ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2249
гр. Пловдив,
06.11.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2282 по описа на съда за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е
по жалба на А.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед № 03-РД/5026 от
03.12.2018г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отказано
финансиране на заявление за подпомагане подмярка 4.1
"Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в
материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г.
В жалбата се
поддържа, че заповедта е неправилна и необоснована, постановена в противоречие
с материалноправните разпоредби.
При
проверката по редовността на жалбата съдът е установил, че оспорващия е подал предходна
жалба до министъра на земеделието и храните вх. № 01-6500/7826 от 21.12.2018 г.
/л.636/ по описа на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“ срещу оспорената в
настоящото производство заповед № 03-РД/5026 от 03.12.2018г.
Със
съпроводително писмо вх. № АО-Ж-2/10.01.2019г. (изх. № 01-6500/7826 от
10.01.2019г.) жалбата ведно с административната преписка е постъпила в
Министерството на земеделието, храните и горите.
С писмо изх.
№ АО-Ж-2/17.01.2019г. зам. – министърът на ЗХГ, във връзка с писмо изх. № 01-6500/7826 от 10.01.2019г. е
изискал от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да представи в спешен
порядък оригинал на жалбата от А.Й.К.. В отговор е постъпило писмо вх. №
АО-Ж-2/19.04.2019г., с което от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е
уведомен зам. – министърът на МЗХГ, че с писмо изх. № 01-6500/7826 от
10.01.2019г. жалбата е била изпратена в оригинал.
С писмо изх.
№ АО-Ж-2/17.01.2019г. зам. – министърът на ЗХГ, на основание чл. 97, ал. 1 от АПК, е уведомил А.Й.К., че на 10.01.2019г. в министерството е постъпила
преписка по жалбата вх. № 01-6500/7826 от 21.12.2018 г., но самата жалба не
била в оригинал, поради което била изискана допълнително от ДФ „Земеделие“.
Със заповед
№ РД20-154/13.05.2019г. /л.1257/ министърът на ЗХГ е оставил без уважение жалба
вх. № 01-6500/7826 от 21.12.2018 г., постъпила с писмо вх. №
АО-Ж-2/10.01.2019г., срещу заповед № 03-РД/5026 от 03.12.2018г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Заповедта е съобщена на А.Й.К.
на 22.05.2019г. Жалбата, дала ход на настоящото производство, е подадена на
31.05.2019г.
При тази
фактическа обстановка съдът е предоставил възможност на жалбоподателя да
ангажира доказателства, че жалбата му е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК.
Със
становище рег. № 18581 от 16.10.2019г. оспорващия се е позовал на писмо изх. №
АО-Ж-2/17.01.2019г. на зам. – министъра на ЗХГ като поддържа, че релевантен за
срока за оспорване е моментът, в който жалба вх. № 01-6500/7826 от 21.12.2018
г. е постъпила при контролния административен орган в оригинал. Сочи също така,
че за него е било обективно невъзможно да проследи кога е започнал да тече
срокът за произнасяне на министъра, поради което в случая релевантна за
съдебното обжалване следва да е датата на съобщаване на заповед №
РД20-154/13.05.2019г.
С писмо изх. № АО-Ж-2/31.10.2019г. от страна на МЗХГ
е удостоверено, че в деловодството на министерството не се съхранява жабата в
оригинал, а дирекция „Административно обслужване“ е предоставила на дирекция
„Развитие на селските райони“ заверени копия на документи.
При така
установената фактическа обстановка от права страна съдът намира следното:
Според
чл.29, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/,
министърът на земеделието и храните е компетентният непосредствено по-горестоящ
административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните
и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон.
Нормата на чл. 1, т.7 от ЗПЗП изрично предвижда, че законът урежда прилагането
на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.
Съгласно
чл.42, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства"
от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020 г. заповедите на
изпълнителният
директор на РА при ДФ „Земеделие“ за отказ за финансиране на заявлението за
подпомагане подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Законодателят
не е установил задължителна фаза на административно обжалване пред по-горестоящ
административен орган, като условие за допустимостта на съдебното обжалване на
актове от типа на процесния. В тази хипотеза право на адресата на акта е да
реши по кой път да защити правата си.
Според чл.
97, ал. 5 от АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не
се произнесе в срока по ал. 1 (в случая - двуседмичен срок),
законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез
административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване
по съдебен ред. Срокът за оспорване по съдебен ред по смисъла на чл. 149, ал. 1 във вр. ал. 3 от АПК е 14 – дневен и тече от крайната дата, на
която е следвало да се произнесе контролният административен орган. По
правилото на чл. 97, ал. 1 от АПК срокът за произнасяне тече от получаване на
преписката.
От събраните
по делото дозактелства съдът намира за безспорно установено, че преписката по
жалба вх. № 01-6500/7826 от 21.12.2018 г. е постъпила в МЗХГ на 10.01.2019г.
Това обстоятелство е потвърдено в писмо изх. № АО-Ж-2/17.01.2019г. на зам. –
министърът на ЗХГ. От друга страна в мотивите на заповед №
РД20-154/13.05.2019г. министърът на ЗХГ е потвърдил и факта на получаване на
жалбата с писмо вх. № АО-Ж-2/10.01.2019г. При това положение съдът намира за ирелевантно обстоятелството дали жалба вх. № 01-6500/7826
от 21.12.2018 г. е постъпила при контролния орган в оригинал или заверено копие
с писмо вх. № АО-Ж-2/10.01.2019г. или с писмо вх. № АО-Ж-2/19.04.2019г. Това
обстоятелство ще бъде от значение, ако е налице спор дали жалба вх. №
01-6500/7826 от 21.12.2018 г. изхожда от подалото я лице, а в случая фактът на
подаване на жалбата от оспорващия не се поставя под съмнение.
Въпреки това
дори да се приеме, че преписката е постъпила пред министъра на ЗХГ едва на
19.04.2019г., то срокът за произнасяне по чл. 97, ал. 1 от АПК е изтекъл на
03.05.2019г., от който момент е започнал да тече и срокът за съдебно обжалване
по чл. 149, ал. 1 във вр. ал. 3 от АПК, който е
изтекъл на 17.05.2019г.
Според
Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по т. дело № 4/2013г. на ВАС, срокът по чл. 149, ал. 3 АПК е преклузивен и
той не се санира, при произнасянето на горестоящия орган, след изтичане на срока по чл. 97, ал.1 АПК. Произнасянето на компетентния орган, отхвърляйки жалбата след посочения
срок, не дава възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по
съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за обжалване, нито
се новира изтеклият срок. Разпоредбата на чл. 97, ал.
1 и 5 АПК е пряко свързана с чл. 149, ал. 3 АПК, поради което те трябва да се
тълкуват и прилагат съвместно. Това означава, че от една страна законодателят е
предвидил срокове за произнасяне на по-горестоящия административен орган, а от
друга – защитил е правото на адресата на акта да обжалва в посочените от закона
срокове в случаите, когато този орган се е произнесъл в указания от закона срок
с мотивирано решение, с което отхвърля жалбата, така и когато не се е
произнесъл в същия срок. Непроизнасянето на по-горестоящия административен
орган се приема от съдебната практика, че е равнозначно на отхвърляне на
жалбата.
Тоест както
непроизнасянето на по-горестоящия административен орган, така и късното му
произнасяне, с резултат отхвърляне на жалбата след изтичане на предвидения за
това в закона срок, не санират просрочието
на жалбата срещу административния акт по съдебен ред, тъй като пропускането на
срока по чл. 149, ал. 3 АПК погасява субективното право на жалба. Законодателят с разпоредбата
на чл. 97, ал.5 от АПК е поставил в тежест на засегнатото лице да следи за
произнасяне в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК и при липсата на такова да
предприеме действия за охраняване на своя интерес. В този аспект оспорващият
винаги може да преодолее трудностите при установяване на началния момент, от
който тече срока по чл. 97, ал. 1 от АПК, като подаде жалба до съда срещу
административния акт непосредствено след изтичане на 14 – дни от датата на оспорването
му по административен ред. Трайна е практиката на Върховния административен
съд, че дори и формално една такава жалба да се явява преждевременна, не следва
да се остава без разглеждане, а се дължи изследване на въпроса дали
по-горестоящият административен орган се е произнесъл изрично, респ. дали е
формирано мълчаливо потвърждаване на административния акт.
В случая не
се установят и предпоставките за прилагане на удължения срок за обжалване
по чл.140, ал.1 от АПК, доколкото в заповед
№ 03-РД/5026 от 03.12.2018г. изрично е посочено, че подлежи на обжалване както
по административен, така и по съдебен ред в 14 – дневен срок от съобщаването.
Правото на
жалба като субективно процесуално право винаги се свързва с преклузивен срок за
упражняването му и в законодателството не е предвиден случай, при който това
право да може да бъде упражнено в неопределен срок от време. При
неупражняването му или упражняването му след законоустановения срок с негативен
за жалбоподателя резултат, се погасява правото на жалба и първоначалният
административен акт влиза в сила.
При преценка
за спазване на сроковете за оспорване като абсолютна положителна процесуална
предпоставка съдът е обвързан от петитума на жалбата
и очертания предмет на съдебен контрол. С оглед разпоредбата на чл. 159, т. 5
от АПК, в случая следва да се констатира, че подадената в съда жалбата срещу заповед
№ 03-РД/5026 от 03.12.2018г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е просрочена, поради което следва да бъде оставена без разглеждане,
а съдебното производство – прекратено.
Разноски от
ответната страна не се претендират, поради което произнасяне в тази насока не
се дължи
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.Й.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу заповед № 03-РД/5026 от 03.12.2018г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 2282 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: