№ 257
гр. София , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е в закрито заседание на дванадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Маврова
Членове:Стилияна Григорова
Райна Мартинова
като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело №
20211100507959 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника Г.Ф. срещу
постановление от 21.05.2021 г. на ЧСИ В.Л., по изпълнително дело №
202178004000136 на ЧСИ В.Л., с което е отказано да бъде редуциран размера
на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
В жалбата се поддържа, че претендираното възнаграждение е
прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Също така, се поддържа, че
претендираното възнаграждение не е съобразено с липсата на каквато и да е
правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, и с извършените до
момента изпълнителни действия за събиране на претендираната сума, които
от страна на взискателя се състоят единствено в изготвяне на молба за
образуване на изпълнително дело, а изпълнителните действия на съдебния
изпълнител се състоят само в налагането на запор върху вземания по банкови
сметки, открити в „У.Б.“ АД. Сочи, че Г.Ф. е юридическо лице с
обезщетителна и обезпечителна функция, с публична дейност, и събирането
на дължимите думи от него не е свързано с никаква фактическа или правна
сложност, като издирване на длъжник или проверка за налично имущество
или парични средства, запориране на банкови сметки и т. н. Спрямо Г.Ф. не
се налага осъществяването на каквито и да е било принудителни действия, за
реализиране на вземанията. Счита адвокатският хонорар за прекомерен, като
следва да бъде намален до размер от 200 лв., съответно променена и таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
1
Взискателят по изпълнителното дело Д.С.Д. е депозирал отговор на
частната жалба, в който я оспорва, като неоснователна.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа,
че жалбата е неоснователна, защото адвокатското възнаграждение не е
прекомерно, и е съобразено с НМРАВ.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото,
настоящият състав намира за установено следното:
Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г.), а разгледана по същество и е
основателна.
Изпълнително дело № 20217800400136 на ЧСИ В.Л., е образувано на
10.05.2021 г. по молба от Д.С.Д., за събиране на вземане от Г.Ф.,
обективирано в изпълнителен лист от 23.04.2021 г., издаден по гр. д. № 4826
от 2018 г. на СГС, I – 5 състав, за сумата от 130 000 лв., ведно със законна
лихва от 11.04.2018 г. до окончателното плащане. Към молбата за образуване
на изпълнителното дело са представени договор за правна защита и
съдействие, както и фактура за сумата от 2 880 лв.
На Г.Ф., е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на
13.05.2021 г., в която е посочено, че задълженията по изпълнителното дело
възлизат на сумата от 183 082,42 лв., което включва освен вземането по
изпълнителният лист, и сумата от 2 880 лв. разноски по изпълнението, както
и такси по изпълнението.
Заедно с поканата за доброволно изпълнение е изпратено и запорно
съобщение до „У.Б.“ АД. На 20.05.2021 г., в срока за доброволно изпълнение,
сумата посочена в поканата за доброволно изпълнение, е преведена изцяло на
частния съдебен изпълнител.
С обжалваното постановление от 21.05.2021 г. на ЧСИ В.Л., е отказано
да бъде редуциран размера на адвокатското възнаграждение, поради
прекомерност, съответно е отказано редуциране на таксата по т. 26 от
ТТРЗЧС .
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че
разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете
сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на
адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в
релевантната на договаряне на адвокатското възнаграждение дата - ДВ. бр. 68
от 31.07.2020 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
2
образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от
НМРАВ. Безспорно дължимо е адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело в размер на 200 лв., Не е налице обаче извършването на
изпълнителни действия от страна на процесуалния представител на
взискателя с цел удовлетворяването на вземането, поради което за разликата
над 200 лв. до претендираните 2 880 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение не се дължат. Извод в обратен смисъл не следва от факта, че
е наложен запор, доколкото това действие е извършено в срока за
доброволно изпълнение и не може да се приеме за същинско такова по водене
на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
Доколкото по изпълнителното дело няма сметка на съдебния
изпълнител, за определяне на размера на дължимата такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, съдебният изпълнител следва да преизчисли размера й, като вземе
предвид, че в базата за изчисляването й, не се включват разноските за
възнаграждението за адвокат по изпълнителното дело.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу
акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови
действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в
производството по обжалване действията на органа по изпълнението.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от Г.Ф. по изпълнително дело №
202178004000136 на ЧСИ В.Л., постановление от 21.05.2021 г. на ЧСИ В.Л.,
с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране в полза на
взискателя разноски за адвокатски хонорар от 2 880 лв. до 200 лв. и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско
възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя Д.С.Д., до размера
от 200 лв., дължимо за образуване на изпълнително дело № 202178004000136
на ЧСИ В.Л..
ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ В.Л. за преизчисляване на размера на
дължимата такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, съобразно мотивите на настоящето
решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4