Решение по дело №422/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П. В. В., [ЕГН], от гр. Пловдив, [улица], чрез адв. С. П., против решение № 2 от 10.01.2024г., постановено по АНД № 638/2023г. по описа на Районен съд - гр. Асеновград, с което е потвърден електронен фиш серия К № 5977405, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на касатора на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. с ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - глоба в размер на 40 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се посочва незаконосъобразност на решението. Счита, че ЕФ е издаден в нарушение на материалния закон - в нарушение на разпоредбата на чл. 39, ал. 4, вр. с ал. 2 от ЗАНН. Също така посочва, че въззивния съд неправилно и без каквито и да е доказателства е приел, че нарушението е извършено в условията на повторност. Претендира отмяна на оспореното решение и на издадения електронен фиш и присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции съгласно представен списък.

Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, чрез юрк. П., намира жалбата за неоснователна, а решението на районния съд за правилно законосъобразно. Счита фактическата обстановка за изяснена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за основателност на касационната жалба.

По делото е подадена и частна жалба от адвокат П., като пълномощник на П. В. В., против Решение № 8 от 20.02.2024 г., постановено по АНД № 638/2023 по описа на Районен съд - гр. Асеновград, с което е оставено без уважение искането за изменение на решение № 2 от 10.01.2024 г. по същото дело в частта за разноските.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Частната жалба се посочва, че мотивите на съда, довели да постановяването на процесния акт не кореспондират с доказателствената съвкупност по делото и са неправилни и необосновани.

Ответникът по частната жалба – ОД на МВР – Пловдив, не ангажира становище по жалбата.

Административен съд – Пловдив в настоящия си състав намира касационната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.

Районният съд е бил сезиран с жалба против електронен фиш серия К, № 5977405, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на касатора В. е наложено административно наказание глоба в размер на 40 лева.

Съдът е приел от обективна страна, че на 24.05.2022 г., в 12.15 часа в гр. Асеновград на [улица]до № 97, В. управлявал л. а. „Волво В 50“ с рег. № [рег. номер], с който извършил нарушение за скорост, установено с автоматизирано техническо средство /ATCC/ ARH CAM S1 № 120ссd7, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била установена скорост от 60 км/ч или превишаване на разрешената скорост със 10 км/ч в населено място. Прието било, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4193753.

Електронният фиш е бил издаден на П. В. В. в качеството му на собственик на автомобила, като същият не е упражнил правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да посочи ползвател на автомобила.

Съдът намерил за безспорно установено, че при издаването на електронния фиш са спазени и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът е приел, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство АТСС тип ARH CAM S1 с фабр. № 120ССа8, което е одобрено средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, същото е минало периодична техническа проверка, за което е издаден протокол от проверка. Според съда е видно и къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посоката му на задействане, както и ограничението на скоростта в населено място – 50км./ч.

В решението е прието, че мястото на нарушението е абсолютно точно идентифицирано, включително посока на движение, а описанието не създава съмнение относно местоположението и същото съвпада с описаното в протокола по чл. 10 от Наредбата и абсолютно съвпада със зададеното в АТСС.

Съдът е приел още, че жалбоподателят, като собственик на процесното МПС, не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП. Посочил е, че разпоредбата на чл.188 от ЗДП съдържа презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена в случай, че друг е управлявал автомобила, съгласно чл.189 ал.5 от ЗДП, даваща право в 14-дневен срок от получаването на ЕФ, собственикът да заплати глобата или да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Поради това е приел, при липсата на данни, че лекият автомобил е управляван от друго лице с декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП, правилно е бил ангажирана отговорността на В. в качеството му на собственик. Нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е било квалифицирано като „повторно“, като е посочен влезлият в сила ЕФ Серия К № 4193753 за наложено наказание за същото по вид нарушение в рамките на законовоизискуемия срок. Ето защо, поради което правилно е било наложено наказание – глоба в двоен размер от 40 лв., на основание чл.182 ал.4, вр. ал.1 т.1 от ЗДвП.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно.

Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр. 2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам доказват вмененото на касатора нарушение. По делото е установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал, който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително и че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ. Във фиша се съдържа ясно и безпротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената за населено място. Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Според последната, когато превишението на разрешената скорост в населено място е с 10 km/h, наказанието е глоба в размер на 20 лева, а двойният й размер, предвид квалифициращия елемент „повторност“, съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП възлиза на 40 лв.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора В., тъй като в качеството му на собственик на автомобила, в срока по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението и съгласно нормата на чл. 188, ал. 1, изр. 2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Във връзка с горното, настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция, поради което и не е необходимо да бъдат повтаряни – чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК. Неоснователни се явяват твърденията касационния жалбоподател относно неправилната, и без каквито и да е доказателства, преценка на извършеното нарушение в условията на „повторност“. На първо място, в обжалваният ЕФ изрично е посочено, че нарушението е извършено при условията на повторност, като е посочен видът и номера на акта, въз основа на който наказващият орган е приел наличието от обективна страна на този съставомерен признак. Наведеното в касационната жалба възражение, че липсват доказателства за датата на влизане в сила не може да бъде кредитирано. Обстоятелството влязъл ли е в сила и кога е въпрос на доказване, тежестта за което лежи върху наказващия орган. В тази връзка, по първоинстанционното дело е представена справка за водач относно ЕФ серия К № 4193753. Този фиш е бил издаден на 26.11.2020 г. срещу В. за нарушение на скоростния режим. Връчен му е бил на 20.01.2021 г. и е влязъл в сила на 05.11.2021 година. Нарушението – предмет на разглеждане в настоящето производство е било извършено на 25.05.2022 г., в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 4193753, за който в настоящото производство са представени данни за обжалването му от страна на ответника, поради което е влязъл в сила на 05.11.2021 г. Знанието на жалбоподателя за наличието на този електронен фиш се доказва и от факта на извършеното плащане по същия, също удостоверено в справката за нарушител-водач, както и в представен платежно нареждане. Следва да се посочи, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборват тези на наказващия орган и да установяват, че този ЕФ не е бил влязъл в сила, когато е извършено настоящето нарушение и в този смисъл настоящият състав изцяло споделя изложените в решението мотиви.

