Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 29.06.2017г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ТАНЯ ДИМЧЕВА като
разгледа т.д.№ 3736 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
66 и следващите от Закона за банковата несъстоятелност.
П.М.Б. е подал писмено възражение
по чл. 66, ал.6 от ЗБН срещу решението на синдика на „К.т.б.“ АД / в
несъстоятелност“, под № ЗБН -66-344/20.01.2016г., с което е оставено без
уважение възражението му от 03.09.2015г. срещу размера на удовлетворяване на
приетото вземане, като се иска допълване до пълния му размер от 209 715,78
лв., включен под № 5540 с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал.1, т.1 от ЗБН.
Поддържа, че към 22.04.2015г. е вложител с три спестовни влога в банката, а
именно в евро в размер на 142 630,51 евро, в лева в размер на
123 566,65лв. и сумата от 2043,33 щ.д., като след приспадане на левовата
равностойност на изплатеното обезщетение по гаранционната схема от Фонда за
гарантиране на влоговете в баните, му е останало общо салдо в размер на
209 715,78 лв., изчислен по индекса на БНБ към 04.12.2014г. Твърди, че в
списъка е включено негово вземане само в размер на 66 654,26 лв., вместо
пълния размер от 209 715,78 лв. Твърди, че мотивите на синдиците са
вътрешно противоречиви, тъй като от една страна твърдят, че е налице
действително прихващане по договора за прехвърляне на вземането между П.Б. и Ж.
А., а от друга не зачитат правните последици от развалянето на договора за
цесия, като считат и че прихващането е недействително. Твърди, че със споразумение
между него и Ж. А. от 17.06.2015г. страните са приели, че договорът е прекратен
с обратна сила, тъй като са се осъществени прекратителните условия по
допълнителното споразумение към договора от 04.11.2014г. и за горното синдиците
са уведомени с описаните заявления от 18.06.2015г. Твърди, че с развалянето на
договора за цесия следва да се приеме, че вземането е в патримониума на П.Б.. С
уточнителна молба от 18.07.2016г. ищецът сочи, че иска съдът да постанови
допълване на списъка по чл. 67, ал.2 от ЗБН с непризнатата част от вземането
му, а именно сумата от 143 151,52 лв. Със становище от 24.03.2017г.
уточнява, че въз основа на представените справки и извлечения от сметки, счита,
че остатъчното му вземане по анекс № 91421/20.12.2012г. към рамковия договор за
платежни услуги по описаната сметка, след суброгиране на Фонда, е в размер на
73 762,39 евро с левова равностойност 144 211,82 лв., която е и
разликата до пълния размер на вземането му и неприетото такова. Изрично сочи,
че сумите по другите два анекса, които са в общ размер на 66 564,26 лв.,
включени под № 5416 в списъка, не са предмет на спор. В хода на съдебното производство поддържа
възражението си чрез процесуалния си представител – адв. Р., като излага и
съображения в писмени бележки.
Ответникът „К.т.б.“ АД / в
несъстоятелност/ чрез синдиците А.Д.и К.М.и процесуалния си представител –
юриск. Б. оспорва възражението по доводи, изложени в писмен отговор от 13.03.2017г.
Твърди, че на 24.10.2014г. бил сключен договор за цесия между П.Б. иЖ.А., като
банката е уведомена за цесията със съобщение по чл. 99, ал.3 от ЗЗД и е
осчетоводила в полза на цесионера А. вземане в размер на 73 762,39 евро с
левова равностойност 144 211,82 лв. с вальор – датата на уведомлението –
11.11.2014г. Твърди се, че с изявление за прихващане с вх.№ 11687/12.11.2014г.
банката е уведомена за прихващане от страна на А. с придобитото по цесията
вземане от П.Б.. В отговора се сочи, че независимо от това дали е прекратен
договора за цесия или не, в отношенията между цедента и банката след
извършената цесия вече е налице промяна и г-н Б. не се легитимира като вложител
и носител на вземане за претендираните суми. Твърди, че след като длъжникът не
е страна по договора за цесия, прекратяването му не може да доведе до промяна в
правната сфера на длъжника, а то обслужвало единствено цедента и цесионера.
Възразява се и по размера на вземанията по подробно описаните доводи. Твърди и
че с постъпване на уведомлението за прихващане на 12.11.2014г. са настъпили
правните последици на прихващането, поради което ищецът не е носител на
вземането.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от
данните по публичния ТР, че с решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г.
на СГС, VІ-4 състав е открито производство по
несъстоятелност на „К.т.б.“ АД, обявена е неплатежоспособността й с начална
дата – 06.11.2014г., като банката е обявена в несъстоятелност, прекратена е
дейността й и е постановено осребряване на имуществото. С решение на САС същото
е изменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността и е приета
за такава – 20.06.2014г. С определение № 583/09.11.2016г. по т.д.№1875/2016г.
на ВКС, 2 т.о. е потвърдено решението на САС, имащо характер на определение, с
което са оставени без разглеждане жалбите и са оставени без разглеждане
касационните жалби срещу решението на САС, следователно решението на САС е
влязло в сила и датата на неплатежоспособност е 20.06.2014г.
Не се спори, че на 17.08.2015г. в
Търговския регистър е публикуван първоначален списък на приетите от синдика
вземания. Вземане на П.М. Б.в размер на 66 564.26 лева е включено под № 5416 в
списъка по чл.66, ал.7, т.1 от Закона забанковата несъстоятелност на приетите
от синдика на „Корпоративна търговскабанка“ АД – в несъстоятелност вземания, по
които не са направени възражения, обявен в търговския регистър при Агенция по
вписванията по партидата на дружеството под № 20160514095154, с поредност на
удовлетворяване по чл. 94,ал.1, т. 4 на Закона за банковата несъстоятелност. Не
се спори и че вземане на П.М.Б. в размер на 143 151.52 лева е включено под №
117 в списъка по чл.66, ал.7, т.2 от Закона за банковата несъстоятелност на
неприетите от синдика на „КТБ“ АД – в несъстоятелност вземания, обявен в
търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на дружеството под
№ 20160514095154, с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал.1, т. 4 на
Закона за банковата
несъстоятелност.
Не се спори, че лицето е било
вложител в банката, като горното се установява от представения рамков договор
за платежни услуги на потребители / физически лица от 20.12.2012г. и анексите
към него, както следва: № 105281 за откриване на банкова сметка ***т
29.04.2013г. и анекс № 134034, който е за сметка при условията на преференциален
безсрочен депозит, представените извлечения от спестовен влог с IBAN ***; безсрочен депозит „Плюс“ с IBAN ***; спестовен влог с IBAN *** П.Б..
Представен е договор за
прехвърляне на вземане от 24.10.2014г., който е с нотариална заверка на
подписите от нотариус М. от същата дата, съгласно който ищецът П.Б. като цедент
е прехвърлил на цесионера –Ж.Е.А. свое вземане от КТБ по цитираната банкова
сметка *** ***а 106 900 евро, като е
запазил останалата част от вземането си в размер на 28 946,38 евро, заедно
с изтеклите лихви към датата на договора. Съгласно чл.2, ал.1 от договора
вземането се прехвърля на цесионера от деня на сключване на договора.
Уговорената в чл. 2 цена е платима на шестнадесет равни месечни вноски, считано
от март 2015г. В чл. 6 са уговорени предпоставките за разваляне на договора,
като по ал. 1 това право е предвидено за цесионера, ако се укаже, че вземането
не съществува. Не се спори и се установява от представеното съобщение с
вх.№11644/11.11.2014г., че цедентът П.Б. е уведомил банката за извършената
цесия.
Представено е допълнително
споразумение към договора за цесия от 04.11.2014г., което не е със заверка на
подписите, с което страните са уговорили в чл. 1, че договорът за цесия се
прекратява в описаните хипотези, а именно ако БНБ не отнеме лиценза на „КТБ“
АД, ако началната дата на неплатежоспособността се окаже по-ранна от
достоверната дата на придобиване на вземането от цесионера, ако прихващането
бъде обявено за недействително на някакво основание, ако банката уведоми
писмено цесионера, че не признава извършеното прихващане. Няма данни за това
допълнително споразумение да е уведомена „КТБ“ АД.
По делото е представено входираното
при банката с вх.№ 11687/12.11.2014г. изявление за прихващане отЖ.Е.А., с което
той е уведомил длъжника, че извършва прихващане с придобитите по договори за
цесия вземания, включително и това от П.Б. свои задължения по договор за банков
кредит от 16.05.2008г., изменен с анекс 4/11.10.2013г.
Представено е споразумение от
17.06.2015г., с което цедентът и цесионера са се споразумели, че договорът за
прехвърляне на вземане е прекратен с обратна сила и не е произвел действие, за
което се задължават да уведомят банката. Постъпило е уведомление до банката
чрез общо заявление с вх. 2783/18.06.2015г.
От представеното възражение с
вх.№ЗБН66-344/03.09.2015г. се
установява, че ищецът е възразил срещу първоначалния списък относно невключено
вземане в размер на разликата между изплатеното от фонда и салдото по сметките.
Във възражението се твърди, че от общото салдо по сметките му, като се
приспадне получената от Фонда сума от 196 000 лв., следва вземането му да
е в размер на 209 715,78 лв.
С решение на синдиците на „К.т.б.“
АД / в несъстоятелност“, под № ЗБН 66-344/20.01.2016г., е оставено без уважение
възражението на П.Б., като е посочено, че с уведомяването на длъжника / банката
за цесията, старият кредитор се счита заменен с новия и следователно г-н Б.
вече не е кредитор, а и са налице насрещни, еднородни и ликвидни вземания на
отправилия възражението за прихващанеЖ.А., поради което възразилият кредитор
няма вземане.
По делото е изслушано заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П.Д., което се
кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно, от което
се установява, че въз основа на извършените справки и при ответника. От
експертът е установено, че на 06.11.2014г. от „КТБ“АД е изпратена информация до
ФГВБ за лицето П.М.Б. с за подлежаща за изплащане сума в размер
196 000лв., в съответствие с разпоредбата на чл.4,ал.1 и ал.2 от Закона за
гарантиране на влоговете в банките, която е формирана от трите банкови сметки
на вложителя, пропорционално, съгласно алгоритъм от БНБ и ФГВБ, както следва: от спестовен
влог с IBAN ***: 68 896,18 EUR (134 749,21лв.); от безсрочен депозит „Плюс“ с IBAN ***; 59 687,58лв.; от спестовен
влог с IBAN ***: 985,56 USD (1563,21лв. по курс 1,58611. В следната таблица на стр.2 от заключението
експертът е посочил наличността и остатъка по трите сметки към процесната дата,
а именно:
|
дата |
основание |
BGN |
евро |
USD |
|
|
Наличност |
117854 |
135846.38 |
2000 |
|
|
лихва |
5712.69 |
6784.13 |
40.33 |
|
6.11.2014 |
Наличност |
123566.7 |
142630.51 |
2040.33 |
|
|
ФГВБ |
-59687.6 |
-68896.18 |
-985.56 |
|
06.11.2014г. |
Остатък |
63879.07 |
73734.33 |
1054.77 |
Вещото лице сочи, че за Ж. Е.А. от „КТБ“АД не е изпратена
информация за подлежащата на изплащане
сума до ФГВБ поради наличието на кредитни задължения. Експертът сочи, че не са му
представени данни за допълнително подадена информация от „КТБ“АД към ФГВБ във връзка с уведомлението за извършена
цесия на 11.11.2014г. Вещото лице сочи, че от представеното му извлечение от разплащателна сметка
с IBAN ***Ж.А., е видно, че на 11.11.2014г. по сметката е осчетоводено постъпление в
размер 73 762,39 EUR на основание: „Осчетоводяване на
цесия вх.11644/11.11.14г. съгласно Заповед 3-539/20.04.15г. и одобрено от
синдиците Решение 163-3; цедент: П.М.Б.; цесионер: Ж. Е.А.“.
Вещото лице е установило, че Ж. Е.А. има сключена една кредитна
сделка с „КТБ“АД на 16.05.2008г. с номер 7518
за сума в размер 800 000 EUR, като
към 11.11.2014г. по кредита има незаплатени задължения, включващи: просрочена
главница: 517 725,93 EUR ( 1 012 583,91лв.); и
текущи лихви върху просрочена главница:4 221,40 EUR ( 8256,34лв.), или общо сумата от 521 947,33 EUR (1 020 840,25лв.). На експерта е било предоставено хронологично
извлечение от специална счетоводна сметка с IBAN ***Ж.А. за периода от 13.01.2015г.
до 04.05.2017г., от което е видно, че има постъпления на суми от ЧСИ Мария
Цачева по ИД 618/15г. в общ размер 13 022,54лв. и погасяване на
суми, както следва: за такси по ИД 618/15г., за присъдени вземания за договорни
лихви и неустойки, за юрисконсултско възнаграждение по кредитна сделка 7518,
така както е отразено в таблицата на стр. 5 и 6 от експертното заключение.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По делото не се спори, че
възражението на П.Б. пред синдиците на КТБ е депозирано в срок, както и че след
решението им, в законоустановения срок, спорът е отнесен до съда.
Спорно е дали съществува вземане
на кредитора П.Б. и неговия размер, като не се спори, че е сключен договор за
цесия от 24.10.2014г., за който е уведомена банката на 11.11.2014г. и е
извършено изявление за прихващане от цесионераЖ.А. на 12.11.2014г., като от
ищеца се поддържа, че договорът за цесия е прекратен с обратно действие и той е
титуляр на спорното вземане, което следва да бъде прието с поредност на
удовлетворяване по т.4, а именно като на вложител. Съгласно чл. 94, ал.1 от
Закона за банковата несъстоятелност, в редакцията след изменение на ДВ бл.
62/2015, в сила от 14.08.2015г., при извършване на разпределение на осребреното
имущество вземанията се изплащат в описания ред: 1. вземания, обезпечени със залог или ипотека - от получената сума при
реализацията на обезпечението; 2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността
на задържания имот; 3.
разноските по несъстоятелността, както и разноски на Централната банка,
Министерството на финансите, Фонда за преструктуриране на банките и Фонда за
преструктуриране на инвестиционните посредници във връзка с действия по
преструктуриране по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни
институции и инвестиционни посредници; 4. вземания, за които фондът се е суброгирал; т. 4а. вземания на вложители, които
са физически лица или микро-, малко и средно предприятие, за частта, която
надхвърля размера на гаранцията по Закона за гарантиране на влоговете в
банките; 4б. вземания на други
вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете;
4в. вземания на фондовете за допълнително
пенсионно осигуряване; т. 5.
вземания на банките; т. 6.
текущи вноски, дължими към Държавното обществено осигуряване и възникнали до
една година преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, както и вземания, произтичащи от трудови правоотношения,
възникнали до една година преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност; т. 7. текущи публичноправни вземания на държавата и
общините, като данъци, мита, такси и други, и вземания, възникнали до една
година преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност; т. 8. всички останали
вземания. Съгласно
параграф 1, т.4 от 4 от
Допълнителните разпоредби на ЗБН "вложител"
е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да
получи паричните средства по банкова сметка ***, произтичащи от временните
положения в резултат на обичайни банкови сделки.
Безспорен в теорията и
практиката е характерът на договора за цесия като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка
чрез промяна на активната страна в нея. Със сключване на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие, че вземането преминава от цедента
върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент,
заедно с акцесорните му права по аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му
бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод произтича не само от
посочената норма, но и от това, че длъжникът не участва в цесионния договор и
съответно не е обвързан от него, поради което преди уведомлението, той може да
изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като
сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на
цесионера. За да породи действие спрямо длъжника цесията следва да бъде
съобщена от цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съобщението обаче не е елемент от
фактическия състав, който поражда действие между страните по договора.
Цедираното право преминава върху цесионера със сключване на договора. Значението
на съобщаването е регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от
договора за цесия и поради действието му спрямо третите лица. В случая изрично и при
сключване на договора за цесия от 24.10.2014г. страните са уговорили в чл. 1,
ал.2 от същия, че вземането се прехвърля от деня на сключването на договора.
Страните по договора за цесия не са уговорили прехвърлителното действие да е
поставено под каквито и да е било условия. Извън предмета на спора е дали е
могло да бъде сключен договор за цесия под отлагателно условие за прехвърляне
на вземането, тъй като това не е уговорено. С допълнителното споразумение от
04.11.2014г., за което длъжникът не е уведомен надлежно, са уговорени
прекратителни основания за договора за цесия, но с тях не е отложено пораждането
на действието на договора, т.е. самият прехвърлителен ефект по отношение на
вземането. Следователно със сключването на процесния договор за цесия в
отношенията между страните по него, вземането е прехвърлено и титуляр на същото
не е вече П.Б., а цесионера. Именно цесионерът на 12.11.2014г. е направил
изявление до банката за прихващане с цедираното вземане, като видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза цесията е надлежно
осчетоводена, като наличността по сметката към момента на уведомлението за
цесия е отнесена като постъпление по сметката на А. за погасяване на
задълженията му по договора за кредит. Не могат да бъдат възприети доводите на
ищеца по становището, че заместването на кредитора била относителна последица
от договора, зависеща от изпълнението му, тъй като с уведомлението и
осчетоводяването е настъпила промяната на титуляра на вземането. След
уведомлението длъжникът дължи на новия кредитор и всяко изпълнение спрямо него,
погасява задължението. Форма на изпълнение е и прихващането с насрещни
вземания. Следователно след като в случая длъжникът „КТБ“ АД е уведомен за
извършената цесия, получил е изявление за прихващане от новия си кредитор –
цесионера и е осчетоводил горното, съдът намира, че са основателни възраженията
на ответника, че цедираното вземане е погасено поради извършено прихващане. Погасяването
на процесното вземане е извършено с достигане на изявлението за прихващане от
цесионера на 12.11.2014г., тъй като безспорно се установи, че към този момент
той е имал насрещни и изискуеми задължения по договор за банков кредит, поради
което се касае за извънсъдебно материалноправно прихващане, което настъпва към
момента на горепосоченото изявление. Предвид горното твърденията на ищеца, че
не били представени доказателства за погасяването са неоснователни, тъй като
такива са налице, а именно представено е самото изявление за прихващане, а от
извлеченията от сметки се установява съществуването към 12.11.2014г. на
насрещните вземания, поради което е настъпил ефекта на компенсацията. Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответника и становището
на синдиците по процесното решение, че договорът за цесия не може да се
прекратява след уведомяването на длъжника и горното има характер на уведомление
за нова цесия, за което се позовава на подробно цитираното и представено със
становището решение на ВКС от 01.07.2005г. по гр.д.№ 1046/2004г., ІІ т.о. На
първо място цитираното решение е постановено по стария ГПК и не съставлява
задължителна за съдилищата практика, тъй като не е по чл. 290 от ГПК. На второ
място по същия спорен процесуален въпрос, а именно възможно ли е възмезден договор
за цесия да бъде развален по взаимно съгласие на страните - цедент и цесионер, е постановено решение на ВКС по
чл. 290 от ГПК под № 291/18.11.2014г. по гр.д.№ 2193/2014г., ІV г.о. на ВКС,
което се явява задължителна за съдилищата практика и с което е възприето
противното становище, т.е. че соченото от ответника решение на ВКС от 2005г. е
неактуално. В самият акт на ВКС се казва следното: „Според решение от 01.07.2005 г.
по гр. дело № 1046/2004 г. на ВКС, II т.о. след като длъжникът е уведомен от
цедента - предишния кредитор за прехвърлянето на вземането, то договорът за
цесия е изпълнен и цедентът не може да го прекратява нито едностранно, нито по
взаимно съгласие. С обжалваното решение № 2757 от 18.12.2013 г. по гр. дело №
3187/2013 г. на Софийския апелативен съд е прието, че договорът за цесия може
да бъде развален при неизпълнение. Правилно е второто разрешение. С развалянето
на договора се прекратява действието му. Всеки действителен двустранен договор,
който не е прекратен на друго основание, включително и възмездният договор за
цесия, може да бъде развален“. Следователно доводите на ответника, че след като той бил уведомен за
цесията, не можело страните по договора да прекратят действието му и той да е
обвързан от горното са неоснователни. Няма пречка страните да развалят договора
за цесия, респ. да го прекратят по друг начин, но това би имало действие спрямо
длъжника, само ако вземането към момента на уведомяването за горното все още
съществува. Няма спор, че за споразумението за прекратяване банката е уведомена
на 18.06.2015г., но преди това уведомление вече е извършено прихващане и е
настъпил погасителен ефект с цедираното вземане, тъй като изявлението за
прихващане е входирано месеци по- рано, а именно на 12.11.2014г. и същото е
осчетоводено както се установява от експертното заключение, а именно по
описаната сметка е извършено осчетоводяване съгласно заповед 3-539/20.04.2015г.
и одобрено от синдиците Решение № 163-3. Следователно към момента на сключване
на споразумението за прекратяване на договора за цесия от 17.06.2015г. и
уведомяването на банката за горното, вече е настъпил погасителния ефект на
прихващането с процесното цедирано вземане и то е погасено. Ето защо,
независимо от прекратяването на договора на цесия на основание допълнително
уговорени с анекс без достоверна дата към договора за цесия прекратителни
основания, това не влияе на съществуването на вземането спрямо длъжника, тъй
като за горното той е уведомен след като е осчетоводена цесията и прихващането,
т.е. вече е настъпил погасителния ефект. Следователно дори и във вътрешните
отношения между цедента и цесионера да е настъпило прекратяване на договора на
цесия, поради извършеното прихващане, с което е погасено вземането, предмет на
цесията, това не се отразява на банката –длъжник, тъй като тя не е била
уведомена по никакъв начин за прекратяването на договора или уговорените
прекратителни условия преди 18.06.2015г., а преди това е извършено погасяване
на вземането поради прихващане. Следователно след прихващането вземането не
съществува нито в полза на цедента, нито на цесионера, независимо от
отношенията между тях във връзка с договора за цесия. Горното е с оглед
правната сигурност на третото за договора за цесия лице – длъжника, спрямо
който цесията е породила действия със съобщаването й, установи се, че с
цедираното вземане е извършено погасяване на надлежно съществуващи кредитни
задължения на цесионера, чиито размери към 11.11.2014г. вещото лице е
установило. Дали процесното прихващане е било атакувано от синдиците и
кредиторите на банката с искане за обявявяването му за недействително, което не се установява
надлежно по делото от ангажираните от страните доказателства, е ирелевантно,
тъй като тази недействителност е само спрямо другите кредитори на банката
поради заобикаляне на реда за удовлетворяване, но не влияе на действието на настъпилия
вече погасителен ефект с цедираното вземане между страните.
Предвид
горното съдът намира, че възражението е неоснователно и претенцията на ищеца
следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора на ищеца не се следват
разноски, ответникът е заявил искане за присъждане на такива в размер на сумата
от 5 724 лв. по представен на стр. 161 от делото списък, като същите
представляват юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията след изменението на ДВ, бр. 8 от 2017 г. в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, като съобрази и приложимата
Наредба към същия, намира, че следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
По
отношение на държавната такса, тъй като такава не е събирана предварително, по
аргумент от чл. 694, ал.7 от ТЗ следва да бъде възложена върху страната, която
е предизвикала неоснователно правния спор, а именно ищеца, като се присъди
такава върху ¼ от вземането, т.е. върху сумата от 36052,95 лв., като
дължимата такса възлиза на 721,05 лв. и следва да бъде присъдена в полза на
СГС.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ възражението,
подадено от П.М.Б., ЕГН **********,*** – адв.Б.Р. по чл. 66, ал.6 от ЗБН срещу
решението на синдика на „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност“, под № ЗБН
-66-344/20.01.2016г., с което е оставено без уважение възражението му от
03.09.2015г. срещу размера на приетото вземане, а и именно иска се допълване пълния
му размер от 209 715,78 лв., включен под № 5540 с ред на удовлетворяване
по чл. 94, ал.1, т.1 от ЗБН, или със спорен предмет на вземане в размер на
73 762,39 евро с левова равностойност 144 211,82 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 от ГПК П.М.Б., ЕГН **********,***, да заплати на „К.т.б.“ АД –
в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 100 лв. / сто лева/ - съдебно-деловодни разноски, представляващи
юрисконсултското възнаграждение.
ОСЪЖДА П.М.Б.,
ЕГН , ап.**********, с адрес *** и със съдебен адрес *** – адв. Р., да заплати
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. София, бул.“********, сумата от 721,05
лв. / седемстотин двадесет и един лева и пет стотинки/ - държавна такса по
производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: