№ 16716
гр. София, 18.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110110510 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. К. Д., с която срещу "Н. са предявени обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 6 от договор за кредит № 202005140250410102/14.05.2020 г.,
сключен между страните от разстояние, а в условията на евентуалност искове по чл. 26, ал.
1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП;
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 5 (пет) лева, като част от претенция с общ
размер от 420 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска /26.02.2024 г./ до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на
който ответникът му е предоставил сумата 500 лева, като в договора е бил посочен размер
на ГПЛ 38,75% и ГПР 46,42 %. Уговорено е било заемът да се върне на шест ежемесечни
вноски. С чл. 4, ал. 3 от договора било предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с
някое от обезпеченията, предвидени в същия, а ако кредитополчуателят не изпълни
задължението да представи обезпечение по кредита, съгласно клаузата на чл. 6 е предвидена
дължимостта на неустойка в размер на сумата от 420 лева. Поддържа, че още със сключване
на договора е била начислена неустойката за непредставяне на обезпечение, като общата
сума, която следвало да върне възлизала на 978 лева. Развива съображения за нищожност на
допълнително начислената неустойка, като счита, че клаузата, с която е уговорена е
неравноправна, освен това е нищожна като противоречаща на императивните норми на чл.
19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК. Изложени са доводи, че противоречи на добрите нрави, тъй като
неустойката не отговаря на нито една от присъщите й функции. В обобщение на подробните
доводи в исковата молба заявява искане съдът да прогласи процесната клауза за неустойка за
1
нищожна и да осъди ответника да му върне заплатената въз основа на нищожната клауза
сума.
Заявява доказателствени искания за приемане на представените към исковата молба
документи като доказателства, за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да
представи извлечение от счетоводството си за извършените плащания, искания за
снабдяване със съдебни удостоверения, както и за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е
предоставил на ищеца сумата от 500 лева, като моли тези обстоятелства да бъдат обявени с
доклада за безспорни. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени
императивни норми на закона. Противопоставя се на всички доказателствени искания на
ищеца, с изключение на искането по чл. 195 ГПК за допускане изслушването на ССчЕ.
Моли за отхвърляне на исковете и претендира в полза на дружеството да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
процесната клауза от договора, сключен с ответника, е нищожнан на заявените с исковата
молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, че е
неравноправна, евентуално поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява
принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил
процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице
основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във връзка с
процесния договор за кредит, сключен помежду им, ответникът е предоставил на ищеца
сумата от 500 лева, която последният се е задължил да му върне.
Следва да се приемат представените от ищеца документи като писмени доказателства
по делото.
Следва да се уважи искането на ищеца за допускане на ССчЕ, която да отговори на
следните въпроси, преформулирани от съда: Каква е общата сума по процесния договор за
кредит № 202005140250410102/14.05.2020 г., която ищецът е заплатил на ответника вкл. и
чрез рефинансиране на кредита, като вещото лице посочи погасяванията по дати, размер
2
и начин, по който са осчетоводени от ответника? Какъв е размерът на ГПР, ако в същия
се включи и начислената неустойка за неосигуряване на обезпечение?
Останалите искания, заявени с исковата молба следва да се оставят без уважение като
ненеобходими и/или неотносими към спорния между страните въпрос.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно
уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част
на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия
доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен
случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца с исковата молба
документи.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите в мотивната част на
настоящото определение, при депозит в размер на сумата 300 лева, вносими от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д..
УКАЗВА на ответника ДА ПРЕДОСТАВИ на вещото лице достъп до счетоводните
си записвания във връзка с процесния договор за потребителски кредит, като при
неосигуряване на необходимото съдействие за изготвяне на заключение, съдът на
основание чл. 161 ГПК ще приеме за установени обстоятелствата, за които страната е
създала пречки да бъдат установени.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца, заявени
с исковата молба.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2024 г. от
10:15 ч., за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи препис
от отговора на ИМ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4