Р Е Ш Е Н И
Е
№………./ .
.2020г.
гр. ****
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 209 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по Образувано е по въззивна жалба вх. №
89460/03.12.2019г. на Г.Д.К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. И.М.,
срещу решение № 4646 от 01.11.2019г., постановено по гр. дело № 2248/2019г. на
Варненския районен съд, L-ти състав, в
частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу ЧСИ ****, с рег.
№ 808, с адрес гр. *****, осъдителен иск с правно основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 13463 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
несъбрани суми по изпълнително дело № 20168080400480, настъпили вследствие на
бездействието на съдебния изпълнител и неизпълнение на искането на взискателя
да наложи възбрана върху имот на длъжника *****, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.2575.1056.1.2., с площ от 108 кв.м.,
находящ се в сграда № 1 в ПИ с идентификатор 10135.2575.1056., стар УПИ №
Х1-401. кв. 39, обл. ****, община ****, ул. „Стоян Бацов“ № 8, ет. 2.
В жалбата е
изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение. Сочи се, че решението е постановено на предположения на съда, които са
базирани на защитната теза на ответника, а не на установената по делото
фактическа обстановка. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и да се постанови ново, с което да се уважи частично
предявения иск за сумата 13463 лв., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените разноски пред двете инстанции.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Г.Д.К.
срещу ЧСИ *****, с рег. № 808, осъдителен иск с правно основание чл. 441 ГПК,
във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 19
846 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в несъбрани суми по изпълнително дело № 20168080400480, настъпили вследствие
на бездействието на съдебния изпълнител и неизпълнение на искането на
взискателя да наложи възбрана върху имот на длъжника ****, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2575.1056.1.2., с площ от
108 кв.м., находящ се в сграда № 1 в ПИ с идентификатор 10135.2575.1056., стар
УПИ № Х1-401. кв. 39, обл. ****, община *** , ул. „*****,. ведно с 1/2 ид.части
от таван и изба, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на
депозиране на исковата молба в съда – 12.02.2019 г. до окончателното й
изплащане.
В
исковата молба се твърди, че с молба от 08.04.2016г. е образувано изпълнително
дело № 20168080400480 пред ЧСИ *****, с рег. № 808, срещу **** и ***** въз
основа на изпълнителен лист от 05.04.2016г. на PC ****, 35 с-в по ч.гр.д. №
6361/2016 г. за сумата от 12800 лв. главница и 663 лв. разноски, дължими oт
двамата при условията на солидарност. Поддържа се, че с молбата за образуване е
поискано да бъдат предприети действия с оглед удовлетворяване на вземанията на
взискателя, в това число и налагане на възбрана на имот на длъжника ****, а
именно - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2575.1056.1.2., с
площ от 108 кв.м., находящ се в сграда № 1 в ПИ с идентификатор
10135.2575.1056., стар УПИ № Х1-401. кв. 39, обл. ****, община **** , ул. ****ведно
с 1/2 ид.части от таван и изба. След изчисляване на дължимите такси за
поисканите с молбата действия на 11.04.2016 г. ищецът е превел по сметка на
ответника сумите от 156 лв. по изп. д. № 480/2016 г. на опис на ЧСИ Димитров по
т. 1.5,9,3,10, както и сумата от 44 лв. по т. 31 от тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ. Твърди се, че ЧСИ Димитров не е наложил поисканата от него възбрана
на имота на длъжника ****. Сочи, че към производството по изп.д. № 480/2016г. е
присъединено и вземането му към същите длъжници по изп. лист от 08.07.2016г.,
издаден от PC **** - 16 с-в по ч.гр.д. 6261/2016г . за сумата от 5200 лв.
главница, 104 лв. ДТ и 412 лв. заплатено адв. възнаграждение. Излага, че с НА №
50, том I, peг. № 1133, дело № 50/2016г., длъжникът **** се е разпоредил с
имота, като е продал същия за сумата от 55 000 евро, която сума счита за далеч
по-ниска от действителната пазарна цена на имота към момента па продажбата
22.04.2016г. Според ищеца действителната продажна цена на имота към този момент
е била средно между 90 000 и 110 000 евро. Твърди, че сумата от продажната цена
за имота е изцяло изплатена на „Банка ДСК“ ЕАД за погасяване на задължение на
длъжника по ипотечен кредит от 04.08.2014г. Навежда се довод, че ако ответникът
е бил наложил своевременно възбраната, съобразно искането му с молба от
08.04.2016г., длъжникът **** е нямало да може да се разпореди с имота си на
цена почти два пъти по-ниска от реалната пазарна цена във вреда на кредитора
си. Счита, че ако съдебният изпълнител не е бездействал, за имота при насочено
принудително изпълнение към него е могло да се постигне цена, която да
удовлетвори както „Банка ДСК“ ЕАД за вземането по ипотечния кредит срещу
длъжника, така и вземането на ищеца изцяло. Намира, че вредата му възлиза в
размер на сумите, за които има издадени в негова полза изпълнителни листи и
разноските по изпълнителното дело в размер на 667 лв.
В срока
по реда на чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който се оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът признава
обстоятелствата, че ищецът е взискател по процесното изпълнително дело,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.04.2016г. срещу длъжниците ****
и Борис Димитров Цветков; че на 08.06.2016г. по делото е присъединено вземане
на ищеца срещу същите длъжници по издаден изп. лист от 08.06.2016г.; че на
22.04.2016г. длъжникът ****се е разпоредил чрез сделка за покупко-продажба със
собствения си недвижим имот, представляващ апартамент на 2-ри етаж в жилищната
сграда в гр. ****, ул. „Стоян Бацов“ № 8, за сумата от 55 000 евро, платени
изцяло по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД за погасяване на задълженията му
по договор за ипотечен кредит от 04.08.2014г., както и че към датата на
разпоредителната сделка върху този имот не е била наложена възбрана от съдебния
изпълнител в полза на взискателя по изпълнителното дело. Оспорват се всички
останали твърдения, изложени в исковата молба. Навежда се довод, че липсва
пряка и непосредствена причинна връзка между заявеното процесно бездействие на
ЧСИ - неналагането на възбрана и претендираните от ищцата имуществени вреди,
основани на твърдението, че ако възбрана беше наложена и ЧСИ насочи
принудително изпълнение върху имота, този имот е щял да бъде продаден на
по-висока цена, която да удовлетвори както ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД
за вземането му по ипотечния кредит срещу длъжника, така и вземането на
взискателя по изпълнителното дело. Поддържа, че към датата на разпоредителната
сделка върху имота на длъжника е вписана законна ипотека под акт № 112, том II,
вх. peг. 16957, дв. вх. регистър № 16 761/06.08.2014г., която обезпечава
вземането на „Банка ДСК“ ЕАД по договор за ипотечен кредит от 04.08.2014 г.,
като към датата на сделката кредитът не бил погасен. Имотът е бил единствено
жилище на длъжника и като такова се явявало несеквестируемо имущество. Сочи, че
изпълнителното производство пред ЧСИ е образувано по искане на хирографарен
кредитор, а вписаната законна ипотека към датата на образуване на
изпълнителното производство определя „Банка ДСК“ ЕАД - ипотекарен кредитор, за
присъединен взискател по право. Намира, че по отношение само на този кредитор
не може да се противопостави несеквестируемостта на имота, когато изпълнението
по висящия изпълнителен процес бъде насочено върху ипотекирания имот. Дори и
при насочено принудително изпълнение върху имота на длъжника, постъпилите суми
по извършената публична продан не са можели да погасят вземането на взискателя
- ищец, тъй като той нямал право да се удовлетвори от осребряването на
несеквестируемия за него имот. Твърди, че по изпълнителното дело са извършени
изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване вземането на взискателя -
наложени са запор върху дружествения дял и банковите сметки на солидарния
длъжник Борис Димитров Цветков, възбрана върху негов недвижим имот и опис на
този имот, запор върху и опис на движими вещи. Поради бездействие на взискателя
от началото на 2017г. следващи действия по събиране на суми от имуществото на длъжниците
не са предприемани и в този смисъл за ищеца не е налице вреда от бездействие на
ответника. Посочва се, че при наличие и на други изпълнителни дела срещу този
длъжник удовлетворяването на вземанията на всички взискатели се извършва в
определен ред.
Третото
лице помагач „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД депозира становище, в което излага
становище за неоснователност на предявения иск, като излага аналогични
аргументи на тези на ответника.
С
обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен, като неоснователен.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото е прието за безспорно между страните, че ищецът е взискател по
изпълнително дело № 20168080400480 по описа на ЧСИ ****, рег. № 808, образувано
въз основа на изпълнителен лист от 08.04.2016г. срещу длъжниците **** и Борис
Димитров Цветков, издаден на 05.04.2016г. по ч.гр.д. № 6361/2016г. ва ВPC, 35
с-в в полза на ищеца за сумата от 12800 лв., представляваща парично задължение
по договор за заем от 30.04.2015г. и споразумение от 16.11.2015г., и
направените съдебно – деловодни разноски в общ размер на 663 лв., както и че на 08.06.2016г. по делото е
присъединено вземане на ищеца срещу същите длъжници по издаден изп. лист от
08.06.2016г. за заплащане на сумата от 5200 лв., представляваща парично
задължение по договор за заем от 30.04.2015г. и споразумение от 16.11.2015г.,
на основание чл. 417, т. 3 ГПК и направените съдебно – деловодни разноски в общ
размер на 516 лв.
Не е
спорно между страните, че на 22.04.2016г. длъжникът ****се е разпоредил чрез
сделка за покупко-продажба със собствения си недвижим имот, представляващ
апартамент на 2-ри етаж в жилищната сграда в гр. ****, ул. „Стоян Бацов“ № 8,
за сумата от 55 000 евро, платени изцяло по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД
за погасяване на задълженията му по договор за ипотечен кредит от 04.08.2014г.
Данъчната оценка на имота е била в размер на 70278,30 лв. Не се спори и че към
датата на разпоредителната сделка върху този имот не е била наложена възбрана
от съдебния изпълнител в полза на взискателя по изпълнителното дело.
По
делото е представен договор за жилищен кредит от 04.08.2014г., сключен между
Банка ДСК и ****, с който Банката е предоставила на ищеца сумата от 89000 лв.
за закупуване на процесния недвижим имот. Видно от представеното по делото
искане за вписване на законна ипотека от „Банка ДСК“ ЕАД, на 06.08.2014г. е
вписана законна ипотека в полза на банката.
От
представената по делото справка по имотната партида на длъжника по
изпълнителното дело **** се установява, че до 04.05.2016 г. по отношение на
недвижим имот, представляващ апартамент на 2-ри етаж в жилищната сграда в гр. ****,
ул. „Стоян Бацов“ № 8, е налагана възбрана и от друг кредитор Николай Панайотов
по изп.д. № 20168070400111, заличена на 24.03.2016г., както и че длъжникът не
притежава други недвижими имоти извън процесния.
От
представеното по делото удостоверение от 15.07.2019г. на ЧСИ ****се установява,
че срещу длъжника **** има образувано изп.д. № 20168070400111 с взискател
Николай Панайотов, което към датата на удостоверението не е приключило.
От
удостоверение от 08.07.2019г. на ЧСИ ****срещу ****се установява, че е имало
образувано изпълнително дело на 11.06.2015г., което е приключило на 31.01.2019
г.
От
удостоверение с изх. № 7394/08.07.2019г. на ЧСИ Николай Георгиев се установява,
че срещу длъжника Неделчев има образувано изп. дело от 05.01.2016г. по молба на
И. Рашев, което е висящо към датата на удостоверението.
Според
заключението на вещото лице по проведената съдебно - оценителна експертиза,
пазарната стойност на имота е 106230 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
При иск с правно основание чл. 74,
ал. 1 ЗЧСИ отговорността е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ,
настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка
между тях. И докато в гражданския процес вината се предполага по силата на
оборимата презумпция на чл.45, ал.2 ЗЗД, то останалите предпоставки подлежат на
главно и пълно доказване от ищеца. Съдът по деликтния иск преценява
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния
изпълнител, тъй като в процесуалната незаконосъобразност на действието или
бездействието на съдебния изпълнител се състои противоправността, която е
елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение. Трайната съдебна
практика приема, че пряката вреда представлява директно въздействие върху
правната сфера на увредения и означава, че той не би претърпял вредите, без
незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, а преки са само тези
вреди, които са типична последица от вредоносния резултат, т. е., които са
закономерно следствие от увреждането /решение № 372 от 29.03.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 127/2012 г., III г. о., решение № 120 от 08.07.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 1123/2010 г., II т. о., решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1445/2009 г., IV г. о. и др./. Имуществената вреда от вида на пропусната полза,
се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на увредения. Установяването
й се основава на предположението за състоянието, което имуществото му би се
намирало, ако не беше налице неправомерното деяние. Пропуснатата полза
съставлява реална, а не хипотетична вреда, предвид което предположението следва
да се изгражда на доказана възможност за сигурна възможност за увеличаване на
имуществото и не може да почива на логическо допускане на закономерно
настъпване на увеличаването. Освен това, за да се осъществи съставът на
непозволеното увреждане е необходимо също незаконосъобразното бездействие на
съдебния изпълнител да е в пряка причинно-следствена връзка с твърдяната вреда,
т.е. същото да предизвиква настъпването на отрицателните последици в
патримониума на ищеца. Причинно-следствена връзка е налице, когато осъщественото
от ЧСИ незаконосъобразно действие или бездействие е условието, без което
вредата не би настъпила. Ако вредата би настъпила в сферата на ищеца и без
деянието, то липсва такава връзка между тях.
В конкретния случай е безспорно
между страните, че ищецът е поискал налагането на възбрана върху недвижим имот
на длъжника по изпълнителното дело, а съдебният изпълнител не е извършил
поисканото изпълнително действие. Основателно е въззивното оплакване, че по
изпълнителното дело „Банка ДСК“ е конституирана като присъединен кредитор по
повод насочване на изпълнението срещу ипотекиран имот на длъжника Борис
Цветков, но не и по отношение на имота на длъжника ****. Няма спор, а и от
представените писмени доказателства се установява, че длъжникът Неделчев не
притежава други недвижими имоти, поради което следва да се приеме, че искането
за налагане на възбрана е по отношение на несеквестируем имот. Съобразно
задължителните указания, дадени в т.1 на ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д.
№ 2/2013г., ОСГТК налагането на възбрана върху несеквестируеми вещи е
допустимо, тъй като възбраната ги задържа в патримониума на длъжника.
Следователно, като не е наложил поисканата от взискателя възбрана, ЧСИ Димитров
е допуснал незаконосъобразно процесуално бездействие.
От друга страна, несеквестируемостта
на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване /арг. от чл.444 ГПК/.
Тази забрана не се отнася за ипотекарния кредитор, който се смята за
присъединен взискател, съобразно разпоредбата на чл.459, ал.2 ГПК. Следователно,
дори и да беше наложил исканата възбрана върху имота на ****, то изпълнение
върху него би могло да се насочи единствено по искане на ипотекарния кредитор,
но не и първоначалния взискател К.. Настоящият съдебен състав споделя
изложените в тази насока мотиви на първоинстанционния съд и не намира за
ненужно да приповтаря същите, поради което препраща към тях, на основание
чл.272 ГПК. В конкретния случай, ищецът не е ангажирал валидни доказателства за
настъпването на реална вреда от виновното бездействие на съдебния изпълнител.
Гореизложеното обуславя извод за недоказаност на фактическия състав на иска по
чл.74, ал.1 ЗЧСИ.
Като е достигнал до идентични правни
изводи първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват 1680 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4646 от 01.11.2019г. постановено по гр. дело № 2248/2019г. на
Варненския районен съд, L-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника
срещу ЧСИ ****, с рег. № 808, с адрес гр. ****, ул. ****, осъдителен иск с правно основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 13463 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
несъбрани суми по изпълнително дело № 20168080400480, настъпили вследствие на
бездействието на съдебния изпълнител и неизпълнение на искането на взискателя
да наложи възбрана върху имот на длъжника ****, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.2575.1056.1.2., с площ от 108 кв.м.,
находящ се в сграда № 1 в ПИ с идентификатор 10135.2575.1056., стар УПИ №
Х1-401. кв. 39, обл. ****, община ****, ул. *****
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г.Д.К., ЕГН
**********,***, пл. **** да заплати на ЧСИ ****, с рег. № 808, с адрес гр. ****,
ул. ***** сумата от 1680 лв. /хиляда шестстотин и осемдесет лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при
участието на третото лице помагач „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: