№ 317
гр. София, 06.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110104136 по описа за 2020 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1
КЗ от ЗК „Л. И.“ АД срещу С. о. за признаване за установено, че С. о. дължи сумата от 855
лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица
№93001510043808 със срок на валидност от 04.07.2015г. до 03.07.2016г., по застраховка
"Каско на МПС", за вреди по л.а. Б., рег.№-собственост на Р. Б. К., причинени при ПТП,
настъпило на 24.03.2016г., около 19.30 ч., в гр. София, на пътя за лифт С., поради попадане в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, за което при ищеца е образувана
преписка по щета №0000-1261-16-251357, ведно със законна лихва от 20.11.2019г. до
изплащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр. дело № 66531/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав.
Ищецът твърди, че 24.03.2016г., около 19.30 ч., в гр. София, на пътя за лифт С., А. Д.
К., управлявайки л.а. Б., рег.№, собственост на Р. Б. К., попада в необезопасена и
необозначена дупка като нанася имуществени вреди на автомобила. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие бил съставен Протокол за ПТП №1630018/24.03.2016г. на
СДВР-ПП. Към датата на събитието лекият автомобил Б., рег.№, бил застрахован по
застраховка „Каско на МПС” в ЗК „Л. И.”АД по застрахователна полица №93001510043808,
със срок на валидност от 04.07.2015г. до 03.07.2016г. В резултат на реализиране механизма
на пътнотранспортното произшествие били нанесени имуществени щети на лек автомобил
Б.. Във връзка с причинените щети по автомобила в дружеството била образувана
ликвидационна преписка по щета №0000-1261-16-251357. Извършен бил оглед на
автомобила и било определено обезщетение за имуществени вреди в размер на 855,00 лева,
което било преведено на собственика Р. К. на 18.05.2016г. Сочи, че с извършеното плащане
придобили право на регресно вземане срещу ответника, отговорен за настъпването на
вредата до размера на изплатеното обезщетение. Искането към съда е да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск. Изложени са съображения, че застрахователното
обезщетение е изплатено без правно основание и не било изпълнено изискването на чл. 410,
ал. 1, т. 1 КЗ. Сочи, че не ставало ясно по категоричен начин, че причина за процесното ПТП
1
е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Поддържа, че след настъпване
на твърдяното ПТП водачът бил преместил автомобила от местопроизшествието след което
бил потърсил органите на МВР „Пътна полиция“. Съставеният протокол за ПТП съдържал
единствено субективните твърдения на водача на автомобила, като те не били посетили
мястото на настъпване на ПТП и не били констатирали лично наличието на твърдяната
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Поддържа, че липсва снимков
материал към съставения протокол за ПТП, поради което оспорва наличието на дупка на
платното за движение, както и твърдения механизъм на ПТП. Оспорва уведомлението за
настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско на МПС“ от 24.03.2016г. по
отношение на отразените в него факти и обстоятелства относно реализирането на
твърдяното събитие, свързани с време, място и начин на настъпване. Твърди, че не може да
бъде безспорно обоснован механизма на ПТП и наличието на причинна връзка между
увреждането и твърдяната неравност на пътното платно. Поддържа, че водачът е бил длъжен
да се движи със скорост, която да му позволява спиране при наличие на опасност, както и да
му позволява да наблюдава непрекъснато пътното платно. Счита, че водачът е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП като не се е съобразил с пътната обстановка. Твърди, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в разрез със собствените си Общи условия,
а именно чл. 28.2, предвиждащ че застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение
в случай че застрахованият е напуснал мястото на събитието. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ангажирането на отговорността по 410 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е
обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството-ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на
възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал.
2 от ЗЗД.
В настоящия случай с определение от 15.07.2023г. по чл. 140 ГПК, в което е
обективиран проектът за доклад по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в проведеното
съдебно заседание на 21.09.2023г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК наличието на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и водача на увредения автомобил, както и
извършено от ищеца плащане на обезщетение в размер на 855 лева, както и че пътят за лифт
С. се стопанисва и поддържа от С. о..
Горните обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства
застрахователна полица № 93001510043808 от 01.07.2015г. и Анекс № 1 към нея; фактура №
2878 от 27.04.2016г., както и платежно нареждане от 18.05.2016г.
На следващо място въпросът за обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието се изяснява от приетото писмено доказателство – протокол за ПТП №
2
1630018 от 24.03.2016г., съставен от служител на КАТ ОПП СДВР. Видно от протокола,
местопроизшествието е посетено на място от служителя на КАТ и така представеният
протокол е съставен от длъжностно лице в рамките на неговите правомощия, поради което
представлява по своята същност официален удостоверителен документ относно направените
от длъжностното лице констатации. В частност от така приетия протокол се установява, че
на 24.03.2016г. в гр. София, на около 300 метра преди С. лифт автомобил „Б.“ с рег. № се е
движил по пътя и е попаднал с предна дясна гума в несигнализирана дупка на пътното
платно и е реализирал ПТП с материални щети. Съгласно протокола за ПТП видимите
увреждания по МПС са- джанта предна дясна, ходова част. Механизмът на ПТП се
установява и от изслушаните по делото свидетелски показания на св. А. К., водач на
увредения автомобил, която е посочила, че е участвала в ПТП през 2016г. Сочи, че е
преминала през дупка на пътя към лифта, като пътят бил целият в дупки. Твърди, че за
дупките нямало знаци и означения, непосредствено спряла след инцидента, нещо станало с
колата, продължила да се движи, докато колата не се разтресла и трябвало да спре. Обадила
се на полиция и на съпруга си, като с полицаите лека по-лека задвижили автомобила и
оставили колата на паркинга.
Съдът кредитира свидетелските показания като достоверни и добросъвестно дадени с
оглед тяхното съответствие по отношение на механизма на ПТП с протокола за ПТП,
останалите писмени доказателства по делото, както и с експертното заключение по
назначената САТЕ.
С оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизма на ПТП за безспорно
установени по делото.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните
вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по допуснатата САТЕ,
като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на останалия доказателствен
материал по делото. Според заключението на вещото лице при така представения механизъм
следвало, че щетите по лек автомобил „Б.“ с рег. №, било възможно да бъдат получени и са
вследствие на реализираното ПТП на 24.03.2016г.
По делото се установи и размерът на причинените от ПТП вреди. Обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Експертът
е посочил, че при ликвидацията на щетата застрахователят бил използвал метода за
ликвидация по риск Каско- възстановяване в доверен сервиз на стойност 855 лева. Вещото
лице е установило, че към датата на събитието лекият автомобил е на 4 години, 6 месеца и
23 дни след пускане на експлоатация, както и че стойността на възстановяне на автомобила,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП е 921,48 лева. Видно от експертното
заключение при определяне стойността на вредите по средни пазарни цени е взета предвид
възрастта на автомобила към датата на ПТП.
На следващо място по делото е безспорно обстоятелството, че улицата, на която е
реализираното произшествието, представлява част от уличната мрежа на населеното място
съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост по смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради
3
което следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и
ремонта на улицата е именно ответникът С. о.. В случая ПТП-то е настъпило по пътя за
лифт С., което е общински път и пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е
именно ответникът. Според § 1, т. 19 ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената дупка
представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност
за движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие
на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да
продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е имало, а в тежест на
ответника е да установи това обстоятелство с оглед доказаното съществуване на процесната
дупка на собствения на ответника път. Общината като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил
изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане на
пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на
пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и
чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените вреди при процесното ПТП.
Във връзка с възражението на ответника следва да бъде посочено, че липсата на
снимков материал от произшествието е неотносимо към ангажиране на отговорността на
ответника, доколкото фактическият състав на чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е установен и
доказан по делото с други доказателства, в случая със свидетелски показания и САТЕ, чрез
които е установено противоправното поведение, причинените вреди и причинно-
следствената връзка между тях.
Относно твърдяното нарушение на чл. 28.2 от Общите условия на ищеца съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 28.2 от ОУ застрахователят не обезщетява щети,
възникнали по причина или вследствие на напускане от застрахования на мястото на
събитието, без да уведоми за това компетентни органи по места /полиция, противопожарни,
митнически и други служби/, освен в случаите, когато по обективни причини не е могъл да
стори това. Последните се доказват от застрахования. Съдът намира, че в процесния случай
посочената клауза е неприложима, доколкото вредите върху процесния автомобил не са
възникнали по причина или вследствие на напускане мястото на събитието от водача на
автомобила. Напротив, както беше посочено по-горе вредите са в резултат на преминаване
на автомобила през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. От
свидетелските показания на св. К. също се установи, че действително автомобилът е
продължил движението си докато не се е разтресал и се е наложило да спре, но посетилите
мястото на събитието полицаи и нейният съпруг са преместили автомобила до намиращия
се наблизо паркинг. Т.е. надлежните органи са били уведомени за настъпилото ПТП, като на
място са дошли служители на СДВР. С оглед на обстоятелството, че причинените вреди не
4
са вследствие на поведение на застрахования, то не са налице основания за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение, респ. за приложение на чл. 28.2 от ОУ на
ищеца.
На последно място, релевираното от ответника възражение за съпричиняване на
вредите е неоснователно. На първо място, въведеното от ответника възражение е бланкетно,
доколкото се твърди, че ако е имало препятствие на пътя, то същото е било видимо и е
следвало да бъде избегнато от водача, ако същият е управлявал с подходяща скорост.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият
е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или
необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния случай
в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било данни и
доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на
увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е в
доказателствена тежест на ответника, разпределена му с проекта за доклад. По делото не се
установи, че водачът на автомобила е управлявал същия с несъобразена скорост, респ. че е
могъл да предотврати реализирането на пътно-транспортно произшествие. Напротив,
водачът на автомобила е заявил, е било тъмно и мокро и не е можело да се види къде са
дупките, както и че същите не са били обозначени.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в следствие на
необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в гр. София, от което ПТП са
настъпили процесните вреди, които са били обезщетени от застрахователя- ищец, то на
основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата застрахования срещу
С. о. за вредата до размера на платеното обезщетение. В настоящата хипотеза стойността на
нанесените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП /921,48 лева/ надхвърля
размера на платеното от ищеца обезщетение- 855 лева, поради което следва да бъде
възстановено заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение изцяло.
Поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 75 лева, които следва да му се присъдят. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева, депозит за
свидетел в размер на 50 лева, депозит за САТЕ в размер на 250 лева и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр.
чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Т.е. в исковото производство следва да се присъдят на ищеца разноски в общ размер от 425
5
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. чл. 410 КЗ, че С. о., ЕИК, с адрес: гр. С., ул., №,, дължи на ЗК „Л. И.“ АД,
ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул., №,, сумата от 855 лева,
представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица
№93001510043808, със срок на валидност от 04.07.2015г. до 03.07.2016г., по застраховка
"Каско на МПС", за вреди по л.а. Б., рег.№-собственост на Р. Б. К., причинени при ПТП,
настъпило на 24.03.2016г., около 19.30 ч., в гр. София, на пътя за лифт С., поради попадане в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, за което е образувана преписка по
щета №0000-1261-16-251357, ведно със законна лихва от 20.11.2019г. до изплащане на
вземането, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело
№ 66531/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав.
ОСЪЖДА С. о. да заплати на ЗК „Л. И.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
75 лева, представляваща разноски по ч.гр. дело № 66531/2019г. по описа на СРС, 161-ви
състав и сумата от 425 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6