МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимите В.А.Ю. и К.Й.А. за извършено престъпление по чл. 194
ал. 1 от НК, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК за Ю. и по чл. 194 ал. 1 от НК,
във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, във връзка с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК за А., за
това, че в периода от 05.03.2009 г. - 28.03.2009 г. в гр. Пазарджик, ул.
"Братя Консулови" № 55, подсъдимият В.А.Ю. в съучастие като
съизвършител с непълнолетния К.Й.А. са отнели от изба, намираща се под не
заключен гараж е отнел чужди движими вещи на обща стойност 795.00 лева от
владението на Н.П.Г., като подсъдимият К.Й.А. макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа повдигнатото
обвинение. Пледира за осъдителни присъди.
Подсъдимите
се явяват лично в съдебно заседание. Признават се за виновни по предявеното им
обвинение и дават подробни обяснение по същото.
Служебно
назначеният защитник на подс. Ю. пледира за приложение на чл. 66 от НК.
С протоколно определение на съда от 04.05.2005 год.,
на основание чл.60 и сл. от НПК, е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес, предявеният от пострадалият Н.П.Г. против подсъдимите В.А.Ю. и К.Й.А. – граждански иск сумата от 795.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 28 март 2008 година до окончателното изплащане на сумата.
Пострадалият Г. е
конституиран, като граждански ищец. В съдебно заседание, същият се явява лично.
Районният съд, като обсъди и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за
установено следното:
Свидетелят Н.Г. ***. По начало свидетеля Г. се заключвал
входната врата и вратата на гаража.
В периода от 05.03.2008 г. до 28.03.2008
г. пред дома си, свидетеля Н.Г.
забелязал само веднъж подсъдимия В.Ю. по
прякор „Личката” и подсъдимия К.А. с прякор „Джебраил” – непълнолетен с
количка. Двамата товарили тръби и други
вещи.
На 28.03.2008 г. свидетеля Н.Г. установил, че от гаражното
помещение до къщата му била извършена кражба
на: удължители /ел.кабели/ за монофазен ток, четирижилен 4х 1.5 кв., 3 броя
с обща дължина 80 м,
чук с тегло 10 кг. С тегло 3 кг, електрожен –
монофазен ток – 1бр., трижилен ел. кабел
за монофазен ток 3х2.5 с обща дължина 250 л/м. от избеното помещение бил откраднат метален казан за врене на ракия и трижилен ел.кабел за монофазен ток
3х2.5 с обща дължина 250 л/м.
В периода от 05.03.2008 г. до 28.03.2008
г. подсъдимите В.Ю. по прякор „Личката” и К.А. по прякор „Джебраил” –
непълнолетен тогава се разбрали да
отидат до дома на свидетеля Н.Г. и да откраднат. Взели със себе си и
количката. Пред дома на свидетеля Г.
останал подсъдимия К.А., а
подсъдимия В.Ю. влязъл в къщата, като прескочил оградата. От там изнесъл удължители /ел.кабели/ за
монофазен ток, четирижилен – 3 броя, чук с тегло 10 кг, чук с тегло 3 кг, електрожен – монофазен ток – 1 бр,
трижилен ел. кабел за монофазен ток,
метален казан за варене на ракия и трижилен ел. кабел за монофазен ток. Всичко
тава го прехвърлил през оградата, а подсъдимия К.А. ги поставил в количката.
Всички отнети вещи двамата подсъдими
след това ги занесли в махалата в гр.
Пазарджик, като ги продали на пунктове за изкупуване на цветни метали.
От
приетата по делото оценъчна експертиза
се установява, че стойността на движимите вещи, предмет на кражбата по
пазарни цени, като било приспаднато съответно овехтяване възлиза на 795.00
лева.
Горната
фактическа обстановка, съдът възприе, въз основа на обясненията на подсъдимите,
показания на св. Б., св. Г., св. Я., прочетените по реда на чл. 281 ал.3
показания на св. Д., и писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Ю. е осъществил
състава на престъпление по чл. 194 ал. 1
от НК, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, а подс. А. състава на 194 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, във връзка с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК , като в периода от 05.03.2009 г. -
28.03.2009 г. в гр. Пазарджик, ул. "Братя Консулови" № 55,
подсъдимият В.А.Ю. в съучастие като съизвършител с непълнолетния К.Й.А. са
отнели от изба, намираща се под не заключен гараж е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 795.00 лева от владението на Н.П.Г., като подсъдимият К.Й.А.
макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си.
Авторството на
горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства по времето, мястото и начина на извършване на деянието.
Подсъдимите са имали представа и за всички обективни елементи на престъплението
и са искали настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е.
действували са с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Всеки един от
подсъдимите е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението,
което е осъществено не само от него, а заедно с другия съизвършител. Всеки един
от тях при осъществяването на своята проява е осъзнавал, че участва в
изпълнението на престъплението и е искал от така съчетаната им дейност да се
извърши престъплението, респ. да настъпят престъпните последици.
При
определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на
подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да
определи видът и размерът на наказанията, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянията - кражби, които са тежки умишлени престъпления
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и са предвидени в раздел І-ви на глава V-та от
НК – “Престъпления против собствеността”.
Подсъдимите Ю. и А. са личности
с висока обществена опасност. Същите са с негативни характеристични данни и
множество противо обществени прояви. Видно от приложеното по делото свидетелство
за съдимост подс. А. е осъден за извършено престъпление от общ характер, като
му е наложено наказание лишаване от свобода. Подсъдимият Ю. е с чисто съдебно
минало.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и
правото на лична собственост, както и в желанието на подсъдимите да се
облагодетелстват по неправомерен начин от чуждите вещи.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, съдът прецени направените пълни
самопризнания от подсъдимите, ниската им житейска възраст, изразеното съжаление
от извършеното, както и ниският им социален статус.
Предвид гореизложеното съдът прие, че на В.А.Ю. на следва да бъде наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода.
На подсъдимия К.Й.А.
следва да бъде наложено наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно отделно от определеното
общо и най- тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода по
присъди, постановени по НОХД 78/2009 г., НОХД № 681/2009 г. по описа на Районен
съд - гр. Пазарджик.
На основание чл. 25 ал. 2 от НК, съдът приспадна
изтърпяното до момента от подсъдимия А. наказание лишаване от свобода в размер
на ЕДНА ГОДИНА и ДЕВЕТНАДЕСЕТ ДНИ
Съдът определи по
отношение на подс. А. първоначален общ режим на изтърпяване на наказанията
лишаване от свобода в затворническо
общежитие от закрит тип.
С оглед данните за
личността на подс. Ю. съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието му не е
необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода
отложи същото за изпитателен срок от три години на основание чл. 66 ал.1 от НК.
При определяне вида
и размера на наказанията, наложени на двамата подсъдими съдът съобрази
отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, като отчете, че подс. А. е бил
непълнолетен към датата на извършване на деянието.
При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства и
предвид заключението на приетата
съдебно-оценъчна експертиза, съдът намери за основателен предявеният от
пострадалият Г. против подсъдимите граждански иск по чл.45 от ЗЗД и осъди
последните да заплатят на гражданският ищец сумата в размер на 795 лева,
представляваща обезщетение за причинените му в резултат на извършеното престъпление
имуществени вреди в едно със законната лихва считано от 28.03.2009г. до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид
осъдителната присъда в тежест на подсъдимите бяха присъдени направените по
делото разноски за експертиза в размер на 90лв, и ДТ в размер на 50 лв. с оглед
размера на уваженият граждански иск.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: