс.Т. й отвърнал, че е производител, а не прекупвач. При
това тъжителката го нарекла „Педераст“ и „Боклук“. Казала му също така, че е ненормален
и какво се прави, че много работи и произвежда“. Подсъдимият й отвърнал, че е
производител и тя не може да го стигне. Тъжителката го нарекла отново
„Педераст“, както й го укорила, че няма жена. Подсъдимия й отвърнал, че тя пък
няма мъж, като й казал да се маха от пазара ,както й отправил изразите „
…помашко курво, всички знаят че целия окръг те е минал…“ както и „курво
балканска, помакиньо мръсна, наебал те е целия балкан“. Това изкарало от ритъм тъжителката,
като се насочила към подсъдимия, който в този момент бил полуобърнат с гръб към
нея. Приближавайки се към него, тя започнала да му нанася удари с ръце по главата
и тялото. Той също й отвърнал, като между тях последвала размяна на удари. При
тази размяна, част от ударите нанесени от страна на подс. Т., попаднала в
главата и гърба на тъжителката. В един момент, тъжителката била отблъсната
назад, но отново нападнала с удари подс. Т.. При последвала борба в изправено
състояние, двамата били с вкопчени ръце. Тъжителката не се отказвала в опитите
си да надделее над подсъдимия,като в един момент го хванала с ръце за дрехите
отпред. Мъчейки се да се освободи, той извъртял тялото си надясно, което довело
да загуба на равновесие от страна на тъжителката. Без да пуска с ръце дрехите на
подсъдимия, тя се свлякла на колене, но продължила и в тази позиция да му нанася
удари. Впоследствие отново се изправила. Междувременно конфликта бил забелязан
и от други хора, като кратката схватка между подсъдимия и тъжителката била прекратена. След намесата на хората
намиращи се наоколо, тъжителката и подсъдимия продължили да си разменят остри
реплики. Тя отново го нарекла педераст, като му се заканила, че щяла да прати
мутри да го пребият. Заканила му се също така, че ще го осъди и ще го прати в
затвора. Подсъдимия от своя страна също отправил провокативни реплики към
тъжителката, като в един момент тя го замерила с предмети, между които мобилен
телефон, парче луканка и една ябълка. Разправията помежду им продължила около
пет минути, след което всеки от тях се прибрал зад масите си. Тъжителката се
обадила по телефона на дъщеря си и зет си, като ги уведомила, че е станала
разправия с подсъдимия. Докато изчаквала идването на св. Ф., частната тъжителка
получила хипертонична криза в резултат на което се свлякла безпомощна между
обслужваните от нея маси. Състоянието й било забелязано от другите търговци,
които се опитали да й помогнат. Един от първите които отишли при тъжителката
бил св.П.П.Г., работещ като домакин на пазара. Той
видял че тъжителката е неконтактна, като решил, че тя е в безсъзнание. Не след
дълго на мястото дошла и свидетелката В. Г. Ф.. Тя заварила майка си в
безпомощно състояние, паднала по гръб, зад една от обслужваните маси. Св. Ф. се
изплашила, тъй като тъжителката не реагирала по никакъв начин. Междувременно бил
изпратен сигнал ЦСМП Пловдив, като същия бил получен от оператора в 15.35 часа.
В сигнала се твърдяло, че в района на Общински пазар има припаднала жена, която
не е в съзнание,но с налични данни за нервна криза, /лист 64 от съд.дело/. На
мястото бил изпратен екип на Филиала на ЦСМП в гр. Асеновград, в който влизал
св. С.С.Г. работещ като фелдшер. Отивайки на пазара,
св. Г. установил мястото на пострадалата, като заварил същата вече в по-добро състояние,
седнала между сергиите. Тъжителката заявила, че е загубила съзнание и че не
може да стане. Това наложило същата да бъде качена в реаномобила, като това
станало чрез използване на носилка. В последствие тъжителката била закарана в
Спешно отделение в МБАЛ Асеновград, където била прегледана. Поради налични
данни за мозъчно сътресение, около 18.30 часа тъжителката била транспортирана в
УБМАЛ „Св.Г.“*** за по обстоен преглед. От представената по делото епикриза
/лист 8 от съд.дело/ се установява, че на 17.01.2019г. в 21.17 часа,
тъжителката Ш.Г. е била приета в Първа клиника по хирургия към УБМАЛ
„Св.Г.“***, като е изписана на 21.01.2019г. в добро състояние. След изписването,
на 21.01.2019г. тъжителката Ш.Г. посетила и амбулатория към Отделението по
съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Г.”*** от съд.дело/. След като бил прегледана и
освидетелствана от съдебен лекар, на същата било издадено съдебно медицинско
удостоверение №63/2019г. /листи 6 и 7 от съд.дело/.
В деня на инцидента-17.01.2019г.
в 15.49 часа,
използвайки мобилния си телефон с № **********, подс. Т. осъществил връзка с оператора
от Районен център телефон 112 Кърджали /листи №125 и 126 от съд.дело /. В хода
на този разговор, подс.Т. обяснил, какъв е повода за
обаждането му, като разказал за поведението на тъжителката Г..
Междувременно на 18.01.2019г. подсъдимият
Н.С.Т. ***. Въз основа на същата, както и по данните събрани от сигнала до СЦ-112 Кърджали с постановление на
прокурора от 18.01.2019г. била образувана преписка за предварителна проверка №
123/2019г.
На 18.01.2019г. в РП Асеновград
срещу тъжителката постъпила и жалба св. В. Ш.а. Въз основа на същата, с
постановление на прокурора от 18.01.2019г. била образувана преписка за
предварителна проверка № 124/2019г.
Проверките по тези преписки били
обединени и възложени на св. Й.И. работещ като полицейски инспектор към РУ на
МВР Асеновград. В хода на проверката, св. И. снел писмени обяснения от запознатите
по случая лица. Проверката приключила с докладна записка от 05.02.2019г. С постановление от 20.02.2019г.
на Прокурор при РП Асеновград било отказано образуването на досъдебно
производство по преписка №123/2019г. поради липса на данни за извършено
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК /преписките са изискани и приложени
към дело/. От заключението става ясно, че , че според представителя на
държавното обвинение, липсват данни за извършено и на друго престъпление от общ характер.
От заключението на изготвената от
д-р С.С.С. спрямо тъжителката Ш.Ж.Г. СМЕ /на листи от 92 до 110 от съд. дело/, както и от разпита на вещото лице, се установява следните обстоятелства:
От медицинските документи на екипа на ФСМП-
Асеновград при посещението на Общинския пазар, по отношение на тъжителката не
са установени и записани травматични увреждания. Установена е хипертонична
криза.
От медицинските документи от СПО
на МБАЛ „ Асеновград” по отношение на тъжителката, е установено мозъчно
сътресение, без да са описани травматични увреждания по тялото.
От епикризата от Първа хирургическа
клиника на УМБАЛ „ Св. Г.”***, по отношение на тъжителката е установена и
контузна рана на окосмената част на челото и кръвонасядане на дясното коляно,
записана и диагноза: мозъчно сътресение.
От съдебномедицинското
удостоверение №63/19г. издадено от Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ
„Св.Г.”*** при прегледа на тъжителката на 21.01.2019г. са описани следните
травматични увреждания:
- Глава- рана /контузна/в челната
област на главата отдясно с дължина 1 см; в съседство с тази рана, срединно на
челото - овално охлузване с размери 1/0.7 см; в областта на дясната буза-
овално охлузване с размери 1/0.9 см; постоянна болезненост в двете слепоочни
области на главата; сътресение на мозъка; контузия на главата;
-Гръден кош- пет на брой петнисти
охлузвания, в дясната гръбна половина; овално охлузване в дясната тръбна
половина по проекция на 8 гръден прешлен, две линейни охлузвания в тази област.
-Корем - три охлузвания в
поясната област срединно на обща площ с размери 12/7 см има, едното с петнист
характер, а другите две с линеен характер с размери от 1/0.6 см до 2/0.1 см.
-Крайници - петнисто
кръвонаседнато на обща площ с размери 17/5.5 см на дясното коляно, охлузване на
кожата в тази област; овални крьвонасядания в горната трета на дясната
предмишница, средната трета на лявата предмишница, в средната трета на лявата
мишница, като и трите кръвонасядания със сходна характеристика и размери.
Според вещото лице описаните
травматични увреждания на главата, гърба, дясното коляно и двете ръце са
причинени по най-общ механизъм на удар или притискане с /или върху твърд тъп
предмет.
Според вещото лице, начинът на
причиняване на травматичните увреждания следва да се определи като се
съпоставят обективно наличните травматични увреждания с останалите
доказателства по делото. Преценявайки събраните доказателства и разделяйки
гласните такива условно на две групи, то вещото лице прави извода, че
травматичните увреждания, установени при прегледа на Ш.Г. са причинени по
няколко начина, а именно:при нанесени удари с ръка, при контакта с тялото на
подсъдимия, при падане на настилката, при опитите да бъде вдигната пострадалата
зад собствената й маса.
Становището на вещото лице, е че
установените травматичните увреждания не са големи по размери, особено тези в
областта на главата и гърба. В областта на дясното коляно кръвонасядането е
сравнително голямо и най- вероятно е получено при падане на настилката.
Петнистите кръвонасядания по двете ръце са с характерна локализация и вид и
най-вероятно са получени при захващане и притискане с пръсти.
Според заключението, описаното в
тъжбата на Ш.Г., обобщено като побой от нанесени множество удари с ръце и крака
не намира своето морфологично потвърждение от обективно установените минимални
травматични увреждания. Никой от присъстващите на инцидента, както и екипът на
ФСМП не е видял кръвотечение в областта на главата и лицето, поради което
описаната заздравяваща линейна рана на границата чело-окосмена част на главата
с дължина 1 см е била плитка и по-скоро следва да се прецени като дълбоко
охлузване.
Отразеното като диагноза мозъчно
сътресение категорично е протекло без загуба на съзнание, която загуба би
следвало да се прояви веднага и непосредствено след травмата. В тази насока са
и гласните доказателства и наличния запис от инцидента, от които се установява,
че след приключването на инцидента Ш.Г. ходи самостоятелно, както и извършва
целенасочени действия. Известен период от време след това тя е заварена зад
масата си в безпомощно състояние, което обаче не е констатирано от пристигналия
екип на ЦСМП. Поради тази причина експертът счита, че това състояние се дължи
на установената хипертонична криза, а не от травматично естество. В подкрепа на
този извод са и минималните травми по главата. Преценявайки медико-биологичния признак
на претърпените телесни повреда, вещото лице приема, че по съвкупност е
настъпило разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК /по
смисъла на чл. 130, ал 1 от НК./
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия Н.С.Т.
дадени пред настоящия съдебен състав, свидетелските показания на свидетелите И.Т.Ф.,
Л.Г.Т., Й. Р.И., А.С.С., В.С.Ш..а, А.Х.Ш.., В. Г. Ф.,
П.П.Г., Р.Г.С.-А., Й.Ц.И., С.С.Г.
и Г.Д.Б., депозирани пред настоящия състав, заключението на вещото лице по
назначената СМЕ и приложените по делото писмени и веществени доказателства.
Съдът кредитира частично показанията
на свидетеля И.Т.Ф., като отчете, че той е зет на тъжителката Ш.Ж.Г., което
обстоятелство го прави заинтересован от изхода на делото. От показанията на св.
Ф. се установява, че отношенията между тъжителката Г. от една страна и св. Ш.а от
друга не са добри. Установява се и това, че подс. Т. често си е позволявал да
отправя обиди спрямо тъжителката, като това според свидетеля е една и от
причините за скандала на 17.10.2019г. От показанията на св. Ф. се установява,
кога той е разбрал за инцидента и какво е било положението и състоянието на
пострадалата след неговото идване на пазара. Самия свидетел не отрича, че между
тъжителката и подсъдимия е имало скандал. По отношение на
твърденията за нанесен побой от страна на подсъдимия спрямо тъжителката, то все
пак следва да отчете, че св. Ф. не е бил пряк очевидец на случилото се, като с
показанията си преразказва това което на него му е било разказано от други хора.
От съдържанието на приложения по делото видеозапис безспорно се установява, че
тъжителката първа е нападнала подсъдимия и това не е било еднократно нейно
действие, като нейната упоритост и упражнена агресия са принудили Т. да се
защитава. От записа се установява и това, че тъжителката не е падала, а се е
свлякла на колене, както и вижда, че в нито един момент не е била ритана. Свидетелят
Ф. в действителност твърди, че отивайки на място е видял синини по краката на
тъжителката, но това му твърдение също не беше възприето от съда, тъй като
биологически, такива синини е невъзможно да се появили за такъв кратък период
след инцидента. В този смисъл, в тази им част показанията на св. Ф. се явява
недостоверни, поради и което съдът не ги кредитира.
Съдът кредитира частично и
показанията на свидетелката В. Г. Ф., като отчете, че тя е дъщеря на
тъжителката Ш.Ж.Г., което обстоятелство я прави пряко заинтересована от изхода
на делото. От показанията на св.Ф. се установява, каква и била причината
тъжителката Г. да се намира на пазара,
както се установява и какво е била разположението на масите на отделните
търговци. От показанията на св.Ф. се
изяснява, че нейната майка е била във влошени отношения, както с подс. Т., а
така и с неговата майка. Св.Ф. има ясен спомен, относно това, кога на
17.01.2019г. е научила за скандала на общинския пазар, колко време й е отнело
да отиде до там и каква е била обстановката при нейното пристигане на пазара.
От показанията на св.Ф. се установява, че е заварила майка си легнала в
безпомощно състояние между масите, като в тази насока нейните показания се
явяват достоверни, тъй като се подкрепят от всички останали събрани по делото
доказателства. По отношение на твърдението за загуба на съзнанието, съдът
кредитира показанията на св. Ф., тъй като това се потвърждава и от показанията на св. П.Г.. Безспорно е
това, че в един момент тъжителката е била видяна да лежи безпомощна между
масите, което е станало и причина за подаване на сигнал до ЦСМП. Това нейно
състояние обаче, е било свързано с установената по отношение на тъжителката
хипертонична криза, а не е вследствие на загуба на съзнанието, като последица
от схватката с подсъдимия. Св. С.С.Г. който е
извършил първоначалния преглед на пострадалата заявява, че при неговото отиване
тя се е намирала в седнало положение, като не е имало данни за загуба на
съзнанието,т.е. загубата на съзнание доколкото е било налице като състояние е
отминало сравнително бързо. От
показанията на св.Ф. се установява безспорно съдържанието на обидните изрази,
които подс. Т. е отправил към тъжителката. В действителност по отношение на
това обстоятелство, показанията на св. Ф. се явяват косвено доказателство. От
останалите събрани гласни доказателства в тази насока, те се подкрепят
единствено и то частично от показанията на св. Ф., Все пак съдът като прецени
всички събрани по делото доказателства, както и събраните веществените такива,
кредитира напълно в тази им част показанията на св. Ф., като достоверни и
логични. По делото безспорно се установи, че между тъжителката и подсъдимия е
имало размяна на обидни думи и изрази. Това поведение на всеки един от тях,
помежду им, се е наложило като нещо обичайно и „традиционно“. Чрезвичайното в случая и излязло извън рамките на типичното в
отношенията им, са предприетите действия от страна на тъжителката спрямо подсъдимия,
като тя първа го е нападнала и му е нанесла удари. От видеозаписа върху диска приложен
в кориците на делото се установява, че той няма звук. От съдържанието на картината, се вижда обаче, че разправията
между подс. Т. и тъжителката продължава около две минути /от 15.05 часа до
15.07 часа според таймера на екрана/. От записа се вижда ясно, че преди
размяната на удари, то между тях има явно отправени реплики, като от реакцията
и на тъжителката и на подсъдимия, то става ясно, че репликите са с провокативно
съдържание. Едва след определен период от време на размяна на изрази е последвалата реакция на
тъжителката. Поведението на тъжителката само говори за това с какво
съдържание са били изразите отправени
към нея, като съдържанието на кадрите не се нуждае от някакво особено тълкуване.
В този смисъл, показанията на св.Ф. за отправени обидни от страна на подсъдимия
спрямо тъжителката не се явяват голословни, като съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира и показанията на
свидетелката Л.Г.Т., като отчете, че тя е майка на подс. Т. , което
обстоятелство предполага, че тя е пряко заинтересовани от изхода на делото. От
показанията на свидетелката Т. се установява, че тя и тъжителката Г. са от
дълго време във влошени отношения. От нейните показания става ясно и какво е
съдържанието на обидните изрази които тъжителката е отправяла спрямо св. Т.. По
отношение на датата на инцидента, св. Т. е много подробна при възпроизвеждане
на своите възприятия. От показанията й се изяснява кога сина й е дошъл на
пазара и каква е била причината за скандала му с тъжителката. По отношение на
употребените обидни изрази от страна на тъжителката, показанията на
свидетелката се подкрепят от тези депозирани от страна на свидетелите Й. Р.И., В.С.Ш..а
и А.Х.Ш.., както и от обясненията на Н.Т.. Св. Т. отрича нейния син да е
отправил обидни и провокативни изрази спрямо тъжителката, но тези й твърдения,
които са от полза на защитата, са лесно обясними предвид нейната заинтересованост от изхода на
делото, Св. Т. в показанията си твърди, че е видяла единствено само тъжителката
да нанася удари спрямо подс. Т., като заявява, че последния само се е
предпазвал и дърпал. Тези й твърдения също се опровергаха от събраните по
делото гласни и веществени доказателства, поради и което не кредитира показанията
на св.Т. в тази им част, като недостоверни и нелогични. Както се установи от
събраните по делото доказателства, които съдът кредитира, подс. Т. макар и
отбранявайки се също е нанесъл удари на тъжителката. В останалата им част съдът
кредитира показанията на св.Л. Т..
Съдът кредитира и показанията на
свидетелят Й. Р.И., като отчете, различието в тях касаещо изнесените от него
данни във връзка с поведението на тъжителката от една страна и това на
подсъдимия и неговата майка от друга страна. Няма как да не се отбележи това,
че свидетелят е значително по-подробен в
описанието на употребените от страна на тъжителката обидни изрази, включително
и на датата на инцидента и доста по-оскъден във връзка с поведението на подсъдимия
и неговата майка. Твърдението на св. И. че тъжителката Ш.Г. се явява инициатор
на постоянните разправии със св. Л. Т. и подс. Н.Т., съдът приема за
достоверно, тъй като то се подкрепя и събраните по делото гласни доказателства
които съдът кредитира. Св. Л. Т. и подс. Н.Т. обаче не са оставали безразлични
към отправените им обидни и провокативни изрази от страна на тъжителката, а
дори напротив те също са й отвръщали с подобни изрази. Това е била и една от
основните причина за тяхната нетърпимост. Подобно е било и ответната реакция на
св. Л. Т. и подс. Н.Т. спрямо тъжителката в деня на инцидента. Съдът не
кредитира в пълнота твърденията на св. И. по отношение на това, че едва ли не
само тъжителката е нанасяла удари на подсъдимия, а той се е стремял да ги
отбегне. В тази им част неговите показания се опровергават от записа приложен
по делото от който се установява, че тъжителката на няколко пъти е нападнала
подсъдимия, като той от своя страна се е отбранявал както може, включително чрез
опити да я избегне, но и чрез нанасяне на удари с ръце. От съдържанието на
записа и от показанията на св. И. се установява безспорно това, че подс. Т. не
е бутал тъжителката, като падането й на колене е следствие от реализираната от
страна на подсъдимия защита спрямо нейното поведение. Оскъдността и наличното
противоречие в показанията на св.И.
следва да се обяснят с явно добрите му отношения с подсъдимия и неговата
майка.
Съдът кредитира и показанията на свидетелят А.С.С., като отчете тяхната оскъдност по отношение на
обстоятелствата от значение за изясняване на предмета на делото. От показанията
на св. С. все пак става ясно, че той също е търговец от около три години на
Общинския пазар в Асеновград и като работещ там е запознат с отношенията между
частната тъжителка и св. Л. Т.. По отношение на съдържанието на отправените
между тях изрази свидетелят е твърде лаконичен, но става ясно, че те са били с
обидно съдържание. Във връзка с датата на инцидента св. С. си спомня, че на
същия ден най-напред е имало разправия между тъжителката и св. Л. Т.. След
известно затишие е възникнал словесен конфликт и между Ш.Г. и подс. Г., като именно той е предизвикал намесата на св. С..
Отивайки на пътеката между масите той е заварил тъжителката да нанася удари на
подс. Т., като в един момент те са се бутали, а после пък са били вкопчени.
При тази тяхна борба тъжителката е залитнала е паднала на колене.
Въпреки констатираната от съда непълнота в показанията на този свидетел, то все
пак ги кредитира, тъй като те си кореспондират с останалите събрани по делото
гласни и веществени доказателства които съдът кредитира. Следва да се отчете,
че свидетелят е в добри отношения с разпитаните по делото свидетели очевидци,
като запазването на тези отношения, за него явно е основен мотив да твърди, че
не е видял всичко случило се между страните взели участие в конфликта.
Съдът кредитира и показанията на
свидетелите В.С.Ш..а и А.Х.Ш.., като отчете това, че и двамата са във влошени
отношения с тъжителката Ш.Г., като това обстоятелство наред с конкурентната
дейност която осъществяват на пазара ги прави заинтересовани от изхода на
делото. Както и при св.И. при обсъждането на показанията на двамата свидетели,
съдът отчете различната степен на конкретика в техните показания, по отношение
на обстоятелствата във връзка с поведението на тъжителката и това на подсъдимия
и неговата майка. И двамата свидетели са значително по-подробни и описателни по отношение на
ежедневното поведение на тъжителката и употребяваните от нея обидни изрази, включително и на датата на
инцидента и доста по-пестеливи във връзка с поведението на подсъдимия и
неговата майка. Както съдът посочи по-горе, от събраните по делото
доказателства, безспорно се установи кой е бил инициатор за ежедневните
разправии и какви думи са си разменяли св. Л. Т. и тъжителката Ш.Г.. Този извод
на съда, по отношение на отправените спрямо тъжителката обиди, не се
опровергава, въпреки показанията на свидетелите В.С.Ш..а и А.Х.Ш... Между
впрочем двамата свидетели, не отричат, че от страна св. св. Л. Т. е имало
отправени обидни изрази спрямо тъжителката, но съвсем целенасочено запазват
мълчание за това обстоятелство. Такова е тяхното отношение и по отношение на
датата на инцидента, за която твърдят, че са чули отправяне само на обидни
изрази от страна на тъжителката, но не и от страна на св. Л. Т. или от страна
подсъдимия. За това мълчание на двамата посочени свидетели обаче, все пак има
логично обяснение, което е във връзка и
с това, че именно св. В. Ш.а нееднократно е била обект на отправени обиди от
страна на тъжителката, като и въвлечена от нея в разправии. Поведението на Ш.Г.
е причина и за влошените й отношения със свидетелите Ш.. От показанията на двамата
свидетели се установява безспорно обаче какви обидни изрази е използвала
тъжителката по отношение на подс.Т., както и нейните
действия с които е реализирала нападението спрямо него и ответната реакция на подс.Т..
Съдът кредитира в пълнота
показанията на св. П.П.Г., като отчете, че същия не е
бил пряк очевидец на по-голяма част от разправията между тъжителката и подс.Т.. От показанията на св. Г. се установява, че той
работи като домакин на пазара, като се е намесил едва след като се е разбрало,
че на пътеката има разправия между търговци. При неговото отиване той е заварил
тъжителката и подс.Т. в изправено положение, като
двамата са си разменяли остри и обидни реплики. Св. Г. също има ясен спомен, че
в един момент тъжителката е хвърлила по подс. Т. някакъв предмет, като именно
тази нейна реакция, го е принудила да прибере намиращия се на нейната маса нож.
От показанията на св. Г. се установява и това, че в един по-късен момент, след приключване на разправията, се е разбрало, че
тъжителката е припаднала. Отивайки при нея, св.Г. е един от свидетелите които
са констатирали, нейното безпомощно състояние.
Съдът кредитира в пълнота
показанията на св. Р.Г.С.- А., като отчете, че тя не е била пряк очевидец на
по-голяма част от разправията между тъжителката и подс.Т..
От показанията на св. С. се установява, че тя работи като главен счетоводител
на пазара. В деня на инцидента св. С. е
била вътре в управлението което е в близост до масите, като е разбрала че има
разправия между търговците. След като
станало ясно, че скандала участва тъжителката Г., св. С. се обадила по телефона
на управителката на пазара, за да извика на място св. В. Ф.. След това св. С.
научила,че частната тъжителка е припаднала, като във връзка с това е подала
сигнал на телефон 112, при което извикала екип на Спешна помощ.
Съдът кредитира в
пълнота показанията на св. Й.Ц. Илиева,
св. С.С.Г. и св. Г.Д.Б., като по отношение и на тях
отчете, че тримата не са преки очевидци на случилото се. Тримата свидетели не
се явяват заинтересовани от изхода на делото, но все пак в една или в друга
степен,всеки един от тях по различен начин е взел отношение, относно случилото
се между тъжителката и подсъдимия, като чрез показанията им се установяват
обстоятелства свързани с изясняването и проверката на останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира в по-голямата им част обясненията
на подс. Т., като намира същите за логични и последователни, а освен това
същите се подкрепят в по-голямата и по
същество и от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства,
които съдът кредитира. Твърденията му, че не е обиждал и удрял тъжителката, в
действителност не се явяват изолирани,
като в тази насока са и показанията на свидетелите Ш., св.Л. Т. и св. Й. Р.И..
Както и съдът посочи по-горе, по отношение на употребените от страна на подс. Т.
обидни изрази спрямо тъжителката, съдът кредитира изцяло в тази им част показанията
на св. В. Ф., тъй като макар и противоречащи на обясненията на подсъдимия и
показанията на цитираните свидетели, все пак се явяват житейски оправдани,
логични и подкрепящи се от съдържанието на видеозаписа на диска приложен по
делото. По отношение на осъществената от подс. Т. защита срещу нападението на
тъжителката, то съдът изцяло кредитира неговите обяснения, в каквато насока са
и показаният на същите свидетели посочени по-горе, като следва да направи едно
важно уточнение. В конкретния случай, защитата на подс.Т.
не е включвала само действия по избягване на ударите които тъжителката му е
нанасяла, а е допълнена и от удари с ръце които нападнатия е нанесъл на
нападателя си. В тази насока съдържанието на кадрите на записа е недвусмислено.
По този начин твърдението на подс.Т., че не е нанесъл
удари на тъжителката изцяло се опровергава. Същото е очевидно израз на неговата
защитна позиция, но пък това не намира опора в събраните по делото
доказателства, които съдът кредитира. Това, че и подс. Т. е обидил и ударил
тъжителката, на практика се установява от събраните по делото доказателства, като по
отношение на ударите се подкрепя и от становището на вещото изразено в
заключението на назначената СМЕ и това депозирано в хода на съдебното
следствие.
Съдът кредитира
заключението на експерта, по отношение на назначената от съда СМЕ, тъй като
същото е компетентно изготвено, с необходимите знания, не е оспорено от
страните, като то се подкрепя и от другите доказателства по делото.
В
случая съдът счете, че няма пречка да бъдат кредитирани и приложените по делото
като веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК: електронен
носител-диск “EMTEC 700MB” CD-R изпратен от Регионален център 112 – Кърджали с
писмо с вх. № 13742/30.09.2019г. / намиращ се на лист 126 от съд.дело / и
електронен носител-диск“Verbatim 700MB” DVD-R
/ намиращ се на лист 31 от съд.дело/ както и да се кредитират изцяло и съдържащите се
върху тези два носителя файлове със записи. Двата диска имат качеството на
предмети, върху които има следи от престъпленията, поради което без съмнение
могат да се ползват за нуждите на наказателното производство, включително и с
оглед разпоредбата на чл.102 от НПК, като при съмнения за достоверността, те
безспорно могат да се проверяват чрез различни процесуални способи, включително
и експертиза.
В своята цялост съдът кредитира и събраните по
делото писмени и веществени доказателства, които кореспондират с установената и
приета от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че във връзка с
обвинението по чл.130, ал.1 от НК, осъщественото от страна на подс. Н.С.Т. деяние
не е обществено опасно, тъй като е извършено
при условията на неизбежна отбрана, за да се защитят от непосредствено
противоправно нападение личността и правата на отбраняващия се, чрез
причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. В случая са
налице всички указани от чл.12, ал.1 от НК предпоставки на неизбежната отбрана:
-
налице е непосредствено и противоправно нападение, насочено към увреждане на
определен правно защитен интерес-тъжителката Ш.Ж.Г. е нападнала първа, като е
започнала да нанася удари в главата на подс. Н.С.Т. , тоест видно е, че
нападението е непосредствено, тъй като увреждането на застрашените от него
интереси (свързани с неприкосновеността на личността и правото на живот на
подсъдимия) е започнало, освен това то е и противоправно, тъй като увреждането
към което е насочено е правно недопустимо;
-
нападателят, в случая – тъжителката Г. е увреден по време на нападението
предприето от нейна страна – получените наранявания, са в резултат на
предприетата активна защита от страна на подс. Н.С.Т. , който е отвърнал с нанасяне на удари спрямо
тъжителката Г.. В резултат на това, са й били причинени по съвкупност леки
телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
- в
рамките на предприетото активно противодействие от страна на подс. Н.С.Т.
срещу нападението от страна на тъжителката Ш.Ж.Г. на същата са били
причинени леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата,
кръвонасядания в областта на двата горни крайника и десен долен крайник,
охлузвания по главата, гърба и десния долен крайник, всички причинили болка и страдания без
разстройство на здравето, тоест касае се за причинени по съвкупност леки
телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Тука следва да се включи и причинената по
съвкупност на тъжителката лека телесна
повреда, изразяващи се в сътресение на мозъка. Вещото лице е категорично, че по
делото има достатъчно данни за такова нараняване, като то не може да се
изключи. То обаче също е във връзка с осъщественото активно противодействие от
страна на подс. Н.С.Т. срещу нападението
от страна на тъжителката Ш.Ж.Г.. Всички посочени телесни повреди се явяват пряка
последица и са вследствие отблъскването на нападението и в случая представляват
елемент от защитата на застрашените от нападението интереси. В конкретния
случай, причинените на нападателя вреди са се ограничили в рамките на
необходимите предели – предприетите действия по защитата на подс. Н.С.Т. ,
съответстват на характера и опасността на нападението – за отблъскване на
същото.
Всички тези обстоятелства се подкрепят от
събраните доказателства и от заключенията на вещото лице и депозираното от него становище в съдебно
заседание.
Тъй
като деянието, извършено от подс. Н.С.Т.
не е общественоопасно, а напротив то е
правомерно и обществено полезно, той бе признат за невинен и оправдан изцяло по
повдигнатото му в тази част с частната тъжба обвинение.
По отношение на второто
обвинение, при така установената фактическа обстановка, Съдът намери, че от
обективна и субективна страна подсъдимият Н.С.Т. е осъществил съставомерните
признаци и на престъплението по чл.148,ал.1,т.1
вр. чл.146, ал.1 от НК, като на 17.01.2019г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е казал нещо
унизително за честта и достойнството на Ш.Ж.Г. в нейно присъствие и обидата е
била нанесена публично. Безспорно по делото се установи, че подс. Т. пред много
хора, в
присъствие на тъжителката Ш.Ж.Г.
й е отправил обиди, изразяваща се в казване на унизителни за честта и
достойнството й неща, като е отправил изразите „ …помашко курво, всички знаят
че целия окръг те е минал…“ както и „курво балканска, помакиньо мръсна, наебал
те е целия балкан“.
С оглед обаче, възприетата от
фактическа обстановка и правна квалификация на извършеното, в случая по
отношение на това деяние, съдът счете, че следва да намери приложение
разпоредбата и чл.148,
ал.3 вр. ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.2 от НК, тъй като е налице реторсия. Установи се, че по същото
време и преди изричане на обидните думи от страна на подсъдимия към
тъжителката, тя също е отправила към
него обидни думи и изрази- „Ей го другото педерастче дойде“, „Педераст“, „Боклук“,
„Какво бе боклук? Какво си произвел? Какво се фукаш?“, както й го укорила, че няма жена. Това, че
изразите са били обидни и изречени публично и подсъдимия е възприел също отправените към
него от страна на тъжителката обидни думи, се установява от събраните по делото
гласни доказателства. Именно за това, след като призна подсъдимият за виновен
за извършване на престъпление по чл.148,ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК то съдът освободи и него и
тъжителката от наказание за извършеното от нея по същия текст.
Деянието за което подс. Т. бе
признат за виновен е извършено от него при форма на вината пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на неговите общественоопасни последици.
Причините за извършване на деянието, за което
подс. Т. бе признат за виновен са ненапълно зачитане на установения в страната
правов ред и в частност неприкосновеността на личността.
По отношение на гражданските
искове и разноските.
По отношение на първото от двете
деяния,предвид това, че подсъдимия Н.С.Т. бе признат за невинен и оправдан, то предявеният
граждански иск за общата сума от 6200 лева, с правно основание чл.45 от ЗЗД,
относно причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по
130, ал.1 от НК, бе отхвърлен изцяло,
като неоснователен. В случая съдът прие, че в случая не са налице основания за
търсене на гражданска отговорност от подсъдимия Н.С.Т., предвид обстоятелството, че той бе оправдан изцяло, тъй като по отношение на деянието извършено се
прие, че то осъществено при неизбежна отбрана, тъй като освен, че не
осъществява състав на престъпление, то не е обществено опасно, е и правомерно,
а правомерните деяния никога не могат да имат обществено вредни последици.
Предявения граждански иск за
извършеното престъпление по чл.148 ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК е с правно основание чл. 45 и следващи ЗЗД.
Съдът намира същия за частично основателен.
По отношение предявения
граждански иск, относно причинените неимуществени вреди в резултат на
извършеното на 17.01.2019г. престъпление
по чл.148,ал.1,т.1
вр. чл.146, ал.1 от НК, то подс. Н.С.Т. бе осъден да заплати на частната тъжителка и гражданска
ищца тъжителката Ш.Ж.Г. сумата
от 100лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2019г. датата на
увреждането до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния му
предявен размер от 1500лв. иска беше отхвърлен, като завишен. В случая, Съдът
счете, че по този начин е спазен принципа за справедливост при определяне на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди в резултат от това
престъпление, като бяха отчетени неудобството и срама предизвикани от
нанесената спрямо тъжителката обида. Действително тъжителката е в лоши
отношения с подсъдимия, но пък личността на пострадалата и това, че тя самата
нееднократно е отправила сериозни обиди спрямо подс. Т., дават основание да се
направи извод, че личното й достойнство и чест не са били засегнати в една по-значителна
степен отколкото обикновените случаи на престъпления от тази вид. Въпреки, че в
случая бе приложена разпоредбата на чл.148, ал.3 вр. ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.2 от НК и подс. Т. бе освободен от
наказание за извършено престъпление по чл.148,ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК , то той носи гражданска
отговорност по чл.45 от ЗЗД за причинените от него виновно вреди в резултат на
това престъпление и тъй като бе признат за виновен, то предявеният граждански
иск за това деяние беше уважен в посочения по-горе размер.
Тъй като за обвинението по
чл.130, ал.1 от НК подсъдимия бе признат
за невинен и оправдан, то съдът счете, че направените от тъжителката Ш.Ж.Г. разноски за СМЕ в размер на 150 лева следва да
останат за нейна сметка. За същата експертиза съдът присъди общо сумата от
235.20 лева, като след изслушване на вещото лице наред със сумата от депозита
внесен от страна на тъжителката, на експерта беше изплатено и допълнително
възнаграждение в размер на 85.20 лева от бюджета на съда. Предвид решението на
съда касателно първото обвинение, то тъжителката Ш.Ж.Г. бе осъдена да заплати
по сметка на АРС сумата от 85.20 лева.
Тъй като за първото деяние
подсъдимия бе признат за невинен и оправдан, а за второто, че е виновен, но е налице
реторсия, съдът осъди подсъдимият Н.С.Т.
да заплати на тъжителката Ш.Ж.Г. направените от нея
останали разноски по производството, които
в случая са общо в размер на 572 лв.
Подсъдимият бе осъден да заплати
по сметка на АРС и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, която възлиза на 50лв.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: