Normal;Iiaiene;Body Text Indent;и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33 - чл.40 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на адв.Елисавета Пенчева, защитник на ЕТ”СКАМ – Садък Аксакал”, с.Черноочене, обл. Кърджали против Решение №38/24.07.2006 г., постановено по НАХД № 186/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0004/31.01.2005 година на Началника на отдел „Данъчен контрол” към ТДД /сега НАП/ - Кърджали, с което на ЕТ” СКАМ – Садък Аксакал”, с.Черноочене, обл. Кърджали е била наложена на основание чл.135, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 3665,00 лева за нарушение по чл.82, ал.1и ал.2 от ЗДДС и чл.77, ал.1 и ал.2 от ППЗДДС. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. От събраните по делото доказателства не се установявало по безспорен начин, че ЕТ” СКАМ – Садък Аксакал”, с.Черноочене, обл. Крджали, е извършил виновно административните нарушения, които му били вменени. Касаело се за доначислен ДДС на основание чл.82, ал.1 от ЗДДС за установените липси на стоки при извършената от данъчния орган ревизия на стойност 9164,46 лв. Липсите и излишъците били установени чрез извършения в хода на проверката анализ на „официални документи с достоверна дата” – извършената инвентаризация на наличностите от стоки към 31.12.2003 г. от фирмата /при която не били установени липси и излишъци на стоки/, фактури за извършени доставки през годината и издадени фактури и контролни ленти от ЕКАФП „Самсунг” за извършени продажби през годината. От заключението на вещото лице по извършената по делото счетоводна експертиза се установявало, че липсите и излишъците били установени чрез извършен анализ на салдата по сметка 304 „Стоки”, а не по реда на чл.21 и сл. от Закона за счетоводството и с оглед разпоредбата на § 1 т.10 от ДР на ЗСч. Извършеният в хода на ревизията анализ на салдата по сметка 304 „Стоки” не можел да се счита за редовно направена веществена материална проверка на наличностите по смисъла на цитираните разпоредби, установяваща процесната липса. В заключението на вещото лице се сочело, че проверяваната фирма търгува с 196 артикула, а извършения анализ от данъчните органи по салдата на сметка 304 „Стоки” за 2003 г. обхващал само 22 артикула. Или дори с извършения анализ , посочен в НП, не можело да се приеме, че констатираните липси били установени по несъмнен начин. Неправилно съдът в мотивите си бил приел, че посочената в АУАН и в атакуваното НП липса в размер на 9164,46 лв. е законосъобразно определена, предвид влезлия в сила ДРА №795/14.01.2005 г. на ДП към ТДД – Кърджали. В административнонаказателното производство можели да се събират всички предвидени в процесуалния закон доказателства с всички доказателствени средства. В този смисъл съдът бил приел назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, но не бил обсъдил в мотивите си нейните констатации, което съставлявало нарушение на административнонаказателните правила и водело да нарушение на правото на защита на жалбодателя. Ако съдът бил взел предвид заключението на посочената експертиза щял да достигне да различен правен извод, а именно, че жалбодателят не е нарушил разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС, поради което и неправилно бил санкциониран. Неотносимо било в случая неоспорването на ДРА от жалбодателя, тъй като последното нямало връзка със задължението на съда да провери изцяло атакуваното НП. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд-Кърджали по н.а.х.дело №186/2006г., ведно с наказателно постановление № 0004/31.01.2005 г. на Началника на отдел „Данъчен контрол” към ТДД гр.Кърджали, а ако прецени, че при произнасянето на решението от първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съотвения съд. В съдебно заседание, касатора не се явява. В представено писмено становище по делото заявява че поддържа касационната си жалба и моли същата да бъде уважена. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли решението, предмет на обжалването, да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на РС-Кърджали, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Кърджалийският районен съд, с обжалваното решение № 38/24.07.2006 г. по н.а.х. дело № 186/2006 г. е потвърдил Наказателно постановление №0004/31.01.2005 г. на Началника на отдел „Данъчен контрол” към ТДД - Кърджали, с което на осн. чл.135, ал.1 от ЗДДС е наложена на ЕТ”СКАМ – Садък Аксакал”, с.Черноочене, обл.Кърджали, представляван от Садък Кадир Аксакал, “имуществена санкция” в размер на 3665.00 лв. за нарушение по чл.82, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.77, ал.1 и ал.2 от ППЗДДС. Потвърденото НП е издадено против жалбодателя за това, че при извършване на данъчна ревизия на ЕТ” СКАМ – Садък Аксакал”, с.Черноочене, обл.Кърджали приключила с ДРА №795/14.01.2005 г. са установени липси на стоки /изчерпателно описани по артикули и количества/ на обща стойност 9164,46 лв. /по средна доставна цена/, за които за данъчния период 01.12-31.12.2003 г. не е бил начислен ДДС в размер на 1832,89 лв., като данъкът не бил отразен като задължение към бюджета в счетоводството на фирмата. На основание чл.82, ал.1 от ЗДДС е доначислен ДДС за установените при извършената ревизия липси на стоки на стойност 9164,46 лв. в размер на 1832,89 лв., като е посочено също, че на осн. чл.82, ал.2 от ЗДДС, ДДС се начислявал на датата, на която е установена липсата. На основание чл.77, ал.1 от ППЗДДС за извършената корекция по реда на чл.82 от ЗДДС следвало да се състави протокол, който съгласно ал.2 на същия член следвало да се отрази в справката – декларация и дневника за продажби за данъчния период, който включвал датата, на която е извършена корекцията. В случая липсите били установени на база извършената инвентаризация на стоките към 31.12.2003 г. и ДДС бил начислен през данъчния период 01.12-31.12.2003 г. Едноличния търговец не бил спазил изискванията на чл.82, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.77, ал.1 и ал.2 от ППЗДДС. Датата на извършване на нарушението била 14.01.2004 г., когато изтичал срока за подаване на СД за м.12.2003 г., съгласно чл.100, ал.3 от ЗДДС. Нарушението било извършено в счетоводството на фирмата, където следвало да се начисли данъка и констатирано на 14.01.2005 г. в стая №312 на ТДД – гр.Кърджали. С описаното ЕТ”СКАМ – Садък Аксакал”, представляван от Садък Аксакал, бил нарушил /осъществил състава/ на чл.82, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.77, ал.1 и ал.2 от ППЗДДС, поради което на основание чл.135, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.82, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.77, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, наказващият орган му е наложил имуществена санкция в размер на 3665,00 лева. Настоящата инстанция намира, че сочените касационни основания – неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, не са налице. За да потвърди издаденото НП, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин по делото е установено, че жалбодателят е извършил вмененото му нарушение. Този извод на съда е правилен и обоснован. С оглед събраните по делото доказателства – ДРА 795/14.01.2005 г., Решение №248/15.03.2005 г. на регионалния данъчен на РДД –гр.Пловдив, АУАН и показанията на актосъставителката Панайотова и св.Димитрова, се установява следната фактическа обстановка: При извършена данъчна ревизия, възложена с акт №647/07.10.2004 г. и акт № 795/28.12.2004 г. са установени липси на стоки /изчерпателно описани по артикули и количества/ на обща стойност 9164,46 лв. /по средна доставна цена/, за които за данъчния период 01.12-31.12.2003 г. не е бил начислен ДДС в размер на 1832,89 лв. Данъчните органи са констатирали незаведени счетоводни регистри за ревизирания период /01.01.2003 г. – 31.12.2003 г./ за хронологично аналитично отчитане на стопанските операции по сметка 304 „Стоки” - обстоятелство по чл.109, ал.1, т.3 от ДПК /отм./, поради което са определили данъчната основа на задълженията по ЗДДС именно по реда на чл.109 от ДПК /отм./. Инспекторите извършили ревизията са установили на база извършената инвентаризация от фирмата на наличните стоки в края на 2002 г., наличността към 01.01.2003 г. на следните артикули стоки: Цигари – „Виктори”, „ММ”, „Невада”, „Мелник”, „Арда с филтър”, „Шипка”, „Средец”, „Хасково”, „Трезор” и „Фемина слим”; захар, олио, детски пюрета, ориз, брашно, едра и ситна сол. Към установените наличности към 01.01.2003 г., са натрупани доставките на цитираните артикули през 2003 година на база представените от проверявания субект фактури. В предвид установените по първични счетоводни документи продажби е констатирана наличност към 31.12.2003 г., която е съпоставена с резултатите от извършената инвентаризация към същата дата. При извършената съпоставка на наличности и доставки към установените продажби са констатирани подробно описани по артикули и количества липси, които са остойностени. Данъчната ревизия е приключила с ДРА №795/14.01.2005 г., с който на основание чл.82, ал.1 от ЗДДС е доначислен ДДС в размер на 1832,89 лева за данъчния период 01.12-31.12.2003 г.. В ДРА е посочено, че ДДС съгласно чл.82, ал.2 от ЗДДС се начислява на датата на която е установена липсата, като в случая липсата е установена на база извършената инвентаризация на стоките към 31.12.2003 г., поради което и ДДС е доначислен през данъчния период 01.12 - 31.12.2003 г. След връчването му на субекта ДРА е бил обжалван пред Регионалния данъчен директор на РДД – гр.Пловдив, който с Решение №248/15.03.2005 г. го е потвърдил в частта му на допълнително начислен ДДС в размер на 2697,42 лв. за периода м.12/2001 г., м.12/2002 г. и м.12/2003 г., ведно с прилежащите лихви в размер на 712,93 лв. и го е отменил в частта му на допълнително начислен ДДС в размер на 114,77 лв. за периода м.08.2004 г., ведно с прилежащите лихви – 4,82 лв. От обстоятелствената част на решението е видно, че за 2003 г. допълнително начисления ДДС е 1832,89 лева. Описаното решение не е обжалвано, от което следва, че ДРА в частта му на допълнително начислен ДДС в размер на 2697,42 лв. за периода м.12/2001 г., м.12/2002 г. и м.12/2003 г. е влязъл в законна сила и представлява стабилен административен акт, който следва да бъде ценен с оглед направените в него констатации. Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за закупени от него стоки, при установяване на липси начислява и дължи ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит. Доколкото процесните стоки липсват при жалбодателя и по делото не са представени доказателства, обясняващи тяхната липса по друг начин, следва да се приеме, че те са отчуждени като стоки, поради което жалбодателят е следвало да начисли ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит върху установените липсващи стоки /липси/. Като не сторил това, същият е нарушил разпоредба на чл.82, ал.1 от ЗДДС, т.е. осъществил е от обективна и субективна страна деяние, съставляващо административно нарушение, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Настоящата инстанция намира, че не следва да се обсъждат приетите като доказателство ДРА №796/14.01.2005 г., ДРА № 448/28.09.2005 г. и Решение №257/18.03.2005 г. на Регионалния данъчен директор на РДД – гр.Пловдив, тъй като същите касаят определянето на данъчните задължения на жалбодателя по ДОДФЛ, поради което се явяват неотносими към настоящия спор. Неоснователни са твърденията на жалбодателя, че констатираните от данъчните органи липси не били установени при инвентаризация, извършена по реда на чл.21 и сл. от Закона за счетоводството. Според разпоредбата на §1 т.10 от ДР на ЗСч „инвентаризация” бил процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики, което не било извършено от проверяващите. Действително данъчните органи не са извършвали инвентаризация по реда на чл.21 и сл. от ЗСч, но това е било невъзможно, предвид, че данъчната проверка е извършена през 2004 г., а ревизията по ЗДДС е обхванала периода от 01.07.2001 до 31.08.2004 г., т.е. невъзможно е било да се извърши фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към края на 2001 г., 2002 и съответно 2003 г. Инвентаризацията е била извършена чрез съпоставяне на получените счетоводни резултати получени на база счетоводната документация на проверявания субект, като това се е наложило с оглед на обстоятелството, че фирмата не е водила счетоводни регистри за ревизирания период за хронологично аналитично отчитане на стопанските операции по сметка 304 „Стоки”, съгласно ЗСч. Като това обстоятелство както бе посочено и по-горе е наложило данъчната основа за ревизирания период да бъде определена по реда на чл.109, ал.2, т.4 от ДПК /отм./, както и са процедирали проверяващите. Заключението на вещото лице по извършената по делото съдебносчетоводна експертиза, в частта му относно извършената инвентаризация на стоки за 2003 г. дали е извършена по реда на чл.21 и сл. от ЗСч и на § 1, т.10, от ДР на този закон, с оглед изложеното относно начина на установяване на липсите, се явява неотносимо към разглеждания казус. В останалата част на заключението вещото лице е отговорило на въпроси, за които не се е изисквало специални знания, а и още повече те не са били спорни по делото, а именно че данъчно задълженото лице търгува с 196 артикула, а извършения анализ на салдата по сметка 304 „Стоки” обхваща 22 артикула и че в счетоводството на фирмата няма данни за констатирани липси, осчетоводени по надлежния ред за ревизирания период. Така по делото е нямало спор, че извършения анализ от данъчните органи е обхванал тези стоки, които имат най-голям относителен дял, а не всички видове стоки, с които е търгувано, предвид големия им обем – 196 вида. Обстоятелството, че извършения анализ обхваща само определени стоки, а не всички, с които търгува жалбодателя, не променя по никакъв начин безспорността на установените липси, за които е следвало да се начисли ДДС по реда на чл.82 от ЗДДС, както се твърди в касационната жалба. В правомощието единствено на проверяващия орган е прецени дали да извършва анализ на всички стоки или само на част от тях. Нямало е спор по делото и относно обстоятелството, че в счетоводството на фирмата няма данни за констатирани липси, осчетоводени по надлежния ред за ревизирания период. Напротив това обстоятелство е отразено в ДРА, но от него не следва извода, че след като няма подобно отразяване, то няма липси. Именно в проверка на правилността на отразеното в счетоводната документация на данъчно задълженото лице и начислените на тази база данъчни задължения, се изразява извършената данъчна ревизия. Правилно, както е посочил първоинстанционният съд, наказващия орган е приложил и административно-наказателната разпоредба, а именно чл.135, ал.1 от ЗДДС, съгл. която регистрирано лице /каквото е жалбодателя/, което е задължено, не начисли данък, се наказва с имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ в двойния размер на неначисления данък, но не по-малко от 200 лева. Наказващия орган, след като е изчислил следващия се данък за липсващите стоки на обща стойност 9164,46 лв., който е бил приспаднат като данъчен кредит, но не е бил начислен, а именно ДДС в размер на 1832,89 лева, правилно е определил следващата се имуществена санкция в размер на 3665,00 лева. От изложеното следва извода, че постановеното първоинстанционно решение не е неправилно, поради нарушение на материалния закон, т.к. съдът правилно е приложил правните норми към установените по делото факти. Решението не е неправилно и поради необонованост, т.к. направените от съда изводи съответстват на събраните по делото доказателства. Не е налице и третото сочено касационно основание, а именно неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на решението не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не е налице соченото такова от жалбодателя, а именно, че първоинстанционния съд не е обсъдил в мотивите си констатациите по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза. Съдът е обсъдил заключението по експертизата, но е приел, че то не опровергава направените от съда изводи относно извършеното от жалбодателя административно нарушение. Предвид всичко изложено, следва обжалваното решение на Районния съд да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл.40, ал.1, предл.1 от ЗВАС, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38/24.07.2006 г., постановено по н.а.х. дело № 186/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |