Решение по дело №1445/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262525
Дата: 24 септември 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20213110101445
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

                            24.09.2021 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                           гражданско отделение

На шестнадесети септември                                           две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 1445  по описа за 2021 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-тавр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Б. Д. Е., с която претендира да бъде осъден С.Б.И., ЕГН ********** да му заплати сумите от:  7443,84 лв. – главница по договор от 07.04.2016г. за потребителски  кредит,  287,97лв. - договорна лихва за период от 30.11.2019г. до 29.01.2021г.; 34,50 лв. – обезщетение за забава върху главницата за период от 30.12.2019г. до 13.03.2020г. и от 13.05.2020г. до 29.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 24.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението. 

            В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: На 07.04.2016г. между С.Б.И., ЕГН ********** и „Е.“ * /с правоприемник „Б. Д.***/ бил сключен договор за потребителски кредит при общи условия, съгласно който банката предоставила на  И. сума в размер на 10000 лв. със задължение да го връща на 120 равни месечни вноски от по 129,67 лева. Заемателят усвоил изцяло отпусната му сума, но преустановил плащането на изискуеми месечни вноски след 30.11.2019г. Поради неплащането им повече от 90 дни след падежа им, остатъкът от кредита е обявен за предсрочно изискуем на осн. т. 10.2 от договора. За обявената предсрочна изискуемост заемателят се уведомява с връчването на исковата молба. Претендират се разноските в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 16.09.2021г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставкиответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства - заверени за вярност договор за кредит „Е***от 07.04.2016г. с погасителен план към договора за кредит; извлечение от разплащателна сметка; ч.гр.д. № 15097/2020г. по описа на ВРС,  се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание с правно основание  чл. 430 ТЗ вр. чл. 79. ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносна бележка за държавна такса са в общ размер от 397,76 лв. Следва съобразно нормите на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., да се определи на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.  

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79. ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД  С.Б.И., ЕГН **********  да заплати на „Б. .***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***   сумите от:  7443,84 лв. – главница по договор от 07.04.2016г. за потребителски  кредит,  287,97 лв. - договорна лихва за период от 30.11.2019г. до 29.01.2021г.; 34,50 лв. – обезщетение за забава върху главницата за период от 30.12.2019г. до 13.03.2020г. и от 13.05.2020г. до 29.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 24.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК С.Б.И., ЕГН **********  да заплати на „Б. ******, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***  сумата от  497,76 лева, представляващи разноски по настоящото дело.

 

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: