РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Бургас, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20222001000197 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 613а, ал.1 от Търговския закон вр.
чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С Решение № 260052 от 21.06.2022 г., постановено по дело по
несъстоятелност № 1/2021 г. на Бургаския окръжен съд, е отхвърлена
предявената от „Индустриална зона КЦМ” ЕООД с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“ молба по чл. 625
и сл. от Търговския закон за откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на ответника „Заводски строежи-ПС-Пловдив“ АД с ЕИК*, със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Ф.“ № *, етаж *.
При сезирането на първоинстанционния съд молителят е посочил, че
има вземане против ответника за неустойка в размер на 25000 евро по чл.5,
ал.1 вр. с чл.1, ал.2, т.2.1 от сключен на 04.12.2019 г. предварителен договор
за покупко-продажба на поземлени имоти ведно със сгради и съоръжения в
землището на гр. К., Пловдивска област.
Окръжният съд е приел, че това вземане не съществува, поради
което е отхвърлил молбата за откриване на производство по несъстоятелност
1
спрямо ответника.
С въззивна жалба, подадена в срока по чл.633, ал.2 от Търговския
закон, молителят „Индустриална зона КЦМ” ЕООД атакува решението като
неправилно. Според него първоинстанционният съд погрешно интерпретирал
клаузите на предварителния договор относно цената и начина на плащането.
Не било съобразено и обстоятелството, че за прехвърлянето на част от
имотите (стари сгради) не се дължал ДДС. Молителят бил платил дължимия
аванс и част от цената като имал готовност да заплати всичко при
сключването на окончателен договор. Ответното дружество обаче не
изпратило представител за изповядване на нотариалната сделка и затова
дължало уговорената неустойка.
Не било отчетено също, че по търговско дело № 438/2020 г. на
Пловдивския окръжен съд, образувано по повод претенция на молителя по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, било признато вземането му за неустойката (по повод
предявен от другата страна инцидентен отрицателен установителен иск, който
бил отхвърлен).
В жалбата се настоява, че ответното дружество е в тежко финансово
състояние, което ставало ясно от изслушаната пред първата инстанция
съдебносчетоводна експертиза.
Ответникът е оспорил жалбата. Изложил е съображения, че
атакуваното решение е законосъобразно и обосновано. Изтъкнал е, че спорът
по търговско дело № 438/2020 г. на ПОС не е приключил, тъй като
постановеното по него решение било обжалвано.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е изяснил отношенията по сключения
между страните предварителен договор за продажба и с основание е приел, че
ответникът е изправна страна. На основание чл. 272 от ГПК настоящата
инстанция препраща към мотивите на обжалвания акт и добавя следното:
С предварителен договор от 04.12.2019 г. ответникът “Заводски
строежи-ПС-Пловдив” АД обещал да прехвърли на жалбоподателя
“Индустриална зона КЦМ” ЕООД деветнадесет поземлени имота в землището
2
на гр. К. ведно с построените върху тях сгради и съоръжения срещу цената
1000000 евро (1955830 лева) без ДДС. Предвидено било капаро от 25000 евро
(48895,75 лева) без ДДС, платимо в тридневен срок от заверяването на
скиците в Община Пловдив, но не по-късно от 31.12.2019г. Остатъкът от
975000 евро (1906934,25 лева) без ДДС трябвало да бъде заплатен по банков
път до нотариалната сделка. Тя следвало да бъде изповядана най-късно до
31.01.2020 г. след представяне на заверен екземпляр нареждането за банковия
превод (чл. 2). След тази дата действието на договора се прекратявало като
неизправната страна дължала неустойка в размер на капарото – чл. 5, ал. 4 вр.
ал. 1.
По повод възраженията, че не се дължал ДДС върху цялата цена, е
необходимо да се има предвид следното:
Продажбата на застроени терени поначало е облагаема сделка по
ЗДДС, освен ако се касае за стари сгради с прилежащ терен – чл. 45, ал. 3 вр.
§ 1, т. 6 от ДР на ЗДДС. В предварителния договор не е отбелязано нито за
кои сгради не се дължи ДДС, нито пък е обозначена обслужващата ги площ
от поземлените имоти. Според нормата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС изборът дали
да третира сделката като облагаема е на продавача. При липсата на проведено
в договора разграничение купувачът не може сам да решава този въпрос.
Няма доказателства, че предварителният договор е бил надлежно
изменен. Има представена само имейл кореспонденция (л. 78-90 от делото на
БОС) между служител на дружеството на жалбоподателя и адв. Й. П.
(посочена в договора като титуляр на сметката за превеждане на капарото) с
приложени незаверени и неподписани проекти на нотариални актове.
Представени са и незаверени преписи от неосчетоводени фактури от
16.01.2020 г. (л. 91 и 92), подписани за ответника от лицето Николай Кацаров
– без представителна власт, без да е ясно връчени ли са били те на
жалбоподателя, кога и при какви обстоятелства.
Ето защо правилно окръжният съд е приел, че ДДС се дължи върху
цялата цена. С вкл. ДДС тази цена възлиза на 2346996 лева, капарото – на
58674,90 лева, а дължимият остатък – на 2288321,10 лева.
На основание чл. 27, ал. 7 от ЗДДС данъкът се дължи при
извършване на плащането на съответната вноска от цената.
3
Няма спор, че молителят е платил по-малко:
- на 19.12.2019 г. - капаро от 48895,75 лева;
- на 17.01.2020 г. - част от цената на стойност 1552085,21 лева.
Втората сума е върната още на същия ден, а капарото – на 23.01.2020
г. (ответникът не е бил длъжен да приема частични плащания – чл. 66 от ЗЗД).
Видно от представения констативен протокол на нотариус Т. К. (л.
18-19 от делото на БОС), на 31.01.2020 год. в 9:00 часа в кантората й се е явил
лично Г. П. - управител на дружеството - жалбоподател, който, макар да
заявил готовност да сключи окончателен договор, е представил копие на
неподписано преводно нареждане за сумата от 2217264,58 лева (л. 22 от
делото на БОС), която не е била платена. Представител на ответното
дружество не се е явил до 17:00 часа, но не е бил и длъжен, тъй като според
предварителния договор плащането на цялата цена е условие за подписване
на нотариалния акт.
Дори да се допусне, че има неяснота относно данъчното облагане на
сделката, жалбоподателят е трябвало да заплати поне цената без ДДС, която
възлиза на 1906934,25 лева. Това обаче не е сторено.
Изложеното е в подкрепа на извода, че ответникът е изправна
страна, поради което не дължи неустойка за неизпълнение.
Не следва друго от представения от жалбоподателя препис от
решение от 31.05.2022 г. по търговско дело № 438/2022 г. на ОС – Пловдив.
Към момента този акт не е влязъл в сила.
Показателно е също, че на 21.01.2021 г. ответникът е дал съгласие за
извършване на директен дебит по банковата му сметка в „Райфазенбанк
България“ ЕАД (сега „КBC Банк България“ ЕАД) - в случай че
жалбоподателят представи осъдително решение за неустойката (виж
документа на л. 98 от делото на БОС).
Ето защо съдът намира, че жалбоподателят не разполага с вземане
по смисъла на чл.608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, което да е основание за откриване на
производство по несъстоятелност на ответника.
Вън от горното съдът отбелязва, че не може да се говори и за
неплатежоспособност на ответното дружество. Видно от изслушаната пред
4
първата инстанция съдебносчетодовна експертиза, през 2019 г. то е изпитвало
временни затруднения да обслужва краткосрочните си задължения, но те са
били преодолени. През 2020 г. всички коефициенти за ликвидност са над
единица. През 2021 г. тези показатели са още по-високи, видно от
допълнителното заключение от 14.01.2022 г., което е извършено след анализ
на банковите наличности на търговеца. Изчислените от експертизата
коефициенти на финансова автономност са положителни величини, което
означава, че липсва и свръхзадълженост.
По тези съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Жалбоподателят претендира разноски пред настоящата инстанция
(платен адвокатски хонорар) в размер на 7000 лева.
С оглед предявеното от другата страна възражение за прекомерност
по чл. 78, ал. 5 от ГПК и като съобразява фактическата и правна сложност на
делото съдът присъжда в полза на жалбоподателя разноски в размер на 1200
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260052 от 21.06.2022 г., постановено
по дело по несъстоятелност № 1/2021 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Индустриална зона КЦМ” ЕООД с ЕИК * със седалище
и адрес на управление гр. П., ул. „А.“ да заплати на „Заводски строежи-ПС-
Пловдив“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Ф.“ №
*, етаж * съдебноделоводни разноски пред въззивната инстанция в размер на
1200 (хиляда и двеста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6