Във връзка с възраженията, наведени и пред настоящата инстанция, че ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 39, ал. 4, вр. с ал. 2 от ЗАНН, съдът споделя изводите на въззивната инстанция. Съгласно нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш, но необжалваем минимум в текста на ал. 2 на чл. 39 от ЗАНН няма. Последната урежда реда за налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който няма нищо общо с електронния фиш, която глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10 до 50 лв., става необжалваема, но само в случаите, когато нарушителят се съгласи да плати глобата. Тоест, за да настъпи необжалваемост е предвидено условие да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба в хипотезата на маловажен случай, но необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по принцип да се оспорва определен размер санкция няма.

От своя страна, необжалваемостта по смисъла на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, след като бъде постигната, води до приключване на административнонаказателното производство, защото с издаването на фиш се постига ефекта на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на настъпване на необжалваемост в процедурата по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН изключва възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече и санкционирано с фиш нарушение.

Съгласно действащата към момента на приемане на разпоредбата разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено друго. Очевидно става въпрос за необжалваем минимум в размер на 10 лв. и при наличието на тази разпоредба при едно систематично и историческо тълкуване на ЗАНН, изводът е, че с чл. 39, ал. 4 ЗАНН е въведено ограничение за издаване на електронен фиш за глоби до 10 лв.

Към момента на приемане на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, освен че е действала разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, е приета и разпоредбата на чл. 189, ал. 4 и ал. 13 от ЗДвП, като според ал. 13 не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Същата е обявена за противоконституционна от КС на РБ - бр. 20 от 2012 г., но съдейки по нейното съдържание, изводът е, че необжалваем минимум според законодателя всъщност са глобите до 50 лв., до какъвто размер могат да се санкционират маловажните нарушения по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не води до извод, че поради разписаното в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв. тъй като и според приетата едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП не се изключва тази възможност, а напротив, изрично се споменава и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. Тоест, законодателят не е изключвал никога тази възможност. Още повече, разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се изключва възможността за издаване на електронни фишове под 50 лв., вкл. и за глоби в размер на 10 лв. Така, независимо, че чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, който въвежда института на електронния фиш едновременно с приемането на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, приемането в същото време и едновременно с това и на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП изключва възможността разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН да се тълкува в смисъл такъв, че издаването на електронен фиш да не е предвидено за нарушения, за които глобата е до 50 лв.

Необходимо е да се отбележи за пълнота, че нормата на чл. 85а от ЗАНН е приета също едновременно с посочените по-горе разпоредби и също трябва да се тълкува едновременно с тях. На практика разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН препраща към специален закон при липсата на правила в общия закон, което и по правило според ЗНА е така. Отделно от това според чл. 189, ал. 14/предишна ал. 6/, за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Ето защо, съдът намира, че не е възможно ЗАНН в частта си относно електронните фишове да се счита за специален закон спрямо ЗДвП, а в останалите си части да е общ закон по отношение на ЗДвП.

Следва да се посочи, че единственото императивно въведено ограничение за санкциониране на нарушения, заснети с АТСС, с електронен фиш е в случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки /чл. 189, ал. 4 ЗДвП/. Нелогично е и противно на правната логика е по-усложненият ред да се прилага за по-леките нарушения след като изрично този ред е предвиден за по-тежките.

Въз основа на изложеното, съдът намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора на касатора не се дължат претендираните разноски. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за тази инстанция.

Частната жалба от П. В. В., чрез адв. П., с която се иска изменение на Решение № 8/20.02.2024 г. по АНД № 638/2023 г. в частта му относно присъдените в полза на ОДМВР – Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., настоящия съдебен състав намира за неоснователна, респ. след като е оставил искането без уважение в тази му част, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт.

В конкретния случай районният съд е обосновал размера на присъдените в полза на ОДМВР разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед обхвата на осъщественото процесуално представителство и сложността на конкретната категория дела. В оспорения акт е изложил конкретни доводи, въз основа на които е приел за неоснователно искането за изменение на решението.

Касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Развитите в жалбата доводи, не се споделят от съда. В тази връзка следва да се отбележи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По приложение на този текст и приета Наредба за заплащане на правната помощ, в която в чл. 27е е определен в абсолютни граници размерът на юрисконсултското възнаграждение в производството по ЗАНН, тоест същият не зависи от размерът на материалния интерес по делото. Конкретно присъденото от въззивния съд е в размер на 100 лв. и касационната инстанция го намира за изцяло правилно, като съответно на материално – правната разпоредба и в съответствия с фактическата и правна сложност на делото.

Предвид това съдът намира частната жалба за неоснователна, а обжалвания акт, както законосъобразен следва да бъде оставен в сила.

Ето защо, на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от 10.01.2024г., постановено по АНД № 638/2023г. по описа на Районен съд - гр. Асеновград.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8 от 20.02.2024 г. постановено по АНД № 638/2023г. по описа на Районен съд - гр. Асеновград.

ОСЪЖДА П. В. В., [ЕГН], от гр. Пловдив, [улица]на ОД на МВР - Пловдив сумата от 100 лв. /сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Особено мнение на съдия Здравка Диева: