Присъда по дело №9/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 3710 от 13.05.2013 г., постановено по гр.д. № 2369/2012 г. , РС Б. е ОСЪДИЛ “П. И. Б. О., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б., У. “Т. А.” № 48, представлявано от управителя И. С. Р. да заплати на „Е." Е., с ЕИК *със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. “М.” 2, бл. 235,, вх. А, ап. 4Т, представлявано от Е. Х. К. сумата от 2 217,60 лв. /две хиляди двеста и седемнадесет лева и шестдесет стотинки/ с ДДС, представляваща окончателно възнаграждение по Договор от 01.08.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2012 г. до окончателното й плащане; ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявеният от „Е." Е., с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. “М.” 2, бл. 235, вх. А, ап. 4Т, представлявано от Е. Х. К. против “П. И. Б. О., с ЕИК *със седалище и адрес на управление гр. Б., У. “Т. А.” № 48, представлявано от управителя И. С. Р. иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 1999,40 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и девет лева и четиридесет стотинки/, представляваща договорена и неизплатена неустойка в размер на 10 % от стойността на договора и ОСЪДИЛО “П. И. Б. О., с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. Б., У. “Т. А.” № 48, представлявано от управителя И. С. Р. да заплати на „Е." Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. “М.” 2, бл. 235, вх. А, ап. 4Т, представлявано от Е. Х. К. сумата от 1 123, 67 лв. /хиляда сто двадесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща сторените от същото разноски за обезпечение на бъдещ иск, по изп.д. № 485/2012г. и по настоящото производство, съобразно уважената част от исковете и след съдебна компенсация.

Срещу така постановеното решение, в частта, с което съдът е ОСЪДИЛ “П. И. Б. О. да заплати на „Е." Е. сумата от 2 217,60 лв. /две хиляди двеста и седемнадесет лева и шестдесет стотинки/ с ДДС, представляваща окончателно възнаграждение по Договор от 01.08.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2012 г. до окончателното й плащане а също и сумата от 1 123, 67 лв. /хиляда сто двадесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща сторените от същото разноски за обезпечение на бъдещ иск, по изп.д. № 485/2012г. и по настоящото производство, съобразно уважената част от исковете и след съдебна компенсация, е постъпила въззивна жалба от „П. И. Б. О., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б., У. “Т. А.” № 48, представлявано от управителя И. С. Р.действащ чрез юрисконсулт Е. С.. Изложени са подробни съображения за неправилност на същото. Наведени са доводи, че първостепенният съд е постановил едно необосновано съдебно решение.

Отправя искане, въззивният съд да отмени атакуваното в тази част решение като неправилно и да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендира сторени разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение по списък, изготвен по реда на чл. 80 ГПК. Не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок е постъпил пред въззивната инстанция отговор от „Е." Е. по подадената въззивна жалба. Отправено е искане за оставянето и без уважение като неоснователна и постановяване на съдебно решение, с което въззивната инстанция потвърди първоинстанционното решение в атакуваната му част като правилно и законосъобразно.

Срещу така постановеното решение, в частта, с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявеният от „Е." Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. “М.” 2, бл. 235,, вх. А, ап. 4Т, представлявано от Е. Х. К. против “П. И. Б. О., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б., У. “Т. А.” № 48, представлявано от управителя И. С. Р. иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 1999,40 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и девет лева и четиридесет стотинки/, представляваща договорена и неизплатена неустойка в размер на 10 % от стойността на договора и в частта на определените по компенсация разноски, е постъпила насрещна въззивна жалба от „Е." Е. – гр.С.. Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт. Жалбоподателят по насрещната жалба желае въззивният съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в атакуваната му част като неправилно и да постанови ново, с което да уважи исковата претенция до заявения с исковата молба размер. Претендират сторени разноски в двете инстанции. Представя списък за сторени разноски, изготвен по реда на чл. 80 ГПК.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок не е постъпил пред въззивната инстанция отговор от ответната по подадената насрещна въззивна жалба - страна.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната и насрещна жалби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 и чл. 263 ал.2 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, всяка една е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът ги намира за допустими.

Въззивният съд не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност на решението.

Разгледани по същество, въззивната жалба на “П. И. Б. О. и насрещната въззивна жалба на „Е." Е., са неоснователни, поради следното:

По същество, чрез двете жалби, се атакува постановеното решение от първостепенния съд – изцяло.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на „Е." Е. срещу “П. И. Б. О. , с която е направено искане за постановяване на съдебно решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати общо сумата от 5 564 лева, както следва:

- за сумата от 2 217,60 лв. с ДДС, като се претендира и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2012 г. до окончателното изплащане на сумата

- сума в размер на 1999,40 лв., представляващ договорена и неизплатена неустойка в размер на 10 % от стойността на договора. Претендират се и направените разноски по обезпечителното производство и образуваното изпълнително дело в общ размер на 1 347 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище, че оспорва исковата молба изцяло по основание и размер.

Изяснено е по делото, че видно от представения и приет като писмено доказателство Договор от 01.08.2006 г., между “Е.” Е. и “П. И. Б. О. е сключен договор, по силата на който ответното дружество, в качеството си на възложител е възложил на ищцовото дружество, в качеството на изпълнител да изготви Запитване за необходимостта от Доклад за ОВОС, Задание за обем и съдържание на Доклада за ОВОС и изготвяне на Доклада за ОВОС на Инвестиционно намерение за „Изграждане на пътнически въжени линии върху съществуващи просеки към ски - писта „Бодрост" и изградените съоръжения към нея в местността „Картала", землището на с. Б., Община Б.".

Договорен е срок за изпълнение, който е разделен на три етапа, както следва: 5 работни дни за изготвяне на Запитване за необходимостта от Доклад за ОВОС, 10 работни дни за изготвяне на Заданието за обем и съдържание на Доклада за ОВОС и 50 работни дни за изготвяне на Доклада за ОВОС. Страните са уговорили, че размерът на възнаграждението за възложената работа е в размер на 19 994 лв. без ДДС, съгласно хонорар - сметка към договора.

В чл. 6 от Договора страните са уговорили следния начин на разплащане: Да се извърши от ответника чрез банков превод по сметката на дружеството - ищец на етапи. Първият етап - авансово плащане от 1500 лв. в срок от 10 календарни дни след подписване на договора. Първото текущо плащане за сумата от 7 398, 00 лв. в срок не по-късно от 10 календарни дни след излизане на решението от компетентния орган за одобрение на Заданието за обема и съдържанието на Доклада за ОВОС. Второто текущо плащане за сумата от 9 248, 00 лв. в срок не по-късно от 10 календарни дни след предаване на изготвения Доклад за ОВОС с приемо-предавателен протокол и окончателното плащане за сумата от 1 848, 00 лв. след получаване на решение по Доклада за ОВОС от Компетентния орган, но не по-късно от 5 работни дни.

В чл. 12 от Договора страните са уговорили, че при неизпълнение клаузите на настоящия договор, неизправната страна изплаща на изправната неустойка от половин процент от стойността по чл. 3 от Договора за всеки просрочен ден, но не повече от десет процента.

Видно от представеното по делото извлечение от сметка, както и Фактура № */21.08.2006 г. ответникът е извършил на 18.08.2006г. превод на авансово плащане по договора в размер на 1500, 00 лв.

На 25.09.2006 г. ищцовото дружество в изпълнение на договора е предало на ответното изготвеното Задание за обем и съдържание на Доклад за ОВОС на електронен и хартиен носител, за което е съставен приемателно-предавателен протокол от 25.06.2006г. /л. 13 от първоинстанционното дело/. С оглед договореното, на 25.09.2006 г., видно от представеното по делото извлечение от сметка ответното дружество превело на ищцовото първото текущо плащане в размер на 8 640 лв., за което ищцовото дружество издало фактура № */02.10.2006г. /л. 20 от първоинстанционното дело/. На 06.12.2006 г. изпълнителят предал на ответното дружество с подписан от двете страни приемателно-предавателен протокол /л. 14 от първоинстанционното дело/ изготвен Доклад за ОВОС на електронен и хартиен носител. Докладът бил внесен в МОСВ, като видно от писмо изх. № ОВОС-10399/10.01.2007г. на МОСВ компетентния орган е върнал изготвения доклад за допълване за отстраняване на посочени слабости. На 02.01.2007 г. и на 08.03.2007г. с приемателно-предавателни протоколи ищцовото дружество предало на ответното допълнен съгласно писмото от МОСВ Доклад за ОВОС. На 14.02.2007г. “Е.” Е. издало на ответното дружество фактура № 04 /л. 21 от първоинстанционното дело/ за текущото плащане по договора, което видно от представените по делото извлечения по сметка /л. 33 и л. 34 от първоинстанционното дело/ било платено от ответното дружество на 23.02.2007 г. в размер на 4000 лв. и на 07.03.2007г. – 4 000 лв. Във връзка с изготвения Доклад по ОВОС Басейнова дирекция “Западнобеломорски район-Б.” е изготвила становище изх. № 16431/10.04.2007г., с което е предложила Доклада по ОВОС да бъде върнат на инвеститора за преразглеждане и допълване /л. 107-109 от първоинстанционното дело/. На 23.05.2007г. с приемо-предавателен протокол ищцовото дружество е предало на ответното отговор на становището на Басейнова дирекция Западнобеломорски район – Б.. Във връзка с поставени въпроси на обществено обсъждане, проведено на 05.04.2007 г. относно Доклада за ОВОС на 19.04.2007 г. с приемо-предавателен протокол “Е.” Е. предоставило на ответното дружество отговор на въпросите. На 08.06.2007г. ищцовото дружество издало фактура № 11/08.06.2007г. за окончателно плащане по договора за сумата от 1 848, 00 лв., ведно с писмо изх. № 7/11.06.2007г. Към фактурата било съставено и придружително писмо изх. № 7/11.06.2007г., същите са изпратени по пощата и видно от обратната разписка, са получени. С писмо изх. № 04/11.01.2010г. ищцовото дружество отново е поканило ответното да изплати дължимата сума по издадената фактура за окончателно плащане, което видно от обратна разписка, както и писмо изх. № 219/25.01.2010г. /л. 59 от първоинстанционното дело/ е получено от “П. И. Б. О.. В отговор на поканата с писмо изх. № 219/25.01.2010г. ответното дружество е възразило по дължимостта на сумата, като се е позовало на чл. 6 от Договора между страните, а именно че не е получено решение по ДОВОС от Компетентния орган. Изразило е становище, че фактура № 11/08.06.2007г. следва да бъде анулирана като се издаде кредитно известие към нея. Ищцовото дружество след получаване на посоченото писмо е издало кредитно известие /л. 28 от първоинстанционното дело/, изпратено с писмо изх. № 14/27.01.2010г. На 27.01.2010г. е издало и проформа фактура № 1 за сумата от 2217, 60 лв., представляваща окончателно плащане по договора, ведно с ДДС. Липсват данни по делото посочената проформа фактура да е получена от ответното дружество.

Във връзка с изготвения доклад по ОВОС становища по същия са издавали и Национална служба за защита на природата от 10.05.2007г. /л. 101 от първоинстанционното дело/ и Дирекция “Национален парк Рила” изх. № 92-00-1022/10.09.2007г. /л. 103 от първоинстанционното дело/.

На ответното дружество на основание чл. 148 ЗУТ е издадено разрешение за строеж № 232/26.05.2006г. за строеж на обект “пътническа въжена линия” І-ви етап, влязло в сила на 16.06.2006г. /л. 144-145 от първоинстанционното дело/. Издадено е и разрешение за строеж на ІІ-ри етап № 328/02.08.2006г. /л. 146-147 от първоинстанционното дело/, влязло в сила на 07.07.2008г. основание Заповед № 1191/13.06.2008г. /л. 149 от първоинстанционното дело/, с която е отменена Заповед № 33/15.01.2008г. за оттегляне на разрешение за строеж на ІІ-ри етап /л. 148 от първоинстанционното дело/. След издадените разрешения за строеж ответното дружество е изградило пътническа въжена линия, като преди да бъде издадено Решение по Доклада по ОВОС е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-1529/11.12.2009г. на “пътническа въжена линия” /начална лифтова станция към въжена линия и частично трасе; горна лифтова станция и трасе с дължина 3000 м.; кабел 20 кV от БКТП “Долна станция” до ТП “Горна станция” и ТП “Горна станция”, м. “Картала”, землището на с. Бистрица, Община Б. /л. 143 от първоинстанционното дело/.

Видно от Решение № БД-03-ЕО/2008 от 11.06.2008г. /л. 152-154 от първоинстанционното дело/ Регионална инспекция по околна среда и водите-Б. е издала решение да не се извършва екологична оценка за План за застрояване за ски-център “Картала”-Рила планина /частично изменение/, землище на с. Бистрица, община Б. с възложител “П. И. Б. О..

За обезпечаване на вземането си и бъдещия иск, предявен в настоящото производство, ищцовото дружество е подало молба по чл. 390 ГПК, по която било образувано гр.д. № 39580/2012г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, по което на 27.08.2012г. била издадена обезпечителна заповед, въз основа на която било образувано изпълнително дело № 485/2012г. по описа на ЧСИ О. М. с peг. № 846 от КЧСИ. Видно от вносна бележка /л. 42 от първоинстанционното дело/ ищецът е направил разноски за образуване на производството по чл. 390 от ГПК в размер на 40, 00 лв. Видно от пълномощно /л. 39 от първоинстанционното дело/ и разходен касов ордер /л. 41 от първоинстанционното дело/ за образуване на обезпечителното производство ищцовото дружество е направило разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 698, 40 лв. От сметка № 4159/28.08.2012г. /л. 96 от първоинстанционното дело/, пълномощно /л. 40 от първоинстанционното дело/ и разходен касов ордер /л. 41 от първоинстанционното дело/ е видно, че ищцовото дружество е сторило разноски за образуване на изп.д. въз основа на издадената обезпечителна заповед в размер на 108, 00 лв. – държавна такса по сметка на ЧСИ и сумата от 489, 60 лв.- адвокатско възнаграждение.

