№ 2665
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110172594 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 29.10.2018 г. сключил с ответника договор за наем за срок от
3години, по силата на който на ответника било предоставено за временно и възмездно
ползване сграда „Диагностика автоколи“ с площ от 449 кв.м., находяща се в гр.София, кв.
*****, находяща се в УПИ I, кв. 6 НПЗ „Изток“, а ответникът се задължил да заплаща
наемна цена в размер на 1932 лв. на месец. Твърди, че договорът е прекратен с изтичане на
срока на 31.10.2021 г. Въпреки прекратяването на договора ответникът не изпълнил
задължението да предаде имота, поради което се иска съдът да го осъди да опразни и
предаде държането му. Претендира разноски.
Ответникът, оспорва иска с доводи за неоснователност, изведени при твърдения, че
към настоящия момент е висяща нова процедура по провеждане на конкурс за отдаване под
наем на обекта. Счита, че доколкото наемодателят изрично не се е противопоставил на
ползването на вещта, след изтичане на срока, договорът се счита продължен. При тези
възражения иска искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Възражението за задържане на имота не подлежи на разглеждане в настоящото
производство по арг. от чл.314, ал.3 ГПК, а и същото е на разположение на добросъвестен
владелец, е не и на държател.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
1
Безспорно по делото е, а и се установява от представения договор за наем, че на
29.10.2018 г. между страните е сключен договор за наем за срок от 3 години, по силата на
който на ответника е предоставена за временно и възмездно ползване сграда „Диагностика
автоколи“ с площ от 449 кв.м., находяща се в гр.София, кв. *****, находяща се в УПИ I, кв.
6 НПЗ „Изток“, срещу наемна цена в размер на 1932 лв. на месец, както и че към настоящия
момент имотът, предмет на договора се държи от ответника.
След изтичане на срока, за който е сключен договорът отпада основанието, на което
наемателят държи имота и следва да го предаде на собственика.
Съгласно действащата към момента на възникване на правоотношенията между
страните по сключения на 29.10.2018 г. договор за наем Наредба за реда за учредяване и
упражняване правата на общината в публични предриятия и търговски дружества с
общинско участие в капитала, отдаването под наем на обекти, собственост на еднолично
търговско дружество с общинско участие, каквото е ищецът, се извършва чрез провеждане
на публично оповестен конкурс. Въведеният от законодателя специален режим за отдаване
под наем на такива обекти след публично оповесетен конкурс и на база решение на
Общински съвет за договори със сро на действие три и повече години ( така чл.35, ал.3 от
НРУТДУПСОТД) изключва приложението на общото правило на чл. 236, ал. 1 ЗЗД,
позволяващо след изтичането на договорения конкретен срок на действие на наемния
договор, при непротивопоставяне от наемодателя на продължаване от страна на наемателя
ползване на вещта, договорът да се счита за трансформиран в безсрочен. Допускането на
презумиран безсрочен договор за обекти като процесния би имало за последица
възможността всичките ограничения в специалната уредба за отдаване под наем на такива
обекти да се заобикалят след изтичането на предвидения в тях срок на действие чрез
превръщането им в такива за неопределен срок в хипотезата на чл. 236, ал. 1 ГПК. Предвид
изложеното фактът дали ищецът се е противопоставил или не е ирелевантен.
Фактът, че имотът е в държане на ответника е безспорен по делото, поради което и с
оглед изложеното по – горе следва да бъде осъден да го върне.
Предвид изложеното искът е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер 1527.36 лв за държавна такса и адвокатско възнагражднеие.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „КЕМОБАУ ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Александър фон Хумболт” № 33 да предаде
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД , ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр.София, кв. Горубляне, ул.”Георги Белов” № 2 на основание чл. 233, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД държането на сграда „Диагностика автоколи“ с площ от 449 кв.м., находяща
се в гр.София, кв. Горубляне, ул.”Инж. Георги Белов” № 2, УПИ I, кв. 6, НПЗ „Изток“ по
договор за наем, сключен на от 29.10.2018 г.
ОСЪЖДА „КЕМОБАУ ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Александър фон Хумболт” № 33 да предаде
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД , ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр.София, кв. Горубляне, ул.”Георги Белов” № 2 на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 1527.36 лв. – разноски за производството за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
получаване на преписа от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3