Р Е Ш Е Н И Е
№ 454 23.11.2022
год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница
Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №268 по
описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от
Кодекса за социално осигуряване /КС0/.
Образувано
е по жалба на Т.С. ***, подадена чрез пълномощника й адвокат А.М., против
Решение №1040-23-25 от 06.04.2022 год. на директора на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт – Стара Загора /ТП на НОИ – Стара Загора/,
с което е отхвърлена, като неоснователна, подадената от Т.С. жалба срещу
разпореждане №РП-3-23-01082858 от 02.03.2022 год. на Ръководителя на контрола
по разходите на Държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Стара Загора
и оспореното разпореждане е изцяло потвърдено.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението и на потвърденото
с него разпореждане при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимия
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Посочва се, че за да се
приеме, че лицето има задължения на ДОО, е необходимо да има влязъл в сила акт,
който да установи това и който акт е основание за прилагане на разпоредбите на
чл.114 и следващите от КСО. По изложените в жалбата съображения е отправено
искане да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
Ответникът
по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - старши
юрисконсулт К., оспорва жалбата, като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Претендира и юрисконсултско възнаграждение
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Между
страните няма спор, че по представените в ТП на НОИ-Стара Загора болнични
листове №Е20164365168 за периода от 30.12.2015 год. до 12.02.2016 год. вкл.,
№Е20120153943712 за периода от 05.02.2016 год. до 17.03.2016 год. вкл. и
№20164850746 за периода от 18.03.2016 год. до 12.05.2016 год., на Т.С. са
изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в общ размер от 10
415.27 лв. Безспорно е също, че за периода от 10.12.2015 год. до 07.02.2018 год.
за лицето са подадени данни, че е налице сключен трудов договор с „Дими 11“ЕООД,
гр. Казанлък.
Във
връзка с осъществяване на контрол по спазване на осигурителното
законодателство, от страна на контролните органи при ТП на НОИ – Стара Загора е
извършена проверка по разходите на ДОО на „Дими 11“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. ***, констатациите от която са обективирани
в констативен протокол №КВ-5-23-00942780 от 24.06.2021 год. /лист 18 – 24/.
Проверката е въз основа на постъпил сигнал и по повод възникнало съмнение за
нарушение на осигурителното законодателство и произтичащи от това злоупотреби
със средства от ДОО, като провеждането и реализирането на същата е основано на
чл. 107 от КСО, във връзка със заповед №ЗР-5-23-00580719 от 18.06.2019 год. на
началник сектор КРДОО при ТП на НОИ-Стара Загора /лист 17/, последната издадена
на основание чл.29, ал. 1 от Инструкция №1 от 3.04.2015 год. за реда и начина
за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт и връчена на управителя на дружеството на
28.10.2020 год.
В
хода на извършената проверка е установено, че считано от 16.10.2015 г.
едноличен собственик на капитала на „Дими 11“ЕООД, гр. Казанлък е „Термоизолации-Стара
Загора“ЕООД, ЕИК *********, като от същата дата за управител на дружеството е
назначена С.Н.И.. От извършената проверка в „Регистър на трудовите договори“ е
видно, че от страна на дружеството са подавани уведомления по смисъла на чл.62,
ал.5 от Кодекса на труда /КТ/ - общо 77 на брой, за наети 67 лица по трудови
правоотношения, като към 01.01.2020 год. всички трудови договори са прекратени.
От контролните органи при ТП на НОИ-Стара Загора са взети предвид данните предоставени
от ТД на НАП, гр. Пловдив, съгласно писма изх. №13810#1 от 08.07.2019 год. /лист
27/ и изх. №24В0/К. 90-724#1 от 13.11.2.0120 год. /лист 28/, според които: 1.
