№ 3285
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100504832 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.02.2022 г. по гр.дело № 25694/21 г., СРС, ГО, 168 с-в е
признал за установено, че Н. А. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
район Красна поляна, ж.к. **** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „****“ № ** на основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ТПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 166,63 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. - м.09.2019 г. в имот, находящ се в
гр. София, район Красна поляна, ж.к. ****, абонатен № 394580, сумата 14.60
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 23.06.2020 г., сумата 8.62
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.03.2017г. - м.04.2019 г. ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.07.2020 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №28725/2020 г., по описа на СРС, 168 състав като отхвърлил иска по
чл. 422, ал. 1 вр. чл.. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за незаплатена топлинна
1
енергия за сумата над 166,63 лева до пълния предявен размер 263.52 лева и за
периода м.05.2016 г. - м. 04.2017 г. вкл. като погасен по давност и исковете по
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата над 14.60 лева до пълния предявен размер от 17.53
лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за топлинна енергия и сумата 1.73 лева, обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 23.06.2020 г. за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №28725/2020 г., по описа на СРС,
168 състав като неоснователни. Признал за установено, че И. Н. А., ЕГН
********** с адрес: гр. Видин, ул. „**** II” №**, ап. 14 дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****“ №** на
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 833,16 лева - главница, представляваща
стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. -
м.09.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, район Красна поляна, ж.к. **** ,
абонатен № 394580, сумата 73.00 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от
15.09.2017 г. до 23.06.2020 г., сумата 43.07 лева - главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от м.03.2017г. - м.04.2019 г. ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 03.07.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №28725/2020 г., по описа на СРС,
168 състав като отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл.. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ за незаплатена топлинна енергия за сумата над 833.16 лева до пълния
предявен размер 1317.62 лева и за периода м.05.2016 г. - м. 04.2017 г. вкл.
като погасен по давност и исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата над 73.00 лева до
пълния предявен размер от 87.67 лева, обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за топлинна енергия и сумата 8.66 лева,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г.
до 23.06.2020 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№28725/2020 г., по описа на СРС, 168 състав като неоснователни. Осъдил е Н.
А. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Красна поляна, ж.к.
2
Разсадника, бл. **** и И. Н. А., ЕГН ********** с адрес: гр. Видин, ул. „****
II“ № **, ап. 14 да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „****“ №** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
283.22 лева - разноски в настоящото производство и сумата 55.35 лева-разноски в
заповедното производство. Осъдил „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „****“ №** да заплати на адвокат С. К. К.
от САК с адрес: гр. София, ул. „****, офис 1 на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
сумата 104.55 лева - възнаграждение за процесуално представителство на
ответника Н. А. Ж., ЕГН ********** по гр.д. № 25694/2021 г. на СРС 168
състав. Осъдил е „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „****“ №** да заплати на адвокат И. А. Н. от САК на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 115.70 лева - възнаграждение за процесуално
представителство на ответника И. Н. А., ЕГН ********** по гр.д
№25694/2021 г. на СРС 168 състав.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба вх. № 45476/09.03.2022 г. от ответницата И. Н. А.,
ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат И. А. Н., със съдебен
адрес: гр.Ботевград, ул.“**** в частта, в която п ризнал за установено, че И.
Н. А., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „****“ №** на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
833,16 лева-главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м.05.2017 г.-м.09.2019 г. в имот, находящ се в гр. София,
район Красна поляна, ж.к. ****, абонатен № 394580, сумата 73 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 23.06.2020 г., сумата 43,07 лева
- главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.03.2017г. - м.04.2019 г. ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.07.2020 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №28725/2020 г., по описа на СРС, 168 състав, както и в частта на
присъдените разноски с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че по делото
СРС е допуснал процесуално нарушение, а именно нарушен е принципът за
подсъдност съгласно чл.105 ГПК, според който текст искът се предявява
3
пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на
ответника, за която съдът е длъжен да следи служебно. От данните по делото
е видно, че адресът на ответника И. Н. А. е в гр.Видин. Според мотивите, този
безспорен факт сочи, че И. Н. А. не е потребител на ТЕ за процесния период
за топлоснабдения имот, находящ се в гр.София, община Красна поляна,
ж.к.“****. Другият довод е, че съдът неправилно е признал за установени
претендираните суми за лихви, но ищецът не е ангажирал доказателства
относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг
начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този
период, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна. Съдът
неправилно е присъдил и претендираните суми за дялово разпределение, тъй
като по делото няма никакви доказателства нито за основанието им, нито за
размера им, както и че ищецът е заплатил тези суми на ФДР.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваната част. Претендира разноски за първата и настоящата инстанции,
както и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 500
лв.
С въззивна жалба вх. № 45524 от 09.03.2022 г. от Н. А. Ж., ЕГН
**********, чрез пълномощника по делото адвокат С. К., със съдебен адрес:
гр.София, ул.“****, офис 1 в частта, в която СРС, ГО, 168 с-в е признал за
установено, че Н. А. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Красна
поляна, ж.к. **** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „****“ № ** на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79
ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ТПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 166.63
лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия
за периода м.05.2017 г. - м.09.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, район
Красна поляна, ж.к. ****, абонатен № 394580, сумата 14.60 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна
енергия за периода от 15.09.2017 г. до 23.06.2020 г., сумата 8.62 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2017г. -
м.04.2019 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.07.2020 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№28725/2020 г., по описа на СРС, 168 състав и в частта на присъдените
4
разноски с мотиви, изложени в жалбата. В нея се твърди, че по делото е
доказано безспорно, че ищецът приема за потребител на ТЕ другият ответник
по делото И. Н. А., тъй като всички документи са издадени на негово име,
поради което тя се явява потребител на ТЕ, но не и Н. А. Ж., ЕГН **********,
като искът срещу него следва да се отхвърли. Според пълномощника,
константната съдебна практика е категорична, че потребител на ТЕ са
единствено вещните ползватели на имота, доказани с надлежен документ-нот.
акт или договор за покупко-продажба, декларация за откриване на партида.
Развиват се пространни доводи в тази насока, които нямат отношение към
настоящето производство. Също се сочи, че съдът неправилно е признал за
установени претендираните суми за лихви, но ищецът не е ангажирал
доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в
забава на ответниците за този период, поради което акцесорната претенция
се явява неоснователна. Позовава се на ОУ на ищцовото дружество от 2014 г.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваната част. Претендира разноски за първата и настоящата инстанции,
както и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 500
лв.
Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК ****, представлявано от
Изпълнителния директор А.А. е Председателя на УС И.Е., със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“****“ 23 Б, чрез пълномощника по делото
юрисконсулт И. оспорва въззивните жалби.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
5
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу И. Н. А., ЕГН
********** и Н. А. Ж., ЕГН ********** при условията на разделна
отговорност съответно при квоти 5/6 за първия ответник и 1/6 за втория, че
ответниците дължат на ищеца сумата от 1748.43 лева, включваща сумата
1581.14 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м.05.2016 г. - м. 04.2019 г . в имот, находящ се в гр.
София, ж.к. Разсадника, бл. **** с абонатен №394580, сумата 105.20 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 23.06.2020 г., сумата 51.69 лева
- главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.
03.2017 г. - м. 04.2019 г. и сумата 10.40 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 23.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 03.07.2020 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №28725/2020 г., по описа на СРС, 168 състав,
като сумите се претендират при следните квоти: Н. А. Ж.- 1/6 и И. Н. А. -5/6.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия/ТЕ/, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответниците са изпаднали в забава.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК са оспорили предявените искове по
основание и размер. Направено е възражение за давност.
От правна страна:
От представеното по делото ксерокопие от нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот и запазване право на ползване акт №112,
том II, per. №7808, дело №190/2013 г. от 18.11.2013г. се установява, че И. Н.
А. се е разпоредила с притежаваните от нея 5/6 идеални части от недвижим
6
имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, район Красна
поляна, ж.к.“ Разсадника“, бл. 87, вх. Ж, ет. 4 ведно с избено помещение като
ги е дарила на сестра си Л. Н. А., запазвайки си правото на ползване върху
имота до размера на прехвърлените 5/6 идеални части от собствеността
на апартамент № 15.
Представено е и ксерокопие на нотариален акт за покупко- продажба на
идеална част от недвижим имот акт №11, том II, per. №7806, дело №189/2013
г. от 18.11.2013 г. г. на нотариус А.Ш. с per. № 500 в регистъра на НК видно
от който И. Н. А. продава на Н. А. Ж. 1/6 идеална част от собствения си
недвижим имот, представляващ апартамент №15, находящ се в гр. София,
район Красна поляна, ж.к. ****.
От изброените писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, може да се направи извод, че ответниците се явяват
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1
от ЗЕ, съгласно който (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.),
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е
облигационно отношение между страните по спора.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично
волеизяление в този смисъл. В конкретния казус, това са ответникът Н. А. Ж.,
собственик на 1/6 идеална част от процесния имот и ответникът И. Н. А.,
носител на правото на ползване върху останалите 5/6 идеални части от имота,
явяващи се потребители на ТЕ при посочените квоти.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
7
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се установява от индивидуални
справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от сметки за
начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки, приетата по
делото СТЕ и ССЕ, които не се оспорват.
Относно развитите доводи, че претендираните суми за лихва не се
дължат, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на
публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не е
установил изпадането в забава на ответниците за този период, то тези доводи
са неотносими към процесния период. Следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че за процесния период са били в сила две ОУ, тези от
03.02.2014 г. само за два месеца и тези в сила от 11.07.2016 г. Според общите
условия от 2016 г., по-точно чл.33, ал.2, „Клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурите по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество ТЕ за
8
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.“ При тази редакция на новите ОУ, въобще не става въпрос за
публикуване на сумите в сайта на дружеството, поради което, съдът намира
изложените доводи за неотносими към предмета на спора. Съдът е взел
предвид на правеното възражение за давност и на основание чл. 162 ГПК като
е определил, че дължимата лихва за забава е в размер на 87.61 лева.
Относно дължимостта на сумите за дялово разпределение, които според
процесуалните представители на двамата въззивници/ответници не се дължат,
настоящата инстанция излага следните мотиви:
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда
- етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139 а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се
обявява по подходящ начин на потребителя. По силата на договорните
взаимоотношения между ищеца и ФДР цената на услугата се заплаща от
топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение , а по силата на чл. 13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за продажба
на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139
в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се
определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в
този по чл.140, ал.4, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово
9
разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата
договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във
връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или
дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както е и без значение дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена, а в случая това
се установява от приетите по делото писмени доказателства и СТЕ. Ето защо,
освен сума за топлинна енергия, ответниците дължат и сума за дялово
разпределение в размер на 51,69 лева, която не се оспорва по размер от
ответниците, въпреки възраженията кой има право да претендира
заплащането й.
Пълномощникът на И. Н. А. адвокат И. Н. твърди допуснато от съда
процесуално нарушение на нормата на чл.105 ГПК, за която съдът е длъжен
да следи служебно, тъй като от данните по делото е видно, че адресът на
ответника И. Н. А. е в гр.Видин, а делото се гледа в гр.София, то и предвид
нормата на чл.116 ГПК, ищецът е избрал делото да се гледа в съда в
гр.София, тъй като другият ответник е с постоянен адрес в гр.София.
.
На основание чл.271, ал.1, изр. I ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваната, същото е
влязло в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.02.2022 г. по гр.дело № 25694/2021 г. на
СРС, ГО, 168 с-в в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11