Р Е Ш Е Н И Е
№ 3947/03.10.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на десети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5126 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от Е.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„Б.Е.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, А. С., иск за заплащане на сумата 250,00 евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет № * от летище В., Б. до летище С., Т. 2, предназначен
за дата 24.09.2017 г., на основание чл. 7, §. 1, б.
„а” от Регламент (ЕО) 261/2004 г., ведно със сумата от 6,40 лв. - законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда 05.04.2018 г. до 21.05.2018 г. - датата
на извършеното от ответника плащане в хода на процеса.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея
ищцата Е.С.Ц. излага, че е направила резервация за полет № * на
въздушния превозвач „Б.Е.“ АД ***, Б. до летище С., Терминал 2,
предназначен за 24.09.2017 г. Твърди, че полетът бил изпълнен със закъснение
повече от 3 часа. Поддържа, че съгласно тълкувателно решение на Съда на ЕС по
дело № С-402/07 за полети, при които закъснението към момента на кацане е
повече от 3 часа от планираното по разписание, следва да се прилага чл. 7 от Регламент
(ЕО) 261/2004 г. и пътниците да бъдат обезщетени
за претърпяното неудобство както при отменен полет или отказан достъп до борда.
Посочва, че се е свързала с „Аероиск” ООД – дружество,
специализирано в защита правата на пътниците по този Регламент, като чрез
същото е поискало от ответника заплащане на дължимото ѝ
се обезщетение в размер на сумата 250,00 евро. До
момента на депозиране на настоящата искова молба плащане не последвало. Такова
било извършено едва на 21.05.2018 г. в хода на процеса като
счита, че ответникът ѝ дължи процесната и сума
от 6,40 лв., равняваща се на законната лихва
върху главницата в размер на 250,00 евро за
периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.04.2018 г. до
датата на плащането – 21.05.2018 г. По изложените съображения моли предявеният
иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Б.Е.“ АД, чрез процесуалния му представител – мл. юрк. Н. М. Излага, че претенциите на ищцата са
неоснователни, защото дължимото ѝ обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004 г. в размер на 250,00 евро ѝ е изплатено на 21.05.2018 г. Прави възражение за прекомерност по реда на
чл. 78, ал. 5 от ГПК на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 7, §1, б.„а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване на
пътниците при закъснение или отмяна на полети.
Елементите от фактическия състав на договорната отговорност за вреди в
следствие на неизпълнение на договор за въздушен превоз на пътници са: вреди (претърпяна
загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а
когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички
преки и непосредствени неимуществени вреди); договор; неизпълнение на договора,
поради причина, за която длъжника отговаря, и причинно-следствена връзка между
вредите и неизпълнението.
В тежест на ищеца по делото е да докаже, че е страна по договора за превоз,
че е изпълнил собствените си задължения по договора (че е заплатил възнаграждението
на превозвача, че се явил за превоза в указаното време), както и вида и размера
на претърпените вреди. В тежест на ответника е да докаже изправността си по
договора, а именно, че е изпълнил превоза съгласно договореното (в указаното време
и до указаното място) или че е налице причина за неизпълнението, която изключва
отговорността му (форс мажорно обстоятелство или случайно събитие).
Доколкото с доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказаване в отношенията между страните,
че на 21.05.2018 г. ответникът е заплатил на ищцата процесната сума от 250,00
евро съдът намира, че е налице недвусмислено признание на ответника за
възникнало в негова тежест задължение за обезщетяване на пътника. Респективно за
доказани следва да се считат и всички правнорелвантни факти включени в предмета
на доказване на процесния иск с правно
основание чл. 7, §1, б.„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004.
С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за
неоснователен предявеният иск за главницата поради погасяването ѝ,
респективно същият следва да бъде отхвърлен по аргумент от чл. 235, ал.3 от ГПК.
Същевременно, още с исковата молба е предявено и искане за присъждане на
законна лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.
Макар акцесорно, това искане се ползва с относителна самостоятелност и се
обуславя от произнасянето по главното задължение. Факт е наличието на закъсняло
парично задължение както и изрично искане за произнасяне на съда с присъждане
на законните лихви след завеждане на иска. Това обуславя основателността на
претенцията за мораторна лихва за времето на забавеното плащане, т.е. до
момента на фактическото погасяване на задължението за главницата. Страните не
спорят, че това е сторено на 21.05.2018 г. Поради това претенцията по чл.86 от ЗЗД е основателна до тази дата и неоснователна за периода след това поради
извършеното плащане. В заключение, съдът намира, че на ищеца се дължи законна
лихва върху главницата от 250,00 евро, считано от 05.04.2018 г. до
21.05.2018 г. в размер на 6,40 лв.
По разноските:
С исковата молба ищецът претендира сторените в производството разноски в
размер на 410,00 лв. общо за адвокатско възнаграждение и държавни такси.
Ответникът възразява, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК и не
дължи заплащане на разноските при плащане на главницата. Освен това твърди, че
уговорения адвокатски хонорар е прекомерен по чл.78, ал.5 от ГПК.
Изискването на ал.2 от цитираната по-горе разпоредба е кумулативно наличие
на две предпоставки: да не е дал повод за завеждане на иск и да признае същия.
Признанието в случая е факт още с отговора на исковата молба. Плащането обаче е
извършено след получаване на призовката за съдебно заседание. Освен това, видно
от кореспонденцията приложена към исковата молба ищецът е изпратил до ответника
искане за заплащане на процесната сума още на 02.10.2017 г. чрез официалната
електронна поща за жалби за нарушени права на пътниците - ****@***.**, посочена
на електронния сайт на ищеца (https://www.air.bg). Въпреки това плащането е
извършено чак на 21.05.2018 г. Поради това съдът намира, че не е налице
предвиденото в разпоредбата второ кумулативно условие, тъй като ответникът е
дал повод за завеждане на делото и сторените разноски следва да бъдат възложени
в негова тежест.
Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК и доказателствата
за извършени такива (потвърждения за плащания по банков път - л.14 и л.44), сумите
за дълижмата държавнатакса за завеждане на делото в размер на 50,00 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв. са заплатени от трето за спора
лице - „А.“ ЕООД. Дружеството се явява довереник на ищцата по договор за поръчка по
чл. 280 от ЗЗД (обективиран в пълномощно на л. 44), в чиито предмет влиза както
упълномощаване от името на ищцата на адвокат, така и сключване на договор за
правна защита и съдействие с него във връзка със завеждане на настоящото дело. По
делото се установява, че довереникът „А.“ ЕООД действително е предприел правни действия от името на ищцата в
изпълнение на договора за поръчка и в рамките на учредения му мандат е сключил
от името на ищцата Договор за правна защита и съдействие от 02.06.2018 г. (л.
43) с Адвокатско дружество „Хр. и Ив.“. Следователно сторените от „А.“ ЕООД разходи за държавна такса за
водене на делото и адвокатско възнаграждение са направени от дружеството в
качеството му на довереник на ищеца именно в изпълнение на поръчката, т.е. те
са за сметка на доверителя, поради което представляват разноски по смисъла на
чл. 285, предл. второ от ЗЗД. По тези аргументи съдът приема, че сумите са
излезли от патримониума на ищцата и следва да ѝ бъдат възстановени, т.е.
присъдени с настоящото решение.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът, като съобрази правната и фактическа сложност на делото,
ангажираните в производството доказателства, обстоятелството, че по делото е
проведено само едно открито съдебно заседание, в което не са се явили нито
страните, нито процесуалните им представители, както и цената на иска (250,00
евро), приема така направеното възражение за основателно. Ето защо
възнаграждението следва да бъде редуцирано до минималния размер от 300,00 лв.,
определен в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По
изложените съображения, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата 350,00 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 от ГПК.
Видим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.С.Ц., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Б.Е.“
АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, А. С. иск за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 250,00
евро (двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение за закъснял
полет № * от летище В., България до летище С., Терминал 2, предназначен за дата
24.09.2017 г., на основание чл. 7, §. 1, б.
„а” от Регламент (ЕО) 261/2004 г., поради извършено плащане на главницата в хода на
процеса, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Б.Е.“
АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, А. С.,
да заплати на Е.С.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, законните лихви от завеждане на иска на
05.04.2018 г. до плащането на главницата,
извършено в хода на процеса на 21.05.2018 г., в размер на 6,40
лв. (шест лева и четиридесет стотинки),
на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.Е.“
АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, А. С.,
да заплати на Е.С.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, сторените
от последната съдебно-деловодни разноски по делото в общ размер на 350,00 лв. (триста и петдесет лева), на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: