Номер 53521.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІІІ въз. граждански състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Съдия:Методи Н. Здравков
Секретар:Десислава Ц. Гюзелева
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско
дело № 20204400500674 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 87/22.06.2020г. по гр.д. № 677/2019г. на РС гр.Левски
/ЛРС/ съдът е осъдил Главна дирекция “Гранична полиция“ - МВР, гр.София,
бул.”***”№46, представлявана от гл.комисар С.И.К. – директор, ДА
ЗАПЛАТИ на П. С. П. от гр.Б., ул.”***” №6, ЕГН ***, на основание чл.179,
ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1 788,63лв., представляваща
възнаграждение за извънреден труд от 256,25 часа за периода от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от
223,89лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1
788,63лв. за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на
подаване на исковата молба – 15.10.2019г.
Осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция “Гранична
полиция“ - МВР, гр.София, бул.”***”№46, представлявана от гл.комисар
С.И.К. – директор, ДА ЗАПЛАТИ на П. С. П. от гр.Б., ул. ”***” №6, ЕГН ***
сумата от 300лв., представляваща направени разноски за адвокатско
1
възнаграждение.
Осъдил на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция “Гранична
полиция“ - МВР, гр.София, бул.”***”№46, представлявана от гл.комисар
С.И.К. – директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Левски, сумата в размер на 80,50лв., представляваща
държавна такса върху уважените искове, както и направените разноски за
възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза в размер на 150,00лв.
С определение № 638/31.07.2020г. по същото дело, съдът е оставил без
уважение молбата на П. С. П. чрез адв. Р. Р. от ПлАК за изменение по реда на
чл.248 ГПК на постановеното решение в Частта му за разноските, като
неоснователна.
Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е
постъпила въззивна жалба от Главна дирекция “Гранична полиция“ към МВР
София, представлявана от директора С.К. чрез гл. юрисконсулт Й. С..
Твърди, че ЛРС неправилно е приложил материалния закон, като се позовава
на практика на ВКС - Решение №197 от 07.10.2019г. по гр.д. № 786/2019г.,
ІVг.о., в което е възприето становището,че при работата на смени/дежурства/,
работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален
ред. Поради това счита, че е недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства, вкл.
конвертиране на часовете труд, положен през нощта в дневни часове. Твърди,
че още с ИМ ищецът е допуснал смесване на нормите относно нощния труд и
извънредния труд, като е създадена несъществуваща конструкция на
„извънреден нощен труд“, която неправилно е възприета и в обжалваното
съдебно решение. Навеждат доводи, че КТ не намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители, че нито в ЗДСл., нито в
ЗМВР има препращане към нормите на КТ, че във всички случаи, в които
законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично с тази по
КТ, има пряко препращане чрез посочване на конкретни правни норми.
Излагат съображения, че НСОРЗ, на която се е позовал НРС, е приложима за
работниците и служителите по трудови правоотношения, че разпоредбата на
чл.9 ал.2 НСОРЗ е приложима в хипотезата, когато продължителността на
2
нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, с цел
изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с
изработеното при полагане на дневен труд. Твърдят, че за служителите на
МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на
работа е установена еднаква продължителност за дневния и нощния труд, а
именно 8 часа съгласно чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР. Посочено е, че за разлика от
КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е
предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното
време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време
през нощта - 8 часа. В жалбата са посочени различията в нормативната
уредба относно регламентацията на извънредния труд за работниците по
трудови правоотношения, съгласно чл.143 ал.2 КТ и за държавните
служители в МВР, уредена в чл.187 ал.7 ЗМВР.
Оплакват се, че по чл.22 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г., часовете,
които биха се получили чрез преизчисляване на положения нощен труд по реда
на чл.9 ал.2 НСОРЗ не са включени в изчерпателно изброените в нормата
хипотези. Дори да се приеме, че следва да се направи преизчисление на
нощните часове към дневните, съотношението ще е 8 : 8, което води до
равенство, а не до извънреден труд. Считат, че със заключението на вещото
лице е прието, че трудът на ищеца както нощен, така и извънреден е заплатен.
В заключение молят Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното
решение на РС гр.Левски като неправилно и вместо него да постанови друго, с
което да отхвърли исковете, като им присъди разноски и юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции. Правят възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на възиваемия и представят Списък по
чл.80 ГПК.
Ищецът в ЛРС и въззиваем в настоящото производство П. С. П. от гр.Б.,
ул.”***” №6, ЕГН *** чрез адв.Р. Р. от ПлАК моли съда да отхвърли въззивната
жалба и да потвърди решението като законосъобразно. Представя списък на
разноските и претендира такива за въззивната инстанция.
От своя страна е подал жалба против определението по чл.248 ГПК с
твърдения, че е неправилно и незаконосъобразно. ЛРС при присъждане на
3
разноските е намалил размера на адвокатското възнаграждение на ищеца без да
е направено възражение за прекомерност от ответната Дирекция. Моли съда да
го отмени и вместо него да присъди сумата от 600лв. разноски по делото за
адвокат на ищеца в първоинстанционното производство.
Ответникът в ЛРС Главна дирекция “Гранична полиция“ към МВР
София, представлявана от директора С.К. чрез гл. юрисконсулт Й. С. твърди, че
определението е правилно и следва да се потвърди.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната жалба
и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира жалбата за
допустима, а по същество - за частично основателна, предвид следните
съображения:
Между страните няма спор, че ищецът П. С. П. е в служебно
правоотношение за процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. с
ответника и е полагал труд на смени при 12-часов режим на работа съгласно
графици при сумирано отчитане на отработеното време съгласно разпоредбата
на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
За да постанови обжалваното решение ЛРС е приел, че съгласно чл.179,
ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч.
до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба
на Министъра на вътрешните работи, а техният размер — с негова заповед. В
чл.178, ал.1, т.З ЗМВР е определено, че държавните служители получават
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Намерил, че през процесния исков период - 01.10.2016г. - 30.09.2019г., са
действали Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-
4
592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. С всеки един от посочените
подзаконови нормативни актове е уредена нормална продължителност на
работното време на държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Предвидена е работа на смени с
полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за
всеки 24- часов период. В чл.31, ал,2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. -
действала в периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00ч. и 6.00ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. След
отмяна на горепосочената наредба, са издадени последващите Наредба
№8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. №
5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от
02.08.2016г./. Същите обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл.31, ал.2
от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014г., предвиждаща увеличаване на
реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е разписан
само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Приел, че е налице празнота в закона, при наличието на която следва по
аналогия да бъде приложена общата законодателна уредба относно
отчитането и заплащането на нощния труд. Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за
нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи,
ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват,
отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на
Република България. В процесния случай, увеличеното изчисляване на
нощния труд е предвидено, както в отменената Наредба №8121з~407 за
служителите на МВР, така и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, издадена въз основа на КТ. Предвид на това, липсата на
изрично предвиждане в последващите наредби към ЗМВР не следва да се
тълкува като забрана за такова преизчисление, а като празнота в закона, която
5
следва да бъде преодоляна по правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА. ЗМВР,
уреждащ полагането на труд от страна на държавните служители в
структурата на МВР, се явява специален по отношение на КТ - общ, уреждащ
трудовите правоотношения между работник или служител и работодател в
страната. По същия начин се отнасят и Наредбата, уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи и общата Наредба за структурата и
органицацията на работната заплата към КТ.
Намерил, че в чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време (чл.136, ал.З КТ и чл.140 КТ), установени
за подневно отчитане на работното време за съответното работно място или
8ч. : 7ч. = коефициент 1,143. Същият коефициент е възприет и в отменената
Наредба № 8121з-407 от 2014г., но формулиран по друг математически
начин, който обаче води до същия резултат - при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00ч. и 6:00ч.
за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период, при което се получава
същият коефициент 1,143. Възприемането на изложения от ответника довод
за липсата на основание за преизчисление на нощния труд, предвид липсата
на изрична разпоредба в този смисъл в приложимата Наредба, би довело до
поставянето на служителите на МВР, полагащи нощен труд, в по-
неблагоприятно положение спрямо работници по трудови правоотношения,
които са урегулирани от общия закон - КТ. Посоченото не съответства на
целта на нормативния акт и е в разрез с принципите на Конституцията на
Република България, предвиждаща полагането на труд от всички граждани
при равни условия и права.
По изложените съображения съдът намерил, че за процесния период след
02.08.2016г. (до когато е действала Наредба №8121з-407), следва по аналогия
да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ и реално отработените
от ищеца часове нощен труд, бъдат преизчислени с коефициент 1,143. От
6
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза приел, че се установява, че за процесния период ищецът е
положил реално 1 792 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент
1,143 се равняват на 2048,25 часа. От заключението на вещото лице се
установява, че часовете положен от ищеца нощен труд не са били
преизчислявани, поради което за разликата между реално положените такива
и преизчислените с коефициент 1,143 – 256,25 часа, не е било заплатено
възнаграждение.
За неоснователен отчел наведения от ответника довод, че дължимото се на
ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд е било изцяло и
своевременно изплатено, тъй като за отработените от него часове нощен труд
своевременно му било заплащано допълнително възнаграждение в размер на
0,25 лв. за всеки час нощен труд.
Съгласно чл.179 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до
06,00ч., като условията и редът за това се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. Издадена е
Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. от Министъра на вътрешните работи,
съгласно която за всеки отработен час през нощта или за част от него между
22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Преизчисляването на
нощните часове с визирания по-горе коефициент 1,143, при което реално
отработените часове нощен труд се заплащат в увеличен размер, не изключва
заплащането на допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд в
размер на 0,25лв. Доктрината, както и съдебната практика възприема, че
законодателят е възприел две линии, по които се реализира увеличеното
заплащане на нощния труд - 1) заплащане на часовете положен нощен труд в
увеличен цазмец и 2) допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд
(в този смисъл — Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. № 405/2011г.,
IV г.о. - Коментар на Кодекса на труда, 12 издание, В.Мръчков, К.Средкова,
А.Василев, стр.831). Посочените принципи за допълнително заплащане на
нощния труд са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9,
ал.2 и се дължат на различно основание. В цитираното Решение №14 от
27.03.2012г. на ВКС по гр.д. №405/2011г. е посочено, че няма значение, че
7
при сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщат в
дневни. Посочената методология е само с оглед установения по
законодателен път начин за отчитане нормата фактически положен труд. Тези
разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния
труд, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се
заплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд — 0,25 лв./час. В
идентичен смисъл е и приложеното с отговора на исковата молба Писмо изх.
№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно увеличеното заплащане на
нощния труд при сумирано изчисляване на работното време /абзац
предпоследен/. Доколкото по делото е безспорно установено, че на ищеца е
било заплатено само допълнително възнаграждение за заработените часове
през нощта, но положените реално часове нощен труд не са били увеличени
със съответния коефициент и респективно за така увеличените часове не е
било заплатено възнаграждение, не може да се приеме, че ответникът е
изплатил изцяло и в срок задължението си спрямо ищеца за положения от
него нощен труд.
По отношение на размера на претендираното вземане, съдът взел предвид
заключението на вещото лице по изготвената съдебно- икономическа
експертиза, съгласно което разликата между реално положените часове
нощен труд и преизчислените с коефициент 1,143 възлиза на 256,25ч., което
съобразно изчислената от вещото лице часова ставка - 6,98 лв., възлиза на
сума в размер на 1 788,63 лв. За тази сума приел, че искът следва да бъде
уважен.
С оглед уважаване на главната искова претенция, основателно се явява и
акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и за присъждане на обезщетение в размера
определен от вещото лице за времето от датата на падежа на всяко едно от
конкретните плащания, включени в главницата до датата на предявяване на
исковата молба.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съразмерно с
8
уважената част от исковата претенция. В съдебно заседание процесуалния
представител на ищеца е представил списък на разноските, от който е видно,
че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в минималния
предвиден размер, а не съобразно отразеното в Договора за правна помощ. От
това намерил, че следва да бъдат присъдени разноски на ищцовата страна за
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Ищецът е направил искане да бъде изменено решението в частта за
разноските, като бъде осъден ответника да му заплати направените деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер, а именно да увеличи
присъдените разноски от 300лв. на 450лв., в който размер общо са били
направени. Пред ЛРС се е позовал на обстоятелството, че ответната страна не
е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
поради което е поддържал, че искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено изцяло.
С обжалваното определение ЛРС е приел, че видно от представеното по
делото пълномощно - л. 4, ищецът е представляван от адв. Р. Р., с която е
сключил Договор за правна защита и съдействие с договорено
възнаграждение в размер на 450лв. и отразяване в Договора, че сумата е
платена „в брой” - т.е. уговорено е възнаграждение за общо представителство
по цялото дело, без да се посочва, че някаква част от него е по единия иск, а
друга по втория.
По делото е представен Списък на разноските от ищеца /приложен на л.
22 от делото/, от който се установява, че за главния иск се претендира
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., а за акцесорния иск
се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 150лв.
Намерил, че от систематическото и логическо тълкуване на чл. 2 ал.5 от
Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за МРАВ във връзка с
разпоредбата на чл.7 от същата Наредба, уреждащи минималните
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела при различните видове искове, следва извода, че
възнагражденията на адвоката следва да се определят поотделно при
предявени искове в защита на различни интереси, а не само съобразно броя на
същите, т.е. при кумулативно съединяване на искове, които не са в отношение
9
на зависимост на единия от другия. В случая интересът, за който ищецът е
търсил защита с исковата молба е един, тъй като претендираните от него
вземания са за парични суми, които се основават изцяло на идентични факти
като единият от исковете е изцяло в зависимост от другия, предвид
акцесорния характер на вземането за лихва за забава. В този смисъл е и
изменението на чл. 72 ал. 1 от ГПК - ДВ бр. 86/2017г., макар и същият да
урежда друг вид разноски в исковото производство. В противен случай е
напълно възможно да се стигне до хипотеза при която хонорара за иск за
лихва е по-висок от този за иск за главница, което явно не съответства и на
изискването на Закона за адвокатурата за справедлив и обоснован размер на
възнаграждението на адвоката. Поради това счел, че размера на минимално
дължимото адвокатско възнаграждение се преценява като се съобрази сбора
от сумите, претендирани като главница и лихва по исковото производство и
се определи по реда на чл.7 ал.2 от Наредбата на Висшия адвокатски съвет за
МРАВ.
Отчел, че по делото не е налице фактическа и правна сложност. Освен
това съобразил и представения Списък на разноските, с който ищецът е
заявил каква сума претендира за адвокатски хонорар по главния иск, а именно
сума в размер на 300 лв. /т.е. минимално предвиденото адвокатско
възнаграждение/ и поради това оставил без уважение искането за изменение
на решението в частта за разноските.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат единствено
конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника, защото
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ЛРС в противоречие със Закона е приел
липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил
чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота,
10
която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9 ал.2
НСОРЗ. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. №
1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл.6 КРБ.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл.142 ал.2 КТ работодателят
може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично,
месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6
месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-,
12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период
предвид чл.187 ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното
време е форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.
При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
11
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ, бр. 41 от
2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която отработените часове
от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.
149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в
дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет №
131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното
време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се
заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са извънреден
труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО, както
ги изчислява и вещото лице в заключението си. По-важното е, че същите са
определени от нормата на чл.9Г НРВПО за извънреден труд, защото са
повече от часовете, отработени по График за дежурствата при работодателя.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл.
9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд
се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано
изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в
края на отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Именно в края
на отчетния период се извършва преценката за наличието на положен
извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО намира
приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г. и
01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018 г.
до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието
на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече
действа новата редакция на чл.9Г от НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
12
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза пред настоящата инстанция за периода от
01.01.2018г. до 30.06.2018г. на ищеца са се дължали общо 341,78лв., от които
307,39лв. главница и 34,39лв. лихви, които следва да се извадят от общия
размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице за
целия исков период в размер на 1 788,63 лева главница и 223,89лв. лихви.
Получената сума възлиза на 1 670,74лева, от които 1 481,24лв. главница и
189,50лв. лихви, до които размери исковете се явяват основателни, като за
горницата над тази сума до присъдения размер от 2 012,52 лева, исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На
основание чл. 271, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия
сумата над 1 481,24лв. до присъдения размер от 1 788,63лв., представляващи
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд
– общо 212,212 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на
положения от въззиваемия за периода от 01.10.2016г. до 30. 09.2019г. 1 792
часа нощен труд в дневен, при отчитане на забраната на чл.9Г НРВПО, ведно
със законната лихва от 15.10.2019г. до окончателното плащане, като вместо
него следва да се постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за
горницата.
По жалбата срещу определението по чл.248 ГПК:
Определението е неправилно – не е съобразено с т.1 и т.3 от ТРОСГТК
№ 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС на РБ.
Видно от Договорът за правна помощ от 14.10.2019г. – л.4 от делото на
ЛРС, ищецът е платил в брой на датата на сключване на Договора с адв.Р.
сумата от 450лв. за адвокатско възнаграждение по делото на ЛРС. Нито в
Отговора, нито в писмената защита, нито в съдебно заседание юрк.С. –
представител на ответната Дирекция е направила възражение по чл.78 ал.5
ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на адв.Р. Р. и при това
положение на същия са се дължали разноски за ЛРС в размер на 450лв. за
адвокатско възнаграждение, а не 300лв. както са му присъдени.
Представеният Списък има значение само за чл.80 изр.2 ГПК, защото той не е
13
разписка и не установява съгласие и плащане. Поради това определението
следва да се отмени и на ищеца да се присъдят разноски за ЛРС съразмерно
на уважената и отхвърлена Част от исковете, но при отчитане на дължимо
адвокатско възнаграждение за делото пред ЛРС в размер на 450лв.
Решението следва да се отмени и за лихвата и разноските, но не и за
дължимата д.т. от ответната Дирекция при МВР гр.София, защото за ЛРС е
определена в по-малък размер дори и след частичното отхвърляне на
исковете, т.е. в Частите, с които ответникът е осъден да плаща на ищеца
сумата над 189,50лв. до пълния предявен размер от 223,89лв.,
представляваща дължимата лихва за забава върху неизплатената главница за
периода от падежа на всяко месечно плащане до 15.10.2019г., а за горницата
до 223,89лв. – искът за лихвата за забава следва да се отхвърли като
неоснователен; след отмяна на определението по чл.248 ГПК ответната
Дирекция следва да бъде осъдена да запрати още сумата от 56,60лв. или общо
356,60лв., дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената и
отхвърлена Част от исковете и при отчетено адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита в размер на 100лв.
Досежно разноските за въззивното производство такива се дължат по
компенсация съразмерно на уважената и отхвърлена Част от въззивната жалба
– ГД „Гранична полиция“ - МВР гр.София следва да заплатят на П. С. П.
сумата от 154,21лв., представляваща разноски по компенсация за делото пред
ПлОС, като се отчита направеното пред тази инстанция възражение за
прекомерност и установеното като платено адвокатско възнаграждение на
31.07.2020г. от 350лв. – л.15 от делото и същото се намали на 228,87лв.,
изчислено по чл.7 ал.2, т.2 НМРАВ, редакция след изменението от
15.05.2020г., и се отчитат разноските на жалбоподателя от 60,77лв. д.т. по
ВЖ, 50лв. депозит за вещо лице и 100лв. адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита.
Така мотивиран и на основание чл.271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен
съд
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ Решение № 87 от 22.06.2020г. по гр.д. № 677/2019г. по описа на
Районен съд – Левски В ЧАСТИТЕ, с които Главна дирекция “Гранична
полиция“ към МВР гр.София е осъдена да заплати на П. С. П. от гр.Б.,
ул.”***” №6, ЕГН *** разликата над 1 481,24лв. до 1 788,63лв. или за
сумата 307,39лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода 01.10.2016г.
до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на ИМ - 15.10.2019г. до окончателното й изплащане; сумата над
189,50лв. до пълния предявен размер от 223,89лв., или за сумата от 34,39лв.,
представляваща дължимата лихва за забава върху неизплатената главница за
периода от падежа на всяко месечно плащане до 15.10.2019г. и определение
№ 638 от 31.07.2020г. по същото дело – изцяло като незанокосъобразно, и
вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П. С. П. от гр.Б.,
ул.”***” №6, ЕГН *** срещу Главна дирекция “Гранична полиция“ към МВР
гр.София иск за присъждане на сумата от 307,39 лева, представляваща
разликата над 1 481,24лв. до пълния присъден размер от 1 788,63лв.,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 212,212 часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1,143 на положения от въззиваемия за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г. 1 792 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от
15.10.2019г. до окончателното й изплащане и за присъждане на сумата от
34,39лв., представляваща дължимата лихва за забава върху неизплатената
главница за периода от падежа на всяко месечно плащане до 15.10.2019г.
ИЗМЕНЯ решение № 87 от 22.06.2020г. по гр.д. № 677/2019г. по описа
на Районен съд – Левски В ЧАСТТА за присъдените на ищеца П. С. П. от
гр.Б., ул.”***” №6, ЕГН *** разноски за адвокатско възнаграждение, като
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ към МВР гр.София да
заплати на ищеца още 56.60лв. или общо сумата от 356,60лв. разноски за
делото пред ЛРС съразмерно на уважената и отхвърлена Част от исковете, и
по компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана Част.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ към МВР гр.София да
15
заплати на П. С. П. от гр.Б., ул.”***” №6, ЕГН *** сумата от 154,21лева,
представляваща разноски по компенсация за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
16