Видно от изготвеното заключение по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, прието от първостепенния съд : в счетоводството на ищеца /по хронолочиген регистър на сметка 411 клиенти/ не се водят вземания от ответника, в счетоводството на ответнвото дружество /по хронологичен регистър на сметка 401 Доставчици/ не се водят задължения към ищеца; че неустойката за забава за исковия период е в размер на 1 999, 40 лв., а размерът на направените съдебно-деловодни разноски от ищеца по гр.д. № 39580/2012г. по описа на СРС, 51 с-в е 740, 40 лв., от които 42 лв. ДТ и 698, 40 лв. адвокатски хонорар; направените разноски от ищеца по изп. д. № 485/2012г. по описа на ЧСИ О. М. са в размер на 606, 60 лв., от които 108, 00 лв. ДТ и 498, 60 лв. адвокатски хонорар. Вещото лице е заключило още, че от ищцовото дружество са издадени 4 броя опростени фактури /преди регистрацията по ЗДДС/ с получател “П. И. Б. О., един брой кредитно известие, в следствие на което изплатената от ответното дружество по издадените фактури сума е в размер на 18 146, 00 лв. Издадена е и проформа фактура /след регистрацията по ЗДДС/ № 1/27.01.2010г. с посочено основание “окончателно плащане по сключен договор за изготвяне на Доклад по ОВОС на стойност 2 217, 60 лв. с включен ДДС. Видно от заключението на вещото лице “Е.” Е. е издало фактура № 11/08.06.2007г. с получател “П. И. Б. О. на стойност 1 848, 00 лв., която е анулирана с кредитно известие № 52/27.01.2010г. Има издадена от ищцовото дружество и проформа фактура на стойност 2 217, 60 лв. с ДДС- № 1/27.01.2010г., като в счетоводството на “Е.” Е. не съществуват данни за вземания към “П. И. Б. О.. Проформа фактурата не е счетоводен документ и същата не се осчетоводява. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че на практика проформа фактурите са разпространени като вид оферта, която едната страна отправя като предложение към другата, но не представлява счетоводен документ, поради което не се осчетоводява такава проформа фактура. Сочи, че между страните са издадени три броя фактури и едно кредитно известие, като трите фактури са опростени, което е направено, тъй като издателят към този момент не е било регистрирано по ДДС към този момент лице. Ищецът се регистрира по ДДС на 26.07.2007 г., след което е следвало да се издаде специална фактура съгласно Закона за ДДС -чл. 113, ал.1 от ЗДДС. Когато има частични плащания по една сделка преди регистрация по ДДС, цялата сделка се счита за облагаема, поради което следва да се състави една последна фактура. В нея следва да се посочи цялата данъчна основа на доставката, включително и авансовите плащания по опростените фактури, като цялата сделка става облагаема.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание 266 вр. с чл. 258 ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Настоящата съдебна инстанция намира изводите, направени от първостепенния съд за правилни, а доводите, наведени с въззивната и насрещната въззивна жалба – за неоснователни, водим от следното:

Въззивният съд приема, че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първостепенния съд.

Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че между страните е възникнало правоотношение по силата на договор за изработка, с който ищцовото дружество е приело в качеството си на изпълнител да изготви за възложителя- ответното дружество - Запитване за необходимостта от Доклад за ОВОС, Задание за обем и съдържание на Доклада за ОВОС и изготвяне на Доклада за ОВОС на Инвестиционно намерение за „Изграждане на пътнически въжени линии върху съществуващи просеки към ски - писта „Бодрост" и изградените съоръжения към нея в местността „Картала", землището на с. Б. Община Б.".

От представените приемателно-предавателни протоколи е видно, че ищцовото дружество е извършило работата по договора, включително и е поправило същата съобразно писмо на МОСВ. Приемането на извършената работа не е само фактическо действие на поръчващия, а и одобрение на същата. С оглед приемането на “извършената съгласно договора работа” поръчващият трябва да я прегледа. Получаването на изработеното без възражения при наличие на видими недостатъци означава неговото одобряване. Липсата на възражения срещу изпълнението, има за последица прилагането на регламентираната с чл. 264, ал. 3 от ЗЗД презумпция за приемане на изработеното. Съдът намира за правилни и законосъобразни изводите на първостепенния съд, че работата на възложителя е приета от ответното дружество. След последния приемателно-предавателен протокол липсват данни ответното дружество да е отправяло до ищцовото възражения за недостатъци на работата. Изработеното е прието с приемно-предавателни протоколи. Правилен и законосъобразен е и изводът на първостепенния съд, че правата си за скрити недостатъци възложителят е могъл да защити чрез упражняване на възражението за “скрити недостатъци”, съгласно разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД, в каквато насока доказателства по делото не са ангажирани от ответното дружество.

Не са наведени доводи, че възложителят се е възползвал от правата си по чл.265, ал.1 или ал.2 от ЗЗД, поради което същият – като страна по договор за изработка, който не е бил развален, действително дължи на изпълнителя договореното в пълен размер възнаграждение – доколкото не е поискал съответното му намаление.

Изпълнителят претендира заплащане единствено на окончателното плащане в размер на 10 % от сумата, възлизащо на 2 217, 60 лв. с ДДС. Видно от чл. 6 от Договора дължимостта на окончателното плащане е поставена в зависимост от получаване на решение по Доклада за ОВОС от Компетентния орган, т.е. договорено е да се заплати след получаване на решението, но не по-късно от 5 работни дни.

В случая правилни и законосъобразни са изводите на първостепенния съд относно приложението на разп. на чл. 25, ал.1, пр.2 от ЗЗД, приемайки , че условието се е сбъднало, тъй като страната, която има интерес от несбъдването – ответното дружество, недобросъвестно е попречило то да настъпи, тъй като без да дочака приключване на процедурата по ОВОС се е снабдило с разрешение за строеж, без да изчака решението по доклада, както и е въвело в експлоатация същото.

Правилни и законосъобразни са изводите на първостепенния съд и, че сумата се дължи с ДДС, доколкото ищцовото дружество след сключването на договора междувременно е регистрирано по ДДС и съгласно разпоредбата на чл. 113, ал.10 от ЗДДС, когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.

С оглед изложеното по-горе, въззивният съд намира наведените с жалбата от въззивната страна оплаквания – за неоснователни. Въззивният съд достигна до фактически и правни изводи, които са идентични с тези на първостепенния, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, постановеното от него решение в обжалваните му части от въззивника „П. И. Б. О. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Неоснователни са и доводите, наведени с насрещната въззивна жалба от „Е.” Е..

Изводът на първостепенния съд за неоснователност на иска с е правно основание чл. 92 ЗЗД – обоснован и законосъобразен. Правилно районният съд е приел, че вземането за неустойка е поставено в зависимост от клаузите на договора и размерът му може да бъде посочен като конкретна парична сума или да е определяем, ако страните са посочили критериите, по които следва да се извърши изчисляването му. Видно от уговорената клауза за неустойка страните са се договорили, че при неизпълнение клаузите на настоящия договор, неизправната страна изплаща на изправната неустойка от половин процент от стойността по чл. 3 от Договора за всеки просрочен ден, но не повече от десет процента. Т.е. за определяне размера на неустойката е налице препращане към чл. 3 от Договора. Видно от същия обаче, в чл. 3 от Договора липсва определена стойност. Ето защо в случая правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел, че в сключения договор неустойката нито е определена като размер, нито е определяема и съдът не би могъл да извлече по тълкувателен път волята на страните по договора от коя стойност следва да се изчисли неустойката – от цялата стойност на договора за изработка /както се претендира в исковата молба/ или от стойността, по отношение на която е налице неизпълнение на задължението на ответното дружество.

С оглед пресъденото, първоинстанционният съд правилно е изчислил дължимите разноски между старните.

С оглед изложеното по-горе, въззивният съд намира наведените с насрещната въззивна жалба оплаквания – за неоснователни.

Въззивният съд достигна до фактически и правни изводи, които са идентични с тези на първостепенния, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, постановеното от него решение в обжалваните му части от „Е.” Е. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора – не се дължат разноските, претендирани от страните във въззивното производство.

Въззивното съдебно решение касаещо обективно съединени искове с цената, посочена пред първоинстанционния съд - не подлежи на касационно обжалване, съгласно ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

По изложените съображения, Окръжен съд Б., на основание чл.271 ал.1 във вр. с чл. 272 от ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение № 3710 от 13.05.2013 г., постановено по гр.д. № 2369/2012 г. по описа РС Б..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл. 280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: