Решение по дело №244/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юни 2022 г. (в сила от 7 юни 2022 г.)
Съдия: Биляна Стефанова Икономова
Дело: 20227260700244
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 371

 

 от 07.06.2022 г., гр. Хасково

 

Административен съд - Хасково, ІІ-и касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

 БИЛЯНА ИКОНОМОВА

 

като разгледа АНД /К/ № 244/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

          Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция Митница Бургас /ТД Митница Бургас/ към Агенция „Митници“ срещу Решение № 25/15.02.2022 г. по АНД № 937/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград /РС – Свиленград/. С решението е отменено наказателно постановление /НП/ № 2255/2021 г. от 11.11.2021 г. на заместник-директора на ТД Митница Бургас, с което от И.А. са отнети комплекти съединители /феродов и притискателен диск/ - 602 броя с митническа стойност 65 876,86 лева /шестдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/ на основание чл. 233, ал. 6 във връзка с ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, и на същия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 % от митническата стойност на горепосочените стоки на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ.

          В жалбата са изложени съображения за недопустимост на постановеното съдебно решение, предпоставка за прекратяване на образуваното срещу НП съдебно производство. Твърди се, че РС – Свиленград се е произнесъл по жалба, подадена от лице без представителна власт. Алтернативно е отправено искане за отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново произнасяне по същество от друг съдебен състав на РС – Свиленград. Неправилно било възприето, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота относно датата на извършване на деянието. Допусната била техническа грешка при изписване на дата 22.03.2021 г. вместо 17.07.2021 г. Районният съд е следвало да съобрази, че се касае за извършването на контрабанда по чл. 233, ал. 6 ЗМ, и да се произнесе по същество, потвърждавайки НП в частта с отнемането на стоките в полза на държавата.

          В съдебно заседание касаторът - ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Сочи се недопустимост на оспорения съдебен акт. Алтернативно - моли същият да бъде отменен, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на РС - Свиленград.

          Ответникът – И.А., редовно призован, се явява лично. Чрез процесуалния си представител, оспорва изложеното в жалбата, вкл. и по съображенията, изложени в отговора по нея. Решението на РС – Свиленград било допустимо. Сочи, че погрешното посочване на датата и мястото, дори и да е в резултат на техническа грешка, е винаги съществено процесуално нарушение – предпоставка за отмяна на НП. Претендира разноски.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

          Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

          Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

          Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен  контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

РС – Свиленград е дал указания на процесуалния представител на И.А. - адв. Ц.В., за представянето на доказателства за надлежното упълномощаване да представлява последния пред съд, като е посочено, че в противен случай жалбата ще бъде приета за подадена от ненадлежно лице, а производството – прекратено. В открито заседание, проведено на 12.01.2022 г., РС – Свиленград е дал повторно възможност за изпълнение на горните указания. С молба от 21.01.2022 г. са представени от пълномощника на И.А. договор за правна защита и съдействие и пълномощно, върху които с дата 23.11.2021 г. са положени подписи от последния в качеството му на клиент и на упълномощител. На проведеното на 09.02.2022 г. от РС – Свиленград открито съдебно заседание И.А. е присъствал лично и е представляван от адв. Ц.В.. На проведеното на 11.05.2022 г. от настоящата съдебна инстанция открито съдебно заседание И.А. е присъствал лично и е представляван от адв. Ц.В.. В същото ответникът по касация, чрез преводач, изрично заявява, че подписите върху договора за правна защита и съдействие и пълномощното от дата 23.11.2021 г. са положени от него. При така изложените факти се формира извод, независимо от подаването на жалбата пред РС – Свиленград без пълномощно и представянето на такова едва при повторното даване на указания, че жалбата на наказаното лице срещу НП е редовна и допустима като подадена от процесуален представител въз основа на пълномощно, макар и по-късно представено, и чиито действия са потвърдени от И.А., явявайки се със същия и на двете съдебни заседания, проведени от РС – Свиленград и от АС – Хасково. В този смисъл доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

          Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 17.07.2021 г. около 04:30 часа на Митнически пункт „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи товарни автомобили” на път от Република Турция за Великобритания, пристигнал товарен автомобил влекач „Рено“, с рег.№ *******, и ремарке „Рено“, с рег. № ********, управляван от И.А., пътуващ сам. Същият представил на контролните органи 1 бр. транзитна декларация от дата 14.07.2021 г., съпътстващи 3 броя repeat invoice и един брой CMR от дата 14.07.2021 г. с направление на транзита от Турция за Великобритания, с което декларирал превозваните от него стоки. Поради разлика в установените и декларирани килограми на превозваните стоки, товарният автомобил бил селектиран за извършване на физически контрол. В същия ден около 21:00 ч. И.А. представил още 1 брой транзитна декларация от дата 17.07.2021 г., фактура и CMR от дата 13.07.2021 г. При физическата проверка на автомобила, след сваляне на турска митническа пломба, с ненарушена цялост, били преброени 64 колети в товарното помещение, несъответни на декларираните в транзитната декларация от 14.07.2021 г. – 47 броя колети. Палетите съдържали по документи 1504 бр. авточасти с общо тегло 14887,72 кг., като за същите били представени repeat invoice /представляващи документ за поръчка и заплащане на изготвени авточасти/, които не отговаряли по номера от дати 09.07.2021 г., 07.07.2021г. и 12.07.2021г. на описаните фактури в транзитната декларация от 14.07.2021 г. След преброяване на стоката били установени 602 броя авточасти с общо тегло 8772,98 кг. повече от декларираните в транзитната декларация от 14.07.2021 г., т.е. представените пред митническите органи документи не съответствали на носените документи. При проверка в Митническата информационна система за транзит, транзитната декларация от 17.07.2021 г. била на етап свободно вдигане на стоките към 15,46 ч. на 17.07.2021 г. в Турция, а в същото време товарният автомобил и стоката в него вече били въведени в Република България и били установени в Митнически пункт „Капитан Андреево“, което сочело че не били надлежно декларирани при представянето им пред митническите органи. Отделно от това, с декларацията от 17.07.2021 г. били декларирани 28 броя палети, в които имало 886 броя авточасти с общо тегло 8772,98 кг.,което също не отговаряло на броя на палетите, открити при проверката и представляващи разликата между реално преброените 64 и декларираните с първата декларация от 14.07.2021 г. - 47 бр. палета. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена митническа проверка от дата 19.07.2021 г. За нарушение на чл. 233, ал. 1 ЗМ на И.А., а именно – превозване на стоки през държавна граница без знанието и разрешението на митническите органи, бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 765/19.07.2021 г. Въз основа акта е издадено оспореното в съдебното производство НП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС - Свиленград доказателствен материал.

          Съдът констатира, че не са налице основания за отмяна на оспореното съдебно решение.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 230 и чл. 231 ЗМ. Преценка за спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 - ал. 3 от ЗАНН не се дължи, тъй като след образуване на административнонаказателното производство преписката е изпратена за произнасяне от Окръжна прокуратура – Хасково. Въз основа на постановление от 20.10.2021 г. за отказ да се образува наказателно производство от прокурор в Окръжна прокуратура – Хасково е издадено оспореното НП /чл. 36, ал. 2 ЗАНН/.

Не са посочени по безспорен начин всички елементи от обективната страна на нарушението /чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН/: Не се установява коя е датата на извършване на съставомерното по чл. 6 ЗАНН деяние. В оспореното НП се сочи, че е извършена проверка на 17.07.2021 г. на управлявания от И.А. товарен автомобил, както и, че на 17.07.2021 г. на Митнически пункт „Капитан Андреево“ са превозени стоки през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи, поради което процесното деяние представлява нарушение на чл. 233, ал. 1 ЗМ. В същото НП е посочено и: „с деянието си на 22.03.2021 г., на Митнически пункт „Капитан Андреево“, IRFAN ASLAN /И.А./, като е превозил стоки – 602 /шестстотин и два/ броя комплекти съединители /феродов и притискателен диск/, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, е осъществил състава на нарушението по чл. 233, ал. 1 ЗМ. Липсата на точна дата, на която се осъществява деянието, е предпоставка за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. По този начин се препятства и проверката на съда за спазване на двугодишния срок от извършване на нарушението по чл. 34, ал. 2 ЗАНН /в относимите случаи/, както и изтекъл ли е срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Допусната от наказващият орган техническа грешка не може да се санира в настоящото производство, вкл. и доколкото датата на извършване на нарушението е съществен негов елемент /от обективна страна/ и той следва да се съдържа еднозначно, както в АУАН /чл. 42, т. 3 ЗАНН/, така и в НП /чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/. В тази посока е и константната съдебна практика, съгласно която поправката на техническа грешка в административнонаказателното производство е недопустима.

Неоснователни са доводите на касатора, че делото следва да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на Районния съд в частта на НП, с която се отнемат стоките по чл. 233, ал. 6 ЗМ. Съгласно на цитираната разпоредба „стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност или при износ - стойността на стоките“. Отнемането на стоките се осъществява въз основа на оспореното НП, за което, както се установи по-горе, са налице предпоставки за отмяната му. След като не се установява безспорно на коя дата е извършено деянието, се препятства преценката съставомерно ли е то, съответно – извършено ли е нарушение, така че при положителен отговор да се ангажира отговорността на лицето, което се сочи за негов извършител. В конкретния случай за И.А. не се следват санкционните последици при констатиране на нарушение по чл. 233, ал. 1 ЗМ, вкл. и тези по чл. 233, ал. 6 ЗМ.

          Доколкото направените от Районен съд - Свиленград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът констатира, че касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното съдебно решение – оставено в сила.

          С оглед изхода от спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 934 /две хиляди деветстотин тридесет и четири/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Разноските следва да бъдат заплатени от Агенция „Митници“ по аргумент от чл. 7, ал. 1 ЗМ.

          По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК, Административен съд София – Хасково,

 

Р Е Ш И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/15.02.2022 г. по АНД № 937/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

 

          ОСЪЖДА Агенция „Митници“, със седалище – гр. С., да заплати на И.А., роден на *** г. в Турция, сумата в размер на 2 934 /две хиляди деветстотин тридесет и четири/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществените процесуално представителство и защита по настоящото дело.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                         2.