РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Гоце Делчев, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Костадин Д. Попов
при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева
като разгледа докладваното от Костадин Д. Попов Гражданско дело №
20221220100373 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е започнато от Л. Л. З., ЕГН **********, с постоянен адрес:
област Бл., община Г. Д., село Л., ул. „Н.П.” № * срещу: Н. И. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: област Бл., община Г. Д. село Л., ул. „Х. Б.” №
**. Главно стъпване на страна на ищеца - Т. Л. З., с постоянен адрес: област
Бл., община Г. Д., село Л., ул. „Н.П.” № *. ( въз основа на прехвърляне на 1/3
ид.ч. и встъпване в процеса).
Производството по настоящото дело е образувано по иск за съдебна делба от
Л. Л. З. против Невсе И. Б.. Ищецът моли съда да допусне и извърши съдебна
делба на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) - парцел XIII
(тринадесети) от квартал 12 (дванадесети), образуван от поземлени имоти с
планоснимачни номера № 106, 107 и 108, по действащия план на село Л.а,
община Г. Д., област Бл., утвърден със Заповед № 647/1983 година на ОНС, с
площ за целия урегулиран поземлен имот от 987 (деветстотин осемдесет и
седем) квадратни метра. Имотът е описан по скица № 256/07.04.2022г. от
Община Г. Д., при съседи: от изток - УПИ IX - 116, УПИ XI - 118, УПИ VIII -
115; от запад — улица и УПИ XIV - 105; от север — УПИ XIV - 109 и УПИ VII
- 114; от юг — УПИ XII - 119. В исковата молба са подробно описани и
1
имотите, участващи в образуването на УПИ XIII, които са обект на
претенцията за делба:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, заснет като имот планоснимачен номер № 107 от кв.
12 по плана на село Л., с площ от 480 кв.м., който ведно с имоти с
планоснимачни номера 106 и 108 участват в образуването на УПИ XIII,
съгласно Нотариален акт № 165, том I, рег. № 1847, дело № 141 от 2017г.
на нотариус В. Б., идентичен с описание в Нотариален акт № 4, том II,
рег. № 3997, дело № 193/2001 г. на нотариус М. И.-Б..
2. 2/3 идеални части от дворно място, цялото съставляващо парцел XIII от
квартал 12, имоти пл. номера 106, 108 и 109 по плана на село Л., с площ
за целия парцел от 987 кв.м., съгласно Нотариален акт за дарение № 73,
том I, дело № 128/1986г. на Б. Г. М., идентичен с описание в Нотариален
акт за собственост № 150, том I, дело № 356/1985г. на Т. Г. Д..
Ищецът претендира квоти: 2/3 идеални части от процесния недвижим имот
за дела на ищеца и 1/3 идеална част от същия имот за дела на ответницата,
ведно с всички произтичащи от това законни последици.
Ищецът Л. Л. З. твърди, че той и ответницата Невсе И. Б. са съсобственици
на УПИ XIII от квартал 12 по плана на село Л., общ. Г. Д., обл. Бл.. Поддържа,
че притежава 2/3 идеални части от имота на основание дарение, а ответницата
– 1/3 идеална част на основание покупко-продажба.
Ищецът описва произхода на собствеността си, като се позовава на:
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, №
150, том I, дело № 356/1985 г., с който родителите му – Л. А.в З.ев и С. Т. З.ева
– са признати за собственици на 2/3 идеални части от процесния имот на
основание давностно владение, Нотариален акт за дарение на недвижим имот,
№ 73, том I, дело № 128/1986 г., с който родителите му даряват на него, ищеца,
придобитите от тях 2/3 идеални части от имота. Ищецът посочва, че от 1986 г.
владее целия имот и в него е изградил триетажна жилищна сграда през 1988 г.,
стопанска постройка (плевня) през 1992 г. (която не е отразена в скицата, тъй
като е дървена конструкция), както и две пристройки към жилищната сграда.
Относно собствеността на ответницата, ищецът се позовава на: Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно
владение, № 4, том II, рег. № 3997, дело № 193/2001 г., с който дядото по
2
майчина линия на ответницата – Ю. Ю.М. – се е легитимирал като собственик
на част от процесния имот, а именно имот планоснимачен номер № 107 с
площ от 480 кв.м., който участва в образуването на УПИ XIII, Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот, № 165, том I, рег. № 1847, дело №
141 от 2017 г., с който наследниците на Ю. Ю. М. (съпругата и трите му
дъщери) продават на ответницата Невсе И. Б. наследствения си поземлен имот
(имот пл. № 107), който е част от процесния УПИ. По този начин ответницата
притежава 1/3 идеална част от процесния УПИ.
Ищецът твърди, че отношенията между него и ответницата са напрегнати и
въпреки многократните опити за доброволна делба, не е постигнато съгласие,
което налага съдебна делба. Ищецът обяснява и развитието на фактическата
обстановка във времето, включително за владението си върху целия имот до
2001 г., предполагаема устна сделка с дядото на ответницата през 1992 г. за
продажба на неговата 1/3 ид.ч., последващо връщане на пари и възстановяване
на владението на дядото на ответницата върху неговата част, както и
изграждането на ограда. Ищецът сочи, че през 2019 г. е водил
административно дело № 710/2019 г. по описа на АС-Благоевград, касаещо
издадена виза за проектиране на втора жилищна сграда на ответницата в
процесния имот. Посочва, че решението на АС-Благоевград, потвърдено от
ВАС, е отхвърлило неговата жалба и е потвърдило, че Л. З. и Невсе Б. са
съсобственици на имота по силата на чл. 29, ал. 3 ЗТСУ (отм.), поради
образуван общ парцел от три маломерни имота. Ищецът моли съда да присъди
разноските по делото в негова полза.
Ответникът Невсе И. Б. излага, че по казуса се оформят две възможности за
решаване.
Делбата е недопустима, поради липса на съсобственост. Ответникът се
позовава на изводите на вещото лице от съдебно-техническата експертиза, че
в случая няма общ имот, подлежащ на делба, а е налице разделна собственост
на имотите, включени в процесния общ парцел. Аргументира се, че не може да
се дели вещ, която не е съсобствена. Въпреки това, ответникът посочва, че не
споделя схващането на вещото лице за наличие на самостоятелна собственост
върху отделни имоти. Позовава се на констатациите на Административен съд
– Благоевград (адм. д. № 710/2019 г.) и Върховен административен съд (адм. д.
№ 7870/2020 г.) по делото между същите страни за същия имот, като приема за
3
безспорно установено, че става въпрос за образуван с плана общ парцел от три
маломерни имота и създадена по силата на самата регулация съсобственост.
Ако съдът все пак възприеме становището на вещото лице, че няма
съсобственост и лицата са собственици на отделни имоти, събрани в общия
парцел, то искът за делба следва да бъде отхвърлен като недопустим поради
липсата на предмет.
Имотът е съсобствен, но делбата е недопустима поради статута му на обща
част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС. Това е основната позиция на ответника.
Ответникът твърди, че делбата е недопустима, тъй като в случая става дума за
обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС. Позовава се на хипотеза на ППВС
№ 2/1982 г., т. 1, б. „д“, според която не може да се допусне до делба
съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са
обект на собственост и са изключени от съсобствеността, а принадлежат на
отделни съсобственици на парцела. Ответникът излага, че производството е
продължило необичайно дълго, което е дало възможност на ищеца да
„усложни казуса“. Посочва, че през юни 2024 г. ищецът Л. З. е прехвърлил на
сина си Т. З. 1/3 идеална част от процесния парцел, и Т. З. е встъпил като
главна страна в процеса. Ответникът оспорва твърдението, че Т. З. не може да
получи разрешение за строеж, пристрояване или надстрояване в процесния
парцел при условията на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. В имота има безспорно
констатирано незаконно строителство (според становището на Община Г. Д. и
вещото лице). Премахването му би довело до други възможности за третия
съсобственик. Дори и без премахване, съществуват много възможности за
реализиране на строителство в парцела от третия съсобственик именно при
условията на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, без да се изисква съгласието на останалите
двама съсобственици. Ответникът категорично поддържа, че делбата на
процесния УПИ е недопустима, защото той е със статут на обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС.
По делото са събрани и приобщени следните доказателства:Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност, № 150, том I, дело №
356/1985 г. на Т. Г. Д. – гоцеделчевски районен съдия: Удостоверява
признаването на Л. А.З.ев и С. Т. З.ева (родители на ищеца) за собственици на
2/3 идеални части от дворно място, съставляващо парцел XIII от кв. 12, имоти
пл. номера 106, 108 и 109 по плана на с. Л., с площ 987 кв.м., на основание
давностно владение,Нотариален акт за дарение на недвижим имот, № 73, том
4
I, дело № 128/1986 г. на Б. Г. М. – гоцеделчевски районен съдия: Удостоверява
дарението на тези 2/3 идеални части от родителите на ищеца в полза на ищеца
Л. Л. З.,Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и давностно владение, № 4, том II, рег. № 3997, дело № 193/2001 г.
на Марианна Иванова-Боянова – нотариус: Удостоверява легитимирането на
Ю. Ю. М. (дядо на ответницата) като собственик на поземлен имот с площ 480
кв.м., съставляващ имот планоснимачен № 107, който ведно с имоти пл. №
106 и 108 образува УПИ XIII, кв. 12 по плана на с. Л.. В акта е посочено
наличие на неуредени регулационни сметки, предаваеми места от 101 кв.м. и
неизравнени дялове, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
№ 165, том I, рег. № 1847, дело № 141 от 2017 г. на В. Б. – нотариус:
Удостоверява прехвърлянето на собствеността върху имот планоснимачен №
107 от наследниците на Ю. Ю. М. на ответницата Невсе И. Б.,Скица №
256/07.04.2022 г., издадена от Община Г.е Д. Отразява актуалните данни за
УПИ XIII от кв. 12 по плана на село Л.,Решение по адм. д. № 710/2019 г. на
Административен съд – Благоевград и Решение по адм. д. № 7870/2020 г. на
Върховен административен съд – София: Тези решения, влезли в сила,
потвърждават, че Л. Л. З. и Невсе И. Б. са съсобственици на процесния
поземлен имот по силата на чл. 29, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), поради образуван общ
парцел от три маломерни имоти.
Изготвена по делото, като вещото лице е дало становище по поделяемостта
на имота, наличието на сгради и статута на УПИ-то. Заключението на вещото
лице установява, че в имота съществува изградена жилищна сграда (приета с
Протокол обр. 14 през 1997 г., след одобрен инвестиционен проект и
Разрешително за строеж № 7 от 27.01.1987 г.), както и стопанска постройка и
две пристройки. Вещото лице е констатирало и данни за незаконно
строителство. Относно основния спорен въпрос – дали имотът е обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС – вещото лице е дало становище, че делбата е
допустима, тъй като не всички съсобственици на поземления имот имат
сгради или право на строеж, реализируеми при условията на чл. 183, ал. 4 от
ЗУТ. Поради това процесният имот не е изгубил самостоятелния си характер и
не е придобил обслужващо значение спрямо сградите, т.е. не е обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС. Вещото лице е потвърдило, че премахването на
незаконно строителство няма да даде възможност на Т. З. да изгради
самостоятелен обект в имота, и не е налице хипотезата на чл. 183, ал. 4 от
5
ЗУТ, освен ако за изграждане на самостоятелен обект не се изисква съгласие
на всички съсобственици, които нямат сграда в имота. Вещото лице е
констатирало също, че имотът е поделяем на по 1/3 идеална част за всеки от
съсобствениците при условията на чл. 19, ал. 5 от ЗУТ. Важен момент от
заключението е, че вещото лице изразява мнение, че не е налице общ имот,
подлежащ на делба, а е налице разделна собственост на имотите, включени в
общия парцел, тъй като дворищно-регулационният план по отношение на
имота е влязъл в сила, но не е приложен и не са уредени регулационните
сметки. Посочва, че съгласно § 8 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по
§ 6 от ПР на ЗУТ отпада отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищно-регулационни планове, като собствеността се
трансформира в собственост върху поземлен имот, а съсобствеността върху
дворищно-регулационни парцели се прекратява и се възстановява
индивидуалната собственост върху бившите реални имоти, участващи в тях.
От тези доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Процесният УПИ XIII от кв. 12 по плана на с. Л., с площ 987 кв.м., е
образуван от три имота пл. № 106, 107 и 108. Съгласно влезли в сила
административни съдебни решения, Л. Л. З. и Н. И. Б. са съсобственици на
този УПИ по силата на регулацията. Квотите на съсобственост са: 2/3 идеални
части за ищеца Л. Л. З. (придобити чрез дарение от родители, които са ги
придобили по давност) и 1/3 идеална част за ответницата Н. И. Б. (придобити
чрез покупко-продажба от наследници на лице, придобило по наследство и
давностно владение имот пл. № 107). В имота има изградена жилищна сграда
и други постройки. Налице са неуредени регулационни сметки и неприложен
дворищно-регулационен план по отношение на придаваеми места. Между
страните съществуват трайни противоречия относно ползването и подялбата
на имота. По време на процеса, част от дела на ищеца (1/3 ид.ч.) е прехвърлена
на Т. З., който е встъпил като главна страна в производството.
Предявеният иск за съдебна делба е процесуално допустим. Ищецът и
ответниците (включително встъпилият като главна страна Т. З.) са
легитимирани страни по делбата, тъй като са съсобственици на процесния
имот. Съсобствеността е установена по безспорен начин, както чрез
представените нотариални актове, така и чрез влезли в сила съдебни решения
по административни дела, които имат обвързваща сила относно статута на
6
имота като съсобствен и квотите на страните. Налице е и правен интерес от
предявяването на иска, предвид невъзможността за доброволна подялба и
съществуващите спорове между съсобствениците.
Основният спорен въпрос по делото е дали процесният УПИ има статут на
обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, което би направило делбата
недопустима съгласно трайната съдебна практика, формирана с
Постановление № 2 от 19.05.1982 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС №
2/1982 г.) т. 1, б. „д“. Анализ на твърденията на вещото лице за разделна
собственост: Съдът не възприема тезата на вещото лице, че в настоящия
случай е налице разделна собственост върху отделни имоти, включени в УПИ-
то, а не съсобственост. Аргументацията на вещото лице се основава на
разпоредбите на § 6 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона
за устройство на територията (ПЗР на ЗУТ), касаещи отпадането на
отчуждителното действие на неприложени дворищно-регулационни планове и
възстановяването на индивидуалната собственост върху бившите реални
имоти. Въпреки че тези разпоредби могат да имат отношение към
собствеността, в настоящия случай съдът е обвързан от силата на пресъдено
нещо на влезлите в сила решения по адм. д. № 710/2019 г. на АС-Благоевград и
адм. д. № 7870/2020 г. на ВАС. В тези решения изрично е прието, че Л. Л. З. и
Невсе И. Б. са съсобственици на процесния поземлен имот по силата на чл. 29,
ал. 3 от ЗТСУ (отм.), поради образуван с плана общ парцел от три маломерни
имота. Съдебните решения по административни дела, които установяват
статут на имот и правоотношения, имат обвързваща сила за гражданския съд.
Ето защо, независимо от становището на вещото лице, съдът приема, че е
налице съсобственост между страните върху целия УПИ.
Относно твърдението за обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС:
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗС предвижда, че общи части са терените,
върху които са построени сгради с отделни обекти на собственост. Практиката
на ВС (ППВС № 2/1982 г.) разширява това понятие, като приема, че делбата е
недопустима и при съсобствен парцел, в който има две или повече
самостоятелни сгради, принадлежащи на отделни съсобственици на парцела.
Целта е да се гарантира нормалното ползване на сградите, когато дворното
място е придобило обслужваща функция.
От данните по делото, включително заключението на вещото лице, се
7
установява, че в процесния УПИ има изградена жилищна сграда, собственост
на ищеца Л. Л. З., която е законна. Ответницата Н. И. Б. притежава 1/3 идеална
част от имота и е получила виза за проектиране на втора жилищна сграда
(която виза е потвърдена от административните съдилища). Встъпилият в
процеса Т. З. притежава също 1/3 идеална част от имота, но без самостоятелна
сграда или право на строеж, което да е реализируемо при условията на чл. 183,
ал. 4 от ЗУТ без съгласието на останалите съсобственици.
Съгласно Решение № 40 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 2201/2017 г. на ВКС, II
ГО, се приема, че „след като един съсобственик на поземлен имот не
притежава сграда, нито право на строеж, реализируеми при условията на чл.
183, ал 4 от ЗУТ, теренът не е загубил самостоятелния си характер и не е
придобил обслужващо значение спрямо сградите.“ Това решение е
определящо за настоящия казус. В случая, при наличието на трима
съсобственици, ако поне един от тях не притежава самостоятелна сграда или
не може да реализира такава без съгласието на другите съсобственици по чл.
183, ал. 4 от ЗУТ (тоест, ако липсват предпоставки за самостоятелно
застрояване за всички съсобственици), то дворното място не губи
самостоятелния си характер и не се превръща в обща част по смисъла на чл.
38, ал. 1 ЗС. Вещото лице категорично е посочило, че дори и при премахване
на незаконно строителство, Т. З. няма да има възможност да изгради
самостоятелен обект в имота по реда на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. Това означава, че
не всички съсобственици имат възможност за самостоятелно застрояване по
смисъла на съдебната практика, което обуславя поделяемостта на дворното
място. Следователно, в случая не са налице предпоставките, визирани в ППВС
№ 2/1982 г., т. 1, б. „д“, както и в останалата съдебна практика, обуславяща
недопустимостта на делбата поради статут на обща част. Процесният имот
няма статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС и делбата е
допустима.
На база представените доказателства (нотариални актове и влезли в сила
съдебни решения), квотите на съсобствениците са следните: Л. Л. З.:
Притежава 1/3 (една трета) идеална част от имота (тъй като е прехвърлил 1/3
ид.ч. на Т. З. от общо притежаваните 2/3 ид.ч.), Н. И. Б.: Притежава 1/3 (една
трета) идеална част от имота,Т. Л. З.: Притежава 1/3 (една трета) идеална част
от имота (прехвърлена от Л. Л. З.).
8
Ищецът първоначално е заявил, че притежава 2/3 идеални части, но с оглед
настъпилото в хода на делото прехвърляне на 1/3 ид.ч. на сина му Т. З.,
актуалните квоти при допускане на делбата са по 1/3 идеална част за всеки от
тримата съсобственици.
Съгласно чл. 355 от ГПК, разноските в делбеното производство се
разпределят съобразно дяловете на съделителите. В тази първа фаза на
делбата, съдът не се произнася окончателно по разноските, тъй като те ще
бъдат съобразени с действително направените и доказани разноски от всяка
страна до приключване на втората фаза на делбата. Всяка страна ще следва да
представи списък по чл. 80 ГПК.
На основание изложеното и на основание чл. 341 от Гражданския
процесуален кодекс, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следния недвижим имот:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) - парцел XIII (тринадесети) от
квартал 12 (дванадесети), образуван от поземлени имоти с планоснимачни
номера № 106 (сто и шест), 107 (сто и седем) и 108 (сто и осем), по
действащия план на село Л., община Г. Д., област Бл., утвърден със Заповед №
647/1983 година на ОНС, с площ за целия урегулиран поземлен имот от 987
(деветстотин осемдесет и седем) квадратни метра, при съседи за имота по
скица № 256, издадена на 07.04.2022г. от Община Гоце Делчев, а именно: от
изток - УПИ IX (девети) - 116 (имот пл. номер сто и шестнадесети), УПИ XI
(единадесети)- 118 (имот пл. номер сто и осемнадесети), УПИ VIII (осми)- 115
(имот пл. номер сто и петнадесети); от запад — улица и УПИ XIV
(четиринадесети)— 105 (имот пл. номер сто и пети); от север — УПИ XIV
(четиринадесети)- 109 (имот пл. номер сто и девети) и УПИ VII (седми)- 114
(имот пл. номер сто и четиринадесети); от юг — УПИ XII (дванадесети)- 119
(имот пл. номер сто и деветнадесети),ПРИ КВОТИ:
- 1/3 (една трета) идеална част за Л. Л. З., ЕГН **********,
- 1/3 (една трета) идеална част за Н. И. Б., ЕГН **********,
- 1/3 (една трета) идеална част за Т. Л. З..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград
9
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
10