№ 3
гр. , 04.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на четвърти март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500107 по описа за 2021 година
Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с
което е отхвърлено частично заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от
ГПК вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят атакува разпореждането в частта, с която
заявлението му е отхвърлено по отношение на вземането за договорно
възнаграждение над 235, 05 лв. до заявения размер от 550, 98 лв, като
заявява, че в нея то е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно
районният съд е приел, че е налице неравноправна клауза, освен това не
разполага с правомощия да преценява валидността на сделката. Също така
заявява, чепо отношениена договорното възнаграждение
кредитополучателят е подписал СЕФ, както и самия договор, запознал се е с
условията и се е съгласил с тях, уговореният ГЛП отговаря на законовите
ограничения, които са до петкратния размер на законовата лихва, съгласно
чл. 19 ал. 4 от ЗПК. В случая договореният е под 50 %, а съдът необосновано
го е ограничил до 30 %. Частният жалбоподател счита, че няма задължение
да изготвя и посочва методите на формиране на ГПР. В обобщение счита,
че няма нарушение на добрите нрави, уговореното възнаграждение е
съответстващо на принципа на добросъвестност и еквивалентност на
престациите, поради което в тази част заявлението неправилно е
отхвърлено.
1
Моли да се отмени разпореждането в отхвърлителната по отношение
на това вземане част и да се издаде заповед и за разликата до пълната
заявена сума. претендира разноски за д.т. и юрисконсултско
възнаграждение.
В тази хипотеза препис от частната жалба не се изпраща на
насрещната страна.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена
в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с право на
жалба, чрез постановилия атакувания акт съд.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради което следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваната част от разпореждането –
потвърдена.
Единственото оплакване на частния жалбоподател касае само
вземането за договорното възнаграждение, искането за което е частично
отхвърлено.
Заповедният съд е извършил проверка на заявлението по реда на чл. 411
от ГПК и е констатирал наличие на неравноправни клаузи, поради което е го
е отхвърлил за разликата над 235, 05 лв. до 550, 98 лв., представляваща
договорното възнаграждение, за 1488, 31 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за 30 лв.,
представляващи неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземане.
Този въззивен състав, при проверка по т. 3 на чл. 411ал. 2 от ГПК, също
намира, че искането за вземането за договорно възнаграждение, по
отношение само на което е подадена частната жалба, се основава на
неравноправна клауза в представения договор.
Безусловно ответникът по заявлението има качество на потребител и
приложение намират разпоредбите на ЗЗП, а доколкото предметът на
спора има за основен източник договор за потребителски кредит – и ЗПК.
В представения договор за потребителски кредит не е ясно и
разбираемо посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК –
2
„годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В
случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по
заема, ГПР на заема и общата дължима сума по кредита, но не е описана
методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и
как е формиран размер от 49, 89%, което представлява половината от
заетата сума. Това не е изрично отбелязано и в СЕФ за предоставяне на
информация за потребителския кредит. След като разходът е посочен при
липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно
кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на
кредита, което е сторено още с предоставянето му на преддоговорна
информация. Следователно е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
Освен това е видно, че макар ГПР по договора да е 49, 89 % /като
петкратният размер на законовата лихва е 50 %/, тъй като към договора е
включен пакет „допълнителни услуги“, /който също е предмет и на
заявлението, макар в тая част разпореждането да не е обжалвано, но това
не променя факта на наличието на съглашението/, цената на този пакет –
1 984, 68 лв., не е включена в ГПР по кредита. Това, от своя страна, води до
нарушение, както се посочи, и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19
ал. 4 от ЗПК, тъй като при това положение ГПР надхвърля многократно
петкратния размер на законовата лихва и се получава оскъпяване на
кредита с повече от сто процента. Заплащането на стойността на този
пакет е предвидено предварително – независимо дали се ползва някоя от
услугите, което го превръща фактически в част от кредита, която
формално е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване, без
едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита. Фактът, че към
момента частният жалбоподател не обжалва отхвърлителната, поради
неравноправност, част на разпореждането по отношение на това вземане,
не може да доведе до пренебрегване на договора за закупуване на пакета
допълнителни услуги, тъй като заявителят е очаквал плащания по него и е
отнасял получените суми и към това задължение – тоест го е считал за
източник на облигационно задължение на кредитополучателката. Поради
това той следва да бъде отчетен и съобразен при общата преценка относно
3
наличието и същността на неравноправни клаузи.
С оглед изложеното частната жалба се явява изцяло неоснователна и
не следва да се уважава. Като е отхвърлил искането за издаване на заповед
за изпълнение по отношение на посочената сума, поради наличие на
обоснована вероятност за неравноправна клауза, заповедният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се
потвърди в атакуваната с частната жалба част.
Разноските на частния жалбоподател за това производство остават
за негова сметка.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 264202 от
24.02.2021г., подадена чрез СлРС, на „Профи кредит България“ ЕООД, гр.
София, ЕИК ********* против отхвърлителната част на разпореждане №
262103 от 05.02.2021г. по ч.гр.д. № 407/21г. на СлРС, с която е отказано
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит №
********** от 20.11.2017г. за разликата над 235, 05 лв. до 550, 98 лв, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВАРЖДАВА на разпореждане № 262103 от 05.02.2021г. по ч.гр.д.
№ 407/21г. на СлРС В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5