Р Е
Ш Е Н
И Е № 30
гр. Сливен, 21.06.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенският
окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание проведено на двадесет и втори
май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ : СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при секретаря Радост
Гърдева и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното т.д. № 16 по описа на СлРС
за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявеният иск намира правното
си основание в чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД
твърди в исковата си молба, че е сключил на 08.05.2008г. в гр.Нова Загорас
ответниците Е.К.И., като кредитополучател, Н.К.И. и ЕТ „Е. Транс – Е.И.“, като
солидарни длъжници, договор за банков кредит № 246/08.05.2008г., по силата на
който предоставила на Кредитополучателя банков ипотечен кредит в размер на общо
82 400лева, с цел рефинансиране на текущи нужди. Кредитът бил усвоен от
кредитополучателя на 14.05.2008г., като ведно със солидарните длъжници се
задължили да издължават отпуснатия кредит на месечни погасителни вноски
/включващи главница плюс лихва/, дължими на 5 – то число от всеки месец, с
падеж на последната вноска – 04.05.2033г.
За обезпечение на вземанията на Банката била
учредена договорна ипотека върху недвижим имот, описан подробно в ИМ. Твърди се, че от приложените към исковата молба извлечения от сметки на
кредитополучателя е видно, че ответниците са обслужвали кредита нередовно, като
са извършвали вноски не на падежа и не в необходимия размер. Твърди се още, че
считано от 05.03.2015г. кредитополучателят е изпаднал в забава за плащането на
дължимите главница и лихви по договора за кредит, като до 04.09.2015 г. не е
платил дължимите 6 вноски по текущо дължимата главница, 6 вноски по текущо
дължимата лихва, 6 вноски по лихва върху просрочена главница и наказателна
лихва при просрочие, т.е. като цяло не е изпълнено задължението за погасяване
на месечните вноски, съгласно договора и погасителния план към него. Поради забава на кредитополучателя и
солидарните длъжници в плащането, продължило повече от 6 месеца, на основание
чл. 16 т. 1 и чл. 16.1 от Договора за банков кредит, вземането на банката е
обявено за изцяло предсрочно изискуемо, поради допуснато просрочие на анюитетната
вноска, съответно погасителната вноска по кредита и съответните лихви върху
всеки един от договорените падежи.
Предвид горното на 30.10.2015 г. Банката е подала заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК пред РС – Нова Загора. Образувано е било ч.гр.д. № 696/2015 г., като
заявлението е уважено и е издадена Заповед № 428/14.11.2015 г. както и
изпълнителен лист. За събирането на дължимите суми е образувано изп.дело №
18/2016 г. по описа на ЧСИ П. Г.. В срока по чл. 414 ал.2 от ГПК ответниците са
подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, за което ищецът е бил
уведомен редовно със съобщение от РС – Нова Загора, връчено на 02.03.2016 г.
Предвид горното е предявен и
разглеждания иск по реда на чл. 422 от ГПК, с който се иска от съда да признае
за установено, че ответниците, в условията на солидарност, дължат на ищцовата
банка сумата в размер 80 509.33 лв., представляваща 74 053.24 лв.
главница, ведно със законната лихва върху главницата, счита от 30.10.2015 г. до
окончателното изпащане на сумата, както и сумата 6 456.09 лв., дължими
лихви по договора за кредит, изчислени за периода от 05.03.2015г. до 29.10.2015
г.
Претендира се установяване на
задължението в размер н а 3 695.36 лв., представляващи деловодни разноски
в заповедното производство.
Исковата молба е връчена редовно на
ответниците, които в законоустановения срок са депозирали писмен отговор. В
същия не се оспорва, че процесният договор за банков кредит е подписан между
посочените в ИМ страни, като е отпуснат кредит в размер на 82 400 лв., с
цел рефинансиране на текущи нужди, като в полза на банката е учредена договорна
ипотека върху недвижим имот, подробно описан в ИМ.
Излагат се възражения за недопустимост на предявения иск, предвид това,
че не е спазен предвидения едномесечен срок, указан от съда. В случай, че съдът
приеме ИМ за допустима, то се оспорва нейната основателност, както по
основание, така и по размер. Оспорва се твърдението, че от 05.03.2015 г.
кредитополучателят е изпаднал в забава за плащане на дължимите главници и лихви
по договора за кредит, като от 04.09.2015 г. не е платил дължимите 6 вноски - по
текущо дължимата главница, по текущо дължимата лихва, по лихва върху просрочена
главница и наказателна лихва при просрочие. Като цяло се оспорва твърдението,
че ответниците не са изпълнявали задължението си за погасяване на договорните
вноски за месеците март 2015 г. и август
2015 г. В тази връзка се твърди, че банката не е имала основание да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем. Изтъква се, че в свое писмо от
15.06.2015 г. ищцовата банка е признала, че е надвзела лихви по кредита в
размер на 2 583,49 лв., която сума ще възстанови по банковата сметка,
обслужваща кредита с цел намаляване на задължението. Сочи се, че общо за
процесния период, през който банката твърди, че няма изпълнение са постъпили
суми в размер на 6 667.79 лв. Твърди се, че претендираните от банката суми
главница и лихви, са неправилно изчислени, оспорват се същите изцяло по размер.
Оспорва се и приложението на договорения лихвен процент 8.70 % при Софибор
6.449 %. Твърди се още, че процесния договор се явява първи поред за страните,
следван от договор за банков кредит с ипотека № 296/27.10.2008 г., като се
навеждат възражения във връзка с изпълнението на този втори договор №
296/27.10.2008 г.
Твърди се, че банката е действала в
противоречие с разпоредбите на ЗЗП, като е поставила в неравноправно положение
ответниците чрез т. 11.1. 3 от условията за усвояване, обслужване на кредита и
изпълнението на задълженията по договор за банков кредит № 246/08.05.2008 г.,
като се твърди, че посочената клауза е неравноправна, респ. нищожна на
основание чл. 146 ал.1, вр. чл. 143 от ЗЗП. От съда се иска да признае
нищожността на цитираната клауза. На основание чл. 371 от ГПК и при
прогласяване нищожност на клаузата по договора се прави възражение по отношение
на неправомерно надвзетата сума, съобразно прилагането на неравноправна клауза
по т. 11.1.3 от условията за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на
задълженията по договора за банков кредит № 246/08.05.2008 г., представляваща
неправомерно получена сума, с която банката се е обогатила без основание. Прави
се възражение по отношение на сума в размер на 12 584.37 лв.,
представляващи получени от банката наказателни лихви за просрочени главница и
лихви, като недължимо платени. Излагат се подробни възражения по заявените от
ищеца доказателствени искания.
Препис от отговора е връчен редовно на ищцовата банка.
В законоустановения срок от ищеца е депозирана допълнителна ИМ. В същата
се оспорват направените възражения на ответниците по отношение на условията за
обявяване от страна на банката на кредита за предсрочно изискуем. Твърди се
отново, че длъжниците не са обслужвали редовно кредита си, тъй като са правени
вноски, но не на падежа и не в необходимия размер. Твърди се, че банката е
осчетоводила всички постъпили суми. Твърди се още, че са неоснователни
твърденията на ответниците, че банката е имала на разположение захранена сметка
на длъжника, от която да тегли суми за погасяване на ежемесечните му
задължения. Като неоснователно се оспорва и твърдението на ответниците, че
банката неправомерно е начислявала лихви при просрочие на главница или лихва.
Поддържа се искането за назначаване на СИЕ във връзка с установяване на
внесените суми и техния размер. Оспорват се твърденията на ответниците, че т.
11.1.3 от условията за усвояване и обслужване на кредита е неравноправна, респ.
нищожна, като се твърди, че същата точка е част от самия договор за кредит,
респ. същата е индивидуално уговорена. В тази връзка се цитира разпоредбата на
чл. 143 от ЗЗП и се излагат подробни аргументи по нейното тълкуване. Излага се
подробна обосновка относно формирането на базовия лихвен процент и фиксираната
договорена надбавка, които съгласно протокол № 38/14.10.2008 г., представлява
цената на всеки банков кредит. Твърди се още, че за всяка промяна както на
общите условия, така и на лихвения процент, клиентите са били уведомявани
своевременно за настъпилите промени, които са и публикувани на интернет
страницата на банката.
В законоустановения срок е депозиран
отговор на допълнителната искова молба от ответниците. В допълнителния отговор
отново се оспорва твърдението , че ответниците са изпаднали в забава на
05.03.2015 относно задължението им за плащане на дължимите главница и лихви по
договор за кредит. Отново се твърди, че
не са били налице основания банката да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем, като се излагат идентични твърдения. Твърди се, че претендираните от
банката суми - главница и лихви, са неправилно изчислени, като същите се
оспорват изцяло по размер – поддържа се искането по делото да бъде назначено
вещо лице, към което се поставят въпроси. Излагат се подробни възражения въз
връзка с начина на формиране, респ. увеличаване на базовия лихвен процент.
Твърди се, че т.11.1.3 от ОУ не може да се приеме, че е индивидуално уговорена
клауза между страните, тъй като същата е част от стандартни, изготвени
предварително условия на банката. Отново в тази връзка се твърди, че цитираната
клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 т.10 от ЗЗП и следователно е
нищожна по аргумент от чл. 146 ал.1 от ЗЗП, като от съда се иска изрично
прогласяването й. Правят се искания по доказателствата.
В с.з, ищецът чрез своя
представител по пълномощие поддържа предявения иск, като моли да му се присъдят
направените разноски. Представя списък на разноските. Възразява за прекомерност
на уговореното и платено адвокатско възнаграждение от ответниците. Представя
подробни писмени бележки.
Ответниците, чрез представителя
си по пълномощие, молят да бъде отхвърлен предявения иск и да им бъдат
присъдени направените разноски. Представя списък на разноските. Възразява за
прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение от ищеца. Представя
подробни писмени бележки.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД е
сключил на 08.05.2008г. в гр.Нова Загора с ответниците Е.К.И. - Кредитополучател,
Н.К.И. и ЕТ „Е. Транс – Е.И.“ - солидарни длъжници, Договор за банков кредит №
246/08.05.2008г., по силата на който Банката предоставила на Кредитополучателя
банков ипотечен кредит в размер на общо 82 400лева, с цел рефинансиране на
текущи нужди. Кредитът бил усвоен от Кредитополучателя на 14.05.2008г., който
ведно със солидарните длъжници се задължили да издължават отпуснатия кредит на
месечни погасителни вноски /включващи главница плюс лихва/, на 5 – то число от
всеки месец, с падеж на последната вноска – 04.05.2033г.
За обезпечение на вземанията на Банката
била учредена договорна ипотека върху недвижим имот, съставляващ УПИ № 11-107,
отреден за жилищни нужди в кв. № 18 по подробния устройствен план на с.Баня,
общ. Нова Загора, с площ от 905 кв.м., ведно с находящата се в това дворно
място Двуетажна масивна жилищна сграда, първи етаж с площ от 80.92 кв.м., втори
етаж с площ от 105.83 кв.м. и покривно пространство с площ от 86.51 кв.м. и
гараж с площ от 24 кв.м.
В чл.4.1.а от Договора е посочено
че е налице лихвен план от 08.05.2008г. до 04.05.2033г. и БЛИ по раздел III от ОУ към договора е 6,449% и надбавка в размер на 2.251%
или общо 8.70%.
В представения по делото договор
- НА № 175, том 4, рег. № 4225, дело № 412/13.05.2008г. на нотариус Я.В.с район
на действие НзРС, е отразено, че : При кредити издължавани чрезанюитетни
вноски, годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от
лихвения план се фиксира в размер на т.4.1.а от договор № 246/08.05.2008г. и не
се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от
увеличаването му най – малко с 1 /един/ пункт. Кредитополучателят дава
съгласието си Кредиторът да променя
едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по
лихвения план по т.4.1.а от Договор № 246/08.05.2008г. съответно размера на
анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително
споразумение между страните, при нарастване на лихвения процент с повече от 1
/един/ пункт от размера определен от Кредитора в деня на сключване на настоящия
договор или от размера му, формиран след промяна по реда на т.12.2.2 от договор
за банков кредит.
От представеното по делото
първоначално заключение на в.л. М.К. /л.147, том първи/ е видно, че през
процесния период индексът SOFIBOR се променя интензивно, като на
08.05.2008г. е със стойност 6.449%, а на 03.08.2015г. – 0.301%. Базисния лихвен
процент не намаля с намаляването на индекса, защото по решение на УС от 28.11.2008г.
се добавя премия към лихвения процент от 1%, от 02.04.2009г. се прибавя премия
от 2%, а от 15.06.2009г. премията е 3%. От 05.02.2009г. е прилаган лихвен
процент 8.976%, който се запазва до 04.09.2015г.
В тази връзка е представено
Решение по Протокол № 38/14.10.2008г. на УС на ищцовата банка „УниКредит
Булбанк"АД, с което се взема решение цената на всеки банков кредит да се
определя като сбор от променлив базов лихвен процент (БЛП) равен на сбора от
базов лихвен индекс (БЛИ) и премия, определена от банката и надбавка (твърда
компонента), посочена в договора за кредит.
Между същите страни е сключен още
един Договор за банков кредит № 296/27.10.2008г. в размер на 69 000лева с
цел – ипотечен кредит за закупуване на движими вещи. Период на погасяване от
27.10.2008г. – 27.10.2028г. чрез Анюитетни вноски. Вноските по двата кредита са
били внасяни по една и съща банкова сметка, *** Е.К.И., като на падежа на всяка
от тях, съответно пето и двадесето число от месеца, ищецът е превеждал суми за
съответната анюитетна вноска. При внасянето на вноските ответникът не е
посочвал основанието т.е. по кой кредит се внася сумата.
С писмо от „УниКредит
Булбанк"АД изх.№ 0911-16-002626/15.06.2015г. до Е.К.И. (стр. 200),
последният е уведомен, че по договор за
ипотечен кредит № 246/08.05.2008г. за периода от 14.05.2008г. до 01.03.2010г.
са надвзети суми в размер на 1 126.61лв., като кредита е олихвяван
некоректно с ГЛП различен от договорения.
Видно от заключението на в.л. К.
/15.05.2017г./, ако се изчисли размера на дължимите суми по договорения погасителния
план, при лихва 8.7% за целия период на плащане на задължението, и като се
съобрази че следва да се заплащат вноските и по двата кредита на падежа, то следва
да се приеме, че длъжникът е погасявал редовно задължението си и не е имало
основание за начисляване и събиране на сумите за наказателни лихви. В този
случай общо по двата кредита има надвнесени суми от длъжника в общ размер на
17 654,58лв., поради което към
04.09.2016г. не са налице условията за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Във втори вариант е изчислено от
вещото лице задълженията по двата кредита, и двата олихвени с БЛИ плюс
надбавка. В този случай вещото лице е изчислило че има надвнесена сума от 65 258.61лв.
На Е.К.И. , Н.К.И. и ЕТ "Е.
транс - Е.И." са връчени редовно на 15.10.2015г. нотариални покани чрез
които „УниКредит Булбанк"АД ги
уведомява за упражненото й право да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 04.09.2015г. на основание чл.16т.1 и чл.16.1.1. от
Договора за банков кредит.
На 02.11.2015г. „УниКредит
Булбанк"АД подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК до Районен съд - Нова Загора. По частно
гражданско дело № 696/2015г. по описа на PC - Нова Загора, била издадена
Заповед № 428 от 04.11.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, за осъждането на кредитополучателят Е.К.И. и солидарните длъжници Н.К.И. и ЕТ "Е. транс - Е.И., солидарно да
заплатят на „УниКредит Булбанк"АД сумите, както следва: сумата в размер на
74 053.24 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
30.10.2015г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 6456.09 лева.
-дължими лихви по договора за кредит за периода от 05.03.2015г. до
29.10.2015г., както и разноски по делото за държавна такса в размер на
1 610.19лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 2085.17лв., за
което е издаден изпълнителен лист.
За събиране на вземането било
образувано изпълнително дело № 18/2016 по описа на ЧСИ П. Г., рег.№ 837 в КЧСИ. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответниците са подали възражения
срещу издадената заповед за изпълнение. Ищецът бил уведомен със съобщение от
02.03.2016г., че може да предяви установителен иск в едномесечен срок. Исковата
молба е подадена на 31.03.2016г.
Горните фактически констатации
съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
които кредитира изцяло. Съдът даде вяра и на изслушаните заключения на вещите
лица, като изготвени от компетентни и добросъвестни професионалисти.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 422 от ГПК. Същият е допустим, предявен
в указания от съда едномесечен срок от лице, което има правен интерес.
Същият
е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Страните не спорят, че между тях
на 08.05.2018г. в гр.Нова Загора е сключен договор за банков №
246/08.05.2008г., по силата на който Банката предоставила на Кредитополучателя
банков ипотечен кредит в размер на общо 82 400лева, с цел рефинансиране на
текущи нужди. Кредитът бил усвоен от Кредитополучателя на 14.05.2008г., който
ведно със солидарните длъжници се задължили да издължават отпуснатия кредит на
месечни погасителни вноски /включващи главница плюс лихва/, на 5 – то число от
всеки месец, с падеж на последната вноска – 04.05.2033г. Не се спори между
страните че ответника е получил заемната сума по своя сметка.
Спорно между страните е настъпването
на фактическия състав на предсрочната изискумост изцяло на кредита към дата -
04.09.2016г. Изводите в тази насока следва да се обосноват от размера на
дължимата месечна анюитетна вноска, с оглед договорената между страните
възнаградителна лихва. От събраните по
делото доказателства се установи, че по процесния договор за кредит ответникът
е дължал възнаградителна лихва за целия срок на договора в размер на 8.70%
/включена в договорения погасителен план/. Вещото лице е посочило, че съобразно
уговореното между страните в писмения договор за кредит, лихвата се определя
като сбор от базов лихвен индекс, равен на месечния SOFIBOR плюс определената в договора надбавка. Страните са
договорили, че БЛИ се променя едва при увеличаване на индекса SOFIBOR с 1 пункт. Видно от заключението на вещото лице такива
обективни условия не са настъпили през целия период на погасяване на кредита,
т.е. не са били налице условия да се увеличи размера на договорената лихва в
нито един момент. Въпреки уговореното между страните, обаче, ищецът е
начислявал по-висока лихва, съобразно свои решения, и в резултат на това е
надвземал суми по договора, тъй като те са били на негово разположение по
банкова сметка ***. Представени са два варианта на в.л. Киров, като в с.з. на
22.05.2017г. същия уточнява, че към дата 04.09.2016г. от банката са били
начислени и надвзети суми в достатъчно висок размер, позволяващ покриването на
задълженията. По – високите суми са начислени чрез едностранна промяна в
програмния продукт на банката.
На основание чл.20а ал.1 от ЗЗД –
уговорките в договора имат предимство както пред ОУ на банката, така и пред
решенията й относно определяне размера на лихвата. По изложените съображения, в отношенията
между страните, по процесния договор за кредит, уговорената лихва е следвало да
бъде събирана в размер посочен в договора, като не са били налице основания за
нейната промяна през времетраенето на договора. Следователно, видно от
заключението на вещото лице, „УниКредит Булбанк"АД не е имала основание
нито да начислява наказателни лихви на ответника, нито са били налице условията
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към дата 04.09.2016г.
Ответниците са направили
възражение, уговарянето на лихва върху лихва по договора е нищожно, тъй като
същите не са търговци. Съдът приема, че макар и наречено „лихва“ плащането има
характер на неустойка, чийто размер е уговорен процентно върху неиздължената
част от дълга и се прилага при неизпълнение на конкретно договорно задължение.
Следователно не е налице нормативна забрана за определянето на такава и
възражението се явява неоснователно.
По второто възражение на
ответниците за неравноправност на клаузата по чл. 11.1.3 от Условия за
усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора за
банков кредит № 246/08.05.2008г. съдът намира същото за основателно.
Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП не отговаря на изискването за
добросъвестност клауза която води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Клауза, при която е предвидено
единствено възможност за нарастване на цената на финансовата услуга при
увеличаване на лихвения процент без да включва възможността за намаляване на
същата, в случай на спадане на лихвения процент (при същата методика, по която
се извършва увеличението на цената), би могла да доведе до значително
неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца. В случая
неравноправността на клаузата произтича от липсата на реципрочност за
намаляване на цената на услугата.
Тъй като доводът за нищожност на неравноправната
клауза е наведен само с възражение, съдът не дължи произнасяне по него в
диспозитива на решението.
Наличието на тази неравноправна
клауза не влияе върху вече направения извод, че предявения иск е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и
съобразно правилата на чл. 78 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците сторените от тях деловодни разноски, доказани до размер от на
производството на ответната страна се дължат направените разноски за адвокатско
възнаграждение – 1 750лв. /заплатени/ и за вещо лице – 550в., или общо 2300лв.
С оглед изхода на делото в тежест
на ищеца следва да останат сторените от него деловодни разноски за тази
инстанция, както и деловодните разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното,
настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ********,
с адрес за призоваване ********, чрез адвокат Ж.Д. срещу
Е.К.И. ЕГН **********, Н.К.И. ЕГН ********** и ЕТ „Е. ТРАНС – Е.И.“ ЕИК
*********, всички с адрес *************, иск с правно основание чл. 422 от ГПК
за признаване за установено вземането на "УниКредит Булбанк" АД към Е.К.И., Н.К.И. и ЕТ „Е.
транс – Е.И.“ солидарно, за което е издадена по ч.гр.д. № 696/2015г. на НзРС Заповед № 428
от 04.11.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, за осъждането на кредитополучателят Е.К.И. и солидарните длъжници Н.К.И. и ЕТ "Е. транс - Е.И., солидарно да
заплатят на „УниКредит Булбанк"АД сумите, както следва: сумата в размер на
74 053.24 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
30.10.2015г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 6456.09 лева.
-дължими лихви по договора за кредит за периода от 05.03.2015г. до
29.10.2015г., както и разноски по заповедното производство за държавна такса в
размер на 1 610.19лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на
2085.17лв., за което е издаден изпълнителен лист, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ******** ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.И. ЕГН **********, Н.К.И. ЕГН **********
и ЕТ „Е. ТРАНС – Е.И.“ с ЕИК *********, всички с адрес ********направените деловодни
разноски пред настоящата инстанция в размер на 2 3000лв.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: