№ 260041 / 24.9.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр. Монтана, 23.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, Първи граждански състав, в открито заседание на двадесет и. шести август през две хиляди и. двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр. д. № 2359 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е осъдителен и. е с правно основание чл.222, ал.3 от КТ.
Ищецът Е.Г.К. xxx исковата си молба, че работил при ответника на длъжността „н. п. и. м. м. по трудов договор, който е прекратен със заповед № 82 от 07.05.2019г. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и. възраст. Поддържа, че със същата заповед е определено на основание чл.222, ал.3 от КТ да му бъде изплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение в размер на шест брутни заплати.
Ищецът заявява, че при прекратяване на трудовия договор, както и. към настоящия момент работодателя не е изплатил дължимото обезщетение на горното основание. Водил разговори с работодателя за изплащане на обезщетението, но не постигнал резултат.
Твърди, че с допълнително споразумение №428/ 01.01.2019г. е договорено трудово възнаграждение в размер на 560 лева, 246.40 лева за трудов стаж и. професионален опит и. 16.32 лева за условия на труд или общо брутно месечно възнаграждение в размер на 822.72 лева.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 4 936.00 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане, сумата от 126 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 25.06.2019г., 25-то число на месеца, следващ месеца, в който е възникнало основанието за изплащане на обезщетението, до 24.09.2019г., датата на подаване на исковата молба, както и. разноските по делото.
С ИМ са направени допълнителни искания за доказателства.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът „М. М. Е. г., представлявано от управителя К. П. П. представя писмен отговор на ИМ и. взема становище, че предявения иск е неоснователен и. недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
Поддържа, че ищецът е постъпил на работа в ответното дружество на 02.07.2012г., за което е сключен трудов договор № 12/02.07.2012г. на длъжността „н. п. м. м. с основно месечно възнаграждение в размер на 350 лева и. допълнително за трудов стаж в размер на 129.50 лева и. за условия на труд в размер на 16.32 лева.
Заявява, че с допълнително споразумение №428/ 01.01.2019г. е договорено трудово възнаграждение в размер на 560 лева, 246.40 лева за трудов стаж и. професионален опит и. 16.32 лева за условия на труд или общо брутно месечно възнаграждение в размер на 822.72 лева.
Със заповед № 82/07.05.2019г. трудовия договор на ищеца е прекратен поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и. възраст, като в заповедта неправилно е отразено, че следва да бъде изплатено обезщетение на основание чл.222, ал.3 КТ в размер на шест брутни заплати.
Видно от приложения трудов договор ищецът е започнал работа при ответника на 02.07.2012г., а трудовото му правоотношение е прекратено на 07.05.2019г., т.е. работил е при този работодател в размер на шест години и. десет месеца.
Поддържа, че не са налице условията на закона за изплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца, тъй като трудовото правоотношение с ищцата е възникнало през 2012г., а е прекратено през 2019г., поради което следва да бъде изплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца.
С оглед на допуснатата грешка със заповед № 001/07.01.2020г. е отменена издадената заповед №.2/07.05.2019г. в частта относно определяне на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, като е постановено да се изплати на ищеца обезщетение в размер на 2 брутни заплати. Заповедта е връчена на работника на 08.01.2020г.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и. недоказан, ведно със законните последици.
Доказателствата са писмени и. гласни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и. становищата на страните и. съобразно правилото на чл. 235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и. от писмените доказателства е установено, че ищeцът е работил при ответника, по трудово правоотношение на длъжност „н., п. м. м. с код по НКПД 72233007, което е прекратено със Заповед № 82/07.05.2019г., считано от същата дата, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и. възраст.
Със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ответникът е постановил изплащане на обезщетение на ищеца на основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца, като впоследствие със заповед № 001/07.01.2020г. в горната част заповедта е отменена и. е постановено вместо 6 брутни заплати, да се изплатят 2 брутни заплати, тъй като работника е постъпил на работа в М. Монтана Е., на 02.07.2012г. и. към деня на придобиване право на пенсия ищецът е работил при ответника в продължение на 6 години и. 10 месеца.
С оглед на гореизложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявената искова претенция е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:
Спорният по делото въпрос е работникът при прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и. възраст, колко трудов стаж има при този работодател и. оттук какъв е размера на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ – в размер на шест или на две брутни трудови възнаграждения.
Разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ постановява, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и. възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж- на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, като обезщетението може да се изплаща само веднъж.
От редакцията на разпоредбата е видно, че фактическият състав, който поражда за работодателя задължение за плащане на гратификацията по чл.222, ал.3 КТ включва два позитивни елемента - прекратяване на трудовото правоотношение и. придобито право на пенсия за осигурителен стаж и. възраст и. един негативен - плащането се дължи само веднъж, т. е. работникът или служителят преди това да не е получавал гратификацията. Правото на увеличения размер на гратификацията е обусловено от един допълнителен критерий - работникът или служителят да е придобил последните 10 години трудов стаж при един и. същ работодател, преди прекратяване на трудовото правоотношение. Преценката за наличие на предпоставките се извършва от работодателя, която на общо основание подлежи на съдебен контрол.
Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, е получено от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение.
Видно от писмените доказателства, ищеца отговаря на условията за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в увеличения размер, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и. възраст, работил е при същия работодател през последните 10 години.
Установява се от приложеното заверено копие на трудова книжка на ищеца, че има прослужени 33 години, 0 месеца и. 21 дни в „М. 8” АД г., в „М. БГ” АД има прослужени 2 години, 7 месеца и. 0 дни, в „М. Е.” Е. има трудов стаж от 2 години, 3 месеца и. 9 дни и. в „М. М. Е. трудовият му стаж е 6 години, 10 месеца и. 4 дни. Общият му трудов стаж е в размер на 44 години, 8 месеца и. 34 дни. Длъжността, която е заемал ищеца „н., п. м. м. с код по НКПД 72233007 и. на която е придобил право на пенсия и. е прекратено трудовото му правоотношение, заема от 01.07.2006г., трудова книжка л.19. Към деня на прекратяване на трудовото правоотношение 07.05.2019г. работникът има прослужени повече от 10 години.
Спорният момент е дали работодателят е един и. същ, за да получи работника обезщетението в увеличения размер. От приложените удостоверения от ТР се установява, че дружествата „М. БГ” АД, „М. Е.” Е. и. „М. М. Е., при които е работил ищеца, се представляват от едно и. също лице К. П. П., седалището и. адрес на управление съвпадат, предметът на дейност на трите дружества е еднакъв.
В тази насока са допуснати и. гласни доказателства, показанията на свидетелите И. М. Т. и. Б. И. Н.. И. двамата свидетели са бивши колеги на ищеца и. разпитани заявяват, че последния работил в завод М. от 1974 година, не си е променял местоработата, винаги е работил една и. съща работа, шлосер и. след това пробивчик, до пенсионирането си, откакто е започнал трудовия си стаж и. до пенсионирането си е работил само в М.. За фирмата твърдят, че за този период си е променяла наименованието няколко пъти, но работодателя си е един и. същ, а в последните над 10 години управител е К. П..
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите предават свои лични впечатления, последователни са и. твърденията им съвпадат с останалите доказателства.
По поставения материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, а именно - решение № 188 от 07.04.2011г. по гр. д. № 984/2010 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
В същото се приема, че структурните и. други преобразувания, извършвани в системата на една и. съща организационна структура, изразяващи се в обособяване като самостоятелно звено на част от тази структура, изпълняваща специфични задачи, могат да рефлектират върху трудовоправния статут на работника или служителя само в изрично предвидените случаи, но като цяло не могат да обусловят приложение на по-неблагоприятна за него правна норма. Организационното обособяване на част от извършваната дотогава в рамките на общата структура специфична дейност при запазване на персоналния състав и. изпълняваната от работника или служителя трудова функция представлява такова преобразуване, при което обособеното занапред като самостоятелен работодател звено встъпва в съществуващите до момента трудови правоотношения, замествайки работодателя и. поемайки всички негови права и. задължения, вкл. задължението да изплати обезщетенията по чл.222, ал.3 КТ.
След като трудовото правоотношение на работника или служителя при това преобразуване не е било прекратено и. той е продължил да заема същата длъжност и. да изпълнява същата трудова функция и. при положение, че от момента на преобразуването до момента на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и. възраст е изминал период по-кратък от 10 години, структурата, в която работникът и. служителят е работил преди преобразуването и. новообособеното като самостоятелен работодател звено следва да се считат за един и. същи работодател по смисъла на чл.222, ал.3 КТ.
В случая съдът приема, че дружествата, в които е работил ищеца „М. БГ” АД, „М. Е.” Е. и. „М. М. Е. са един и. същи работодател по см. на чл.222, ал.3 КТ. Работникът е заемал и. в трите дружества една и. съща длъжност „н., п. м. м. с код по НКПД 72233007, изпълнявал е една и. съща трудова функция до придобиване право на пенсия, на което основание е прекратено и. трудовото му правоотношение. Общият трудов стаж на работника на тази длъжност при този работодател с посочените по-горе фирми е в размер на 11 години, 8 месеца и. 13 дни.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявения иск по чл.222, ал.3 от КТ е основателен и. доказан и. следва да бъде уважен, като се присъди обезщетение на ищеца в увеличен размер от 6 брутни трудови възнаграждения.
Относно размера е приложено допълнително споразумение №428/ 01.01.2019г., от което е видно, че е договорено основно трудово възнаграждение в размер на 560 лева, 246.40 лева допълнително за трудов стаж и. професионален опит и. 16.32 лева за условия на труд или общо брутно трудово месечно възнаграждение в размер на 822.72 лева.
Размерът на шест брутни трудови възнаграждения е 4 936.32 лева, в който размер следва да се присъди и. обезщетение по чл.222, ал.3 КТ.
Върху горната сума работодателя дължи и. законна лихва за забава, считано от 25-то число на месеца, следващ месеца, в който е възникнало основанието за изплащане на обезщетението, 25.06.2019г., до деня на предявяване на исковата молба, 24.09.2019г., която е в размер на сумата от 126.15 лева, съгласно изчислението на законна лихва в лихвен калкулатор, приложено към делото.
С оглед изхода на делото и. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на представляващия ищеца адв.Н.В. на основание чл.38, ал.1, т.2 вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, сумата от 575.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Монтана сумата от 202.50 лева държавна такса съобразно предявения иск и. с оглед разпоредбата на чл.359 КТ за безплатното производство по трудови дела, каквото е и. настоящето производство.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И.:
ОСЪЖДА „М. М. Е., XXXX , гр.С. р. К. с. у. №. е. а., представлявано от управителя К. П. П. да заплати на Е.Г.К. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx, сумата от 4 936.32 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска, 25.09.2019г. до окончателното й изплащане, сумата от 126.15 лева законна лихва за забава върху горната сума, считано от 25.06.2019г. до 24.09.2019г.
ОСЪЖДА „М. М. Е., XXXX , гр.С. р. К. с. у. №. е. а., представлявано от управителя К. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на адв.Н.В.,xxx сумата от 575.00 лева адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл.36, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „М. М. Е., XXXX , гр.С. р. К. с. у. №. е. а., представлявано от управителя К. П. П. да ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана сумата от 202.50 лева държавна такса за предявения иск, както и. сумата от 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
НА ОСНОВАНИЕ чл.242, ал.1 ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: