РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и пети септември
две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 66 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Н.И.К. ***, срещу Наказателно
постановление /НП/ № 2-6/13.02.2019 г., издадено от началника на РУ-Пирдоп към
ОДМВР-София, с което на основание чл.53 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.257, ал.1 ЗМВР. В
жалбата К. сочи, че иска отмяна на оспореното НП, тъй като не е нарушил
разпоредбата на чл.257, ал.1 ЗМВР и фактите, описани в НП не кореспондират с
действителността.
В
съдебното заседание по разглеждане на делото жалбоподателят Н.И.К. се явява и
представлява сам. Поддържа депозираната от него жалба и в хода по същество на
делото иска от съда да отмени обжалваното НП.
Въззиваемата страна- РУ Пирдоп и РП-Пирдоп не изпращат
представители в съдебното заседание и не ангажират становище.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установи
се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА, № 182252/20.01.2019,
писмено полицейско разпореждане от 20.01.2019г. и свидетелските показания на
полицейските служители Ф.Г.К. и И.И.П., че административно-наказателното
производство срещу жалбоподателя К. е образувано със съставения срещу него АУАН
от 20.01.2019г., съдържащ констатации, че на 20.01.2019г., около 14.30 часа в
гр.Златица, на ул. „Владислав Варненчик“, срещу ресторант „Музея“ в посока
ресторант „Средногорие“, при опит за извършване на полицейска проверка по
установяване самоличността му, лицето Н.И.К. не изпълнява полицейски
разпореждане да предостави документ за самоличност, да не напуска обсега на
проверката и не изпълнява писмено полицейско разпореждане с
№347р-531/20.01.2019г., с което е нарушил чл.257, ал.1 ЗМВР. Въз основа на
съставения АУАН впоследствие е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което описанието на време и място на извършване на нарушението
съвпада с това в АУАН, а самото нарушение е записано, че се е изразило в това,
че лицето не изпълнява полицейско разпореждане на орган на МВР, направено в
изпълнение на функциите му, а именно: да представи документ за самоличност. В
НП е запазена квалификацията от АУАН- нарушение на чл.257, ал.1 ЗМВР и на Н.И.К.
е наложено наказание по чл.257, ал.1 ЗМВР в размер на 100.00 лв.
Изслушани са като свидетели актосъставителят Ф.Г.К. и
свидетелят по АУАН И.И.П., които поддържат констатациите от АУАН. Двамата
свидетели разказват какви са техните спомени за процесния случай и за какво
нарушение е бил съставен АУАН на жалбоподателя Н.К..
Свидетелят
К. заявява, че си спомня за процесния случай, че били дневна смяна и някъде
около обяд извършвали обход на територията на гр.Златица, тъй като през деня
имали разбит гараж на същата територия. Твърди, че забелязали лице с качулка и
яке- доста дебело облечен и тръгнали към него, но когато лицето ги видяло, че
приближават, побягнало. Свидетелят К. сочи, че слязъл от автомобила и тръгнал
пеша към господина, като му казвал да спре и успял да го спре при ресторант
„Средногорие“. Твърди, че му е поискал документ за самоличност, но той заявил
че няма да предостави такъв и да го оставят да си ходи, като започнал да се
дърпа и да осуетява проверката. Свидетелят твърди, че отправили разпореждане
първоначално устно, а после и писмено, но лицето не заявило дали има лична
карта и не я представило, но когато го отвели в РУ-Пирдоп там вече доброволно
си предоставил личната карта. Свидетелят К. заявява, че познава господина, тъй
като живее на територията на община Горна Малина, но твърди, че първоначално не
успели да разпознаят, че е той. Знае за жалбоподателя, че е често задържан за
кражби, заплахи, закани за убийство и други криминални прояви. Свидетелят К.
заявява, че лично е съставил АУАН, запознал е нарушителя с него и му е връчил
екземпляр, а той не е направил възражения.
Еднопосочни
с показанията на свидетеля К. са заявените от свидетеля И.П. факти. Той твърди,
че на процесната дата били дневна смяна, обикаляли по маршрут и на спирката в
гр.Златица, срещу ресторант „Музея“ забелязали жалбоподателя, който обаче не
бил във вида, в който се явява в залата, а бил увит, с шапка и маскиран, а
когато го наближили, той ги погледнал и побягнал към ресторант „Средногорие“.