за 2015 год., 2017 год., 2018 год., и 2019 год. няма подавани годишни данъчни
декларации /ГДД/ по чл.92 от ЗКПО, а за 2014 год. и 2016 год. са подавани
такива по образец 1010а, съдържащи данни, че за съответните данъчни периоди,
данъчно задълженото лице е декларирало, че не е извършвало дейност и не е
отчело приходи и разходи; 2. дружеството имало регистрирано фискално устройство
в обект „питейно заведение“ на адрес ***с наименование на обекта: нощен клуб –
вход, за периода от 22.11.2018 год. до 05.04.2019 год., като данни за отчетени
продажби са подавани до 31.03.2019 год. Осигурителните декларации са подавани,
както на електронен носител в офис на ТД на НАП от управителя С.И., така и от
упълномощени лица, чрез КЕП, за месец 01 и 02 на 2019 год. При проверката са
взети предвид и данните, предоставени с писмо изх. №19086458 от 17.10.2019 год.
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора /лист 36/, според
които за „Дими 11“ЕООД, гр. Казанлък има подадена декларация по чл.15 от ЗБУТ в
сила до 2012 год. с посочен в нея обект „***“ с адрес гр. ***, като информация
за други обекти на дружеството нямало.
В
хода на проверката от контролните органи е посещаван адресът на седалище и
управление на „Дими 11“ЕООД в гр. Казанлък на ул.***, като е констатирано, че
реално дружество с подобно наименование на този адрес не се помещава.
Установено е, че имотът е бил собственост на С.И. до 03.09.2008 год.
Непосредствено
след връчване на заповедта за иницииране на проверка, на управителя на
дружеството са издадени и връчени задължителни предписания №ЗД-1-23-00840263 от
12.11.2020 год. /лист 17/, с които дружеството е задължено да представи в ТП на
НОИ-Стара Загора счетоводната и осигурителна документация в т. ч. трудови
досиета, разплащателни ведомости, оборотни ведомости, ГФО и др., необходима за
обективното и всестранно извършване на проверката. Така дадените задължителни
предписания не са изпълнени, като в отговор на указанията на контролните
органи, в собственоръчно подписана декларация /лист 25-26/, И. заявява, че няма
информация за седалището и адреса на управление на дружеството, извършваната от
него икономическа дейност и наличието на търговски обекти, както и че не е
запозната със счетоводното обслужване, местосъхранението на относимата
документация, изплащането на трудовите възнаграждения, подаването на
осигурителна информация, наличието на упълномощени лица и пр.
С
оглед обективно установяване на относимите факти и обстоятелства, от лицата, за
които е подавана осигурителна информация от „Дими 11“ЕООД, гр. Казанлък, в т.
ч. и за тези, които има данни за извършвани осигурителни плащания от ДОО, е
изискано предоставянето на писмени обяснения по реда на чл. 44 и сл. от АПК. С
писмо изх. № 1029-23-1162#39 от 26.06.2020 год. на старши инспектор по
осигуряването Г.Х., извършила и самата проверка по разходите на ДОО, към Т.С. е
отправена покана да се яви в ТП на НОИ-Стара Загора, ПРМ, гр. Казанлък за
изясняване на факти и обстоятелства във връзка с упражняването на трудова
дейност. Визираното писмо е изпратено с обратна разписка, чрез лицензиран
пощенски оператор, като пратката се е върнала с пощенско клеймо непотърсен.
Видно от данните, съдържащи се в регистър на трудовите договори, за С. е подадено
уведомление по реда на чл.62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор от 10.12.2015
год. с „Дими 11“ЕООД на длъжност „секретар“ с основно трудово възнаграждение от
1 000. 00 лв., както и уведомление за прекратен трудов договор от 07.02.2018 год.
Въз
основа на направените в хода на проверката установявания е възприето от страна
на контролните органи, че „Дими 11“ЕООД, гр. Казанлък не е извършвало стопанска
дейност по смисъла на ТЗ за времето от 01.01.2014 год. до 31.12.2019 год.,
която съответно да предполага наемането на лица по трудов договор за
осъществяването й, като съобразно липсата на приходи е неоправдано изплащането
на възнаграждения на лицата, в т. ч. и на жалбоподателя. За дружеството не е
представена счетоводна и трудово-правна документация. При така формирания
извод, на осигурителя са издадени задължителни предписания №ЗД-1-23-00942673 от
24.06.2021 год., изменени със задължителни предписания №ЗИ-1-23-00988327 от
02.07.2021 год. /лист 30-35/, за подаване на декларация обр. №1 „Данни за
осигуреното лице“ с код заличаване, с вид осигурен 01, съответно 04, относно подадените
данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за наетите в дружеството лица,
включително и за жалбоподателя Т.С., за периода от 04.05.2018 год. до
04.04.2019 год. Задължителните предписания са връчени лично на управителя на
дружеството – С.И.. Предвид обстоятелството, че същите не са изпълнени от
осигурителя и не са обжалвани в законоустановения срок, на основание чл.4,
ал.10, т.4 от Наредба №H-13 от 17.12.2019 год. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени от „Дими 11“ЕООД, в т. ч. и
тези за жалбоподателката, за съответните указани периоди, са заличени служебно
от страна на длъжностните лица при ТП на НОИ - Стара Загора.
Описаните
дотук факти и обстоятелства са довели до формиране на правните и фактически
съображения на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ –
Стара Загора да постанови процесното разпореждане №РП-3-23-01046371 от 09.12.2021
год., с което на основание чл.114, ал.2, т.2 и ал.3 от КСО на Т.С.С. е
разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за
времена неработоспособност /ПОВН/, поради общо заболяване за периода от 30.12.2015
год. до 05.02.2018 год., отпуснато, изчислено и изплатено във връзка с
представените за него болнични листове №Е20164365168 за периода от 30.12.2015
год. до 12.02.2016 год. вкл., №Е20120153943712 за периода от 05.02.2016 год. до
17.03.2016 год. вкл. и №20164850746 за периода от 18.03.2016 год. до 12.05.2016
год. Така издаденото разпореждане е потвърдено с Решение №1040-23-13/04.02.2022
год. на Директора на ТП на НОИ Както разпореждането, така и решението не са
приложени по настоящето дело. Решението на Директора на ТП на НОИ Стара Загора
е потвърдено с решение №241/06.06.2022 год., постановено по адм. дело №132/2022
год. по описа на Административен съд Стара Загора, влязло в законна сила на
05.07.2022 год. /лист 58-62 от делото/.
Въз
основа на това е издадено и разпореждане №РП-3-23-01082858/02.03.2022 год.
/лист 13 от делото/, с което е разпоредено да се прихване от изискуемото
вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за гледане на
болен член от семейството и карантина по болничен лист №Е20213470203 за периода
02.2022 год., сумата от 131.17 лв.
В
законоустановения срок по чл.117, ал.2, т.2 от КСО срещу постановеното
разпореждане е постъпила жалба.
За
да потвърди оспореното разпореждане №РП-3-23-01082858 от 02.03.2022 год. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Стара Загора,
директорът на ТП на НОИ–Стара Загора е възприел изцяло мотивите, изложени в
обжалвания административен акт, като е посочил нормативните предпоставки,
определящи условията за възникване на осигуряването, неговото прекъсване и
прекратяване, както и изискванията и редът за отпускането, изчисляването и
изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност. Посочени
са и предпоставките за възстановяване на добросъвестно получени суми за
осигурителни плащания в хипотезата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, както и тези за
извършеното прихващане – чл.114, ал.5 от КСО. Решаващият орган е приел за
безспорно доказано, че е налице постановено разпореждане за възстановяване на
недобросъвестно получени суми, както и дължимо обезщетение на жалбоподателката
за гледане на болен член от семейството, поради което са и налице
предпоставките за разпореденото прихващане. В постановеното решение №1040-23-25
от 06.04.2022 год. /лист 3-6/ органът е приел, че липсата на осъществявана
търговска дейност не предполага наемането на лица по трудов договор, като
същевременно е приел, че няма доказателства Т.С. реално да е упражнявала
трудова дейност, за която да е подлежала на осигуряване, като в този смисъл без
правно основание са подавани данни в НАП и НОИ. В решението е възпроизведен
основният мотив, послужил за постановяване на оспореното разпореждане –
служебно заличените осигурителни данни за С., които по своето естество носят
характера на нови данни, получени след изплащане на обезщетенията, и които имат
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащането им, като това
съображение е възприето за обосновано и законосъобразно.
Решение
№1040-23-25 от 06.04.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора е
изпратено на жалбоподателката и получено лично от нея на 12.04.2022 год., видно
от приложената на л.10 от делото обратна разписка. Жалбата е подадена и заведена
в деловодството на ТП на НОИ-Стара Загора на 19.04.2022 год.
Представени
и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото
с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, при ТП на
НОИ-Стара Загора, както и решение на Административен съд Стара Загора. Прието
като доказателство е и писмо изх. №5990#1 от 11.04.2022 год. на директора на
офис за обслужване – Стара Загора /ТД на НАП – гр. Пловдив, от което се установява,
че „Дими 11“ЕООД, гр. Казанлък няма регистрация за прилагане на режима по ЗДДС
и съответно няма подавани месечни справки-декларации по ЗДДС.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок
по чл. 118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение №1040-23-25 от 06.04.2022 год. е постановено от материално и
териториално компетентния по смисъла на
чл.117, ал.1, т. 2, б.“д“ от КСО административен орган - директор на ТП
на НОИ – Стара Загора, в предвидената от закона писмена форма и съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване, доколкото са изложени
конкретни мотиви за упражненото административно правомощие от гл. т.
посочването на конкретни съображения, обусловили формирания краен извод на
решаващия орган. В действителност, директорът на ТП на НОИ-Стара Загора е
подложил на преценка доказателствата по делото, като е подвел фактите и
обстоятелствата под хипотезата на приложимите според него правни норми, за
което съответно е изложил конкретни мотиви.
Съдът
не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на
оспореното решение и потвърдените с него разпореждания съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Противно на изложените от
жалбоподателя доводи, административният орган е изпълнил задължението си по чл.35
от АПК, а именно: да събере и обсъди всички относими за спора обстоятелства,
както и да изясни всички факти от значение за случая. В тази връзка съдът
отчита, че в провелото се административно производство, завършило с издаване на
разпореждане №РП-3-23-01082858 от 02.03.2022 год. на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора, което всъщност е предмет на
проверка в развилото се контролно-отменителното производство по чл.117 от КСО,
са извършени достатъчно по обем и съдържание процесуални действия във връзка с
изследването на спорния въпрос – упражнявал ли е реално жалбоподателката
трудова дейност при „Дими 11“ЕООД за спорния период, попада ли тя в кръга на
осигурените лица, респективно правилно ли е осъществено прихващането на дължимата
сума. Не може да бъде отречено, че контролните органи при ТП на НОИ-Стара
Загора са почерпили необходимата им информация от всички възможни източници, в
т. ч. за действията си са уведомили и други компетентни държавни органи.
Положени са процесуални усилия да бъде издирена цялата налична и относима
данъчно-осигурителна и трудово-правна информация, счетоводни документи и
фирмени книжа.
По
отношение на съответствието с материалния закон:
Съгласно
чл.117, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО, разпорежданията за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл.98,
ал.2 и чл.114, ал.3 и 4, и за прихващане по чл.114, ал.5 се обжалват пред
ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл.117, ал.3
от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С оглед
цитираната разпоредба, оспореното решение е издадено от компетентен орган и в
рамките на неговите правомощия. Спазена е изискуемата от закона форма, като са
изложени в достатъчна степен мотивите, обусловили отхвърлянето на жалбата.
От
компетентен орган е издадено и разпореждането за прихващане сумата от
неоснователно полученото парично обезщетение. Съгласно чл.114, ал.5 от КСО
дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по
ал.3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от
този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез
прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено
осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на поделението.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане не са лишени от правно основание,
както и имат годен за изпълнение предмет, поради което и тези доводи за
нищожност са неоснователни. Съобразно разпоредбата на чл.117а, ал.1 от КСО
обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2 не спира
изпълнението им.
С
чл.117а КСО законодателят императивно е приел, че обжалването на
разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал. 1, т. 2 КСО не спира тяхното
изпълнение, в това число се допуска и възможността административният орган да
направи едностранно волеизявление за прихващане. Когато предварителното
изпълнение е допуснато от законодателя императивно и безусловно, то може да
бъде спряно от административния орган само при условията на чл.117а, ал.2 от КСО.
Директорът
на ТП на НОИ не е обсъждал искане за спиране на предварителното изпълнение
предвид обстоятелството, че такова не е направено пред административния орган.
Обсъждано е принудителното изпълнение на непогасени доброволно в срока по
чл.114, ал.3 от КСО вземания на осигурителя по обществено осигуряване.
В
тази връзка независимо от образуваното дело по обжалване на разпореждането, с
което е разпоредено възстановяване на неоснователно получената сума, то
настоящото производство е отделно и не е обусловено от резултата на другото
производство. Въпреки това, делото бе спряно и възобновено след потвърждаването
на разпореждането за връщането на получените обезщетения.
Обжалването
на разпореждането не спира изпълнението му, поради което при липса на
доброволно изпълнение органът разполага с правомощието да пристъпи към
прихващане на дължимите суми. В изпълнение на това си правомощие е издадено и
разпореждането, предмет на настоящото производство.
Не
е налице и противоречие с материалния закон.
Като
правно основание за разпореденото възстановяване на получените от жалбоподателя
суми за осигурителни плащания е посочена разпоредбата на чл.114, ал.5 от КСО,
съгласно която дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно
в срока по ал.3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110,
ал.5, т.1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на поделението..
В
случая, към датата на постановяване на процесното разпореждане са били налице
всички законови предпоставки за извършване на прихващането. Вземането на ДОО е
било установено по основание и размер с Разпореждане №РВ-3-23-01046371/09.12.2021
год. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване (ДОО), потвърдено с решение №241/06.06.2022 год., постановено по
адм. дело №132/2022 год. по описа на Административен съд Стара Загора. Същото
не е било доброволно погасено в определения срок, следователно то подлежи на
прихващане по реда на чл.114, ал.5 от КСО. Същевременно жалбоподателката има
изискуемо вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение за гледане на
болен член от семейството за периода февруари 2022 год. Следователно, изпълнени
са предпоставките за извършване на прихващане, каквото длъжностното лице е
разпоредило, между изискуемото от жалбоподателката вземане по ДОО и вземането
на държавното обществено осигуряване, произтичащо от недобросъвестно получено
парично обезщетение поради общо заболяване, бременност и майчинство.
По
тези съображения и предвид неоснователността на наведените в жалбата
възражения, съдът намира, че оспореното решение е материално законосъобразно,
издадено е от компетентен орган в рамките на законовите му правомощия и
компетентност, което се отнася и до потвърденото с него разпореждане, като при
постановяването им не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
ограничаване правата на жалбоподателката.
При
този изход от спора ответната страна има право на разноски. Същите са поискани
своевременно от участвалия по делото процесуален представител, поради което в
полза на ТП на НОИ гр. Стара Загора следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв., определен в съответствие с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С. ***
против Решение №1040-23-25 от 06.04.2022 год. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, с което е
потвърдено разпореждане №РП-3-23-01082858 от 02.03.2022 год. на Ръководителя на
контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ –
Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА Т.С.С., ЕГН ********** ***
да заплати на ТП на НОИ гр. Стара Загора, бул.“Руски“№44, сумата от 100. 00 лв.
/сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез Административен съд Стара Загора пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: