Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
09.04.2020 г.,
гр. Ботевград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
БОТЕВГРАД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично съдебно заседание на
десети март две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Н.П.
при секретаря като
разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 58 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Предметът на
делото:
Наказателно
постановление /НП/ №***., издадено от А.З.И.- Началник Група към ОДМВР София,
РУ Ботевград, с което на А.М.П., с ЕГН **********,***, на основание чл.183 ал.2
пр.11 от ЗДвП му наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева, за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание,,глоба‘‘ в размер на
200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/
месец, за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Становищата на
страните:
Въззивният
жалбоподател А.М.П. обжалва издаденото НП, като моли да бъде отменено със
законните последици.
Същият редовно призован за съдебни заседания, не се явява. За него се явява адв. Б. от САК, който заявява, че
поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли съда да отмени наложената
глоба на доверителя му с доводи, че е неправилно квалифицирано деянието на доверителя му, както и че за едно
деяние са му наложени две наказания.
Въззиваемата
страна РУ Ботевград, редовно призована, не изпраща представител и не взема
отношение по жалбата.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, счита за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На 31.05.2017г.
св. В.Ц.И., на длъжност ,,мл. автокотрольор‘‘
при РУ Ботевград изпълнявал служебните си задължения за времето от 19.00
часа до 07.00 часа на следващия ден заедно с В. В. П.,***. Около 02.30 часа св.
В.Ц.И. бил в района на бензиностанция ,,Лукойл‘‘ в гр. Ботевград когато видял
водачът на лек автомобил Алфа Ромео с рег. номер ***, собственост на К.П.П.с
ЕГН **********, да извършва маневра на
заден ход в следствие на която ударил предна лява врата на спрелия от дясната
му страна лек автомобил Мерцедес А140, с рег. номер ***. След като с тези си
действия водачът реализирал ПТП, той напуснал мястото с автомобила. По-късно
водачът бил установен като жалбоподателя А.М.П.. На 02.06.2019г. той се явил в
сградата на РУ Ботевград, като за констатираните нарушения св. В.Ц.И. му
съставил АУАН в присъствието на св. В. В. П.. АУАН бил предявен на жалбоподателя
А.М.П. за запознаване, като същият направил възражение, че не е усетил удара с
лекия автомобил и затова е напуснал мястото на реализираното ПТП, след което
подписал АУАН.
В законоустановения 3-дневен
срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, на 03.06.2019г са били постъпили възражения с вх.
номер УРИ ***. по описа на РУ Ботевград , в които въззивният жалбоподател сочи,
че не е разбрал, че по време на маневрата си е реализирал ПТП със спрелия в
непосредствена близост лек автомобил Мерцедес с рег. номер ***, като заявява
желанието си по повод съставения АУАН да не бъде издавано наказателно
постановление.
Въз основа на
така съставения АУАН в шестмесечния преклузивен срок било издадено атакуваното
от жалбоподателя НП № ***. от Началник група към ОДМВР София, РУ Ботевград, с
което А.М.П. е санкциониран за това, че на 02.05.2019г. около 02:30 часа в гр. Ботевград на територията на бензиностанция
,,Лукойл‘‘ на ул. ,,Г.С.Раковски‘‘ управлява лек автомобил Алфа Ромео с рег.
номер ***, собственост на К.П.П., с ЕГН **********, като извършвайки маневра на
заден ход е ударил в предна лява врата спрелия в дясната му страна лек
автомобил Мерцедес с рег. номер *** като е реализирал ПТП, след което е
напуснал мястото. В атакуваното наказателно постановление АНО направил
изводите, че жалбоподателят като водач на горепосочения лек автомобил се е
движил на заден ход без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението, както и че в следствие на реализираното ПТП не е спрял
за установяване на последиците. С процесното наказателно постановление АНО
констатирал, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, съгласно която ,,Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението.‘‘, както и разпоредбата
на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, която вменява задължение на водача на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
В
хода на производството се събраха следните писмени доказателства: АУАН №***.,
НП № ***., заповед № ***., както и
свидетелските показания на св. В.Ц.И. – актосъставител, разпитан в съдебно
заседание, като съдът ги кредитира като непротиворечиви помежду си с изключение
на частта, в която в НП е констатирано,че нарушението е извършено на
02.05.2019г. вместо на 31.05.2019г., както и в частта, че управлявания от
жалбоподателя лек автомобил Алфа Ромео е с рег. номер *** вместо с рег. номер ***,
тъй като противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а именно
на АУАН и депозираното от жалбоподателя възражение. Съдът приема, че въз основа на посочените доказателства се установяват
всички факти, така както са посочени в изложената по-горе фактология. Тъй като
същите са безпротиворечиви, подробното им обсъждане е ненужно – това следва по
арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, която норма следва да намери приложение и към
съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение,
съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
I. По приложенето на процесуалния закон: При разглеждане
на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189,
ал. 1 и 12 от ЗДвП, в предвидения от закона ред, писмена форма и съдържание –
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (за нарушението по т. 4 от
НП). Жалбата
срещу НП №***, издадено на 30.10.2019 г. е подадена от наказаното лице, т.е. от
процесуално легитимирано лице. Жалбата е подадена и до родово и местно
компетентния според чл.59 ал. 1 от ЗАНН
съд в законоустановения седемдневен срок, преклузивен по своя характер, т.е.
жалбата е процесуално допустима.
АУАН и НП са съставени, респ.
издадени от компетентни за това лица (съгласно приложената по делото Заповед на
министъра на МВР). Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН и са налице всички
законово изискуеми реквизити в АУАН и в НП.
Съдът обаче
служебно констатира, че административно-наказателното производство е извършено
при допускане на съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна
на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите
по съществото на делото. В конкретния случай в процесния АУАН е посочена дата
на деянието - 31.05.2019г.год., а в обжалваното НП различна такава – 02.05.2019год.,
което е обективно невъзможно. Датата на извършване на административното
нарушение е един от задължителните реквизити на АУАН, респ. на НП, издадено въз
основа на него, посочени в чл.42 т.3 и чл.57 т.5 от ЗАНН. Посочените разпоредби
са императивни и отклонението от тях води до незаконосъобразност на съставения
АУАН и на издаденото НП. Актът и постановлението трябва да бъдат съставени,
респ. издадени при еднородна и непротиворечива фактическа обстановка и правна
квалификация. В настоящото производство се установява от представените по
делото АУАН и НП, че е нарушено императивното правило на чл.57 т.5 от ЗАНН. Така
на наказаното лице му се вменяват два различни състава на нарушения, което му
препятства възможността за организиране на защитата му. Допуснатото нарушение е
от категорията на неотстранимите и представлява съществено нарушение на
правилата на административното производство, т.к. накърнява правото на защита
на наказаното лице, един от аспектите на което е да знае за какво нарушение му
се ангажира отговорността. То не може да бъде санирано в рамките на съдебния
процес.
Въпросът за
допусната техническа грешка изобщо не подлежи на обсъждане в производство по
ЗАНН и субсидиарно приложимия НПК. Действително, разпоредбата на чл. 84 ЗАНН
препраща към правомощията на въззивния съд по чл. 334 НПК, едното от които е да
измени първоинстанционната присъда. Съдебната практика, обаче, е константна, че
изменение на фактическата обстановка едва със съдебния акт е допустимо само в
случаите, когато нововъведеният факт не представлява съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението (в случая на фактите, отразени в
наказателното постановление и акта за установява на административно нарушение).
Доколкото в случая се касае за основен факт от предмета на доказване по делото,
извън съставомерните признаци на процесното административно нарушение, съдът
намира, че се касае за съществено изменение на вменената на наказаното лице Поревласки
фактическа обстановка. В този смисъл изменението на фактите по делото, касаещи
датата на извършване на нарушението, представлява съществено изменение,
доколкото обуславя необходимостта от нови усилия на защита от страна на
наказаното лице по новите факти. В съдебната практика е безспорно и константно
установено, че датата представлява иманентен и съществен белег от проявлението
в обективната действителност на дадена противообществена проява (в случая административно
нарушение). Датата е от значение не само с оглед изграждане на защитната версия
на наказаното лице – алиби, събиране на доказателства в тази насока и т.н., но
е от значение и за преценка изтичането на определените в закона давностни и
преклузивни срокове. В този смисъл е недопустимо съдът да дописва едва с
крайния си съдебен акт вменената с АУАН фактическа обстановка на наказаното
лице, в частност датата на извършването му. Същевременно АУАН има както
„сезираща” и „констатираща” функция, така и „обвинителна” функция, доколкото с
него за пръв път администрацията обективира своето намерение да търси
административнонаказателна отговорност от определено лице за извършено
административно нарушение. „Обвинителната” функция на наказателното
постановление е очевидна и безспорна, доколкото със същото не само се вменява
конкретно административно нарушение на наказаното лице с конкретните му
фактически измерения, но и му се налага административно наказание. На
административнонаказателното производство е непознат институтът на изменение на
обвинението по смисъла на чл. 287 НПК, поради което следва да се приеме, че
фактическата обстановка, релевирана в АУАН и НП не може да бъде коригирана в
съдебно производство.
Обобщавайки
гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 НПК, Районен съд-Ботевград,
въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ №***., издадено от А.З.И.- Началник Група към ОДМВР София,
РУ Ботевград, с което на А.М.П., с ЕГН **********,***, на основание чл.183 ал.2
пр.11 от ЗДвП му наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева, за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер на
200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/
месец, за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП П, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – София област в
14 - дневен срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :