№ 9906
гр. **, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110103953 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от Л. Р. Т. против
„Д-р ***“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за
признаване на уволнението, извършено на 25.11.2022 г. със заповед от същата
дата на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, за незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на предишната работа на длъжност „***“, шифър НКПД ***
при „Д-р ***“ ЕООД , и за заплащане на обезщетение за времето, за което е
ищецът е останал без работа, а именно от 25.11.2022 г. - 25.05.2023 г. в размер
на 15 000 лв., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба в съда - 25.01.2023 г., до погасяване на вземането.
Предявен е и иск с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3, изр. второ
КТ, с който се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7
500 лв. - обезщетение за периода 25.11.2022 г. -22.02.2023 г., през който
ответникът незаконно е задържал трудовата книжка на ищцата, ведно със
законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда - 25.01.2023 г.,
до погасяване на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е сключил трудов договор № *** г. с дружеството
„***“ ЕАД, като е заемал длъжността в него „***“, шифър НКПД ***. Сочи,
че на осн. чл. 123 КТ предприятието или част от него е отдадено на концесия
на дружеството „***“ АД. Сочи, че е налице втори договор за отдаване на
предприятието или част от него на концесия, този път в полза на „Д-р ***“
ЕООД, което и е ответник по исковете. Сочи, че узнал за това по силата на
служебна бележка от „***“ АД с изх. № 300- 0081/09.03.2022 г. В нея се
сочело, че ищецът не е в трудови правоотношения с дружеството „***“ АД
считано от 01.03.2022 г. Ищецът сочи, че прехвърлянето на трудовото му
1
правоотношение по този начин макар и формално осъществено е
неправомерно, понеже не е спазена процедурата по чл. 130 б КТ да се
информират служителите; не са прехвърлени материални активи между
дружествата; дружеството - приемател по концесията, има за основна дейност
почистване, но въпреки това се сочело, че длъжността на ищеца е запазена,
което той оспорва. Сочи, че не му е връчена длъжностна характеристика.
Поради това оспорва уволнението. Сочи, че по силата на решение №
2061/27.09.2022 г. му е призната 50 процента намалена работоспособност
поради претърпян мозъчен инфаркт, но уволнението е незаконно, понеже
липсва предписание да бъде преместен на друга длъжност; ответникът не е
мотивирал защо не може да му бъде предоставена друга длъжност и да го
трудоустрои.
Излага и относно трудовата си книжка, че първоначално е съхранявана при
работодателя, след което е върната на служителя в неуточнен момент / ИМ е
оставяна без движение два пъти/. Поддържа, че работодателят не го е поканил
да предостави трудовата си книжка за оформяне преди това да бъде сторено с
и-мейл от 23.01.2023 г. Трудовата книжка била предоставена за оформяне на
08.02.2023 г. с приемо- предавателен протокол. В последната молба сочи, че
книжката е била съхранявана при ищеца, като той я предоставил след
поискване на ответника, ответникът я оформил и я върнал със закъснение - по
куриер на 22.02.2023 г., като:
Ден преди изпращането на книжката от ответника на ищеца по куриер
ищецът бил уведомен по телефона, че книжката е оформена;
На 08.02.2023 г. ищецът е подписал приемо- предавателен протокол, но
изпращането на книжката по куриер е след тази дата;
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Излага
твърдения, че на 22.07.2020 г. между „***“ АД и министъра на транспорта е
сключен Концесионен договор за строителство на обект гражданско летище в
**, като считано от 20.04.2021 г. „***“ АД е поело дейността по експлоатация
на *** и действително трудовите правоотношения на някои служители, сред
които и ищецът, са преминали у „***“ АД на осн. чл. 123а КТ. В хода на
концесията обаче „***“ АД на свой ред прехвърлило част от дейностите на
нов подизпълнител - ответника „Д-р ***“ ЕООД, като това са дейностите по
почистване, подреждане на колички, дезинфекция, премахване на вредители и
изкореняване на плевели. Във връзка с това на 03.02.2022 г. е сключен
договор за комплексно почистване на летището с „Д-р ***“ ЕООД. Именно
това е и новият работодател на ищеца според самия ответник. Позовава се на
чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, според който трудовото правоотношение не се
прекратява при промяна на работодателя в резултат на разпределяне на
дейността на едно предприятие между две или повече предприятия. Твърди,
че служителите са информирани вкл. и чрез синдикалните организации.
Ответникът оспорва да е имал задължение повторно да връчи трудова
характеристика на ищеца. Излага, че от 03.02.2022 г. до връчване на
уволнителната заповед на 25.11.2022 г. ищецът нямал нито един отработен
2
ден, като е представил 10 бр. болнични листи. На 30.09.2022 г. ищецът
представил на ответника ТЕЛК решение, като имало предписание при
необходимост ищецът да се трудоустрои на друга подходяща длъжност.
Поради това първо ответникът се консултирал с „***“ ЕООД - служба за
трудова медицина, относно казуса и получил потвърждение, че длъжността
„***“, шифър НКПД *** не е подходяща за ищеца. На следващо място се
твърди, че е съставена комисия по трудоустрояване, която установила,
съгласно протокол от 01.03.2022 г., че всички места по см. на чл. 315, ал. 1 КТ
били вече заети, поради което ищецът бил уволнен на соченото основание от
КТ. За ответника нямало задължение да открива нова длъжност при
положение, че няма свободна налична. Оспорва ищецът да е пожелал да
работи на друга длъжност при ответника. Сочи, че ищецът е заемал при
ответника същата длъжност както и при
„***“ АД, без промяна. БТВ на ищеца било 2 136,96 лв.
Относно иска по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3, изр. второ КТ сочи, че на
28.10.2022 г. по поискване на служителя книжката му е върната, за което е
подписан протокол. След прекратяване на трудовото правоотношение ищецът
не представил книжката си, поради което с покана от 23.01.2023 г. бил
поканен да стори това. Книжката е предоставена на ответника на 08.02.2023 г.
до когато книжка била в НОИ.
В открито съдебно заседание, провело се на двадесети ноември две
хиляди двадесет и трета година, процесуалният представител на ищеца
намалил размера на предявената претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ от 14 964
лв. на 12 821.76 лева, която съставлява възнаграждение за период от шест
месеца, считано от 25.11.2022 г. до 25.05.2023 г. Изменил също и размера на
претенцията по чл. 226, ал. 3 от КТ за незаконно задържане на трудовата
книжка, чрез неговото намаляване от 7500 лв. на 6 410.88 лева.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли
предявените искове да бъдат уважени и да му се присъдят разноските.
Ответникът „Д-р ***“ ЕООД уведомен за с. з., се представлява от
адвокати Папучарова, като моли претенциите да бъдат отхвърлени и да му се
присъдят разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по
делото и закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от КТ с искане да се постанови
решение, с което да бъде отменена Заповед без № от 17.01.2023 г., с която
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.
325, ал. 1, т. 9 от КТ и ищецът да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност, както и ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетение за времето, за което е ищецът е останал без работа за времето от
25.11.2022 г. - 25.05.2023 г. в размер на 12 821.76 лв., ведно със законната
лихва считано от подаване на исковата молба в съда - 25.01.2023 г., до
погасяване на вземането. Предявен е и иск с правно основание чл. 226, ал. 2
3
вр. ал. 3, изр. второ КТ осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
6 410.88 лв. - обезщетение за периода 25.11.2022 г. - 22.02.2023 г., през който
ответникът незаконно е задържал трудовата книжка на ищцата, ведно със
законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда - 25.01.2023 г.,
до погасяване на вземането.
Между страните не се спори, че ищецът е сключил трудов договор №
*** г. с дружеството „***“ ЕАД, като е заемал длъжността в него „***“,
шифър НКПД ***. Не се спори, че на 22.07.2020 г. между „***“ АД и
министъра на транспорта е сключен Концесионен договор за строителство на
обект гражданско летище в **, като считано от 20.04.2021 г. „***“ АД е поело
дейността по експлоатация на *** и трудовите правоотношения на някои
служители, сред които и ищецът, са преминали у „***“ АД. Не е спорно, че на
03.02.2022 г. „***“ АД прехвърлило част от дейностите на нов подизпълнител
- ответника „Д-р ***“ ЕООД, като това са дейностите по почистване,
подреждане на колички, дезинфекция, премахване на вредители и
изкореняване на плевели. По делото не е спорно че ищецът в периода
03.02.2022 г. - 25.11.2022 г. е представил 10 бр. болнични листи за временна
неработоспособност, като на 30.09.2022 г. ищецът представил на ответника
Решение на ТЕЛК № 2061/27.09.2022 г., с което на ищеца била призната 50 %
намалена работоспобност поради претърпян мозъчен инфаркт. Не е спорно,
че със заповед за уволнение връчена на ищеца на 25.11.2022 г. при отказ,
трудовият му договор бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.
От приетото по делото становище от службата по трудова медицина
„***“ ЕООД /л.66/, се установява, че ищецът не може да изпълнява заеманата
от него длъжност „Ръководител смяна ТЕЗ“. В становището се посочва, че не
е възможно трудоустрояване, доколкото определените за това позиции не
изключват предписаните противопоказания за условия на труд, поради което
се налага прекратяване на трудовото правоотношение.
От приетата по делото Заповед № 01/01.03.2022г. се установява, че
работодателят е съставил комисия по трудоустрояване, която е изготвила
Протокол от 01.03.2022г. за определяне на работните места, подходящи за
трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност, както и Протокол от
02.03.2022г. за определяне на работните места, подходящи за хора с трайни
увреждания. От последните се установява, че всички работни места,
определени за трудоустроени лица и за хора с трайни увреждания, са били
заети.
Страните не спорят, след прекратяване на трудовото правоотношение
трудовата книжка на ищеца била върната от ответника 28.10.2022 г., което се
установява и от подписания между страните протокол за предаване на
трудова книжка /л.79/.
Не е спорно че на 23.01.2023 г. ищецът е получил покана от ответника –
работодател, да представи трудовата си книжка за оформяне, която ищецът
представил на 08.02.2023 г. и същата му била на 22.02.2023г.
От представената по делото интернет кореспонденция,/л.197/,
неоспорена от страните, се установява, че ищецът чрез процесуалния си
4
представител е отправил искане на 12.01.2023г. за изплащане на дължимите
при прекратяване на трудовото правоотношение суми, както и за връщане на
трудовата книжка.
От приетото по делото Удостоверение от НОИ /л.211/, се установява, че
на 11.11.2022 .г ищецът е представил в ТП а НОИ три броя трудови книжки,
до приключване на пенсионното му производство, което е завършило на
20.01.2023г. с издаване на разпореждане за отпускане не пенсия.
По делото е разпитана като свидетел Р. Г. Г., която заема длъжността
„Оперативен директор“ при ищеца. От показанията на свидетелката се
установява, че връчва заповедите за прекратяване на трудовите
правоотношения на служителите на предприятието. Посочва, че вероятно
трудовата книжка на ищеца е поискана устно в разговор при прекратяване на
трудовия договор. Свидетелката си спомня, че ответникът е отсъствал дълго
от работа, поради което не е получил обратно трудовата книжка.
За установяване на размера на претендираните обезщетения, по делото е
изслушана съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните и чието
заключение съдът кредитира като обективно, компетентно дадено. От
заключението се установява, че към датата на прекратяване трудовото
правоотношение, брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза в
размер на 2 136,96 лв., като обезщетението по чл.225 КТ - за 6 месеца от
25.11.2022г. до 25.05.2023г. е в размер на 12 685,77 лв. От заключението на
вещото лице се установява, още че брутното обезщетение по чл.226, ал.2 от
КТ, за периода от 26.11.2022г. до 22.02.2023г., възлиза в общ размер на 6
168,04 лв. Заключението на ССчЕ изготвено от вещото лице М. М., съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено
Други доказателства, относими към релевантни по делото факти не са
събрани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от правна страна следното:
По иска по чл. 344, т. 1 КТ:
Фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ се състои от три елемента, които
трябва да съществуват кумулативно. Първият е невъзможност на работника
или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до
трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания.
Вторият елемент е заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което фигурира
болестта или съответните здравни показания и изрично е посочено, че това
състояние поражда невъзможност за работника или служителя да изпълнява
точно определена работа по трудовото правоотношение. Третият елемент е
липсата на друга подходяща за здравното състояние на работника или
служителя работа в предприятието. Под "подходяща работа" се разбира
свободна щатна длъжност, която съответства на промененото здравно
състояние на работника или служителя и на квалификационните изисквания,
5
на които отговаря. Обстоятелството, че тази работа е подходяща за неговото
здравно състояние, трябва да бъде също така удостоверено от компетентния
здравен орган.
В конкретния случая по делото е установено от приетото по делото
неоспорено от страните Решения на ТЕЛК № 2061/27.09.2022 г., че ищецът е
трудоустроен като му била призната 50 % намалена работоспособност поради
претърпян мозъчен инфаркт, както и че за същото работодателят е бил
своевременно уведомен, както и че заеманата от ищеца длъжност
„Ръководител смяна ТЕЗ“ не е била подходяща за здравословното му
състояние. Това е така, защото с приетото по делото решение на здравния
орган по Наредбата за трудоустрояване на ищеца е определена 50 % ТНР,
като е посочено, че ищецът не може да изпълнява заеманата длъжност, като
при необходимост следва да се трудоустрои. Решенията на ТЕЛК са
задължителни за страните и правилността им не може да се преценява по реда
на инцидентния съдебен контрол от гражданския съд.
По делото се установи, че от становище на службата по трудова
медицина „***“ ЕООД /л.66/ не е възможно трудоустрояване на ищеца,
доколкото определените за това позиции не изключват предписаните
противопоказания за условия на труд. В допълнение била съставена комисия
по трудоустрояване, която е изготвила Протокол от 01.03.2022г. за
определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с
намалена трудоспособност, както и Протокол от 02.03.2022г. за определяне на
работните места, подходящи за хора с трайни увреждания. От последните се
установява, че всички работни места, определени за трудоустроени лица и за
хора с трайни увреждания са били заети.
От гореизложеното, съдът намира, че са налице трите елемента от
фактическия състав, които в случая съществуват кумулативно.
В случая Работодателят обаче не е длъжен да организира дейността си
така, че работа да съответства на нуждите на трудоустроения извън
задълженията му по чл. 315 от КТ (В този смисъл Решение № 144/22.07.2014
г. по гр. д. № 4053/2013 г. на ВКС, І. -то Г. О.; Решение № 137/13.05.2014 г. по
гр. д. № 4811/2013 г. на ВКС, ІV-то Г. О.; Решение № 192: 22.05.2015 г. по гр.
д. № 6866/2014 г. на ВКС, ІV-то Г. О.).
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото е установено да са
осъществени предпоставките на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ,
поради което и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следа бъде
отхвърлен от съда, като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 344, т. 2 и т.3 КТ:
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
и предвид обстоятелството, че иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са
акцесорни спрямо главния иск, който съдът намира за неоснователен, то
същите се явяват също неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По иска по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3, изр. второ КТ:
Съгласно чл. 226, ал. 2 КТ, работодателят и виновните длъжностни лица
6
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е
претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като
трудовото правоотношение е било прекратено.
Както е разяснено в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК на ВКС, при прекратяване на
трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя
възникват две задължения - да впише данните, свързани с прекратяването, и
да предаде трудовата книжка на работника или служителя. Данните,
подлежащи на вписване, са посочени в чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж. След вписването им, работодателят следва да
предаде, т.е. фактически да предостави във владение на работника или
служителя трудовата му книжка. Двете задължения са свързани и обусловени.
Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в мястото, където работникът
или служителят е престирал работната си сила. Изпълнението им следва да е
„незабавно“, т.е. в деня на прекратяване на трудовото правоотношение, като
срокът е императивно определен. В деня на прекратяване трудовото
правоотношение горепосочените две задължения на работодателя стават
изискуеми и следва да бъдат изпълнени.
Когато работникът или служителят е предал предварително трудовата си
книжка на работодателя и тя е в негово държане, задълженията на
работодателя да я оформи и да я предаде ще станат изискуеми в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. При неизпълнение той изпада в
забава от същия ден; Ако работникът или служителят предаде трудовата си
книжка на работодателя след деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, задълженията на работодателя да я оформи и предаде ще
станат изискуеми в деня, в който тя му е предадена. Ако по някаква причина
работодателят не изпълни в същия ден задълженията си, той изпада в забава.
Във всички случаи, за да се освободи работодателят от последиците на
забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя
с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично
трудовата си книжка. Трудовата книжка не може да бъде изпратена по пощата
или предадена на определено от работника или служителя лице, освен ако
последният не е дал изрично писменото си съгласие за това.
За избягване на спорове между страните по трудовото правоотношение
относно обстоятелството дали работодателят е изпълнил задължението си за
връщане на трудовата книжка, след вписване на необходимите данни,
законодателят е въвел в чл. 6, ал. 2 изр. 2 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж изискването датата на предаване на трудовата книжка от
работодателя на работника или служителя да се отбележи в дневника за
издаване на трудовите книжки по приложение № 1. По този начин
работодателят удостоверява изпълнението на задължението си за незабавно
предаване на трудовата книжка на работника или служителя след
прекратяване на трудовото правоотношение.
7
Изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне
трудовата книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни
права на работника или служителя, следващи прекратяването на трудовото
правоотношение. Неправомерното задържане на трудовата книжка може да
доведе до ограничаване на конституционното право на труд, защото без нея
работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, както и до
ограничаване на негови социалноосигурителни права, с оглед
невъзможността да получава обезщетения за безработица.
Както е разяснено и в мотивите по т. 2 от цитираното тълкувателно
решение, основателността на иска по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ се предпоставя
от кумулативното наличие на следните предпоставки: прекратен трудов
договор, незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в
причинно-следствена връзка с незаконното задържане.
Непредаването на трудовата книжка на работника от страна на
работодателя препятства работника да постъпи на работа при друг
работодател, съответно - да реализира трудов доход, поради което законът
презумира настъпилите от незаконното задържане вреди. Съгласно чл. 226,
ал. 3, пр. 2 КТ, обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка
на работника след прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на
брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия
договор до предаване на трудовата книжка, т.е. размерът на обезщетението е
нормативно определен (така решение № 519/09.01.2012 г. по гр.д. №
1741/2010 г. на ВКС, ІV ГО, цитираното в него решение № 606/27.10.2009 г.
по гр.д. № 908/2009 г. на ВКС, ІV ГО и др.).
В случая трудовото правоотношение на служителя било прекратено на
25.11.2022 г., като към тази дата, трудовата книжка на ищеца се съхранявала
при него, доколкото с протокол от 28.10.2022 г., му била върната от
ответника.
От приетото по делото Удостоверение от НОИ, се установява, че на
11.11.2022 .г ищецът е представил в ТП а НОИ три броя трудови книжки, до
приключване на пенсионното му производство, което е завършило на
20.01.2023г. с издаване на разпореждане за отпускане не пенсия.
Ищецът чрез процесуалния си представител на 12.01.2023г. отправил
изпратил молба по и-мейл до ответника за връщане на трудовата книжка.
Във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение, на
23.01.2023 г. ищецът получил покана от ответника – работодател, да
представи книжката си за оформяне, която ищецът представил на 08.02.2023
г.
Така за периода от прекратяването на трудовото правоотношение
25.11.2022 г., до 08.02.2023 г., съдът намира, че трудовата книжка на ищеца
не била съхранявана от ответника, същата в периода от 11.11.2022 г.-
20.01.2023г. е била на съхранение в НОИ, след което е била върната на ищеца,
който на 08.02.2023 г. я изпратил за оформяне на ответника. Трудовата
книжка била върната на ищеца на 22.02.2023г., което обстоятелство не се
8
оспорва от страните.
След като ищецът е предал трудовата си книжка на работодателя при
прекратяване на трудовото правоотношение, в тежест на ответника е било да
установи, че е изпълнил задължението си да предаде оформената трудова
книжка незабавно, респ. че е поканил ищеца съгласно чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж да се яви, за да получи лично
трудовата си книжка. Доказателства за това не са ангажирани, вкл. не е
представено извлечение от Дневника за издаване на трудовите книжки по чл.
6, ал. 2 изр. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, от което да
е видна датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на
работника или служителя.
Както беше посочено по-горе, законът презумира настъпилите от
незаконното задържане вреди. Презумпцията е оборима, като тежестта за
оборването й, и то при условията на пълно доказване, е за ответника –
работодател. За да обори презумпцията, работодателят следва да докаже, че в
периода на задържането на трудовата книжка работникът е реализирал доход
и в какъв размер (така цитираното по-горе решение № 519/09.01.2012 г. по
гр.д. № 1741/2010 г. на ВКС, ІV ГО). Следователно не е в тежест на ищеца да
доказва откази на евентуални работодатели да сключат трудов договор
поради непредставяне на трудова книжка.
В случая такова обратно пълно доказване не е проведено от ответника.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че работодателят
незаконосъобразно е задържал трудовата книжка на ищеца за периода от
08.02.2023 г. до 22.02.2023г., за което следва да дължи обезщетение в размер
на 1488.84 лв. (6168.04 лв./58 дни = 106.35 лв. за ден х14 дни = 1488.84 лв.
общо). В този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. ал.
3, изр. второ КТ следва да бъде уважен за сумата от 1488.84 лв. и за периода
от 08.02.2023 г. до 22.02.2023г., като за разликата до пълно предявения размер
от 6 410.88 лв. и за периода от 25.11.2022 г.-07.02.2023г. следва да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК право на
разноски имат и двете страни съобразно уважената част от исковете.
В този смисъл на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за исковото производство
на ищеца му се следват разноски съобразно уважената част от исковата
претенция (7,74%). Направените от него разноски възлизат в общ размер на
1500 лв., в този смисъл, ответникът следва да заплати на ищеца сторените от
него разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 116,12 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на 1845,18 лв. (2000 лв.
разноски за адв. възнаграждение Х 92.26% отхвърлена част от исковата
претенция).
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, на
основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и
9
сумата в размер на 59,55 лева, представляваща дължима държавна такса, в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд ** и 30,96
лева - разноски по допуснатата ССчЕ, съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Л. Р. Т.
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **, ж. к. "*** срещу „Д-р ***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ** офиси, бул. „*** етаж 6,
с управител ***, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и
отмяна на Заповед без № от 25.11.2022 г. на работодателя, по чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***“
шифър НКПД *** при ответника и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, за което е ищецът е останал без работа, а именно от
25.11.2022 г. - 25.05.2023 г. в размер на 12 821.76 лв., ведно със законната
лихва считано от подаване на исковата молба в съда - 25.01.2023 г., до
погасяване на вземането.
ОСЪЖДА на осн.чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3, изр. второ КТ, „ Д-р ***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ** офиси, бул. „*** етаж 6,
с управител *** ДА ЗАПЛАТИ на Л. Р. Т. ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. **, ж. к. "***, сумата от 1488,84 лв. – парично обезщетение за
претърпени имуществени вреди от незаконно задържане на трудова книжка, в
периода от 08.02.2023 г. до 22.02.2023г., на основание чл. 226, ал. 2 КТ, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2023 г. до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до
пълно предявения размер от 6 410.88 лв. и за периода от 25.11.2022 г.-
07.02.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д-р ***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ** офиси, бул. „*** етаж 6, с
управител *** ДА ЗАПЛАТИ на Л. Р. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. **, ж. к. "***, сумата от 116,12 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ***, ЕГН ********** от
гр. **, ж. к. "*** ДА ЗАПЛАТИ на „Д-р ***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. ** офиси, бул. „*** етаж 6, с управител ***, сумата
от 1845,18 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Д-р ***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ** офиси, бул. „*** етаж 6, с управител ***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 59,55 лв. - дължима държавна такса, и сумата от 30,96 лв. – депозит за
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на
10
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11