РЕШЕНИЕ№261875
гр. Пловдив, 02.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на втори юни две хиляди и деветнадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 3821 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Е.Г.Г. против З.К.К. и Р.З.К. субективно пасивно съединени конститутивни
искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителната
недействителност на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение
№ ***, по силата на който З.К.К. дарява на Р.З.К. следния недвижим имот:
½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния
директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес на имота гр. П.,
който самостоятелен обект се намира в сграда 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, състоящ се от три стаи и кухня, с брой нива на обекта: 1, с площ от
68, 43 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № ** със застроена площ от 3,
71 кв.м., при граници: изба *** и коридор, заедно с 1, 776 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ниво 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж с идентификатор № *** и с
идентификатор № ***, под обекта - с идентификатор № *** и над обекта - с
идентификатор № ***.
Ищцата твърди, че е кредитор на първия ответник З.К.К., по силата на
вземане за причинени на последната неимуществени вреди от осъществено
престъпление от ответника по чл. 129 НК – нанесен побой, в периода от
19.11.2016 г. до 22.11.2016 г., за което ответникът е признат за виновен с
влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 7468/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, I наказателен състав. Сочи, че придобила качеството на кредитор по
отношение на ответника от момента на осъществяване на деликта. Твърди, че след
приключване на наказателното производство, било образувано гр.д. № 682/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, в което ответникът бил осъден да заплати на
ищцата сумата от 32 000 лв. – обезщетение за претърпени вследствие на деликта
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху главницата от 23.11.2016 г.
до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че с договор за дарение,
обективиран в нотариален акт за дарение № ***, първият ответник З.К.К. дарил на
сина си Р.З.К. ½ ид.ч. от притежавания от него самостоятелен обект с
идентификатор № ***, находящ се в гр. П. Твърди, че цялото имущество на
длъжника служи за обезпечаване на задълженията му на основание чл. 133 ГПК.
Поддържа, че така осъщественото безвъзмездно разпореждане с притежавания от
ответника недвижим имот уврежда ищцата в качеството й на кредитор, за което
увреждане длъжникът е притежавал субективно възприятие. Твърди, че тъй като
ответникът се е разпоредил с недвижимия имот безвъзмездно, не е необходимо
вторият ответник в качеството му на приобретател да знаел за увреждането на
кредитора. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения
иск.
Ответникът Р.З.К. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131,
ал. 1 ЗЗД, след възстановяването му с постановяване на Определение от
21.01.2021 г., отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната
неоснователност. Твърди, че оспорената сделка е симулативна, като последната е
сключена под формата на относителна симулация и прикрива възникналото
правоотношение по договор за покупко-продажба между страните. По така изложените съображения счита, че за
уважаване на предявения иск следва да бъде установено, че ответникът, в
качеството му на трето лице – приобретател, е знаел, че процесната сделка е
увреждаща по отношение на ищцата. Твърди, че процесната идеална част от
апартамента му е прехвърлена от неговия баща – първият ответник, като излага,
че този апартамент е бил съпружеска имуществена общност между неговия баща и
неговата ***, които са прекратили брака си през 2005 г. Сочи, че ответникът З.К.
води клошарски начин на живот, не пребивава в жилището и често ползвал за
живеене избата под апартамента. Счита, че първият ответник и ищцата са в близки
взаимоотношения и често се срещат. Твърди, че не е знаел за увреждането нито
сключване на сделката е било предназначено да увреди ищцата. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът З.К.К. не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив
е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Възникването на претендираното от ищеца
субективно потестативно право се обуславя от положителното установяване на
следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. ищцата да има неудовлетворено вземане спрямо длъжникът –
З.К.К. на извъндоговорно основание за претърпени от ищцата неимуществени вреди;
2. транслатвината безвъзмездна сделка по договора за дарение, обективиран в нотариален
акт за дарение № ***, да уврежда кредитора – ищец, като затруднява
удовлетворяването му; 3. длъжникът – ответник да е знаел за увреждането към
момента на изповядване на разпредителната сделка. Доколкото увреждащата сделка
е безвъзмездна не е необходимо знание за увреждането на третото лице –
приобретател – Р.З.К., необходим задължителен другар
по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК с праводателя – ответник, при възникнала между
тях съвместна пасивна процесуална легитимация.
Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД
урежда потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по
отношение на него сделките или други правни действия, с които длъжникът го
уврежда, като се лишава от свое имущество или по какъвто и да е начин
затруднява принудителното удовлетворяване на кредитора. Целеният с предявяване
на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД ефект е увреждащите сделки на длъжника да бъдат
непротивопоставими на кредитора, като за него се считат неизвършени.
Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е на
разположение на всеки кредитор - както на парично, така и на непарично вземане –
в този смисъл Постановление на Пленума на ВС № 1 от 29.03.1965 по гр.д. №
7/1964 г. Касае се за облигационен иск, който представлява средство за защита
на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с
които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е.
накърнява "общото обезпечение на кредитора" по смисъла на чл. 133 ЗЗД. Последиците от уважаването на иска се изразяват в това, че атакуваното
действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея (прехвърлител
и приобретател), но се счита за недействителна по отношение на кредитора ищец -
и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на
приобретателя. Чрез предявяването на иска се упражнява едно потестативно право
- кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан при
принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия
съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд
дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със
знанието, че сделката е увреждаща - чл. 135, ал. 1 предл.2 ЗЗД, или ако е
придобил вещта безвъзмездно.
В исковото производство, образувано по
предявен конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване
на увреждаща сделка на длъжника за относително недействителна по отношение на
кредитора, правоотношенията, от които произтича вземането, не стават предмет на
делото. Следователно по павловия иск съдът не преценява дали съществуват правоотношенията,
които легитимират ищеца като кредитор, като изхожда от положението, че
вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Обратното може да
бъде прието единствено ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. В
този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019
г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС.
По делото е представена Присъда № *** по
н.о.х.д. № 7568/2017 г. З.К.К. е признат за виновен в това, че на неустановена
дата в периода от 19.11.2016 г. до 22.11.2016 г. е причинил на Е.Г.Г. средна
телесна повреда, изразяваща се в частично счупване на алвеоларната част на
горната челюст вляво, което е довело до луксация на първи горен ляв зъб, с
последващо оперативно отстраняване на засегнатия зъб, причинено като избиване
на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл.
129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК.
С Решение № 1337/18.11.2019 г. по гр.д. №
682/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив ответникът З.К.К. е осъден да заплати на Е.Г.Г.
сумата от 32 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди от горепосоченото престъпление.
Субективното материално право на вземане за
обезщетение от непозволено увреждане възниква от момента на извършване на
деликта и настъпването на вредите като елемент от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД. Съдебното предявяване на това субективно гражданско право на вземане за
обезщетение няма отношение към неговото възникване.
В разглеждания
случай, задължението, произхождащо от деликт, е възникнало в деня на
причиняване на увреждането, който не е останал точно установен, но е посочен
периода на осъществяването му – от 19.11.2016 г. до 22.11.2016 г., като следва
да се приеме, че ищцата е придобила качеството на кредитор за вземането си за
неимуществени вреди на най-късната дата от посочения период – 22.11.2016 г. За
да достигне до този извод съдът съобрази практиката на Върховния касационен
съд, обективирана в Решение № 1613/27.12.2007 г. по гр. д. № 629/2007 г., ГК,
IV г. о. на ВКС. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по тълк.д. № 5/2005 г. на ОСГТК
на ВКС, в което се приема, че с оглед ясната разпоредба на чл. 114, ал. 3 ЗЗД,
че вземането възниква от деня на откриване на дееца, от същия момент то става и
изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва
да тече от момента на извършване на деликта. Не е необходимо авторството и
деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори и деянието да е
престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизане в сила
на присъдата, с която се установява престъпния му характер.
Според формираната
постоянна практика на ВКС - Решение № 18/04.02.2015 г. по гр. д. № 3369/2014 г.
на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на
ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г. на
ВКС, ГК, IV г.о. и др., увреждането на кредитора като елемент от фактическия
състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че
чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си. Съгласно чл. 133 ЗЗД цялото длъжниково имущество
служи за обезпечение вземането на кредитора и той разполага с възможност да
избира от кое имущество да се удовлетвори - с обезпеченото в негова полза
имущество на длъжника или с друго налично такова, поради което всяко действие
на длъжника, намаляващо имуществото му, е увреждащо кредитора.
Увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД има винаги когато се извършва разпореждане със
секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника -
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора. Увреждането на кредитора като
елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните
предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът
създава или увеличава неплатежоспособността си.
В случая увреждащото
действие на длъжника З.К. се изразява в обстоятелството, че чрез разпоредителна
сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***,
ответникът З.К. е прехвърлил безвъзмездно на сина си Р.К., правото на
собственост по отношение на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, с адрес на имота гр. П., който самостоятелен обект се
намира в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, състоящ се от три
стаи и кухня, с брой нива на обекта: 1, с площ от 68, 43 кв.м., с прилежащи
части: избено помещение № ** със застроена площ от 3, 71 кв.м., при граници:
изба № **и коридор, заедно с 1, 776 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж с идентификатор № *** и с идентификатор № ***, под
обекта - с идентификатор № *** и над обекта - с идентификатор № ***.
Увреждането на
ищцата в качеството й на кредитор като елемент от фактическия състав на иска е
налице, тъй като с атакуваното дарение длъжникът е намалил имуществото си - с
извършеното отчуждаване на имот от патримониума му имуществото, служещо за
обезпечение на кредитора, е намалено, поради което разпоредителното действие
уврежда кредитора.
Разпоредителната
сделка, с която длъжникът е намалил имуществото си чрез безвъзмездно
прехвърляне на притежаваното от последния право на собственост, е изповядана на
05.06.2019 г., след възникване на качеството на кредитор на ищцата за вземането
й за получаване на обезщетение за неимуществени вреди.
Съдебната практика е
константна, че знанието на длъжника за увреждане на кредитора е съзнание, че
има кредитор и с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или затруднен
при удовлетворяването си. В случая субективния елемент се установява от данните
по делото и обективните действия на ответника – длъжник, който след като е
признат за виновен за това, че е причинил телесни увреждания на ищцата,
представляващи средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК, се е разпоредил
с притежаваното от него недвижимо имущество в полза на сина си – ответника Р.З.К..
Обстоятелството, че двамата ответници са в роднини по права линия от първа
степен, не е спорно между страните в производството по делото.
В отговора на
исковата молба е релевирано възражение от страна на ответника – приобретател Р.К.
за симулативност на разпоредителната сделка по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗЗД,
тъй като последната прикрива възмезден договор, а именно такъв за покупко-продажба
на недвижимия имот, по който начин последният се домогва да установи, че не е
знаел, че с изповядване на сделката, се е достигнало до увреждане на ищцата,
т.е. не е знаел. че последната е била кредитор на праводателя му. В този смисъл
по делото е приложено обратно писмо, подписано от двамата ответници, в което е
обективирано изявлението на последните, в качеството им на страни по сделката,
че обектвираната в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** сделка
прикрива договор за покупко-продажба. Така съставеният документ, представлява
частен диспозитивен документ, обектвиращ изявленията на двамата ответници в
производството, и удостоверяващ изгодни за своите издатели факти, поради което
последният не може да бъде противопоставен на третото за сделката лице –
ищцата, представляваща кредитор на единия ответник по силата на възникнало
вземане на извъндоговорно основание.
В случая, съдът като
съобрази актуалната практика на Върховния касационен съд, обективирана в
Решение № 266/18.03.2021 г. по гр. д. № 247/2020 г., ГК, ІV г. о. на ВКС,
намира за основателно възражението на ищцата, че привидността на процесната
разпоредителна сделка, не може да се противопостави на кредитора в
производството по чл. 135 ЗЗД, чрез възражение. В посоченото решение
касационната инстанция е възприела разбирането, че съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗЗД правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по
привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху
недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на
привидността. Въз основа на разпоредбата е налице установена практика съгласно,
която дори да е налице относителна симулация, тя не може да бъде
противопоставена на трети добросъвестни лица (включително на кредитора, който е
предявил иска си по чл. 135 от ЗЗД, преди длъжникът или третото лице да впишат
исковата молба за разкриване на симулацията), ако са налице условията на чл.
17, ал. 2 от ЗЗД. Симулацията може да бъде противопоставена на третите
добросъвестни лица само ако вписването на исковата молба за установяването й,
предхожда придобиването на правата от третото лице, а в случай на предявен иск
по чл. 135 от ЗЗД предхожда вписването на исковата молба за обявяване на относителната
недействителност.
Следователно
симулацията може да бъде противопоставена на третите лица, каквото качество има
ищцата, само при установяване на недобросъвестност, т.е. знание у последната че
сделката прикрива продажбено правоотношение между страните, което в случая
остана неустановено в производството, в който смисъл са изслушани показанията
на свидетелите *** и ***.
Свидетелката *** – ***
на ответника Р.К. и бивша съпруга на ответника З.К., свидетелства, че след
развода си с ответника, последните се разбрали да разделят апартамента на ***,
като свидетелката прехвърли нейната половина на големият им син, а ответника –
неговата половина на малкият им син Р.. Сочи, че З.К. живее при сина си, в една
стая, отделена за него, но те двамата реално не поддържат никакви
взаимоотношения, тъй като З.К. води скитнически начин на живот, употребява
ежедневно алкохол и пребивава основно в избата – в т.нар. „механа“.
Свидетелства, че синът й не е знаел, че баща му ще влиза в затвора, като
разбрал от полицията, и докато баща му бил в затвора го посетил един или два
пъти, за да му носи дрехи. Свидетелства, че след като бившия й съпруг излязъл
от затвора го видял с ищцата Е. в парка, да стоят един до друг, на пейка, като
твърди, че не я познава, но знае коя е от нейния син и неговата съпруга. Сочи,
че сделката била изповядана по инициатива на ответника З.К. пред нотариус, който
отишъл в затвора, като се разбрали да я пишат като дарение, защото данъка е
по-малък, иначе била продажба за 15 000 лв. цена, която синът й заплатил
на баща си, веднага след като последният излязъл от затвора.
Свидетелката *** – ***
на З.К., свидетелства, че двамата ответници живеят в един апартамент, но нямат
нищо общо, тъй като З.К. ползвал само една стая. Знае, че половината от
апартамента била прехвърлена на Р.К., докато брат й бил в затвора и след като
излязъл поискал от сина му да му я плати тази част от имота. За това, че баща
му дължи пари разбрал преди година, година и половина, от писмо, което
пристигнало, а за това, че е в затвора – от полицията.
По делото е
представена справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията‘, от което се
установява, че З.К. е излежавал наказание лишаване от свобода за периода от
27.04.2018 г. до 26.02.2020 г.
Съдът, като прецени
така събраните по искане на ответника, намира, че недобросъвестност на ищцата,
в качеството й на трето лице, по отношение на увреждащата я разпоредителна
сделка, не се установява, поради което в настоящото производство, като
непротивопоставимо по отношение на ищцата, не следва да се разглежда
възражението по чл. 17, ал. 2 ЗЗД за относителна симулация на сделката, предмет
на настоящото производство.
Следователно налице
е обективната предпоставка на иска, съставляваща увреждане на кредитора, защото
с извършеното безвъзмездно правно действие - дарение, длъжникът е намалил
своето имущество, служещо като общо обезпечение на кредитора. Налице е и
второто условие на иска - знание за увреждане, като доколкото разпоредителната сделка е
безвъзмездна основателността на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД не е
обусловена от знанието на ответника - приобретател.
С оглед наличието на вземане на кредитора,
възникването му преди извършването на действието, чието обявяване за
недействително се иска, увреждащия характер на действието на кредитора и
знанието му за това, следва да се приеме, че са налице елементите на
фактическия състав на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение
на процесния договор за дарение.
По така изложените
съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
В производството по
делото ищцата е била защитавана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради
което и с оглед изхода на правния спор в полза на процесуалния представител на
ищцата – *** Д., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което
съдът, като взе предвид цената на иска определена на основание чл. 69, ал. 1,
т. 4 във вр. с т. 2 ГПК, определи (в размер на данъчната оценка на имота
19 098, 90 лв.), в размер от 1 102, 97 лв. – на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В производството по делото
ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от задължението си за
заплащане на такси и разноски в производството по делото с постановяване на
Определение № 7014 от 08.07.2019 г., поради което и с оглед изхода на правния
спор, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да внесе по сметката на
съда сумата от 190, 99 лв., представляваща дължимия размер на държавната такса
за разглеждане на предявените искове, определена на основание чл. 71, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо Е.Г.Г., ЕГН *********, с адрес ***, по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от Е.Г.Г., против З.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, и Р.З.К., ЕГН **********,
с адрес ***, договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение № ***, по
силата на който З.К.К. дарява на Р.З.К. следния недвижим имот: ½ ид.ч.
от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор
на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес на имота гр. П., който
самостоятелен обект се намира в сграда 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, състоящ се от три стаи и кухня, с брой нива на обекта: 1, с площ от
68, 43 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № ** със застроена площ от 3,
71 кв.м., при граници: изба № ** и коридор, заедно с 1, 776 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ниво 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж с идентификатор № *** и с
идентификатор № ***, под обекта - с идентификатор № *** и над обекта - с
идентификатор № ***.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на Е.Г.Г., в шестмесечен срок считано от влизане на
решението в сила, за вписване на същото, като й УКАЗВА, че ако това не бъде
направено в този срок вписването на исковата молба губи действието си.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК З.К.К. и Р.З.К. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 190, 99 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 3821/2020 г. на Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА З.К.К. и Р.З.К. да заплатят на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на *** В.Й.Д.,***069, с
адрес гр. П., сумата от 1 102,
97 лв. – адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 3821/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