Определение по дело №2587/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 675
Дата: 2 април 2021 г.
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20207040702587
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е

 

 

                675             02.04.2021 година,    гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, деветнадесети касационен състав, в  закрито съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ХРИСТО ХРИСТОВ

                       2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ касационно адм. дело № 2587/2020г. по описа на Административен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248 от ГПК, вр. чл.144 АПК и е образувано по инициатива на ответника по касация И.А.И., чрез процесуалния му представител, адв. К., който, е депозирал молба за допълване на касационното решение в частта по претенцията му за присъждане в тежест на касатора на направените от И. по делото съдебно-деловодни разноски.

В едноседмичния срок за изразяване на становище касаторът не е депозирал такова.

След запознаване с искането на страната по делото, като разгледа събрания доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:

Молбата е допустима. Предявена е на 23.02.2020г. в преклузивния месечен срок от постановяване на необжалваемото решение на АСБ, който предвид постановяването му на 19.02.2021г. изтича на 19.03.2021г.

Производството е образувано по касационна жалба от Община Созопол, против решение № 260312/12.10.2020г. постановено по а.н.д. № 2767/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) №  8 от 06.06.2020г. издадено от Кмета на община Созопол, с което за нарушение на чл.56, ал.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на основание чл. 237, ал. 2, т. 7 от ЗУТ на И.А.И. е наложена глоба в размер на 1 000 лв.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е бил представляван от процесуален представител - адвокат. Последният е направил изявление за присъждане на разноски в нарочно и своевременно депозирано преди дата на о.с.з. свое искане, което е валидно, допустимо и годно да постигне търсения правен резултат по присъждане на направените разходи в тежест на ответната страна.

Със свое решение №277 от 19.02.2021г. Съдът е оставил в сила въззивното решение, с което било отменено оспореното пред него наказателно постановление, като е пропуснал да присъди поисканите разноски в полза на жалбопоателя.

В месечни срок по чл.176, ал.2 АПК е постъпила молба вх.№ 2053/23.02.2021г. от процесуалния представител на ответника за допълване на решението в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на ответника по касация сторените и доказани такива.

След преценка на молбата и представените доказателства, Съдът намира, че такаобсъжданата претенция е основателна.

Съгласно разпоредбата „чл. 63, ал.3 ЗАНН, В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Своевременно възражение за прекомерност не е било направено, поради което претенцията следва да бъде уважена изцяло.

В конкретния случай не се касае за заплатена държавна такса, тъй като такава не се дължи в административно-наказателното производство, а единствено за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева. Претенцията за тази минимална сума съдът счита за доказана, обоснована и непрекомерна.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.176, ал.2 от ГПК, вр. чл.144 АПК, Бургаският административен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДОПЪЛВА Решение №277 от 19.02.2021г., постановено по административно  дело № 2587/2020г. по описа на Административен съд Бургас в частта за разноските, като на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 АПК  ОСЪЖДА Община Созопол, да заплати на И.А.И. *** с ЕГН **********, направените по делото съдебноделоводни разноски в размер на 500,00 (петстотин лева) лева.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

                                                            

                                                 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                 2.