Решение по дело №369/2023 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 147
Дата: 4 юли 2023 г.
Съдия: Здравка Запрянова
Дело: 20235140200369
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Кърджали, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200369 по описа за 2023 година
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
7246365, издаден от ОДМВР- К., с което е наложено наказание глоба в размер
на 50.00лв. на Г. К. Д. като законен представител на фирма „М. ****“ЕООД с
адрес гр.К. за нарушение установено с автоматизирано техническо средство
или система № 120cd09 на 25.03.2023г. в 10.42ч. в гр.К. бул.Б. до
бензиностанция "Е." в посока от КПП Ч. към ЕГ“Х. Б.“, с МПС М. ******* с
рег.№ ******** заснето с ARH CAM S1, при разрешена скорост 50км/ч. е
установена скорост от 64км/ч.- нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за
движение по пътищата.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателят
Г. Д., който моли съда да го отмени като незаконосъобразен- издаден в
противоречие с материалния закон и при нарушение на съществени
процесуални правила. Настоява, че при издаването му е нарушен чл.39 ал.4 от
ЗАНН, тъй като контролните органи могат да ангажират административно
наказателната отговорност на лицата чрез издаване на електронен фиш
единствено, когато налагат глоби в размер над 50лв. Постъпила е молба от
процесуалния представител на жалбоподателя, с която твърди, че
1
автомобилът е бил засечен в нарушение при режим на приближавани и то от
разстояние 204м., че автомобилите на снимките са два, а използваното АТСС
не може да засече скоростта на двата автомобила едновременно, както и че
било процесуално нарушение недоказване на връчването на обжалвания
електронен фиш. Моли съда за присъждане на разноските, за които
представил списък, и прави възражение за прекомерност за разноските на
ответната страна. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се представлява. Чрез началник сектор ПП- Кърджали,
оправомощен с изрична заповед, е представил подробно писмено становище,
с което оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за
законосъобразност на електронния фиш. Моли съда да потвърди електронния
фиш, а жалбата на Г. К. Д. да бъде отхвърлена като неоснователна. Постъпила
е молба и от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди електронния фиш
като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
25.03.2023г. свидетелят Б. М. бил на работа като младши автоконтрольор към
ОДМВР- К.. Този ден работел с уред за контрол на скоростта, представляващ
ARH CAM S1 с № 120cd09, който бил разположен в гр.К. на бул.Б. до
бензиностанция "Е." в посока от КПП Ч. към ЕГ“Х. Б.“. В 10.42ч. средството
за видеоконтрол отчело превишена скорост от лек автомобил М. ******* с
рег.№ ******** от 64км/ч., след приспаднат толеранс от 3 км./ч., при
ограничение от 50км/ч. за населено място. След обработване на
информацията от заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 7246365 срещу законния представител на собственика на
автомобила, който е юридическо лице. В описателната част на електронния
фиш е посочено движение с установена скорост от 64км/ч. след приспаднат
толеранс от минус 3км/ч. съставляващо нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за
което на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя
2
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
гласните доказателства дадени от свидетеля Б. М., от веществените
доказателствени средства- снимка № 120CD09/0111492, в която е фиксирана
скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и
точния час на нарушението, както и мястото на нарушението с име GPS
координати, както и писмените доказателства- Служебна промяна на
регистрацията на МПС, в която М. **** ЕООД е посочен като собственик на
превозното средство; Справка от Търговски регистър от 18.03.2023г., от
която е видно, че жалбоподателят Г. К. Д. е едноличен собственик на капитала
на дружеството „М. ****“ЕООД; Протокол за използване на Автоматизирано
Техническо средство или Система рег.№ 1300р- 2018 от 27.03.2023г.,
Протокол от проверка № 89-СГ-ИСИС/ 29.06.2022г.; Списък от 01.02.2022г.;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. ведно с
приложения към него издадено от производителя; Справка за нарушител/
водач; два броя писма от О. К. от 02.05.2023г. и от 29.05.2023г. От тези
доказателства ведно със становището дадено от началник на сектор „ПП“-
Кърджали при ОДМВР- Кърджали, който е оправомощен от
административнонаказващия орган със Заповед № 292з- 1145/ 15.06.2022г., се
установява, че използваната АТСС е била одобрена по реда на Закона за
измерванията и е преминала последваща проверка съгласно чл.4 от Наредба
№ 8121з- 532 от 12.05.2015г. Настоящата инстанция приема, че вещественото
доказателствено средство- снимка № 120CD09/0111492, доказва установената
скорост на движение на лекия автомобил собственост на жалбоподател в
качеството му на законен представител на фирмата, чийто едноличен
собственик на капитала е. Безспорно е установено, че нарушението е
извършено в населено място предвид двете писма от О. К., които установяват,
че на бул.Б. в гр.Кърджали до бензиностанция "Е." по посока на движение от
КПП Ч. към ЕГ“Х. Б.“ има монтирана табела Д11 „Начало на населено
място“- Кърджали, която регламентира начало на урбанизирана територия в
съответствие с регулационни план на град Кърджали. Прочее това е в унисон
с разпоредбата на § 6 т.49 от ДР на Закона за движението по пътищата, която
изисква да има обозначение със съответните пътни знаци, каквито е имало.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба
3
следва да се приеме за процесуално допустима, тъй като видно от Списък с
намерени фишове, на нея е отбелязана датата на връчване на обжалвания
електронен фиш, видно от която жалбата е подадена в срок. Разпоредбата на
чл.21 ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при
избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта
от 50км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в
гр.Кърджали. Тъй като е отчетено превишение на допустимата скорост за
движение в населено място с 14км/ч. е приложена санкционната разпоредба
на чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно
наказание „глоба” в размер на 50лв. за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 11 до 20км/ч.
Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на
жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно
наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч. в
изпълнение на изискванията на чл.755 ал.1 т.2 от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Установената скорост
попада в наказуемата такава на изпълнителното деяние описано в
санкционната норма на чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП. Обосновано в електронния
фиш името на Г. К. Д. е посочено като нарушител в качеството му на законен
представител на юридическото лице, което е собственик на пътното превозно
средство, доколкото същият не е декларирал по установения ред друго лице
да е извършило нарушението. Съдът намира, че електронният фиш е издаден
в законоустановената форма и притежава всички предвидени в разпоредбата
на чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити- териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
административно наказателното производство да са допуснати твърдените в
жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния закон,
които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е
установено с техническо средство при спазване на изискванията на
4
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в която
са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По
делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС
протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-8691 от 20.11.2019г., съгласно
одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и
други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността
на издадения електронен фиш. Настъпилата законодателна промяна в ЗДвП
предвиди възможността електронен фиш да се издаде и когато нарушението е
установено с мобилно техническо средство, а последното бе включено в
обхвата на автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6, т.65 от ДР
на ЗДвП, приложим във връзка с чл.189 ал.4 от ЗДвП. Към момента
законодателната уредба позволява издаване на електронен фиш, както когато
нарушението е установено посредством стационарно техническо средство,
така и когато е установено с мобилно такова. За целта е издадена и нарочна
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, в която са уредени условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В случая са спазени установените в Наредбата
изисквания. Обжалваният електронен фиш е издаден от органа посочен в
чл.189 ал.4 от ЗДвП, а именно от териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението. Предвид изложените съображения обжалваният електронен
фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.
Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на
жалбоподателя изложени в жалбата за отмяна на обжалвания електронен
фиш, поради следните съображения: при издаването му не се установи по
делото да са допуснати в производство нарушения, които да водят до
незаконосъобразност на атакувания фиш. Според разпоредбата на чл.39 ал.4
от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
5
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за
което се издава електронен фиш. В нормата на чл.39 ал.2 от ЗАНН няма
посочен необжалваем минимум. Разпоредбата урежда ред за налагането на
глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е
установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за
налагане на глоба от 10.00 до 50.00лв. с фиш, който не е електронен такъв и
която глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10.00 до
50.00лв. е необжалваема, но само в случай, че нарушителят е съгласен да
заплати глобата. Съответно, за да настъпи необжалваемост е необходимо да
липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган,
независимо от размера на определената глоба, в хипотезата на маловажен
случай. Необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по принцип да се
оспорва определен размер на глоба не се съдържа в нормата. От друга страна,
необжалваемостта, по смисъла на чл.39 ал.2 от ЗАНН, след като бъде
постигната, води до приключване на административнонаказателното
производство, тъй като с издаването на фиш се постига ефектът на влязло в
сила наказателно постановление. Моментът на настъпване на необжалваемост
в процедурата по чл.39 ал.2 от ЗАНН изключва възможността за последващо
издаване на какъвто и да е акт за установеното вече и санкционирано с фиш
административно нарушение. В този смисъл разпоредбата на чл.39 ал.4 от
ЗАНН съдържа логически пропуск, защото понятие „необжалваем“ в ал.2,
към която препраща тази алинея, няма. Предвид това се установява наличието
на законодателен пропуск в нормата на чл.39 ал.4 от ЗАНН при наличието на
термина „необжалваем минимум“, тъй като се създава неяснота по отношение
на глобите от 10.00лв. или до 50.00лв. и защо същите да представляват
необжалваем минимум, след като не е изключена възможността да се оспорва
и този размер административно наказание, а само е предвиден допълнителен
облекчен ред за налагането им. Несъгласието на нарушителя по своята
същност се приравнява на обжалване на констатираното от контролния орган
нарушение, което налага и провеждането на процедурата по съставянето на
АУАН и въз основа на установените факти и изложените аргументи на двете
страни- актосъставителя и нарушителя, наказващият орган да вземе решение
за издаването на наказателно постановление или прекратяване на
административнонаказателната преписка. За правилното тълкуване и
6
прилагане на законовите разпоредби следва да се вземе предвид и
действащата към момента на приемане на чл.39 ал.4 от ЗАНН, разпоредбата
на чл.59 ал.3 от ЗАНН (доп., ДВ бр.10 от 2011г.), според която „не подлежат
на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е
наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на
държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е
присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в
специален закон е предвидено друго“. Ето защо и предвид семантичното
тълкуване на думата „необжалваем“- нещо, което не подлежи на обжалване,
очевидно става въпрос за необжалваем минимум на глоба в размер на 10.00лв.
При така съществуващата към 2011г. нормативна уредба, и при систематично
и историческо тълкуване на ЗАНН се предполага извода, че с разпоредбата на
чл.39 ал.4 от ЗАНН /към момента на приемането й/ е въведено ограничение за
издаване на електронен фиш за глоби в размер до 10.00лв. Липсва друга
разпоредба в ЗАНН, която да борави с понятието „необжалваем минимум“.
Разпоредбата на чл.59 ал.3 от ЗАНН е отменена през 2012г. и от тогава не е
налице въведена законова забрана за обжалване на наказателно
постановление или електронен фиш, независимо от размера на наложената
санкция. В исторически план, към момента на приемане на разпоредбата на
чл.39 ал.4 от ЗАНН (Закон за изменение и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП),
обнародван ДВ бр.10 от 01.02.2011г.), освен че е действала разпоредбата на
чл.59 ал.3 от ЗАНН, са приети и разпоредбата на чл.189 ал.4 и ал.13
(досегашна, ал.5) от ЗДвП, като според ал.13 не подлежат на обжалване
наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба
до 50.00лв. включително. Нормата на чл.189 ал.13 от ЗДвП е обявена за
противоконституционна с Решение № 1 на Конституционния съд на
Република България от 01.03.2022г., но предвид нейното съдържание, се
налага извод, че „необжалваем минимум“ според законодателя всъщност са
глобите с размер до 50.00лв., до какъвто размер могат да се санкционират
маловажните нарушения по реда на чл.39 ал.2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не
означава, че поради разписаното в чл.39 ал.4 от ЗАНН с електронен фиш не
могат да се налагат глоби до 50.00лв., най-малкото, защото и според приетата
едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на чл.189
ал.13 от ЗДвП не се изключва тази възможност, а напротив, изрично се
урежда и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до
7
50.00лв., респективно законодателят не е изключвал никога тази възможност.
С разпоредбата на чл.59 ал.3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се
изключва и възможността за издаване на електронни фишове под 50.00лв.,
включително и за глоби в размер на 10.00лв. Така, независимо че чл.189 ал.4
от ЗДвП, който въвежда института на електронния фиш е приет едновременно
с чл.39 ал.4 от ЗАНН, то приемането в същото време и на чл.189 ал.13 от
ЗДвП изключва възможността разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН да се
тълкува в смисъл, че издаването на електронен фиш не е предвидено за
нарушения, за които санкционирането на нарушителя е с глоба в размер до
50.00лв. Обратното не може да се заключи и при тълкуването на чл.85а от
ЗАНН, според който, доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл.39 ал.4, се прилагат
разпоредбите на ЗДвП. Тази разпоредба също е приета със ЗИДЗДвП (ДВ, бр.
10 от 01.02.2011г.), т.е. едновременно с посочените по-горе разпоредби и
също трябва да се тълкува едновременно с тях. С чл.85а от ЗАНН се
препраща към специален закон при липсата на правила в общия закон, което е
така и по правило, съгласно Закона за нормативните актове. Освен това
съгласно чл.189 ал.14 (предишна, ал. 6) от ЗДвП, за неуредените в този закон
случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените
наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН. В допълнение, фактът че чл.39
ал.2, във връзка с ал.4, от ЗАНН не въвежда ограничение в размера на
глобите, налагани с електронен фиш следва и от обстоятелството, че
разпоредбата на ал.2 включва хипотезите на маловажен случай без да
препраща към друга норма и друг закон, поради което се имат предвид
маловажните случаи по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в ЗДвП има
самостоятелно легално определение за „маловажно нарушение“, а именно § 6,
т.32 от ДР на ЗДвП; вярно е, че процесният автомобил е бил заснет в клипа
заедно с друг автомобил, но предвид показанията на свидетеля Б. М.,
вещественото доказателствено средство- снимка № 120CD09/0111492, както и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. ведно с
приложения към него издадено от производителя, е безспорно, че
устаноевната и санкционирана скорост е именно на процесното МПС, чийто
данни са обективирани в дигиталната снимка; вярно е, че няма данни как
8
точно е връчен обжалвания електронен фиш, дали съгласно разписаните
правила в ЗДвП или в нарушение на тях, но този пропуск не е от категорията
на съществените, който да опорочи цялото административно наказателно
производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН
поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира
искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на
ответната страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК
вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с
фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а
изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към
предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат
присъдени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е
поискано по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
7246365, издаден от ОДМВР- К., с което е наложено наказание глоба в размер
на 50.00лв. на Г. К. Д. като законен представител на фирма „М. ****“ЕООД с
адрес гр.К. за нарушение установено с автоматизирано техническо средство
или система № 120cd09 на 25.03.2023г. в 10.42ч. в гр.К. на чл.21 ал.1 от
Закона за движение по пътищата, като правилен и законосъобразен.
ОСЪЖДА Г. К. Д. с ЕГН ********** като законен представител на
фирма „М. ****“ЕООД със седалище и адрес гр.К. ул.Б. № ** да заплати на
ОДМВР- Кърджали сумата от 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски
Административен съд по реда на закона на глава ХІІ от АПК в 14- дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9
10