Р Е Ш Е Н И Е №
59
гр.В* 26.01.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВОС
гражданска колегия в публичното
заседание на девети ноември
две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:АН*
П**
при секретаря Н. К** и в
присъствието
на прокурора като
разгледа докладваното от съдия Ан** П** гражданско
дело № 611 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от Ю.Б.В., с ЕГН: ********** и О.Л.В., с ЕГН: ********** и двамата с
адрес: *** чрез адв.В* М* от АК-П* и съдебен
адрес:*** срещу „Д*-О*З*” ЕАД, ЕИК:**, седалище и адрес на управление: гр. С*,
бул. „В*” № * и съдебен адрес:*** с правно
основание чл.432,ал.1 КЗ, чл.498,ал.3 КЗ чл.429,ал.3 КЗ във връзка с чл.45 и 52 ЗЗД.
Поддържа се в исковата молба, че на 17.08.2020 г.
около 04:00 часа на път III-1221, КМ 11+700
в област В*, при управление на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ВН **, управляван
от водача Б.Н.Д., същият е нарушил правилата за движение по пътищата, като при
движение с несъобразена скорост е реализирал ПТП. Вследствие на инцидента е
причинена смъртта на сина им Д* О* Л., който е бил пътник в автомобила и на още
едно лице.
Образувано било ДП№ 201/2020г. по описа на
ОДМВР-В**, пр.пр.№1493/2020г. по описа на ОП-В**. Посочва се, че към
предявяването на исковете воденото наказателно производство е висящо и не е
приключило с окончателен съдебен акт. Поддържа се, че причина за настъпване на
произшествието са допуснатите от водача на л.а.“Ф** Г*“ Б.Н.Д. нарушения на
правилата за движението по пътищата. Поддържа се, че съществува пряка причинна
връзка между деянието на водача Б.Н.Д. и настъпилите общественоопасни последици
- смъртта на сина им Денислав Огнянов Л..
Твърди се, че за увреждащия л.а „Ф* Г*” с peг.
№ВН **, управляван от водача Б.Н.Д., има сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, з.п.№ BG/06/1120001314070, със срок на валидност една година,
считано до 14.05.2021 г. с „Д*-О* з**” ЕАД, гр. С*. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява
минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 г.
Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.380
от КЗ са предявили претенции за изплащане на обезщетение пред „Д*-О* З**“ЕАД,
като са представени всички документи, с които разполагат. Била образувана
застрахователна преписка №43072952000169, по която застрахователят не се е
произнесъл в законоустановения срок, поради което са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на „Д*-О* з*“ЕАД за причинените им неимуществени
и имуществени вреди.
Твърди се,
че при инцидента е загинал осемнадесет годишният им син Д* О* Л., вследствие на
получени тежки и несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта
му.
Излага се, че и двамата, като родители на загиналия
Д* О* Л., изключително тежко преживяват смъртта на своя син. Д* бил млад мъж, само на 18 години, в началото на
живота си и в разцвета на силите си, работоспособен и активен човек, в добро
здравословно състояние. Живеели заедно с в едно домакинство, бил им е опора в
семейството, всички са го обичали и са разчитали на неговата подкрепа. Излага
се още, че смъртта на сина им е довела до неизмерима и непреходна скръб. Между
тях и Д* са съществували отношения, характеризиращи се с изключителна близост,
обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Имали очаквания от сина си да
продължи образованието си след дипломирането си през пролетта на 2020г., да
създаде семейство в бъдеще и взаимно да се радват на неговите успехи в живота,
очаквали са неговата подкрепата и помощта на старини, която никога няма да
получат. Голямата мъка и непреодолима загуба на сина си, вследствие настъпилата
неочаквана смърт, никога няма да преживеят. Скръбта от невъзвратимата и нелепа
загуба на Д* ще ги съпътства през остатъка от живота им. Преживяната загуба се
отразява изключително тежко на
здравословното и емоционалното им състояние, търпят много болки и страдания във
връзка с причинената смърт на сина си.
Поддържа се, че причинените им болки и страдания
следва да бъдат компенсирани. Излага се, че неимуществените вреди имат
по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не
може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени
и имуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици
от извършеното деяние. Вредите са в резултат на виновното поведение на водача
на увреждащия автомобил Б.Д., а за причинените от него вреди отговаря
ответникът по делото “ДЗИ-О** з**” ЕАД, гр. С**. Съгласно чл.432 от КЗ
увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за тях е
налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението
за причинените им неимуществени и имуществени вреди. Претендираните
суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед
действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на
техния син, а от
друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за
2020 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Иска се да бъде осъден ответникът „Д**-О** З**” ЕАД, ЕИК:**, седалище и
адрес на управление: гр. С**, бул. „В**” № **, да заплати на всеки един
от тях сумата от по 50 000 лева, частичен иск от по 200 000 лв. за всеки един
от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син Д** О** Л.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.08.2020 г.- съгласно
чл.429, ал.З от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите.
Правят искане за присъждане на направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Представят доказателства и правят доказателствено
искане за назначаване на съдебни психологическа експертиза, допускане на
свидетели.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Д**-О** З**” ЕАД, ЕИК:** представя
отговор, с който се оспорват предявените искове
като неоснователни.
Оспорва се твърдението, че вината за настъпване
на ПТП е на водача на л.а. „Ф** Голф“, с peг. № ВН ** Б.Н.Д.. Оспорват се механизъм
на настъпване на ПТП, механизма на получаване на уврежданията и причинно следствената
връзка между събитието и твърдените увреждания, довели до смъртта на Д** О** Л.,
претърпените неимуществени вреди от ищците.
В условията на евентуалност, ако се ангажира отговорността на
застрахователя, оспорва предявените искове, като прекомерни по размер и прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Д** Л.,
на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
По направеното възражение за съпричиняване твърди, че Д** Л., преди да се
качи в лекия автомобил е знаел, че водачът на автомобила е употребил значително
количество алкохол и се намира под алкохолно опиянение, както и че той също бил
употребил значително количество алкохол. Излага се, че починалия сам се поставил
в опасност, качвайки се при пиян водач, което следва да бъде отчетено при
реализиране на гражданската отговорност.
Твърди се, че починалият Л. е пътувал, без поставен предпазен колан, с
което отново сам е допринесъл за получените увреждания и фаталния резултат.
Счита, че ако починалия Л. беше пътувал с поставен предпазен колан, нямаше да настъпи
смъртта му.
Излага се, че приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултата следва да се определи поне на 80 % и с толкова да бъде намалено
определеното от съда обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Оспорва и предявения иск за лихва върху главницата, като неоснователен,
поради неоснователност на иска за главницата. Поддържа се, че ищците не са
изпълнили задължението си по чл. 380 от КЗ, за представяне на банкова сметка ***.
380 ал. 3 от КЗ, поради което са изпаднали в забава и застрахователят не дължи
лихва. Оспорва искането на ищците за присъждане на разноски и адвокатски
хонорар, като неоснователно.
Прави доказателствено искане за назначаване на комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза; за допускане на гласни доказателства,
за изисване на копия копия на цялата пр.пр.№ 1493/2020 по Описа на ОП В**, ДП №
201/2020 по описа на ОД МВР-В**.
Моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане
на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.214 ГПК с опеделение от 14.09.2021г. по делото е
допуснато изменение на предявените искове от ищците от по 50000лв. за всеки
един от тях , частичен иск от по 200000лв. на сумата от по 150000лв. за всеки
един от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП на 17.08.2020г. при което загинал синът им д** О** Л.,
ведно със законната лихва считано от 25.08.2020г до окончателното изплащане на
сумите.
В** окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото не се спори относно факта на настъпило
ПТП.
На 17.08.2020 г. около 04:00 часа на път
III-1221, КМ 11+700 в област В**, при управление на л.а. „Ф** Г**“ с рег.№ВН 93
15 АК, управляван от водача Б.Н.Д. е реализирано ПТП при което е причинена
смъртта на Д** О** Л., пътник в автомобила, видно от приложеният по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №144/17.08.2020г., издаден от
дежурен ПТП при ОД на МВР и посетено ПТП от В** Ц** А**.
По делото не се спори между страните, а и се доказа
наличието на валиден застрахователен договор към датата на ПТП 17.08.2020 г.,
сключен с ответника за процесния автомобил - л.а „Ф** Г**” с peг. №ВН **,
управляван от водача Б.Н.Д., а именно застраховка “Гражданска отговорност”,
з.п.№ BG/06/1120001314070, със срок на валидност до 14.05.2021 г.
Ищците Ю.Б.В. и О.Л.В. са родители на починалия при процесното ПТП Д**
О** Л., видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници
изх.№АО01АУ-06-1624/1/ от 21.08.2020Г. на Община В** и Препис - извлечение от
акт за смърт от 18.08.2020г .
От приложеното по делото писмо
изх.№0-92-12230/25.09.2020г. се установява, че ищците в качеството на
наследници на Д** О** Л., загинал вследствие на ПТП настъпило на 17.08.2020г.
са предявили пред ответника застрахователна претенция за което е образувана
застрахователна преписка № 43072952000169. Със същото писмо ответникът е
уведомил ищците, че ще се произнесе окончателно по претенцията след представяне
на изброените документи, а именно : протокол за оглед и фотоалбум от оглед на
местопроизшествие, протокол от разпит на свидетели, автотехническа експертиза и
съдебно-медицинска експертиза, изясняващи механизма на настъпване на
произшествието, вината на водача и причинно –следственат авръзка между
настъпилото увреждане и произшествието –Уведомява, че докумвентите са изискани
и по служебен ред. На основание чл.380 от КЗ от ищците е изискано да представят
пълни и точни данни за банкови сметки по които да бъде извършено евентуално
изплащане на затрахователно обезщетение.
Механизма на настъпване на процесното ПТП се
установява от заключението на приетат по делото и неоспорена от страните САТЕ, което съдът кредитира, като компетенто
изготвено и обосновано и според което:
На 17.08.2020 г. около 04:20 часа на път
III-1221, км 11+700 / о.п. В**-П**-А**- К**/ настъпва тежко пътнотранспортно
произшествие с участието на л.а. „Ф** Г**“ с рег.№ВН ****, управляван от водача
Б.Н.Д., движещ се в посока от с.С** към с.К**, като при движение в условията на
десен завой автомобила напуска пътното платно вляво и се блъска в масивно
крайпътно дърво. В резултат на произшествието на място са починали
лицата Д** О** Л. ***, пътуващ на предна дясна пасажерска седалка и още едно
лице. Причината за настъпването на ПТП е управлението на лекия автомобил от
водача в условията на десен завой със скорост от 125 км/ч., надвишаваща
значително въведеното за участъка ограничение от 90 км./ч., неупражнен непрекъснат и адекватен контрол по време на
управлението му, както и управление на автомобила под въздействие на алкохол от
страна на водача, вследствие на което автомобилът губи напречната
си устойчивост и стабилното си движение в завоя, напуска пътното платно вляво,
прекосява косо през лентата за насрещно движение и се блъска в масивно
крайпътно дърво.
Вещото лице е посочило, че при полевия оглед на лекия автомобил са
констатирани дълбоки пластични деформации по челната и странична лява част на
автомобила, които го правят невъзможен за по-нататъшна експолоатация и същият е
получил тотална щета. Получените деформации по автомобила са наложили
използването на специални технически средства / екипи на ПБЗН- Видин/, за да се
извадят починалите на място пътници в автомобила.
Съгласно заключението на вещото лице процесният автомобил е бил оборудван с
предпазни колани от инерционен тип, като водача и тримата пътници в автомобила
са били без поставени предпазни колани. Починалият Д** Л. е пътувал на предна
дясна пасажерска седалка.
В проведеното съдебно заседание на 29.06.2021г. вещото лице инж.В. уточни,
че лично е присъствал на огледа на лекия автомобил непосредствено след ПТП, при
което е установил, че автомобила е усукан по цялата си дължина и негоден за
експолоатация. Деформациите са на предна лява странична част. Деформациите са
навлезли към страната на шофьора предна врата преден калник, двигателя всичко е
навлязло навътре, назад в купето, единствено деформация не е имало на задното,
дясно място в автомобила.
От приетото
по делото заключение на КСМАТЕ, изготвено от д-р Р.А. и инж.Р.И., което не е оспоно
от страните и което съдът кредитира, като компетенто изготвено и обосновано,се
установява, че причината за смъртта на загиналия Д** О** Л. се дължи на съчетана травма, причинена при
настъпилото ПТП като водеща роля имат
контузията на белите дробове и сърцето, и разкъсването на далака с кръвоизливи
в гръдната и коремни кухини.
Според
заключението на вещите лица се установява, че при реалната скорост на движение на
автомобила от 125 км/ч, превишаваща ефективната скорост на действие на предпазния
колан от 60-65 км/ч, при наличие на комбиниран прав и страничен удар, придружен
със странично завъртане и тотално деформиране на купето, какъвто е настоящия
случай, от техническа и медицинска гледна точка, е безполезно евентуалното
ползване на предпазен колан на предната дясна пасажерска седалка, където е
пътувал загиналия при ПТП Д** О** Л..
От приетото
по делото заключение на СМЕ, изготвено от д-р Р.А., което не е оспорено от
страните и което съдът кредитира, като компетенто изготвено и обосновано, се
установява, че съгласно протокол №289/21.08.2020г. на ЦХЛ при ЦСМП-Плевен, в
кръвта на водача на лекия автомобил Б.Н. Д**в е изолиран етилов алкохол в
концентрация 1.02 промила, което според вещото лице отговаря на лека степен на
алкохолно опиване.
Според
вещото лице, при тази степен на алкохолно опиване и при възникнали в това
състояние стресови реакции, лицата не рядко изглеждат спокойно трезви. Посочва,
че клиничните прояви се определят от качеството на личността и състоянието на
организма преди и по време на интоксикацията, от количеството и качеството на
спиртните напитки, както и от генетични и други фактори, които определят
индивидуалната реактивност на човека.
Според
заключението вещото лице в медицината е прието, че възможностите за реакция при
лека степен на алкохолно описаве, както е в настоящия случай се увеличава с
около 50% за всеки един индивид и това обстоятелство заедно с посочените в
заключението понижаване на вниманието биха могли в известна степен „да намалят
способностите за шофиране“.
Във връзка с
направеното възражение от ответната страна за съпричиняване от страна на
починалия Д** О** Л. за настъпване на вредоносния резултат, относно знанието че
лекия автомобил в който е пътувал се управлява от лице употребило алкохолпо, по
делото са допуснати и разпитани свидетелите
Б.Н.Д. и Л.Л.Й..
Свидетелят Б.Н.Д. в показанията си пред съда заявява, че не
помни нищо от случая, заради тежките травми на главата. Тръгнал за М** след
това се върнал за В** и повече нищо не помни. Бил употребил алкохов в с.К**.
Когато е пил всички употребили алкохол, мисли че е било бира, Доколкото знае
имало шофьор Е**. Пили са заедно, незнае кой е карал, колко време са пили,
незнае подробности. След обяд се върнал от М** но незнае в колко часа. В с.К**
са се събрали на центъра били са на една маса и са пили заедно, като уточмнява,
че някои неща са му разказвани. Няма спомени кой къде е пътувал в автомобила.
Няма спомени какво е пил предполага, че е бира, незнае количеството.
На основание
чл.172 от ГПК настоящата инстанция не кредитира свидетелските показания на Д.,
доколкото същите не са последователни, логични и не са лично възприети факти от
него, доколкото заявава, че са му разказани от трети лица, тъй като за
инцидента не си спомня нищо. Съдът отчита и обстоятелството, че същият има
интерес от изхода на настоящото дело
доколкото по делото има данни, че същият е управлявал лекият автомобил с
концентрацция на алкохол над допустимата по закон и в зависимост от изхода от
настоящото дело ответника евентуално би могъл да предяви регресен иск срещу
него.
Свидетелят Л.Л.Й.
в показанията си пред съда заявява, че нищо не си спомня от претъпяното ПТП.
Спомня си, че покрай него минали Д**, Б. и В** и го попитали дали иска да се
повозят из селата и той се съгласил. Тръгнали да се возят, а той се играел на
телефона и нищо не си спомня вече. Произшествието станало преди К**. Пътувал с Б.,
В** и Д**. Б. е управлявал автомобила. Седял отзад в дясно. Тръгнали от К** за
К**. Незнае с каква скорост са се движели в момента на удара. С Б. и Д** са се
срещнали в центъра на К**. Не е виждал Б. и Д** да пият. И той не е пил. Не
знае колко време след срещата им са тръгнали да се возят. Причина да не си
спомня е, че претъпял сътресение на мозъка /комоцио/.
За
установяване на претърпените неимуществени вреди от ищците вследствие смъртта на
сина им Д** О** Л. по делото са допуснати и разпитани свидетелите Д** А* Ст* и
П* Г* К*.
Свидетелката
Д* С* излага показания, че познава
починалия Д* от 15г, тъй като е нейн племенник, съпругът ѝ е вуичо на Д*.
Познава го от дете, както и цялото му семейство. Били нормално, задружно
семейство. Д* бил млад здрав и активен мъж, който не е имал заболявания и
тренирал футбол, бил сърдечен, енергичен, общителен и заобиколен от приятели,
трудолюбиво дете. Д* живеел съвместно в едно домакинство със семейството си -
майка, баща и сестра, никога не са разделяли по някакви поводи, много се
уважавали взаимно, били прекрасно семейство. Д* бил много-добро дете, което
уважавало родителите си и винаги им помагал в домакинството, както и във всяка
друга дейност, като помощ в отглеждане на зеленчукова градина, помагал когато
направили ремонт на жилището си, бил всеотдаен и много трудолюбив. Свидетелката
каза, че ги познава като нормално, сплотено семейство, в което родителите
му/ищците/ полагали грижи за Д*и сестра му, осигурявали необходимия финансов
ресурс за тяхното отглеждане и възпитаване. Вестта за смъртта му изненадала
цялото семейство, всички били съкрушени, не можели да преодолеят загубата на
сина си, майка му постоянно плачела и изпаднала в депресия, наложило се да
посещава психолог и да пие успокоителни хапчета. Преди инцидента родителите на
загиналия били весели и енергични хора, а сега нямало и помен от това. След
смъртта на сина им животът им се променил напълно, били депресирани, затворили
се в себе си и не контактували с никой, не излизали и не се срещали с други
хора, наложило се да заминат за известно време в чужбина при приятели, за да
могат да се откъснат от дома им, където всичко им напомняло за сина им и било
свързано със спомени за него. Погребали Д* според християнските обичаи, характерни за техния
край, направили му ритуалите за 40 дни и 6 месеца, а за Великден организирали
така нареченото „Мъртво хоро“ - обичай, характерен за техния край, на който се
събрали много близки и приятели, за да почетат паметта му. Родителите му
постоянно ходят на гробища, не пропускали празници и почитали паметта му.
Свидетелката
П* К* излага показания, че познава семейството на Д* и него от дете и са в
близки отношения. Бил много-добро и възпитано дете, бил много отговорен като
ученик, основното си образование завършил в 7-то и се записа и завърши гимназия.
Много обичал музиката и работел като дисководещ, имал много приятели, бил
общително момче и често го канели да озвучава техните тържества. От рождението
си Д* живеел със семейството си - майка, баща и сестра, в семейното им жилище и
не са се разделяли никога. Д* бил в изключително добри отношения с родителите
си, много се обичали и уважавали, което личало когато се събирали по семейни
тържества, бил много добро в възпитано дете. Смъртта на Д* била неочаквана и трудна,тежка
за цялото семейство, родителите му не са преодолели и няма как да преодолеят загубата
на сина си, той бил тяхното бъдеще, тяхната опора, целият им живот. Животът им
се променил коренно, много са тъжни, покрусени и депресирани, наложило се
майката на Д* да посещава психолог, тъй като понесла много тежко загубата на
детето си, предписали й медикаменти, които пиела.Бащата е тъжен. Преди смъртта
му имали нормален живот, но след смъртта му се затворили като семейство, не
излизали и не се срещали с други хора, както преди смъртта на детето имДенислав
бил погребан според всички обичаи в техния край, положили му 40 дни, 6 месеца
по всички традиции, за Великден родителите му организирали така нареченото
„Мъртво хоро“ - на което се включили и неговите приятели, като държали снимката
на Д*. Поръчали паметник, който ще поставят на годишнината от смъртта му.
По делото е
приложена Характеристика за завършена степен на образование на загиналия
Д* Л. от класният му ръководител Т* П*, учител в ПГТ“М* Г*“-В*, от която е видно, че
загиналият е завършил успешно средното си образование през учебната 2020г. В
характеристиката е посочено, че като ученик Д** е бил старателен и мотивиран за учебен труд, дисциплиниран и
самостоятелен, сдържан и уравновесен. Не е проявавал склонност към агресия и
противообществени прояви, отнасял се е добросъвестно към извънкласни и
извънучилищни дейности, негово хоби е била музиката и бързо е намерил
призванието си на диджей.
От
приложената личностна характеристика на Д* Л. от Р* Р*-управител на бистро
„ТИП“-гр.В* посочва се,
от началото на 2020г имали контакти с Д* и в бистрото упражнявал уменията си на
диджей, при организирани тържества. Притежавал умения за комуникации при изпълнение на трудова дейност в работен екип. Д* е бил общително момче, с висока емоционална и волева стабилност, които
съумявал да задържи вниманието и да забавлява публиката; притежавал добри
музикални данни, творческо въображение, естетичен вкус, добра дикция, силен
глас, компетентна и ясна реч, и не на последно място - чувство за хумор -
качества, задължително необходими за областта, в която бил решил да се развива.
Бил всеотдаен в работата си, работлив, отговорен, възпитан и общителен,
качества, които го направили популярен сред екипа на бистрото, клиентите и
колегите му от бранша.Ползвал се с уважение сред колегите си, а родителите му -
Ю. и О., били винаги до него, подкрепяли го, придружаваха го на ангажиментите
му и закупили апаратура, необходима за работата му.
От приетите
по делото писмени доказателства - психологичен статус №62/2021г. на ищцата от
психолог В.Н* се установява, че същата е с тревожно разстройство и депресия от
преживяния силен емоционален шок от смъртта и загубата на сина си, загинал при
ПТП. Нуждае се от продължителна психотерапевтична помощ и консултация с
психиатър с цел копиране на соматичните оплаквания от медикаменти. Дадени са
ѝ насоки за използване на техники за овладяване на състоянието и насока
за консулатция с крадиолог за овладяване на хипертоничния компонент. Нужда е се
от задължително включване в програма за психотерапевтична помощ, за да бъдат
избегнати сериозни психологични депривации и деперсонализация на психичната
дейност. Посттравматичното стресово разстройство е закъснял и/или протрахиран
отговор към стресогенното събитие или ситуация на прекомерна
заплаха/катастрофа, тежка злополука и смърт на синай/. Силно изразената
тревожност на ищцата ѝ пречи за
адекватно справяне с ритинни, ежедневни ситуации, поради повтарящо се изживяване
на травмата, внезапно оживяване на минали сцени, сънища или кошмари, отчуждение
от други хора, анхедония и избягване на действия и ситуации, напомнящи
травмата. Наблудава се тревожност, безсъние идепресия. Лечениет осе провежда с
когнитивна поведенческа терапия и при необходимост с медикаменти.
От
приложеният по делото амбулаторен лист №000724 от 24.08.2021г. на ищцата от д-Рб*
К* , се установява, че ищцата страда и същата е с диагноза „Постравматично
стресово разстройство. Умерено тежък депресивен епизод.“, следствие от масивна
психотравма от смъртта на детето си. Била напрегната, тревожна. Емоционално
леко систимен фон на настроението.Нормобулична. Мисловен процес с
тревожно-депресивено съдържание и депресивна интерпретация на преживяната психотравма.
Предприето е медикаментозно лечение.
С оглед на
изложеното, възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на починалия син на ищците Д* О*Л. настоящата инстнация намира за неоснователно и недоказано. Ответникът не можа
при пълно и главно доказване да докаже, че смъртта на Денислав Л. е настъпила
вследствие на допуснати от него нарушения, които са в пряка причинно-следствена
връзка и са довели до настъпване на вредоносния резултат. Безспорно се установи
по делото от заключението на САТЕ, КАТСМЕ, СМЕ и останалите доказателства по
делото, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Фолксваген
голф“ Б.Н.Д., който е управлявал лекия автомобил в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта от 1,2 промила със скорост от 125 км/ч„ при
ограничение от 90 км/ч. за пътния участък при липсата на адекватен и достатъчен
контрол върху автомобила, в резултат на което е реализирал процесното ПТП и
причинил смъртта на Д* О* Л., син на
ищците.
В случая са
нурушени правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП. Водачът на
автомобила е нарушил основното правило на чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП, съгласно
който текст, на водачът на ППС е забранено да управлява пътно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда; Водачът на автомобила Б.Д.
е нарушил и разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като категорично е
установено, че е управлявал лекия автомобил със скорост от 125 км/ч, която е
значително по-висока от допустимата в случая скорост на движение от 90 км/ч. С
това си поведение водача на лек автомобил „Ф* Г*“ Б.Н.Д. виновно е допуснал
нарушения на правилата за движение по пътищата и е причинил смъртта на
пострадалия Д* О* Л.. Поради всичко горепосочено, в случая не може да се приеме
съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като не се установиха нарушения
извършени от него, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на вредоносния резултат.
По
въведеното от ответника възражения, че пострадалия е съпричинил вредоносния
резултат, поради неизползване на предпазен колан, настоящата инстанция намира за
неоснователно и недоказано. Споерд приетото и неоспорено заключение на КСАТМЕ,
че предпазния колан има ефективно действие при скорост на движение до 60-65
км/ч, а в случая с САТЕ е установено, че скоростта на движение на лекият
автомобил е била 125 км/ч., лекият автомобил е бил изцяло деформиран и усукан
по цялата му дължина, напълно негоден за експлоатация, купето на автомобила е
било напълно деформирано от навлезлите части на автомобила, навътре в купето,
което е наложило телата на пътниците да бъдат извадени с помощта на
специализирана техника, т.е. предпазния колан в случая е неефективен и не може
да предпази от деформациите и навлизането на части навътре в купето. Съгласно
КСМАТЕ, в случая при прав и страничен удар, придружен със странично завъртане и
тотално деформиране на купето, какъвто е настоящия случай, от техническа и
медицинска гледна точка, е безполезно ползването на предпазен колан на предната
дясна пасажерска седалка, където се е возил загиналия Денислав Л., т.е. и с
поставен предпазен колан при така установеният по делото механизъм вна
настъпване на ПТП като резултат от същото пак би настъпила смъртта на Д** Л..
Ответника не
доказа и въведеното възражение за знанието у загиналия Д** Л., че се е качил в
лек автомобил, управляван от лице, употребило алкохол и което се намира под
алкохолно опиянение, както и че той самият е употребил алкохол, поради което
същото се явява неоснователно и недоказано предвид изложените от настоящата
инстанция по-горе съображения защо не кредитира показанията на свидетеля Б.Н.Д..
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.7 от ТР № 1/23.12.2015г. по
т.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС, налице е съпричиняване на вредата, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. В
мотивите на ТР е посочено, че страната която се позовава на съпричиняването (в
случая ответника), следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени
средства не само обективния факт на знание на увредения, респ. възможността за
узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на моторното превозно средство,
в което е пътувал, е употребил алкохол. Следователно единствено констатацията,
че водачът на моторното превозно средство, в което пострадалият е пътник, е
употребил алкохол, не обуславя автоматично намаляване на обезщетението за
причинените вреди, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
При така
установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното :
По допустимостта на предявените искове:
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ
от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл.503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на
чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от
три месеца, считано от предявяването ѝ.
Между страните не е спорно, че ищците са предявили застрахователна
претенция пред ответника, което се установява и доказва от приложеното по
делото писмо изх.№0-92-12230/25.09.2020г. до ищците от ответното дружество,
поради което предявените искове са допустими.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния
водач, 3. / претърпените неимуществени вреди и 4. / наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската
отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите
от фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването
на процесното пътно-транспортно произшествие на 17.08.2020 г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно
деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на
ЗДвП, извършено виновно; процесните неимуществени вреди и причинно – следствена
връзка между деянието и вредите.
Установи се, че на 17.08.2020 г.
около 04:20 часа на път III-1221, км 11+700 / о.п. В*-П*-А*- К*/ настъпва тежко
пътнотранспортно произшествие с участието на л.а. „Ф* Голф“ с рег.№**,
управляван от водача Б.Н.Д.,който виновно е нарушил правилата за движение по
пътищата регламентирани в ЗДвП - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като е управлявал
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а
именно с 1,02 промила и със скорост от 125км./ч., превишаваща допустимата за
участъка скорост то 90 км/ч. и в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което е причинил смъртта на лицето
Д* О* Л. ***, пътуващ на предна дясна пасажерска седалка.
Предвид на горното, съдът приема за
безспорно установени в производството елементите от фактическия състав за
пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия
причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на л.а. „Ф* Г*“ с рег.№*****..
По отношение на
останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество: не
е спорно между страните, че „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за процесния
период на водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което
исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани по основание.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Налице са всички
предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
По отношение на размера
на предявения иск за неимуществени вреди:
Установени са по делото
и неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 от ЗЗД. По
отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че
за претендираните неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по
справедливост и според действително установения (доказан) техен размер.
Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищците болки,
начина, по който ПТП се е отразило на психиката на ищците (решение № 13/19.04.2017
г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в РБ.
Вредите се свързват с
негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на близък
родственик, в настоящият случай на дете.
Ищците Ю.Б.В. и О.Л.В.
са родители на загиналия Д* О* Л., съответно майка и баща. Като родители
изключително тежко преживяват смъртта на своя син. Д* е бил млад мъж, само на
18 години, в началото на живота си, работоспособен, млад и активен човек, в
добро здравословно състояние. От раждането му живеели винаги заедно в едно
домакинство, отгледали го и възпитали с любов, бил им е надежда и опора за в
бъдеще. Между тях имало взаимна обич, разбирателство и взаимопомощ. Смъртта на детето
им довела до неизмерима и непреходна скръб. Взаимоотношенията им се
характеризирали с изключителна близост,
обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Като родители имали очаквания от младия им син да продължи образованието си,
да създаде семейство в бъдеще и взаимно да се радват на неговите успехи в
живота, очаквали са неговата подкрепата и помощта на старини, която реално
никога няма да получат за в бъдеще.Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна
загуба на дете им Д* е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя
живота на семейството и светоусещането за живота на ищците. С внезапната смър
на детето им за възприятията на ищците за живота е изпразнен от съдържание, отдадено
на постоянна скръб и страдание. Тази болка не може да бъде компенсирана с нищо.
Преживяната загуба се отразява изключително тежко и за двамата ищци. Търпят
много болки и страдания във връзка с причинената смърт на сина им. За ищцата Ю.В.
е настъпило усложнение в здравословното ѝ емоционално състояние, което
продължава и към момента. Страда от „Постравматично стресово разстройство.
Умерено тежък депресивен епизод.“, което състояние не може да овладее сама и е
потърсила лекарска помощ, видно от приобщените по делото писмени доказателства.
Загиналия Д* Л. е млад мъж, едва на 18
години и безспорно за една майка и един баща е тежко да преживее смъртта на
детето си, което не е имало възможност да изживее живота си.
Ищците са претендирали обезщетение за неимуществени
вреди в размер на по 150000лв. за всеки един от тях , като частичен от по
200000лв. за всеки един от тях за причинените им неимуществени вреди . Съдът като
съобрази установените по делото данни относно преживените негативни емоции,
болка и страдание от страна на Ю.Б.В. и О.Л.В., съдебната практика, както и
социално- икономическите условия в страната, които създават отправен критерии
за социалните измерения на понятието за справедливост, счита, че следвада бъде
присъдено обезщетение в размер на по 120 000 лв. на всеки от ищците, като в останалата част до предявеният размер от по
150 000 лв., като частичен от по 200000лв. за всеки един от тях исковете следва
да бъдат отхвърлени като недоказани.
По претенциите за присъждане на
законната лихва върху претендираните суми на обезщетенията:
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
В чл.497, ал.1 КЗ е
предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ /т.1/ или изтичането
на 3-месечния срок по чл.496, ал.1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната
претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ /т.2/.
По делото ищците не са ангажирали
доказателства, а и от събраните не се установява на коя дата са предявили
застрахователни претенции пред ответника с оглед установяване началото на срока
за произнасяне.
По делото е представено писмо
изх.№0-92-12230/25.09.2020г.от ответника до ищците с което ги уведомява, че ще
се произнесе окончателно по претенцията след представяне на изброените
документи, а именно : протокол за оглед и фотоалбум от оглед на
местопроизшествие, протокол от разпит на свидетели, автотехническа експертиза и
съдебно-медицинска експертиза, изясняващи механизма на настъпване на
произшествието, вината на водача и причинно –следствената връзка между
настъпилото увреждане и произшествието. На основание чл.380 от КЗ от ищците е
изискано да представят пълни и точни данни за банкови сметки по които да бъде
извършено евентуално изплащане на затрахователно обезщетение.
Настоящата инстанция приема, че в
цитираното писмо е обективиран отказ от
произнасяне от страна на ответника, доколкото изисканите документи представляват
доказателствен материал по образувано и водено наказателно производство, които
обезпечавт именно това производство и непредставянето им не е пречка за произнасяне на
застрахователя по предявена застрахователна претенция.
Непосочването на банковата сметка,
видно от самата разпоредба на чл.380, ал.3 КЗ, не касае дължимостта на
обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване на щета по
застрахователната претенция и за определяне на размера на застрахователното
обезщетение.
Настоящият състав счита, че законна
лихва следва да бъде присъдена върху уважената част от исковете, считано от
15.10.2020 г., след изтичането на срока от 15 работни дни, определени считано
от дата - 25.09.2020г, датата на изходеното писмо изх.№0-92-12230/25.09.2020г на
ответника до ищците .
По разноските:
Ищците претендират разноски за
процесуално представителство по чл.38 от ЗА. С оглед уважената част от исковете
следва да се присъдят разноски в общ размер на 6330 лв. адвокатско
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на ищците, изчислено съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съразмерно на уважената част от
исковете.
Ответникът претендира
разноски, като е представил списък за направени такива общо в размер на 3930лв.
от които ще следва да се присъдят съобразно отхвърлената част от исковете в общ
размер на 786лв.
Ответникът ще следва да
заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК ДТ съобразно уважената част от исковете
в размер на 9600лв.
Водим от горното, ВОС,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Д*-О* З**” ЕАД, ЕИК:**, седалище и адрес на управление: гр. С*, бул.
„В*” № * и съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Б.В., с ЕГН: ********** и
адрес: *** сумата от 120 000 лв. /сто и
двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди болки и страдание от непозволено увреждане на 17.08.2020г., представляващо
ПТП с причинена смърт на нейния син Д* О* Л. с ЕГН **********, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 15.10.2020
г., до окончателното изплащане , като в останалата част до предявения
размер от 150 000 лв., като частичен от 200000 лева, предявеният иск ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ-О* З*” ЕАД, ЕИК:*, седалище и адрес на управление: гр. С*, бул.
„В*” № * и съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на О.Л.В., с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 120
000 лв. /сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди болки и страдание от непозволено увреждане
на 17.08.2020г., представляващо ПТП с причинена смърт на неговия
син Д* О* Л. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 15.10.2020 г., до окончателното
изплащане , като в останалата част до предявеният размер от 150 000 лв., като
частичен от 200000 лева, предявеният иск ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ-О* З*” ЕАД, ЕИК:*, седалище и адрес на управление: гр. С*, бул. „В*” №
89Б да заплати по сметката на ВОС сумата 9 600 лева /девет хиляди и шестотин лева/ , държавна такса върху
размера на обезщетенията, както и 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О* З*” ЕАД, ЕИК:*, седалище и адрес на управление: гр. С*, бул. „В*” №
89Б да заплати на процесуалният
представител на ищеца адв.В* М* от АК П*
на
основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. съразмерно с уважената част от иска,
а именно 6330 лева.
ОСЪЖДА Ю.Б.В., с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Д*-О* З*” ЕАД, ЕИК:*,
седалище и адрес на управление: гр. С*, бул. „В*” № * и съдебен адрес:*** чрез
адв.Н.Б. сума от 393 лева разноски по делото , съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА О.Л.В., с ЕГН: ********** и адрес: ***
да заплати на „ДЗИ-О* З*” ЕАД, ЕИК:*, седалище и адрес на управление: гр. С*,
бул. „В*” №* и съдебен адрес:*** чрез адв.Н.Б. сума от 393 лева разноски по
делото , съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: