№ 174
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500199 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 4002/14.02.2022 г. от Д. Г. Д. с ЕГН –
********** чрез адвокат Ц.Д. Т., вписана в А.К. - П. против Определение №
161 от 25.01.2022 г. по гр.д. 2373/2021 г. по описа на О.С. - П., с което се
спира производството по делото до приключване на гр.д. № 5655/2021 г. по
описа на Р.С. - П.. Изложени са в жалбата доводи относно неправилност на
определението, а именно че не съществува обусловеност на иск за
собственост от бъдещо решение по бракоразводно дело по претенция за право
на ползване на семейно жилище. Анализира се същността на двата процеса,
действието във времето на бъдещите решения по тях, като счита, че липсва
предпоставката за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Иска се отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд,
като се претендират разноски.
По делото не е депозиран отговор на частната жалба от ответницата Н.
К. Г..
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от
легитимирано лице – ищец; засяга обжалваемо, съгласно чл.274, ал. 1, т. 1 от
ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото
характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество, съдът я намира за основателна по
1
следните съображения:
Образуваното дело пред Окръжния съд е с предмет: предявен от Д. Г. Д.
против Н. К. Г. иск с правно основание чл. 108, ал. 1 във връзка с чл. 56, ал. 1
от Закона за собствеността, основаващ се на твърденията, че с нотариален акт
от 08.04.2003 г. синът на ищцата - М.И.Г. й е учредил вещно право на
ползване върху негов собствен апартамент „К“ на шести етаж на жилищна
сграда, намираща се в ****, със застроена площ 131.04 квадратни метра,
състоящ се от антре и коридор, дневна, кухня, две спални, баня, тоалетна,
помещение за пералния, килер, гардероб, лоджия и балкон. Това право тя
упражнявала в пълен обем до месец октомври 2015 г., когато по молба на
сина й тя предоставила ползването на жилището на него и на съпругата му -
ответницата по делото, за задоволяване на жилищните им нужди. С
нотариална покана от 05.03.2021 г. ищцата сложила край на уговорката им и
ги поканила да го напуснат и да й предадат ключовете за него, което искане е
удовлетворено само от сина й.
С отговора на исковата молба ответницата Н.Г. - снаха на ищцата е
оспорила иска, като е твърдяла, че между нея и сина на ищцата е висящо гр.д.
№ 5655/21 г. на РС- П. (ПРС) с предмет на иска: прекратяване на брака им,
като в този спор ПРС следвало да се произнесе и по въпросите относно
упражняване на родителските права по отношение на двете им малолетни
деца, за определяне на местоживеенето им и за ползването на семейното
жилище, което съвпадало с процесното.
Окръжният съд е изискал служебно информация и от ПРС са изпратени
две писма, от които е видно, че пред този съд е образувано гр. д. № 5655/21 г.
по иск на Н. К. Г. по чл. 49, ал. 1 от СК против М.И.Г., като страните по него
имат две ненавършили пълнолетие деца и всяка от тях претендира ползването
на семейното жилище, представляващо **** в жилищна сграда, находяща се
в ****.
В същинската - аналитична част на определението си Окръжният съд
(ПОС) е приел, че с оглед на обстоятелството, че процесният имот е семейно
жилище за ответницата и за съпруга й, между които е висящо дело за
прекратяване на брака им, от който те имат две ненавършили пълнолетие
деца, както и предвид разпоредбата на чл. 56, ал. 3 СК, предвиждаща
възможност в тази хипотеза семейното жилище да бъде предоставено на
2
родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права,
дори жилището да е собственост на близки на другия съпруг и по аргумент за
по-силното основание - и когато тези негови близки притежават право на
ползване върху жилището, в който случай възниква облигационно право на
ползване върху чуждото жилище, поради което съпругът-ползвател не ще
бъде в имота без основание, то и доколкото една от предпоставките за
уважаване на иска по чл. 108, ал. 1 във връзка с чл. 56, ал. 1 ЗС е
установяването, че ответникът осъществява фактическа власт върху вещта без
правно основание, то ПОС е намерил, че решението по гр.д. № 5655/21 г. на
ПРС е от значение за правилното решаване на настоящото дело, поради което
е приел наличие на процесуална пречка по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
за продължаване на съдопроизводствените действия по делото и го е спрял до
приключване на преюдициалния спор.
Настоящият състав приема, че исковете, по които са образувани гр.д.
2373/2021 г. по описа на О.С. - П. (ПОС) и гр.д. № 5655/21 г. на ПРС в частта
му относно семейното жилище са с разнородни правни конструкции,
необусляващи се една друга, непротиворечащи си и независещи помежду си.
Случаите на колизия или тангиране на защитимите по тях права са уредени от
законодателя.
Безспорен е вещноправният характер на производството по чл. 108, ал.
1 във връзка с чл. 56, ал. 1 от Закона за собствеността. Вещното право на
ползване върху семейното жилище от близък на съпрузите в процес на развод
с оглед разпоредбите на СК се разглежда в хипотезата на чл. 56, ал. 3 от СК
(Р-554/15.07.2010 г. по гр.д. 1774/2009 г., ГК, IV г.о. на ВКС).
Характерът на производството по чл. 56 от СК в бракоразводния процес
по същество представлява спорна съдебна администрация. С акта на съда не
се признава, нито отрича материално субективно право със сила на пресъдено
нещо. С произнасянето си в това производство, съдът определя възникване на
наемно правоотношение – чл. 57 от СК, в което страни са собственикът, респ.
носителят на вещно право на ползване от една страна, а от друга – съответния
бивш съпруг, на когото е предоставено правото на упражняване на
родителски права върху непълнолетните деца от брака, като в случаите на чл.
56, ал. 3 от СК за срок от не повече от една година.
При окончателно приключване и на двете производства актът на
3
съдебна администрация има временно отлагателен ефект в евентуално
определения по чл. 56, ал. 3 от СК срок до една година, спрямо решението за
ревандикация. Приоритетът на акта на съдебна администрация ограничава
правомощията на собственика или титуляра на вещно право на ползване да
ползва лично вещта и произтича от обществен интерес от по-висш порядък -
гарантиране правото на жилище на непълнолетните родени от брака деца като
израз на дължимата по чл. 2, т. 2 от СК особена закрила на децата. Така – Р-
160/29.02.2016 г. по гр.д. 2290/2015 г. на ГК, II г.о. на ВКС.
От изложеното следва, че липсва преюдициалност в съотношението на
бъдещите съдебни актове по гр.д. 2373/2021 г. по описа на О.С. - П. и гр.д. №
5655/2021 г. по описа на РС- П., които са с различен предмет и между
неидентични страни, което от своя страна не налага спиране на
производството по настоящето дело.
С оглед преждевременното искане за присъждане за разноски, съдът не
разглежда така поставената на този етап претенция и ето защо тя е
недопустима. По разноските съдът ще се произнесе с окончателния си акт по
приключване на делото.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 161 от 25.01.2022 г. по гр.д. 2373/2021 г. по
описа на О.С. - П., с което се спира производството по делото до
приключване на гр.д. № 5655/2021 г. по описа на Р.С. - П..
ВРЪЩА делото на О.С. - П. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4