РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300502657 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №262239/19.08.2021г. по гр.д.№1039/2020г. по описа на РС-
Пловдив,ХIХ гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.240 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5500лв.,представляваща дадена
в заем сума по договор от 15.01.2018г.,като недоволен от така постановеното решение е
останал ищеца по делото и моли така постановеното решение да се отмени и вместо него да
се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи.Претндира за разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се
потвърди.Претендира за разноски.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен договор за паричен заем от 15.01.2018г.,като сумата е
предоставена в брой.Уговорена е лихва и неустойка.Целта е текущи нужди и договорът е
сключен за срок от една година.Управител и на двете дружества към момента на сключване
на договора за паричен заем е бил К. К.,който впоследствие е починал.По делото са приети
справки от ТР относно регистрациите и промените в ТР по партидите на двете
дружества.Прието е и банково извлечение от сметките на дружеството-ответник и
1
движението по тях от 19.04.2018г.-01.01.2020г. от БАКБ.В първоинстанционното
производство са разпитани свидетели,като от страна на ищеца е ангажиран св.Х. Т.,който в
показанията си заявява,че управителя на дружеството К. искал да инвестира в един хотел-
"Даунтаун" и предоставил средства за извършване на ремонтни дейности.не е присъствал на
преговорите и не може да каже къде са се състояли.Св.К. твърди в показанията си,че се е
запознала с К. през 2018г. много след като е бил нает хотела,а ремонт му е бил извършен
през пролетта на 2018г.В първоинстанционното производство е била назначена и ССчЕ,от
чието заключение става ясно,че заемът е бил осчетоводен и в двете дружества,като при
ответника е бил осчетоводен през 2018г.,а при дружеството-ищец през 2019г.,но липсват
доказателства за постъпления на каса или по банков път.При ответника било записано в
счетоводните книги,че има погасяване на задължения към ищеца.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно поради следното:
Договорът за заем е реален,двустранен договор,като същия поражда права и
задължения за двете страни,а именно,задължение на заемодателя е да предаде заемната вещ
или пари,а задължение на заемателя е да върне същата вещ или вещи или пари.Реалното
предаване на парите е един от елементите на договора и ако той липсва няма налице
сключен договор за заем.В настоящия случай на първо място следва да се отбележи,че към
момента на сключване на договора представляващия дружеството К. К. е бил лице без
представителна власт,тъй като същия към момента на сключването не е бил представляващ
дружеството,а същият е станал такъв едва на 23.01.2018г.Ето защо това е едно от
основанията,на които исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна,тъй
като не може да се вмени в задължение на дружеството приемане на такова,сключено от
лице без представителна власт.Второто основание е,че по делото липсват доказателства
исковата сума да е предадена на дружеството-ответник.Това е така,защото в експертизата на
в.л.Б. се сочи,че няма доказателства за постъпване на сумата нито по банков път,нито на
каса в дружеството,поради което не може да се приеме,че сумата е била дадена реално.И на
последно място следва да се посочи,че сумата е отразена в счетоводните книги на
дружеството не през 2018г.,когато е сключен договора за заем,а през следващата 2019г.,като
същата е била отразена и в тогавашния годишен финансов отчет.Следователно не може да се
приеме от настоящата инстанция,че сумата е била предадена на ответника и за него
съществува задължение за връщането й.Още повече,че в договора е упоменато,че сумата ще
се даде при поискване,а такова по делото не беше доказано.Като е стигнал до същия правен
извод,първоинстанционния съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение с
отхвърляне на исковата претенция и същото следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива са направени
съобразно представения списък в размер на 726лв.,които следва да се присъдят на
въззиваемата страна.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262239/19.08.2021г. по гр.д.№1039/2020г. по описа
на РС-Пловдив,ХIХ гр.с-в.
ОСЪЖДА "ЗАЛОЖНА КЪЩА-УИНН СТАНДАРТ" ЕООД с ЕИК-***** със седалище
и адрес на управление:гр.*****,представлявано от управителя В. Н. да заплати на "ВЕНИС-
2017" ООД с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление:гр.*****,представлявано от
управителя В. Т. направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в
размер на 726лв./седемстотин двадесет и шест лв./.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата
на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3