№ 1228
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110207135 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 759110 - F743962 от 27.02.2024г.,
издадено от СТ.Д. - Началник на Отдел „Оперативни дейности” – София в Дирекция
„Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ при Национална агенция за приходите
/НАП/, с което на жалбоподателя „*****” ЕАД за нарушение по чл.127и, ал.1 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), на основание чл.53, ал.2, вр. чл.83 от ЗАНН и
чл.278б, ал.3 от ДОПК е наложена „имуществена санкция“ в размер на 11508,32 лв.
(единадесет хиляди петстотин и осем лева и тридесет и две стотинки).
Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното Дружество,
което го обжалва чрез адв. Ц.. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и при неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се сочи, че
пропускът да бъдат декларирани съгласно чл.127и, ал.1 от ДОПК данни за превоз на стока с
висок фискален риск (СВФР) преди влизане на транспортното средство в страната
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Обяснява се, че транспортът
на закупената стока, представляваща други видове захар, вкл. инвентарна захар и др. захари
и захарни сиропи, съдържащи тегловно в сухо състояние 50 % фруктоза : малтодекстрин и
сироп от малтодекстрин – 13425,00 кг./нето (на кратко : стоката) от Словакия до България
бил възложен на „***“ ЕООД, което е превъзложило превоза на подизпълнител. Твърди се,
че служителите на Дружеството – жалбоподател са очаквали стоката да премине през ГКПП
– Видин през деня на 10.11.2023г., но в действителност това се случило през нощта, в
извънработно време за „*****“ ЕАД, като Дружеството – жалбоподател не било
1
предупредено, че шофьорът на транспортното предприятие ще пристигне по-рано от
очакваното. Обяснява се, че при влизане на транспортното средство била извършена
проверка от органите по приходите, като са установени вида и количеството на стоката и е
поставено техническо средство за контрол. В жалбата се сочи, че в началото на работния ден
на 10.11.2023г. (веднага щом „*****“ ЕАД е получило информация, че стоката е преминала
на територията на страната) Дружеството – жалбоподател било изпълнило задължението си
по чл.13, ал.3 от ДОПК да предостави пълна информация на органите по приходите с цел
осъществяване на фискален контрол върху движението на стоката, като това било станало
няколко часа след влизане на стоката на територията на страната и преди фактическото й
получаване. Отрича се Дружеството – жалбоподател да е имало намерения да заобиколи или
избегне осъществяването на фискален контрол върху стоката. Изтъква се и това, че по време
на проверката на 13.11.2023г. органите по приходите са установили пълно съответствие
между данните, отразени в Протокола, съставен при влизане на стоката в страната на ГКПП
– Видин, подадената на 10.11.2023г. информация от „*****“ ЕАД, придружаващите стоката
документи и реално констатираните при проверката вид и количество стока преди
разтоварването й. Установено било, че поставеното на ГКПП – Видин - Дунав мост
техническо средство за контрол върху транспортното средство не е с нарушена цялост.
Обръща се внимание и на това, че незабавно и изцяло е било внесено определеното
обезпечение с Протокол от 13.11.2023г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл.121а, ал.1 от ДОПК. Заявява се, че от забавянето на декларирането на данни за превоза
на стоката не са произтекли вредни последици за бюджета. Наказващият орган не бил отчел,
че нарушението е първо по ред, както и че от субективна страна пропускът не бил виновно
допуснат. Заявява се, че формалният характер на нарушението не изключва приложението на
чл.28 от ЗАНН. В случая забавата на „*****“ ЕАД била в рамките на броени часове, поради
което степента на застрашаване на обществените отношения била много ниска и на практика
– незначителна. Според жалбоподателя в случая били постигнати индивидуалната и
генералната превенции още преди издаване на НП, тъй като на превозното средство е
поставено техническо средство за контрол още при влизането му на територията на страната,
а и Дружеството е внесло обезпечение. С тези аргументи се иска от съда да отмени
обжалваното Наказателно постановление и да предупреди Дружеството – жалбоподател, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на решението на съда – за
другото нарушение на жалбоподателя ще бъде наложено административно наказание. Освен
това се иска и присъждане на направените от Дружеството – жалбоподател разноски по
делото.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „*****“ ЕАД се представлява от адв. В. и
адв. Ц., които в съдебно заседание на 02.07.2024г. заявяват, че поддържат жалбата. По време
на съдебните прения пред СРС на 17.12.2024г. адв. Ц. посочва, че поддържа жалбата и
посочените в нея аргументи. Според този защитник от показанията на свидетеля, разпитан
пред СРС в съдебно заседание на 25.09.2024г. се установило, че „*****“ ЕАД не е било
уведомено за навлизането на стоката на територията на страната, като това обстоятелство
2
било настъпило по-рано по причини, които са извън контрола на Дружеството –
жалбоподател, тъй като така преценил шофьорът, който е служител на трето лице. По време
на съдебните прения пред СРС адв. В. заявява, че подкрепя казаното от адв. Ц..
Въззиваемата страна – Началник Отдел „Оперативни дейности” - София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП – се представлява пред СРС,
НО, 10 състав от юрк. ЙО.. В съдебно заседание на 02.07.2024г. тя моли за отхвърляне на
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 17.12.2024г. юрк. ЙО. моли съда да
остави жалбата без уважение и да потвърди процесното НП като законосъобразно. Иска се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същевременно се прави и възражение за
прекомерност на поискания от другата страна адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните
доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
Дружеството „*****“ ЕАД закупило от Словакия 13425,00 кг. стока – „други видове
захар, включително инвентарна захар и други захари и захарни сиропи, съдържащи тегловно
в сухо състояние 50 % фруктоза : Малтодекстрин и сироп от малтодекстрин“, което
представлява СВФР с код по комбинирана номенклатура /КН/ –1702 90 50 според
утвърдения със Заповед № ЗМФ-543/03.08.2023г. на Министъра на финансите списък на
стоки с висок фискален риск. Тази стока била транспортирана до Р. България от превозвач
„***“ с МПС марка „****“ с рег. № **** с ремарке с рег. № *****. На 10.11.2023г. в 02:50
часа стоката преминала през ГКПП – Видин – Дунав мост и служители на НАП й
извършили проверка, като на основание чл.127б, ал.3 от ДОПК поставили на превозното
средство техническо средство за контрол с № 0961408 и печат с надпис „висок фискален
риск“ върху превозния документ. За извършените действия бил съставен Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск с № 050902826575_1 от 10.11.2023г.,
екземпляр от който бил връчен на водача на транспортното средство, в което се намирала
стоката.
Сутринта на 10.11.2023г. в „*****“ ЕАД се получило съобщение, че стоката е
пристигнала в Р. България. Поради това от името на Дружеството било подадено в 11:15
часа на 10.11.2023г. Искане от получател/купувач на стока с висок фискален риск за промяна
на датата, часа и мястото на получаване/разтоварване на стоката, а именно в с. Казичене,
Околовръстен път № 414 в 10:00 часа на 13.11.2023г.
След като стоката пристигнала на посоченото място в с. Казичене, на 13.11.2023г. в
14:45 часа, в присъствието на служители на НАП, на водача на посоченото по-горе превозно
средство и на представител на „*****“ ЕАД било отстранено поставеното техническо
средство за контрол с № 0961408 от превозното средство, с което била транспортирана
стоката. За целта бил съставен и Протокол за отстраняване /поставяне на техническо
средство за контрол с № 050902826575_3 от 13.11.2023г.
На 13.11.2023г. в 15:45 часа в общ. Столична, с. Казичене, служители на НАП
извършили проверка на мястото на получаване на стоката между посоченото в документите
3
и установеното при проверката вид и количество на стоката. Отново били установени
13425,00 кг. „други видове захар, включително инвентарна захар и други захари и захарни
сиропи, съдържащи тегловно в сухо състояние 50 % фруктоза : Малтодекстрин и сироп от
малтодекстрин“. Не било установено несъответствие с данните, вписани в документите. За
тези констатации бил съставен Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск с № 050902826575К4 от 13.11.2023г. В него било посочено, че поради неспазване на
реда за предварително деклариране на данни за превоза на стоката, на основание чл.121а,
ал.1, т.5 от ДОПК е наложено предварително обезпечение в размер на 11196,45 лв. Наред с
това била иззета и стоката, описана по-горе. Освен това с Протокол за извършена проверка
на стоки с висок фискален риск с № 050902826575К4 от 13.11.2023г. било констатирано, че
„*****“ ЕАД не е подало заявление за предварително деклариране, с което бил нарушен
чл.13, ал.2, т.2 от ДОПК и съответно управителят на Дружеството е поканен на 14.11.2023г.
за съставяне на Акт в сградата на НАП, офис „Младост“.
С преводно нареждане от 13.11.2023г. и въз основа на Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск с № 050902826575К4 от 13.11.2023г. „*****“ ЕАД
превело по банков път в полза на ТД на НАП София сумата от 11196,45 лева.
С Приемо-предавателен протокол за стоки с № 050902826575_8 от 13.11.2023г.
описаните по-горе 13425,00 кг. „други видове захар, включително инвентарна захар и други
захари и захарни сиропи, съдържащи тегловно в сухо състояние 50 % фруктоза :
Малтодекстрин и сироп от малтодекстрин“ били приети на съхранение и отговорно пазене
от НАП.
На 14.11.2023г. в 11:41 часа служители на НАП освободили иззетата стока с висок
фискален риск поради представяне на обезпечение в пари - безусловна и неотменяема
банкова гаранция със срок на действие не по-малък от 6 месеца, 30 % от пазарната стойност
на стоката в размер на 11196,45 лева. За това действие бил съставен нарочен Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск с № 050902826575_10 от 14.11.2023г.
На 14.11.2023г. св. П. Л. (в присъствието на Л.Б. и К.И.) съставил срещу „*****“ ЕАД
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F743962 за нарушение на
чл.127и, ал.1 от ДОПК, вр. чл.8 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023г. за условията и реда на
осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на
територията на Република България, приета от Министъра на финансите за това, че във
връзка с осъществено вътре-общностно пристигане /ВОП/ на стока - 13425,00 кг. „други
видове захар, включително инвентарна захар и други захари и захарни сиропи, съдържащи
тегловно в сухо състояние 50 % фруктоза : Малтодекстрин и сироп от малтодекстрин“
липсват данни за предварително деклариране на превоза на стоки с висок фискален риск до
влизане на транспортното средство на територията на страната с УНП.
Препис от Акта е връчен на прокурист на „*****“ ЕАД срещу подпис на 14.11.2023г.
Въз основа на този АУАН и с допълнението, че нарушението е извършено в гр. София
на 10.11.2023г., срещу „*****“ ЕАД е издадено обжалваното Наказателно постановление №
759110 - F743962 от 27.02.2024г., с което Началникът на Отдел „Оперативни дейности” –
4
София в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ при НАП е наложил
на основание чл.53, ал.2, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.278б, ал.3 от ДОПК на Дружеството –
жалбоподател „имуществена санкция“ в размер на 11508,32 лв. за нарушение по чл.127и,
ал.1 от ДОПК.
Наказателното постановление е връчено на прокурист на „*****“ ЕАД срещу подпис
на 09.04.2024г., след което е обжалвано с жалба, подадена по пощата на 23.04.2024г. и
входирана в ЦУ на НАП на 24.04.2024г.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Д. и Л.; АУАН № F743962 от
14.11.2023г.; Протокол за отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол с №
050902826575_3 от 13.11.2023г.; Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск с № 050902826575К4 от 13.11.2023г.; Приемо-предавателен протокол за стоки с №
050902826575_8 от 13.11.2023г.; преводно нареждане от 13.11.2023г.; Искане от
получател/купувач на стока с висок фискален риск от 10.11.2023г.; Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск с № 050902826575_1 от 10.11.2023г.; Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск с № 050902826575_10 от 14.11.2023г.;
известие за доставяне на жалбата; Заповеди на Изпълнителния Директор на НАП с № ЗЦУ-
384 от 27.02.2024., с № 441 от 16.06.2023г., с № 3296 от 23.05.2019г. и с № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020г., както и Заповеди на Министъра на финансите с № ЗМФ-169 от 20.02.2024г., с
№ ЗМФ-1295 от 28.12.2023г. и с № ЗМФ – 543 от 03.08.2023г. - с приложени списъци на
стоки с висок фискален риск с кодове по КН.
Показанията на св. Д. звучат достоверно и непредубедено. Поради това и доколкото
намират опора в Протокола за извършена проверка на стоки с висок фискален риск с №
050902826575_1 от 10.11.2023г. и в Искане от получател/купувач на стока с висок фискален
риск от 10.11.2023г., съдът се доверява на тези гласни доказателства.
Показанията на св. Л. не са особено информативни и обемни, тъй като свидетелят
няма съхранен детайлен спомен за проверката. Въпреки това, обаче, той помни, че
Дружеството – жалбоподател не било подало УНП в срок и че за това е съставен АУАН, като
разпознава своя подпис в Акт. Доколкото в тази част показанията на св. Л. намират опора в
АУАН № F743962 от 14.11.2023г., съдът ги кредитира.
Приложените по делото Протоколи от 10.11.2023г., от 13.11.2023г. и от 14.11.2023г. са
взаимно допълващи се, обективни и достоверни. Поради това съдът кредитира изцяло
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск с № 050902826575_1 от
10.11.2023г., Протокол за отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол с №
050902826575_3 от 13.11.2023г., Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск с № 050902826575К4 от 13.11.2023г., Приемо-предавателен протокол за стоки с №
050902826575_8 от 13.11.2023г. и Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск с № 050902826575_10 от 14.11.2023г., като приема за установени посочените
в тях обстоятелства.
5
Преводното нареждане на лист 23-24 от делото има достоверна дата. Освен това то се
подкрепя и от констатациите, вписани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск с № 050902826575К4 от 13.11.2023г. и Протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск с № 050902826575_10 от 14.11.2023г. Поради това СРС
кредитира преводното нареждане от 13.11.2023г.
Искане от получател/купувач на стока с висок фискален риск от 10.11.2023г. също
следва да се кредитира от съда, тъй като е обективно, достоверно и намира потвърждение в
показанията на св. Д..
По отношение на АУАН № F743962 от 14.11.2023г. съдът счита, че той следва да се
кредитира отчасти. В частта относно това, че било осъществено ВОП на СВФР (13425,00 кг.
„други видове захар, включително инвентарна захар и други захари и захарни сиропи,
съдържащи тегловно в сухо състояние 50 % фруктоза : Малтодекстрин и сироп от
малтодекстрин“) и че е извършена проверка на 13.11.2023г. в 15:45 часа констатациите от
АУАН намират опора в кредитираните по-горе Протоколи и свидетелски показания. Поради
това СРС дава вяра на тази част от Акта. В частта относно това, че за ВОП на стоката е бил
съставен Протокол № 050902826575_1 от 12.11.2023г. - Актът не следва да се кредитира от
съда, тъй като в тази си част се опровергава от кредитирания по-горе Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск с № 050902826575_1 от 10.11.2023г. По
отношение на твърдението в АУАН № F743962 от 14.11.2023г., че липсват данни за
предварително деклариране на превоза на стоки с висок фискален риск до влизане на
транспортното средство на територията на страната с УНП - от една страна това не се
оспорва от жалбоподателя, а от друга страна се потвърждава от показанията на св. Л..
Поради това в тази част съдът дава вяра на Акта.
Приложеното на лист 87 от делото известие за доставяне има достоверна дата.
Поради това съдът го кредитира и приема, че жалбата на „*****” ЕАД срещу НП № 759110 -
F743962 от 27.02.2024г. е била подадена по пощата на 23.04.2024г.
Заповедите на Изпълнителния Директор на НАП и на Министъра на финансите
изхождат от държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това те следва да се кредитират от съда.
От Заповедите на Министъра на финансите с № ЗМФ-169 от 20.02.2024г., с № ЗМФ-
1295 от 28.12.2023г. и с № ЗМФ – 543 от 03.08.2023г., както и от приложените към тях
списъци на стоки с висок фискален риск с кодове по КН се доказва, че процесната стока
„други видове захар, включително инвентарна захар и други захари и захарни сиропи,
съдържащи тегловно в сухо състояние 50 % фруктоза : Малтодекстрин и сироп от
малтодекстрин“ представлява СВФР с код по КН : 1702 90 50 според утвърдения със Заповед
№ ЗМФ-543/03.08.2023г. на Министъра на финансите списък на стоки с висок фискален
риск.
От Заповед № 3296 от 23.05.2019г. на Изпълнителния директор на НАП се доказва,
че П. И. Л. е заемал длъжността „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, ГД „Фискален
контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, Отдел „Оперативни дейности“ – София,
6
Сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ - София. Поради това и на
основание чл.279, ал.1 от ДОПК, вр. чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и т.3, вр. т.2.5 от
Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния Директор на НАП съдът приема, че
св. Л. е имал правото към 14.11.2023г. да състави процесния АУАН.
Въз основа на приложените по делото Заповед № 441 от 16.06.2023г. на
Изпълнителния Директор на НАП се установя, че СТ.Д. е заемал длъжността Началник на
Отдел „Оперативни дейности” – София в Дирекция „Оперативни дейности“ при ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. На основание чл.279, ал.1 от ДОПК и т.1.8. от Заповед на
Изпълнителния Директор на НАП с № ЗЦУ-384 от 27.02.2024. (респ. т.1.8. от Заповед №
ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния Директор на НАП – доколкото важи до датата
на издаване на Заповед на Изпълнителния Директор на НАП с № ЗЦУ-384 от 27.02.2024.,
която съвпада с датата на издаване на процесното НП) СТ.Д. като Началник на Отдел
„Оперативни дейности” – София в Дирекция „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП се явява оправомощен да издава Наказателни постановления, вкл. и
проценото НП от 27.02.2024г. Поради това съдът приема, че конкретните АУАН и
Наказателно постановление изхождат от компетентни лица.
Тук е моментът съдът да посочи, че не подлага на доказателствен анализ и оставя
извън доказателствената съвкупност приложената на лист 84-85 от делото Заповед на
Главния секретар на НАП с № ЗЦУ-ОПР-37 от 22.06.2023г., тъй като тя касае случаите, при
които СТ.Д. отсъства и някой друг временно изпълнява длъжността Началник на Отдел
„Оперативни дейности” – София в Дирекция „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, но доколкото в процесния казус Наказателното постановление е
издадено и подписано от СТ.Д., цитираната по-горе Заповед на Главния секретар на НАП се
явява неотносима към конкретния правен спор и като такава не следва да се подлага на
анализ.
Съдът остави извън доказателствената маса приложената на лист 26-31 от делото
комуникация по електронна поща, тъй като по своето съдържание тя не представлява
писмено доказателство, а съдържа данни, които следва да се приравнят /по правната си
природа/ на свидетелски показания. Доколкото, обаче, те не са дадени устно и
непосредствено пред съда, не могат да се ценят като годни гласни доказателства и заради
това следва да останат извън доказателствената съвкупност.
Не представлява годно писмено или гласно доказателство и приложеното на лист 11-14
от делото писмено обяснение, тъй като то съдържа възражения на нарушителя срещу АУАН
и доколкото представлява становище на страна по делото, не може да се приеме, че е и
доказателство.
Становището на НАП относно чл.28 от ЗАНН (на лист 33-40 от делото), както и
съдебните решения на лист 41-56 от делото също не представляват годни доказателства. Те
са становища на административни, респ. съдебни органи, които не са задължителни за този
съд и следователно не следва да се коментират при анализа на доказателствата.
7
Извън доказателствената маса съдът остави и документите на лист 72-78 от делото,
тъй като те не са преведени на български език, който е официалният език за българския съд.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно
постановление. То е връчено на прокурист на „*****“ ЕАД на 09.04.2024г. Жалбата е
подадена по пощата на 23.04.2024г. Поради това СРС приема, че жалбата е депозирана в
законоустановения срок от оправомощено за това лице срещу акт, подлежащ на обжалване
по съдебен ред. Това означава, че жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
Актът за установяване на административно нарушение и Наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това лица (съгласно изложените по-горе
мотиви) и при спазване на изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, чл.43, ал.1 и ал.5 от
ЗАНН и чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Въпреки това съдът счита, че в хода на административно – наказателното
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
нарушаване на правото на защита на санкционираното лице. Става въпрос за следното :
Първо – в АУАН № F743962 от 14.11.2023г. са посочени датата и мястото на
извършване на проверката (13.11.2023г. – гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 404, база
„Берс Логистикс“), а това са времето и мястото на констатиране на нарушението и
установяване на нарушителя. Не са изрично записани в Акта датата, когато се приема, че
нарушението е извършено, както и мястото на извършване на нарушението. Това
представлява нарушение на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН. В случая с процесното НП на
Дружеството-жалбоподател са предявени нови факти, които не са били вписани в АУАН, а
именно, че нарушението е извършено на 10.11.2023г. в град София. Срещу тези факти
жалбоподателят не се е защитавал от началото на започнатото срещу него административно
– наказателно производство. Доколкото датата „10.11.2023г.“ и твърдението, че „мястото на
нарушението е в гр. София“ не фигурират в АУАН, съдът приема, че е налице
несъответствие между Акта и Наказателното постановление по отношение на изискуемите
реквизити по чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Същевременно, доколкото в Акта е посочено, че за ВОП на стоката е бил съставен на
ГКПП Видим – Дунав мост 2 Протокол № 050902826575_1 от 12.11.2023г., може да се мисли,
че евентуално това е датата на извършване на нарушението, но пък тя не съответства на
датата, посочена в Наказателното постановление – 10.11.2023г. Така се стига до следващия
извод : налице е несъответствие между АУАН и НП по отношение на времето на извършване
на нарушението. Нещо повече - в АУАН се цитира Протокол № 050902826575_1 от
12.11.2023г., докато в НП се сочи друг протокол - Протокол № 050902826575_1 от
10.11.2023г. Това означава, че има несъответствие между АУАН и Наказателното
постановление и по отношение на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, т.е.
8
нарушени са и изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Второ - в АУАН нарушението е квалифицирано по чл.127и, ал.1 от ДОПК, вр. чл.8 от
Наредба № Н-5 от 29.09.2023г. за условията е реда за осъществяване на фискален контрол
върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, а
в Наказателното постановление нарушението е квалифицирано само по чл.127и, ал.1 от
ДОПК. Поради това СРС приема, че не е налице единство между Акта и Наказателното
постановление по отношение на правната квалификация на деянието, както изисква чл.42,
ал.1, т.5 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Трето - чл.127и, ал.1 от ДОПК гласи : „При превоз на стока с висок фискален риск,
който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва
на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна
операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки
предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно
средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до
края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване.“.
Според чл.8, ал.1, изр.1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023г. за условията е реда за
осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на
територията на Република България при всеки отделен превоз на стоки с висок фискален
риск, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз /ЕС/, и
завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в
тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки
на СВФР предварително декларира данни за превоза до влизане на транспортно средство
на територията на страната. В Акта и в НП са описани стоките и че техен получател е
„*****“ ЕАД, но не е посочено от къде е започнал превозът на тези стоки, респ. дали това е
държава – членка на ЕС, а това е елемент от фактическия състав на цитираните по-горе
норми. Поради това СРС приема, че в Акта и в НП не са посочени обстоятелства, при които
нарушението е извършено, поради което е допуснато самостоятелно нарушение на чл.42,
ал.1, т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Четвърто – в АУАН и НП се говори за „предварително деклариране на превоза“ на
СВФР, но не е посочено пред кого се дължи това деклариране – дали пред ЦУ на НАП или
ТД на НАП - София /според седалището на задълженото лице/ или пред ТД на НАП според
мястото на влизане на транспортното средство на територията на страна /в случая : ГКПП –
Видин – Дунав мост 2/, респ. по какъв начин е следвало да бъде извършено декларирането -
на място или по електронен път. Това са обстоятелства, при които е извършено нарушението
и на основание чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН те следва да бъдат
описани в АУАН и НП. В този смисъл е и Решение № 675 от 19.02.2025г. на СРС, НО, 2
състав по НАХД № 8256/2024г. Това, че в Наказателното постановление е цитиран чл.48,
ал.2 от ЗАНН не означава, че словесно е обяснено как и пред кой е следвало да се извърши
изискуемото по чл.127и, ал.1 от ДОПК предварително деклариране.
Пето – отговорността на „*****“ ЕАД е ангажирана за това, че липсват данни за
9
предварително деклариране на превоза на стоки с висок фискален риск до влизане на
транспортното средство на територията на страната с УНП. Това означава, че при
формулиране на конкретното административно – наказателно обвинение не е посочено
изпълнителното деяние на нарушението. Не е заявява какво е направил или не е направел
нарушителят, респ. в какво се състои бездействието му. Не е изяснена причината, поради
която липсват въпросните данни. Това означава, че няма описание на нарушението, което е
самостоятелно неизпълнение на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН.
Гореизложеното означава, че са допуснати множество съществени процесуални
нарушения, влияещи пряко върху яснотата на повдигнатото административно – наказателно
обвинение и рефлектиращи върху правото на защита на наказаното лице. Неяснотата
относно датата и мястото на извършване на нарушението, изпълнителното му деяние и
обстоятелствата, при които е извършено претендираното нарушение са довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице, което е било поставено в
невъзможност да разбере фактическите рамки на вмененото му обвинение. Спазването на
посочените изисквания служи за очертаване кръга на доказателствено-релевантните факти,
за преценка правилността на правната квалификация на нарушението, за гарантиране на
възможността на нарушителя да упражни своето право на защита в производството в пълен
обем. Поради това НП следва да бъде отменено на формално основание. В този смисъл е и
Решение № 25972 от 04.12.2024г. на АССГ по КНАХД № 7775/2024г.
Административно – наказващият орган се е опитал частично да отстрани
нередовностите в АУАН по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН като е посочил в Наказателното
постановление, че нарушението било извършеното на 10.11.2023г. в гр. София и в тази
връзка е цитирал чл.48, ал.2 от ЗАНН. От една страна следва да се отбележи, че чл.53, ал.2
от ЗАНН е приложим единствено, когато е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Установяването по безспорен
начин на нарушението означава да са ясни всички негови характеристики като време, място
и начин на осъществяване. При условие, че в АУАН не е посочено кога и къде се приема да е
извършено нарушението; при условие, че се цитира „Протокол № 050902826575_1 от
12.11.2023г.“ и се твърди, че нарушението се състои в липсата на данни за предварително
деклариране на превоза на СВФР, не може да се приеме, че преди издаване на процесното
НП нарушението е било установено по безспорен начин. Като се е опитал по реда на чл.53,
ал.2 от ЗАНН да отстрани нередовностите в Акта, наказващият орган е внесъл за първи път
в Наказателното постановелние нови факти, които липсват в АУАН (като дата и място на
нарушението), с което на нарушителя за първи път с НП са предявени съставомерни факти и
обстоятелства, срещу които той е бил лишен да упражни правото си на защита по чл.44, ал.1
от ЗАНН, тъй като не са му били предявени с Акта. В този смисъл е и Решение № 2965 от
24.06.2024г. на СРС, НО, 7 състав по НАХД № 3235/2024г. От друга страна – дори и в
Наказателното постановление да са посочени дата и място на извършване на нарушението,
продължава да е неразбираемо обвинението (поради пренасяне на неяснотата от АУАН) по
10
отношение на това къде е започнал превозът на процесните СВФР, дали държава е членка
на ЕС, както и какво е изпълнителното деяние на нарушението, в което се обвинява „*****“
ЕАД. Поради това не може по конкретното дело да се приеме, че по реда на чл.53, ал.2 от
ЗАНН са отстранени всички допуснати при съставянето на Акта пропуски.
Въпреки, че са налице основания за отмяна на НП на формално основание, съдът ще
изложи мотиви и по съществото на спора, за да избегне отмяна на съдебния акт и връщане
на делото за ново разглеждане на друг съдебен състав на СРС – в случай, че следващата
съдебна инстанция изрази несъгласие с изложените до тук съображения.
За да е реализиран от обективна страна съставът на чл.127и, ал.1 от ДОПК е
необходимо да се докаже, че е налице превоз на стоки, че те са с висок фискален риск, че
превозът е започнал от територията на държава – членка на ЕС и е завършил на територията
на страната. Необходимо е също така да се установи, че получателят, респ. купувачът на
стоките предварително не е декларирал данни за превоза до влизане на транспортното
средство на територията на страната. Събраните и кредитирани по-горе от съда
доказателства сочат, че „*****“ ЕАД е купило от Словакия 13425,00 кг. „други видове захар,
включително инвентарна захар и други захари и захарни сиропи, съдържащи тегловно в сухо
състояние 50 % фруктоза : Малтодекстрин и сироп от малтодекстрин“, която стока
представлява СВФР с код по КН : 1702 90 50. Стоката е транспортирана до Р. България с
МПС марка „****“ с рег. № **** с ремарке с рег. № ***** и е преминала през ГКПП –
Видин – Дунав мост на 10.11.2023г. За да се приеме, че нарушението по чл.127и, ал.1 от
ДОПК е доказано от обективна страна следва да се установи, че „*****“ ЕАД не е
декларирало данни за превоза преди влизането на транспортното средство в Р. България на
10.11.2023г. Косвено от АУАН (за това, че липсвали данни за предварително деклариране на
превоза), както и от показанията на свидетелите Д. и Л., а и доколкото Дружеството –
жалбоподател не оспорва, може да се приеме, че наистина преди влизане на МПС марка
„****“ с рег. № **** с ремарке с рег. № ***** през ГКПП – Видин – Дунав мост на
10.11.2023г. не са били декларирани от „*****“ ЕАД данни за превоза.
За да се приеме, обаче, че е налице съставомерно поведение по чл.127и, ал.1 от ДОПК
е необходимо и още нещо, което да не е извършено кумулативно с вече обсъденото по-горе,
а именно получателят, респ. купувачът на стоките да не е потвърдил получаването на
стоките до края на деня, следващ деня на пристигането им на мястото на
получаване/разтоварване. От приложеното на лист 25 от делото Искане от
получател/купувач на стока с висок фискален риск следва, че на 10.11.2023г. „*****“ ЕАД е
уведомило по реда на чл.13, ал.3, т.1 от ДОПК органа по приходите за промяна на датата,
часа и мястото на получаване/разтоварване на стоката. От Протокол за извършена проверка
на стоки с висок фискален риск с № 050902826575К4 от 13.11.2023г., Приемо-предавателен
протокол за стоки с № 050902826575_8 от 13.11.2023г. и Протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск с № 050902826575_10 от 14.11.2023г. се установява, е
процесната СВФР е била иззета на 13.11.2023г. и е била освободена на 14.11.2023г.
Получаването на стоката на мястото, заявено за получаване/разтоварване е станало на
11
13.11.2023г. Денят, следващ деня на пристигането на СВФР на мястото на
получаване/разтоварване е 14.11.2023г. Доколкото АУАН е съставен на 14.11.2023г., то той се
явява съставен преди края на деня, следващ деня на пристигане на стоката на мястото на
получаване/разтоварване. От тук следва, че Дружеството – жалбоподател е подведено под
административно – наказателна отговорност преди да е изтекъл предвиденият в чл.127и,
ал.1 от ДОПК срок, в който получателят/купувачът на СВФР е следвало да потвърди
получаването на стоката. Друг е въпросът, че не са и събрани доказателства дали „*****“
ЕАД е потвърдило получаването на стоката до края на 14.11.2023г. или не. Поради това СРС
приема, че по същество не е изцяло доказано, че Дружеството - жалбоподател не е
изпълнило чл.127и, ал.1 от ДОПК. Тук е моментът да се посочи, че в чл.127и, ал.1 от ДОПК
е използван съюзът „и“ между изискването за предварително деклариране на данни за всеки
отделен превоз на СВФР (до влизане на транспортното средство на територията на страната)
и изискването за потвърждаване получаването на стоката (най-късно до края на деня,
следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване). Използването на
съюза „и“ в чл.127и, ал.1 от ДОПК показва, че е необходимо да се докаже кумулативното
наличие на двете деяния, осъществени чрез бездействие, за да се приеме, че е нарушен
чл.127и, ал.1 от ДОПК. Доколкото в случая не е доказано, че „*****“ ЕАД не е потвърдило
получаването на стоката до края на 14.11.2023г., то и обвинението по чл.127и, ал.1 от ДОПК
излиза, че не е доказано от обективна страна. В този смисъл е и Решение № 2965 от
24.06.2024г. на СРС, НО, 7 състав по НАХД № 3235/2024г. Друг е въпросът, че за второто
кумулативно бездействие по чл.127и, ал.1 от ДОПК няма и думичка в АУАН и НП, което е
още едно /самостоятелно/ основание съдът да приеме, че е допуснато непълно описание на
нарушението и несъответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в
АУАН и НП, което представлява самостоятелно нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН,
респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Гореизложеното означава, че са налице основания за отмяна на Наказателното
постановление и на формално основание /поради допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до неяснота на обвинението и ограничаващи правото на защита на
санкционираното лице/, и поради недоказаност от обективна страна на твърдяното
неизпълнение по чл.127и, ал.1 от ДОПК. Поради това е безпредметно да се обсъжда дали
нарушението е маловажно и дали е следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН в процесния
случай.
Решението на съда за отмяна на обжалваното Наказателно постановление означава,
че не се дължат разноски в полза на въззиваемата страна. Въпреки направеното в жалбата
искане за присъждане на разноски в полза на Дружеството – жалбоподателя, независимо от
изхода на делото, такива не следва да се присъдят в полза на „*****“ ЕАД, тъй като по
делото не са ангажирани доказателства за техния размер. На лист 32 и лист 90 от делото има
приложени пълномощни на името на адв. Ц. и адв. В., но в тях не е посочен размер на
адвокатски хонорар и дали същият е реално платен от Дружеството – жалбоподател. Поради
това следва, че страната, която е поискала присъждане на разноски, не само, че не е
12
представила пред СРС списък с разноски, но и не е ангажирала доказателства реално да е
направила такива. Поради това искането за присъждане на разноски се явява неподкрепено с
доказателства и поради това следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 759110 - F743962 от 27.02.2024г., издадено
от Началник Отдел „Оперативни дейности” – София в Дирекция „Оперативни дейности“
към ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което на „*****” ЕАД на основание чл.53, ал.2, вр.
чл.83 от ЗАНН и чл.278б, ал.3 от ДОПК е наложена „имуществена санкция“ в размер на
11508,32 лв. (единадесет хиляди петстотин и осем лева и тридесет и две стотинки) за
нарушение по чл.127и, ал.1 от ДОПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „*****” ЕАД за присъждане на направените
по делото разноски – поради недоказаност на претенцията.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13