№ 989
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20241100102415 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът К. П. М. посочва, че на 12.03.2020 г. бил задържан за 24 часа със
заповед на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР по ДП № 80/2018 г. по описа на
Специализирана прокуратура София с цел недопускане укриване на вещи и
предмети при извършване на процесуално-следствени действия. Извършен
бил личен обиск и иззети вещи от дома на ищеца. На същата дата с
разрешение на съда били иззети два автомобила, собственост на „Мелкор“
ЕООД: „Ланд Роувър“ с рег.№ ****ХК и л.а. „Мерцедес“ с рег. № СА****ВВ,
впоследствие върнати на 15.02.2022 г. С постановление от 13.03.2020 г. по ДП
80/2018 г. по описа на СП, пр.пр. № 671/18 г. на Специализирана прокуратура
К. М. бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 321,
ал. 3 пр. 2 вр. ал. 2 НК: за това, че в периода от време - от неустановена дата
през м.май 2009 г. до 12.03.2020 г., на територията на Република България и на
територията на Република Гърция К. М. участвал, заедно с М.Т. Г., И. М.,
Л.Р.Ц. и С.С.В., в организирана престъпна група (ОПГ), по смисъла на чл. 93,
т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, съставена с
цел да съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 159а, чл. 1596,
чл. 159г НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
три години, като групата била създадена с користна цел (да извлича
финансови печалби от предлаганите сексуални услуги от пострадалите жени).
Спрямо К. М. била мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
20000 лв., отменена на 16.09.2021 г. В хода на извършеното разследване и
анализ на доказателствения материал било установено съучастие като
1
извършители между М. Г. и Л.Ц., поради което на 24.10.2022 г. било
прекратено частично наказателното производство и делото било изпратено по
компетентност на ОП Плевен. С определение № 25/12.01.2023 г. на ОС гр.
Плевен по ЧНД 888/2022 г. било частично изменено постановлението за
прекратяване относно основанието, което следвало да се счита 243, ал. 1т. т. 1
вр. чл. 24, ал. 1 т. 1 пр. 2 НК – поради липса на престъпление по чл. 243, ал. 1т.
вр. чл. 24, ал. 1 т. 1 пр. 2 НК. Ищецът сочи, че с отнемане на парични средства
от личния трезор на съпругата на ищеца, както и автомобилите на фирмата, се
достигнало до прекратяване на търговската дейност на дружество „Мелкор“
ЕООД, затваряне на ресторант „Корона“ в гр. Плевен, стопанисван от
управлявано от Р. М.а дружество. Сумата по определената гаранция ищецът
събрал трудно, с помощ от приятели. В семейството му след повдигане на
обвинението, започнали ежедневни разправии и скандали. Честите посещения
на СДВР довели до недоверие спрямо ищеца у приятели и партньори. Ищецът
станал тревожен, изпаднал в депресия, появили се тежки здравословни
проблеми, не можел да спи. Авторитетът на ищеца бил сринат, а
професионалното му бъдеще – обречено. Появили се кардиологични и
неврологични проблеми и здравето на ищеца се влошило сериозно. Ищецът се
изолирал от околните. В рамките на досъдебното производство ищецът
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. По изложените
съображения ищецът претендира осъждане на Прокуратура на Република
България да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ:
сумата от 35000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
сумата от 3000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по досъдебното
производство, както и сумата от 3233,59 лв. – пропуснати ползи,
представляващи размер на законната лихва по отношение на внесена парична
гаранция в размер на 20000 лв. за периода 24.03.2020 г. – 26.10.2021 г., ведно
със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба.
В отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.
Посочва, че по делото няма доказателства за влизане в сила на определение №
25/12.01.2023 г. по ЧНД 888/2022 г. на ОС Плевен. Посочва, че ответникът не е
пасивно легитимиран да отговаря за 24-часовото задържане по реда на ЗМВР.
Взетата мярка „парична гаранция“ била сред най-леките и не била довела до
съществено ограничаване на правата на ищеца. Наказателното производство
било проведено в разумен срок и само в досъдебна фаза. Делото било с
фактическа и правна сложност, няколко лица били привлечени като
обвиняеми. Нямало доказателства за влошаване на здравословното състояние
на ищеца, както и за твърдените отрицателни последици в емоционален план.
Нямало данни досъдебното производство да е медийно отразено. Нямало
доказателства за уронване на доброто име и достойнство на ищеца.
Претендираното обезщетение ответникът счита за несправедливо с оглед
критериите по чл. 52 ЗЗД. Постановлението за прекратяване само по себе си
предоставяло морално обезщетение и компенсирало до известна степен
негативните последици от незаконното обвинение. Обезщетението не било
2
съобразено с икономическия стандарт в страната. Сумата от 20 000 лв.
парична гаранция била заплатена от Р. В. М.а. Не се установявали сторени
разходи за адвокатска защита по досъдебното производство. Оспорва
достоверността на представените договори. Прави възражение за
прекомерност на евентуално заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. П., поддържа
предявените искове. Събраните по делото доказателства анализира в писмена
защита. Ответникът, чрез прокурор Костадинова, оспорва исковете.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
На 12.03.2020 г. К. М. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72
ЗМВР с отразена в заповедта цел – да не се допусне укриване на вещи и
предмети при процесуално-следствени действия на обитавания от
задържаното лице адрес и предотвратяване на опити за предупреждаване на
други свързани лица. Извършен е личен обиск с отразяване да не са намерени
вещи у обискираното лице. На същата дата е извършено претърсване и
изземване с разрешение на съдия, иззети са л.а. „Мерцедес“ с рег. №
СА****ВВ, както и л.а. „Лендроувър“ с рег. № СА****ХК, като в протоколите
е отбелязано, че автомобилите са собственост „на фирмата“ на М.. В
условията на неотложност с последващо съдебно одобрение е извършено
претърсване в дома на ищеца, иззети са мобилни телефони и документи.
С постановление за привличане на обвиняем от 13.02.2020 г. по ДП
80/2018 г. по описа на СО СП, пр.пр. № 671/2018 по описа на СпП К. П. М. е
привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 2
вр. ал. 2 НК, а именно: в период от време на неустановена дата през м. май
2009 г. до 12.03.2020 г. на територията на Република България и на
територията на Република Гърция, заедно с М.Т. Г., И. К.ов М., Л.А.Ц. и
С.С.В., в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК,
съставена с цел да върши съгласувано в страната и в чужбина престъпления по
чл. 159а, чл. 159б, чл. 159г НК, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от 3 години, като групата е създадена с користна цел – да
извлича финансови печалби от предлаганите сексуални услуги от
пострадалите жени. Взета е мярка за неотклонение в размер на 20000 лв. На
24.02.2020 г. е внесена от Р. М.а с посочване задължено лице да е К. М..
На 12.03.2020 г. е извършено претърсване и изземване спрямо Р. М.а –
съпруга на К. М. с възражение иззетите вещи да са лична собственост на Р.
М.а – дарение и по наследство. Представена е епикриза от УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ за болнично лечение в периода 07-09.2022 г. с диагноза
глаукома.
На 14.09.2021 г. К. М. е депозирал молба за отмяна на мярката за
процесуална принуда поради изтичане на максимално допустимия 18-месечен
срок по чл. 234, ал. 9 НПК. С постановление от 16.09.2021 г. мярката за
неотклонение „парична гаранция“ е отменена. Приложен е протокол за
3
връщане на веществени доказателства на 06.03.2023 г.
С постановление от 24.10.2022 г. е частично прекратено наказателното
производство спрямо К. М. за престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 2 вр. ал. 2 НК
и по чл. 159г пр. 2 НК и е постановено изпращане на материалите от делото на
РП Плевен. Постановено е връщане на иззети веществени доказателства по
опис. С определение № 25 от 12.01.2023 г. по ЧНД 888/2022 г. на ОС Плевен е
изменено постановлението относно основанието за прекратяване на
наказателното производство, което следва да се счита такова по чл. 243, ал. 1 т.
1 вр. чл. 24 т. 1 пр. 2 НПК. В мотивите съдът е отбелязал, че не може да се
твърди извършване на престъпление по чл. 321 НК на основание чл. 243 ал. 1
т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 пр. 1 НПК – деянието не съставлява престъпление.
Постановлението е влязло в сила на 03.02.2023 г.
По делото е приет договор за правна защита и съдействие, сключен
между К. М. и адв. А.К. с отбелязване за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лв.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.П.В. и
П.А.М.. Свидетелят Владимиров сочи, че познава ищеца от години, работили
са заедно, без свидетеля да може да конкретизира с какво се занимава ищецът.
През 2020 г. ищецът споделил със свидетеля за ареста му. Твърди по повод
ареста свидетелят и приятели да му помогнали да заплати гаранцията, като
свидетелят дал на ищеца сумата от 8000 лв. Впоследствие разбрал, че
ресторантът на ищеца в гр. Плевен – „Корона“ бил затворен. В хода на разпита
свидетелят конкретизира, че съпругата на ищеца се занимавала с ресторанта, а
ищецът с вторични суровини, но не знае дали дейността е осъществявана чрез
конкретно търговско дружество. Ищецът отказвал да излиза с приятели.
Свидетелят сочи, че живее в гр. София, след връщането на заетата сума за
гаранция с ищеца се виждали 1-2 пъти, когато ищецът идвал в София. Общо
посочва за здравословното състояние на ищеца – че не е същият.
Свидетелят М. сочи, че познава ищеца от 20 години, семейни приятели
са. До ареста ищецът бил весел човек, впоследствие се затворил в себе си и
спрял да общува. Свидетелят подпомагал ищеца с финансови средства, за да
продължи да поддържа стандарт на живот.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, неоспорени от страните и приети от съда.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от
правна страна:
В периода 13.02.2020 г. – 03.02.2023 г. е образувано и водено досъдебно
производство за извършено от страна на ищеца престъпление по чл. 321, ал. 3
пр. 2 вр. ал. 2 НК като организираната престъпна група била съставена с цел
да върши съгласувано в страната и в чужбина престъпления по чл. 159а, чл.
159б, чл. 159г НК с користна цел – извличане на финансови печалби от
предлагани сексуални услуги от пострадали жени. Нормативно предвиденото
4
наказание за престъплението е лишаване от свобода от три до десет години.
Ограничаването на свободата на ищеца е за срок от 24 часа чрез полицейско
задържане. Наложената мярка за неотклонение е парична гаранция.
Ограничението на правната сфера на едно лице чрез висящо досъдебно
производство за извършено от престъпление е законосъобразно и оправдано
само доколкото соченият за извършител действително е извършил
престъплението. В този случай лицето следва да понесе съответни
ограничения на личната си сфера, като последица от и като санкция за
извършеното от него престъпление. Когато обаче производството е прекратено
поради липса на престъпление, въпросното посегателство върху личната му
сфера не може да бъде считано за законосъобразно, независимо от това, че по
време на наказателното производство са спазени всички изисквания на
процесуалните закони. Въпросните изисквания на процесуалните закони
съставляват единствено гаранция за обвиняемия, че няма да бъдат засегнати
други негови права и няма да претърпи други неоправдани ограничения и
вмешателства в личната си сфера. Те обаче не представляват основание за
изключване на отговорността на държавата и на съответните нейни органи за
вреди от това, че необосновано са приели едно лице да е извършило
престъпление. С прекратяване на производството прокуратурата признава, че
липсва извършено престъпление и че съответните органи на съдебната
система неоснователно и незаконосъобразно са предприели наказателно
преследване с посочване на ищеца като извършител.
Фактическият състав на отговорността на Прокуратурата включва и
наличието на вреди и причинна връзка между тях и наказателното
производство.
Съдът счита, че събраните по делото доказателства позволяват извод за
основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди в размер
на 6000 лв.
При съобразяване на същите съдът отчита продължителността на
досъдебното производство – около 3 години, задържането за срок от 24 часа,
наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ и неналагането на
мярка на процесуална принуда. От значение е и начинът, по който
досъдебното производство се е отразило върху ищеца с оглед личността му и
неговия начин на живот, рефлектирало ли е върху професионалната му
реализация, общественото доверие към него и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и
други подобни фактори (Решение № 190 от 23.12.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4378/2018 г., III г. о., ГК). По делото се събра противоречива информация за
това каква е била професионалната ангажираност на ищеца към датата на
повдигане на обвинение (вторични суровини или ресторантьорска дейност) и
доколко последващото й изпълнение е било повлияно именно от повдигнатото
обвинение. Установява се, че ищецът е ограничил социалните си контакти,
вкл. по отношение на близкия приятелски кръг, вземал е заеми от приятели за
5
задоволяване на текущи нужди без конкретика за период и заемани суми.
Съдът намира за основателна и ищцовата претенция за осъждане на
прокуратурата да заплати на ищеца сторените разноски за осъществено
процесуално представителство в рамките на досъдебното производство в
размер на 3000 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. В
останалата част претенцията за пропуснати ползи в размер на законната лихва
върху сумата от 20000 лв. за периода 24.03.2020 г. – 26.10.2021 г. искът следва
да бъде отхвърлен, доколкото не се доказа внесената гаранция да е със
средства на ищеца.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право да получи направените по
делото разноски съобразно уважената част от иска. При съобразяване на
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение същото
следва да се присъди в размер 868,71 лв. (минималният размер от
3948,69х0,22% уважен иск). На ищеца следва да се заплатят държавна такса в
размер 0,22 лв..
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, адрес: гр. София, бул.
Витоша № 3, да заплати на К. П. М., ЕГН ********** :
1. На основание чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ - образуваното ДП 80/2018 г. СО
СП, пр.пр. № 671/2018 г. на СпП, прекратено с постановление от 24.10.2022 г.
и изменено по ЧНД 888/2022 г. на ОС Плевен:
- сумата от 6000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди;
- сумата от 3000 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди
(заплатено адвокатско възнаграждение)
ведно със законната лихва върху главниците считано от подаване на
исковата молба на 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумите;
2. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10 ЗОДОВ – сумата от 868,93 –
държавна такса и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. П. М., ЕГН ********** срещу
Прокуратура на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3
ЗОДОВ за заплащане на неимуществени вреди за разликата над 6000 лв. до
пълния претендиран размер от 35000 лв., както имуществени вреди в размер
6
на 3233,59 лв., ведно със законната лихва върху сумите от исковата молба до
окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7