Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №1472

 

 

                                                 гр.Бургас, 01.10.2010 г.

 

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД                                          XVII-ти граждански състав

в публично заседание  на двадесет и седми септември през две хиляди и десета година

 

 

в състав:                                                                    Председател: Диляна Йорданова

            

при секретаря Е.Х.      

като разгледа докладваното от съдия Йорданова  гр. д. № 5169 по описа за  2010 г.,  за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по чл.7 и следващите от Закон за защита срещу домашното насилие.

 

 Образувано е по повод молбата на М.Я.И.,***, в лично качество и като законен представител на малолетното дете Е.Ж. Г., за издаване на съдебна заповед за незабавна защита против бившия й съпруг Ж.М.Г.. В молбата се твърди, че на 30.05.2010 г., около 23,00 ч., ответникът по молбата след употреба на алкохол отправил обиди и заплахи към молителката. Навеждат се оплаквания, че по време на инцидента ответникът псувал молителката, наричал я с думата „курва”, заканил се, че ще я пребие и, че „ако го изгони от жилището ще я прати там откъдето няма да се върне”. Молителката посочва, че в следващите дни е била подложена на системен психически тормоз от ответника по молбата, като случилото се я мотивирало на 04.06.2010г. да подаде жалба до прокуратурата. Твърди, че страхувайки се за живота си, е получила епигастрални болки и гадене, което наложило да бъде приета в болницата за лечение. След изписването й от болницата научила, че след подадения от нея сигнал в прокуратурата, бившият й съпруг и дъщеря й Е. са били призовани от полицейските органи в с. Ч. М. Твърди се, че преди да посети полицията ответникът казал на детето, че възнамерява да убие  майка му, което силно го обезпокоило и изплашило. Моли съда да наложи мерките по чл. 5, ал. 1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДН.

Към молбата са приложени доказателства- декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, протокол за полицейско предупреждение, удостоверение за раждане, епикриза от МБАЛ-гр. Бургас и решение № ... от .....2007г. по гр.д. ..... от 2006г. по описа на БРС, с което брака между страните е прекратен с развод.

С определение от 29.06.2010г. съдът е наложил мярка за незабавна защита спрямо молителката М.Я.И. и пострадалото лице Е. Ж. Г., като е задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на тях, отстранил го е от съвместно обитаваното жилище и му е забранил да приближава на по-малко от 100 метра жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на М.Я.И. и Е. Ж. Г..

Ответникът по молбата не се явява в с.з. пред БРС и не взема становище по нейната основателност.

Заинтересованата страна Д”СП”–Бургас, редовно уведомена не изпраща процесуален представител и не изразява становище.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът пиема от фактическа и правна страна следното:

 Молбата е допустима, като съдържаща реквизитите по чл. 9 от ЗЗДН и подадена от процесуално легитимирано лице съобразно чл.8, т.1 и 3 от ЗЗДН  в 1-месечния преклузивен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.       

          Разгледана по същество същата е основателна.

Не се спори по делото, че ответникът по молбата и молителката М.Я.И. са бивши съпруги, чийто брак е прекратен с развод с влязло в сила решение № .... от ...2007г. по гр.д. №....по описа на БРС за 2006г.

С представеното по делото бракоразводно решение БРС е предоставил упражняването на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете Е. Ж. Г. и семейното жилище, находящо се в с. Ч. М., ул. Б. ...., на съпругата М.Я.И.. По делото е приложено удостоверение за раждане на малолетното дете Е. Ж. Г., родено от брака на страните.

Видно от представения към молбата протокол за полицейско предупреждение на 23.06.2010г. на 23.06.2010г. служители на Пето РУ на МВР на основание чл. 56 от ЗМВР са предупредили ответника да не упражнява физически и психически тормоз спрямо молителката, да не отправя закани с убийство, както и да напусне незабавно обитавания от нея жилищен имот.

По делото е представена епикриза от МБАЛ-Бургас, от която се установява, че молителката е постъпила на лечение в болницата на 04.06.2010г. с диагноза ”гастритис акута”.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която молителката М.Я.И. декларира, че ответникът е  упражнил домашно насилие по отношение на нея и на детето им Е. Настоящият състав намира, че на основание чл.13,ал.2,т.3 от ЗЗДН същата следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, тъй като в нея се съдържа подробно описание на конкретните действия, извършени спрямо молителката и спрямо  пострадалото лице Е. Ж. Г., които са в достатъчна степен индивидуализирани по време, място и начин на извършването им. 

Ответникът не е провел по делото никакво оспорване на обстоятелствата, посочени в декларацията. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН дори и при липсата на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал.3 от закона. Същата, при липсата на успешно проведено насрещно доказване от ответника, има особена презумптивна доказателствена сила. Изложените в декларацията обстоятелства не се опровергават и напълно се подкрепят от останалите събрани писмени и гласни доказателва по делото– протокол за полицейско предупреждение, епикриза от МБАЛ-Бургас, както и от изнесените данни от детето Е. непосредствено пред съда при изслушването му по реда на чл. 15,ал.3 от Закона за закрила на детето.

При горните мотиви съдът приема, че описаните в молбата действия на ответника съставляват актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона.

Нормата на чл.5 от ЗЗДН позволява вземане на редица мерки за защита от домашното насилие. С оглед нуждата от защита, съдът съдът намира, че най-подходящи спрямо ответника, с оглад тежестта на конкретния акт на домашно насилие, са следните мерки за защита от домашното насилие по отношение на молителката и пострадалото лице – задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.Я.И. и Е. Ж. Г., отстраняване  от съвместно обитаваното жилище за срок от осем месеца и забрана да приближава на по-малко от 100 метра жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на М.Я.И. и Е. Ж. Г. за срок от осем месеца.

На основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН съдът следва задължително да наложи на ответника глоба, която  определя в минималния й  размер от 200 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН съдът следва да осъди ответника да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 30 лева.

 

Водим от горното, Бургаският Районен Съд

 

 

                                                  Р  Е  Ш  И :

       

ЗАДЪЛЖАВА  Ж.М.Г., ЕГН **********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.Я.И., ЕГН ********* и малолетното дете Е. Ж. Г., ЕГН **********,***.

ОТСТРАНЯВА Ж.М.Г. от съвместно обитаваното с М.Я.И. жилище, находящо се на адрес ***: за срок от осем месеца, считано  от влизане в сила на настоящото съдебно решение.

ЗАБРАНЯВА на Ж.М.Г., да приближава на по- малко от 100 (сто) метра жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на М.Я.И. и Е. Ж. Г. за срок от осем месеца, считано  от влизане в сила на настоящото съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА НАЛОЖЕНАТА МЯРКА, в която да се укажат последиците от неизпълнение по чл.21, ал.2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Ж.М.Г., да заплати глоба в размер на 200 (двеста) лева  в полза на държавата.

ОСЪЖДА Ж.М.Г., да заплати по сметка на БРС  държавна такса  в размер на 30 (тридесет) лева.

Препис от решението и заповедта да се връчат на РУ на МВР по настоящия адрес на страните.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала: М Е