Свидетелят П. твърди, че докато намери къде да паркира, колегата му тръгнал
пеша след забелязаното лице и успял да го спре пред входа на ресторант
„Средногорие“. Твърди, че в същия ден имало разбит гараж и се оглеждали за
подозрителни лица, а жалбоподателят им направил впечатление, тъй като започнал
да бяга. Свидетелят счита, че ако той е бил спокоен, нямало да побегне. Твърди,
че когато го спрели му поискали документ за самоличност, но той не пожелал да
представи. Сочи, че разпореждането, което му отправили, било да представи
документ за самоличност и го питали защо бяга. Заявява, че познава господина от
предишни случаи, но въпреки това той е бил длъжен да носи документ за
самоличност и да го представи когато му е поискан.
По аналогичен начин актосъставителят е описал събитията
от 20.01.2019г. в докладна записка, съставна на същата дата до началника на
РУ-Пирдоп.
По делото е приложено и полицейско разпореждане в писмен вид
и под №347р-531/20.01.2019г., изготвено на 20.01.2019г., в 14.50 часа от Ф.Г.К.
на длъжност „полицай ООР“ при РУ-Пирдоп, на основание чл.64 ЗМВР. С него в
писмен вид е разпоредено на лицето Н.И.К.: да предостави документ за
самоличност или заместващ го такъв; да спазва всички законоустановени норми; да
не напуска периметъра на извършваната проверка и да не пречи на полицейски
орган да изпълнява задълженията си по служба. Лицето, спрямо което е насочено
разпореждането - Н.И.К. е подписало разписката, удостоверяваща, че е получил
екземпляр от разпореждането. Същият е положил подпис за „нарушител“ и в АУАН и
в разписката към АУАН.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против
подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения
срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 08.03.2019 г., а жалбата е подадена по
пощата на 15.03.2019 г.).
В контекста на правомощията си на съдебен контрол,
РС-Пирдоп установи, че процесното НП е законосъобразно – постановено е при
спазване на процесуалните правила и материално правните разпоредби.
Компетентността на актосъставителя К. произтича от
приложената към делото Заповед №8121з-1098/25.08.2017г. на министъра на вътрешните работи, с
която той оправомощава определени категории лица да съставят АУАН-ове по ЗМВР,
сред които упълномощени лица са всички полицейски органи от областните дирекции
на МВР и районните управления. Компетентността на издателя на процесното НП –
началника на РУ-Пирдоп, пък произтича от Заповед №8121з-1371/11.11.2015г. на министъра на вътрешните работи, с
която последният оправомощава и определя кои лица могат да издават НП по ЗМВР,
като в т.1.14 са посочени началниците на районни управления в ОДМВР.
Съдът
намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство
е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на
ЗАНН. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при
издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление съдържат всички изискуеми реквизити, нарушението е описано,
а
фактите са подведени под съответстващата им правна квалификация
– чл.257, ал.1 ЗМВР, която е едновременно материалноправна норма, съдържаща
правило за поведение и санкционна такава, предвиждаща конкретно наказание за
несъблюдаване на установеното правило. Констатираното административно
нарушение е описано словесно точно и ясно, като е изложено нарушението, а
именно: неизпълнение на
разпореждане на орган на МВР за представяне документ
за самоличност при извършване на проверка.
Установи
се, че посоченото за свидетел в АУАН лице е било и очевидец на установяване на
нарушението, поради което фактът, че свидетелят е само един не води до извод за
нарушение на чл.40 ЗАНН, въвеждащ правила за свидетелите по АУАН.
АУАН
е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради което
образуването на административно-наказателно производство е било допустимо.
Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от
страна на наказващия орган, който се е произнесъл законосъобразно и след
изтичане на тридневния срок за възражения от страна на нарушителя, закрепен в
чл.44, ал.1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 20.01.2019 г., а НП е от дата
13.02.2019г.
Нито при
съставяне на АУАН жалбоподателят е направил възражения
и е сочил доказателства, нито в производството пред РС е поискал събирането
на такива, обосноваващи защитната му теза, че фактическите
констатации в АУАН не отговарят на действителността. Установеното в АУАН и в
НП нарушение не беше опровергано, а дори напротив – бе
потвърдено от наличните доказателства и най-вече от свидетелските показания. От
тях става ясно, че полицейските служители са издали конкретно разпореждане на
проверяваното лице, а именно: да представи документ за самоличност, какъвто
свидетелят П. правилно отбелязва, че лицето е длъжно да носи. Става
ясно от показанията им, че жалбоподателят К. самоволно не е изпълнил тяхното
разпореждане, макар да са го отправили дори и в писмена форма. Нещо повече –
същият дори се е опитал да се отклони от проверката. Предвид факта, че при
отвеждането на К. в полицейското управление в гр.Пирдоп, е предоставил
доброволно документа си за самоличност, очевидно е, че причината за
неизпълнение на разпореждането не е, че лицето не е носило в себе си документ
за самоличност, в който случай нарушението следваше да се квалифицира по ЗБЛД.
Както е записано и в писменото разпореждане, отправено към Н.К., то е
задължително за изпълнение, освен ако не налага извършването на очевидно за
лицето престъпление. Конкретното разпореждане е било задължително за своя
адресат, като не се установиха обективни причини, които са го препятствали да
изпълни разпореждането. Не се установиха противоречия в доказателствения
материал, които да наведат у съда съмнение, че фактите са се развили по
описания от свидетелите начин.
Съгласно
чл.64, ал.1
ЗМВР, „полицейските органи
могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица
и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции“. Същата разпоредба
предвижда допустимата им форма - писмено или устно, а чл.64, ал.4
ЗМВР указва, че
разпорежданията са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването
на очевидно за лицето престъпление или нарушение. За да е съставомерно
извършеното нарушение, следва да се установи законосъобразността на издаденото
разпореждане - да е издадено от компетентен орган, във връзка с възложените му
функции, времето и мястото на издаването му, да не вменява на адресата
задължение за извършване на престъпление или нарушение. Полицаите на длъжност „Охрана на обществения ред“,
какъвто е актосъставителят безспорно имат именно такова задължение - да следят
за спазването и да охраняват обществения ред в поверения им район.
В тази връзка свидетелят К. е имал право да извърши проверка на лице, което му се е сторило „съмнително“, предвид
функциите и задълженията си и да издава разпореждания при изпълнение на тези
функции.
Настоящият
състав намира, че се установява по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, което се презюмира от разпоредбата
на чл.53, ал.2 ЗАНН. От словесното и цифрово изписване на
нарушението, което е точно, конкретно и ясно,
административно-привлеченият е могъл
да разбере какво е
извършил и правото му на защита не е нарушено. Фактът на
нарушението е установен безспорно от събраните доказателства по делото. От
съществено значение е фактът, че ответникът не е предоставил документ за
самоличност на полицейските служители, с което е осъществил от субективна и обективна
страна състава на административното нарушение. Безспорно установеното е
обстоятелство,
че деецът отказъл да предостави документи за самоличност, с което не е изпълнил
отправеното към него разпореждане от страна на орган на МВР, респективно
осъществяване на признаците от обективната страна на приложения
административно-наказателен състав. От субективна страна деянието е осъществено
виновно, при условията на пряк умисъл, доколкото деецът, въпреки че е възприел
издаденото устно и впоследствие писмено разпореждане,
съзнателно не го е изпълнил.
Жалбоподателят
във въззивното производство е подведен под отговорност за нарушение по чл. 257,
ал. 1 ЗМВР. Предвидената в разпоредбата административна санкция за
физическото лице-нарушител е от 100 до 500 лв. В конкретния случай на
нарушителя е наложена минимална глоба от 100 лв., която според съда съответства
на обществената опасност на нарушението и нарушителя и намира, че такова
наказание ще реализира заложените в чл.12 ЗАНН цели.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2-6, издадено от Началника на РУ-Пирдоп на
13.02.2019 г., с което на основание чл.53 ЗАНН на Н.И.К., ЕГН: **********, с адрес ***, е наложена ГЛОБА в размер 100
лв. за нарушение на чл.257, ал.1 ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: