Присъда по дело №19/2021 на Окръжен съд - Габрово

МОТИВИ:
С присъда № 260026 от 10.12.2020 г. по НОХД № 810/2019 г. по описа на
Районен съд – Габрово подсъдимият Б. И. Д. от гр. Габрово е признат за ВИНОВЕН в
това, че на неустановена дата за времето от 15.03.2018 г. до 13.08.2018 г., в гр. Габрово,
кв. „Г.“, без редовно писмено позволително, посредством И. И. М., И. С. К. и Д. К. К.,
всички от гр. Габрово, добил от горски фонд - имот № *** в землището на гр. Габрово,
отдел 302, подотдел „к“- частна горска територия, 11.60 плътни куб.м. дърва от
дървесен вид дъб, на стойност 1334 лв., поради което и на основание чл. 235, ал. 1, във
вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е осъден на пробация със следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не е наложил на подсъдимия
кумулативно предвиденото наказание глоба.
Съдът е отхвърлил изцяло предявения от гражданския ищец С. Й. М. от гр.
Габрово граждански иск, като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Б. И. Д. е осъден да заплати
разноските по делото, от които 105,57 лева по сметка на ОД на МВР – Габрово и 40
лева по сметка на съда.
С присъдата съдът е постановил веществените доказателства - 11.60 куб.м
дърва за горене от дървесен вид дъб с дължина от 3 до 6 м., маркирани с червена боя,
на съхранение в ТП „ДСГ“ гр. Севлиево, да се върната на гражданския ищец С. Й. М..
В законния срок присъдата е обжалвана от подсъдимия Б.Д., чрез договорния
защитник адв. И.С. от АК – Габрово. Във въззивната жалба и допълнението към нея се
развиват оплаквания за това, че присъдата е постановена в нарушение на материалния
и процесуалния закон, както и че същата почива на предположения, а не на доказани
по безспорен начин факти. Завява се, че първоинстанционният съд превратно е
тълкувал показанията на свидетелите. Делото било започнало, без да има ясна
представа къде точно се намира горския фонд – отдел 302, подотдел „к“, при
положение, че обвинението е за добив на дървесина. Нито един свидетел не заявил
изрично, че е установил или видял подсъдимият да е разпоредил сеч в горски фонд. Не
била установена и идентичност между извършената сеч и иззетата дървесина.
Претендира се за постановяване нова присъда, с която да се отмени присъдата на
районния съд и подсъдимият Д. да бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбата и допълнението към
нея се поддържа лично от подсъдимия Д. и защитника му адв. С.. По съществото на
делото адв. С. се придържа към съображенията си, че липсват преки или косвени
доказателства, които да подкрепят обвинението по несъмнен начин. При упражняване
на правото си на лична защита подсъдимият Д. изразява съгласие със заявеното от
защитника му, а в последната си дума отправя искане за отмяна на присъдата на
районния съд.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на
атакуваната присъда. Счита, че безспорно е доказано извършването на сечта в частна
1

горска територия.
Гражданският ищец С.М. желае да се потвърди присъдата.
Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и при цялостната служебна проверка на обжалваната присъда на основание чл.
314, ал. 1 от НК, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на
обясненията на подсъдимия Б.Д., показанията на свидетелите Т.Г., П. П., И. Н., Д. П.,
И. М., И.К., Д.К. (включително показанията на този свидетел, депозирани в
досъдебната фаза на процеса, прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК), К. Н.,
К. К., И. И. и В.С.; писмените доказателства – приетите в хода на съдебното следствие
удостоверение от Агенция по геодезия, картография и кадастър и приложените към
него скици на поземлени имоти; констативен протокол серия В № 005673, разписка,
констативен протокол серия В № 005670 и сортиментни ведомости (л. 28-30 и л. 39-46
от ДП); договор за изработка, разрешително от община Габрово, нотариални актове
(л.54-64 от ДП); документи, свързани с издаване на разрешително от Община Габрово
(л. 104-113 от ДП); справка от Агенция по вписванията (л. 127-132) от ДП;
веществените доказателства - 11,60 куб.м дърва за горене от дървесен вид „дъб“,
намиращи се на съхранение в ДГС „Севлиево“; заключението на лесотехническата и
оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице Л.. Въззивният съд, след като прецени,
че делото не е изяснено от фактическа страна, откри съдебно следствие, като назначи и
изслуша заключението на допълнителна лесотехническа и трасологична експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Л.Р.; предвид констатациите си за неясноти по въпроса
за произхода на процесната дървесина, при участието на вещото лице извърши оглед
на поземлени имоти в кв. „Г.“ на гр. Габрово, където проведе повторни разпити на
свидетелите Т.Г., В.С., Д.К. и И.К.. След като анализира доказателствата, събрани и
проверени от районния съд, както и тези, събрани в хода на въззивното съдебно
следствие, настоящият съд не споделя направените от първоинстанционния съд
фактически изводи и изградените въз основа на тях правни заключения относно
деятелността на подсъдимия Б.Д., тъй като те не намират своята убедителна
доказателствена основа.
Настоящият съд намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б. И. Д. е роден на **** г. в гр. Габрово и живее в същия град.
Завършил е средно образование. Осъждан е за престъпления от общ характер.
През инкриминирания период подсъдимият развивал дейност, свързана с
разрушаване на стари сгради и почистване на недвижими имоти.
Бащата на свидетеля Д. С. П. притежавал недвижим имот с административен
адрес в гр. Габрово, кв. „Г.“, ул. „А.“ **, с площ от 2227 кв.м., идентифициран като
поземлен имот с идентификатор ** (справка от АГКК на л. 75 и л. 105 от ДП, както и
приложените по делото скици на съседни поземлени имоти, издадени от АГКК). В
същия имало няколко стари постройки. Имотът бил необитаем от много години,
поради което бил обрасъл с гъста храстовидна и дървесна растителност.
2

В началото на 2018 г., по обява във вестник, свидетелят Д. П. се свързал с
подсъдимия Д.. Двамата се срещнали и се споразумели подсъдимият да организира
цялостното почистване на описания по-горе имот, чрез събаряне на намиращите в него
стари сгради и отстраняване на растителността. За целта на 15.03.2015 г., в писмена
форма, сключили договор за изработка (разрушаване на сграда) – заверен препис на л.
54-56 от ДП.
На 26.03.2018 г. от името на С. Д. П. – баща на свидетеля Д. П., в Община
Габрово било депозирано Искане за издаване на разрешение за отсичане на
дълготрайни декоративни дръвчета и дървета с историческо значение. Съобразно
предвидената процедура, на 26.04.2018 г., свидетелката И. Т. М., в качеството си на
старши експерт в отдел „Околна среда и води“, Дирекция „Инфраструктура и
екология“ към Община Габрово, посетила лично имота, като била придружавана от
свидетеля П. и от подсъдимия. В тяхно присъствие М. маркирала с щампа (чукче) - син
кръгъл печат **, общо пет броя дървета, които определила за премахване.
Маркираните дървета били: 2 броя дървета от вида орех, 1 брой дърво от вид череша, 1
брой дърво от вида липа и 1 брой дърво от вид дъб. На основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от
Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на територията на
Община Габрово било издадено Разрешително № 18/27.04.2018 г. (документи на л. 104-
113 от ДП), с което се разрешава на С. Д. П. да премахне маркираните пет дървета,
както и да почисти имота от самонастанила се маломерна храстова и дървесна
растителност, и плодни дървета от вид джанка. За транспортиране на дървесината след
отсичането й, свидетелката М. следвало да бъде уведомена, след което да измери
дървесината, да я маркира и да издаде превозен билет. Свидетелят П. предоставил на
Д. цитираното разрешително. През следващите месеци подсъдимият организирал
почистването на имота, като за различна продължителност и с оглед конкретната
дейност, която се вършела, наемал за работа свидетелите И. С. К., Д. К. К., И. И. И. и
К. Г. Н..
Междувременно, на 08.05.2018 г. подсъдимият Д. придобил собствеността
върху два недвижи имота, които са съседни на описания по-горе – а именно поземлени
имоти с административен адрес в гр. Габрово, кв. „Г.“, ул. А. **, с площ от 364 кв.м. и
352 кв.м., с идентификатори *** и *** (справка от АВ на л. 127-132 и справки и скици
от АГКК). Тези имоти също били необитаеми от дълги години и били обрасли с гъста
храстовидна и дървесна растителност. След закупуването подсъдимият започнал да
почиства и тях, успоредно с имота на свидетеля П..
След разрушаване на старите сгради в описаните по-горе недвижими имоти,
подсъдимият Д. добил различни материали – камъни от зидовете, каменни плочи,
дървени греди и други, които разпродавал. При почистването на растителността в
същите имоти били отрязани много дървета, като наред с овощните видове, били
премахнати и многогодишни дървета от видовете „орех“, „липа“, „дъб“ и други.
Теренът, на който се работело, бил под наклон, поради което и заради големината на
част от дърветата, извличането им на ръка от работещите до единствената пътна
артерия в района – ул. А., било особено затруднено. По тези причини била ползвана и
техника за тяхното извличане. Добитата дървесина била оставена на съхранение в
собствените на подсъдимия недвижими имоти.
Поземлените имоти, в които подсъдимият Д. извършвал почистването,
граничат в едната си част с единствената пътна артерия в района – ул. А.. В долната си
3

част (най-вече двамата имота, собственост на подсъдимото лице) същите имоти
граничат с ул. А.. Под ул. А. и по посока на процесния горски имот били обособено
още няколко поземлени имота, включени в урбанизираната територия – имоти с
идентификатори ***. Последно посочените имоти граничат с поземлен имот с
идентификатор ** (в отдел 302, подотдел „к“, имот № ***), който с решение по чл. 13,
ал. 9 от ЗВСГЗГФ от 2003 г. на ОСЗГ - Габрово бил възстановен на пострадалия и
граждански ищец С. Й. М.. Според скицата на имота, издадена от АГКК (л. 110 от
НОХД № 810/2019 г.) горският имот е в землището на гр. Габрово, м. И., частна
собственост и представлява горска територия, широколистна гора, с площ 10209 кв.м.
На 24.07.2018 г. свидетелите Т.Г. и К. К. – двамата служители на РДГ – Велико
Търново, извършили проверка в отдел 302, подотдел „к“, имот № *** – частна горска
територия-сечище, във връзка с което е съставен Констативен протокол серия В №
005670/24.07.2018 г. (л. 30 от ДП). Според отразеното в протокола, горските
инспектори констатирали, че е извършена сеч на 89 бр. дървета от дървесни видове
дъб, цер, габър и акация, немаркирани в основата на пъновете с КГМ. От направената
справка в системата на ИАГ установили, че за имота към момента на проверката няма
издавано позволително за сеч. Диаметрите на пъновете на отсечените дървета
измерили с ролетка, маркирали ги с червена боя и КГМ А 4306 и ги описали в карнет
опис. В имота установили 52 бр. от дървесни видове дъб, цер, габър и акация, които
били отсечени, повалени и оставени на място, които са част от общо отсечените 89
бройки, като техните диаметри са измерени на 1,30 м височина и описани в друг
карнет опис.
На 13.08.2018 г. свидетелите Т.Г., И. Н. и П. П., в присъствието на подсъдимия
Б.Д., извършили проверка в имотите на подсъдимия в кв. Г., на ул. „А.“ **, за което
съставили Констативен протокол серия В № 005673/13.08.2018г. (л. 28 от ДП). В
протокола е записано, че проверката се извършва във връзка с Констативен протокол
серия В № 005670/24.07.2018г., при което е установено, че в частния си имот Д.
съхранява дърва за горене от дървесен вид дъб с обща кубатура 11,60 пл. куб.м., с
дължина от 3 до 6 м, немаркирани с КГМ, съответно и с общинска горска марка и
непридружени с превозен билет. С констативния протокол намерената дървесина е
задържана и е транспортирана до склад за съхранение на задържани материали и вещи
в гр. Севлиево, за което е приложена Разписка за отговорно пазене на вещи серия В №
001381/17.08.2018г.
От заключението на лесотехническата експертиза, изготвена от вещото лице
С.Л., което не е оспорено от страните и правилно е ценено с доверието на
първоинстанционния съд, стойността на 11,60 плътни куб. дърва за горене от дървесен
вид дъб е 1334,00 лева.
С оглед изясняване на спорните моменти по делото и най-вече
индивидуализиране на недвижимия имот, от който е възможно да е добита намерената
и иззета от подсъдимия дървесина, въззивният съд назначи лесотехническа и
трасологична експертиза от едно вещо лице, което след като извърши оглед на
веществените доказателства - дърва за горене, оставени на съхранение в ТП „ДГС“ -
Севлиево и след като извърши оглед на място в следните имоти: горски имот с № *** в
отдел 302, подотдел „к" в землището на гр. Габрово (поземлен имот с идентификатор
**); поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** (четирите с административен
адрес в гр. Габрово, ул. А.), да даде заключение идентични ли са веществените
4

доказателства с пъновете, които се намират в посочените горски и/или други
поземлени имоти. На така поставените задачи вещото лице инж. Л.Р. дава следното
заключение: Не е възможно да се даде заключение идентични ли са веществените
доказателства (оставените на съхранение дърва за горене) с пъновете, които се намират
в посочените горски и/или други поземлени имоти, тъй като няма видими и ясно
разграничими трайни теренни форми или поставени трайни теренни знаци, указващи
границите както между горската и урбанизираната територия, така и между отделните
поземлени имоти, независимо дали се намират в горска, урбанизирана или в друга
територия; вследствие изминалите три вегетационни сезона от констатирана на
24.07.2018 г. сеч на дървета в горска територия, върху пъните на отсечените стъбла
има множество издънки с височина над 20-25 см, които са разрушили структурата на
пъните и не позволяват измерването им и извършването на трасологочна експертиза с
намиращите се задържани веществени доказателства, за да се установи идентичността
им с точното място на отсичането им; вследствие изкоп на земни маси с багер,
изнасянето им и подравняване в последствие на терена, намиращ се в част от
урбанизираните територии, в т.ч. на мястото/имота откъдето са иззети веществените
доказателства, не може да се установи какви дървета е имало в тези територии, какъв е
бил броят им, дървесния вид, диаметър и т.н. Вещото лице пояснява, че имотите в по-
голямата си част са били гъсто обрасли с дървесно-храстова растителност, което освен
от сателитните снимки, се вижда и от сегашната налична дървесно-храстова
растителност, която не позволява извършване на каквото и да било измерване в
настоящия момент.
Съдът кредитира с доверието си заключението на изготвената от инж. Р.
експертиза. Същото, независимо че не дава точни и категорични отговори на
поставените въпроси, е подробно мотивирано. Видно е, че са изследвани създадените
по случая документи, проверени са документите за собственост, както и тези,
съставени по отношение на наличните в района горски територии, включително за
разрешена и извършена сеч в друг имот в същия район и по същото време. Извършен е
оглед, при което, включително и чрез ползване на карти, както и информация от Google
earth, е проследена промяната в състоянието на дървесната растителност в процесните
имоти и тези, които граничат с тях. Очевидно е обаче, че в случая липсват достоверни
обективни находки, които да позволят конкретни отговори на поставените въпроси. По
тези съображения съдът остави без уважение искането на участващия по делото
прокурор за назначаване на тройна лесотехническа експертиза със същите задачи. В
тази връзка следва да се посочи и, че на 19.05.2021 г. съдебният състав, с участието на
всички страни, извърши оглед на посочените поземлени имоти, при който се установи
липса на трайни и разграничими граници между тях и невъзможност да се отграничи
както горската от урбанизираната територия и обратно, така и отделните поземлени
имоти. Това обстоятелство, наред с констатацията на експерта, че е компрометирана
структурата на пъните, което не позволява измерването им, води до обективна
невъзможност за отговори на поставените на експертизата въпроси.
При така установеното от фактическа страна изводът на първоинстанционния
съд, че подсъдимият Д., при посредственото извършителство на свидетелите И. И.,
И.К. и Д.К., добил от процесния горски имот 11.60 пл. куб. м. дърва за горене от
дървесния вид дъб, не намира убедително потвърждение в доказателствата по делото.
При депозиране на обяснения както пред първоинстанционния, така и пред
5

въззивния съд подсъдимият Д. е последователен в твърденията си, че процесната
дървесина е добита от собствения му имот и имота на свидетеля П.. Настоящият състав
намира, че тези твърдения не са опровергани.
Правилно и почиващо на вярна интерпретация на доказателствата по делото е
заключението на районния съд, според което липсват преки доказателства относно
авторството на деянието, тъй като никой от разпитаните свидетели не сочи, че Д. е
изпратил наети от него работници да секат дърва от частния горски имот. Въззивният
съд обаче, за разлика от първоинстанционния, намира, че не са налице и косвени
доказателствени източници, които в своята съвкупност да обосноват несъмнен извод в
подкрепа на обвинителната теза. На следващо място, настоящият съд приема, че не се
установи намерената в имота на подсъдимия дървесина да е с произход от частната
горска територия и същата да е добита от действащите безвиновно свидетели.
Свидетелят Д. П. не обективира в показанията си информация, която пряко да е
относима към произхода на процесната дървесина. Настоящият състав не възприема за
правилна направената в мотивите на атакуваната присъда интерпретация на
показанията на този свидетел, според която ако дървесината, предмет на обвинението,
била добита от имота на П., извън първоначално маркираните дървета, то той щял да
забележи това, обаче не съобщавал подобни факти. Доказателствата по делото
установяват, че имотът на П. е разчистен изцяло, като се премахнати не само
маркираните дървета, а цялата „саморасла растителност, с овошки, голям дъб готов да
падне“ (показания, л. 91 на гърба от НОХД). Следователно, и в имота на този свидетел
е имало дървета, включително от дървесния вид „дъб“, които са премахнати, поради
което не може да се заключи с категоричност, че някои от тях не съставляват част от
веществените доказателства, които са предмет на обвинението. Същият свидетел
съобщава и още нещо, а именно че постоянно посещавал имота си по време на
почистване и не е забелязал да е навлизано в горската територия.
Съществено значение първата инстанция е отдала на показанията на
свидетелите Т.Г., К. К. и В.С. относно съобщеното от тях, че дърветата от горския фонд
видимо се откроявали от тези в останалите имоти, както и че личали следи от
извличане на дървесината към имота на подсъдимия и складираните трупи били като
тези от горската територия. Въззивният съд не отрича добросъвестността на
посочените свидетели при съобщаване на доказателствена информация, но намира, че
същите, поради особеностите на терена и липса на трайни и видими граници, не са
имали възможността обективно да възприемат кои дървета са част от урбанизираната
територия и кое не са. При проведените разпити по време на извършения от съдебния
състав оглед както свидетелят Г., така и свидетелят С. определят за начало на горската
територия терените, намиращи се непосредствено под ул. А.. Както се установи по
делото обаче, точно под тази улица са обособени няколко имота, които са част от
урбанизираната територия и не са включени в горския фонд. Наред с това, част от
съседните имоти имат характеристиките на гора, но не са част от горския фонд – така
вещото лице посочва, че имот с идентификатор *** съставлява частна земеделска
територия съгласно КККР (л. 36 от делото) и имот с идентификатор *** е общинска
земеделска територия. На изрично зададен въпрос свидетелят Г. заявява, че не може да
каже, тъй като не му е известно, дали под ул. А. има имоти, които не са горски. На
следващо място, същият свидетел не може да посочи в коя част на процесния горски
имот е намерил отсечените общо 89 броя дървета, които е посочил в съставения от
6

него констативен протокол. Свидетелят С. заявява, че е слизал само до ул. А., а от там
надолу всичко било изрязано и повалено на цели стъбла, но също не може да уточни
дали това е станало в урбанизираната част или в горския имот. На следващо място,
установява се, че част от дървесината е извличана с техника, но поради изложите
съображения за неустановеност на границите между имотите, съдът приема, че не се
доказва извличането да е извършвано от горския имот. В тази връзка следва да се
посочи за съществен пропуска да се извърши оглед, резултатите от който да се
материализират в съответен протокол.
Въззивният съд приема, че подкрепящи обвинението факти не е възможно да се
извлекат и от показанията на свидетелите И.К., Д.К., К. Н. и И. И.. Всеки от тях е
обяснил дейността, с която е бил ангажиран, като общото в показанията им е, че не са
навлизали в гората и не са секли от горската територия. Вярно е, че тези свидетели са
били наети от подсъдимия, но в конкретния случай и предвид липсата на категорично
опровергаващи твърденията им доказателства, настоящият състав не намира
основания, за да изключи в тази част показанията така, както е преценил
първоинстанционният съд. На следващо място, свидетели К., Н. и К. (последният
включително при проведения разпит по време на огледа) съобщават, че по времето,
когато са работили на терена, от гората се чували резачки. Тези им възприятия съдът
приема за съответстващи на действителността, тъй като в заключението си вещото
лице инж. Р. е посочела, че по същото време в горски територии, попадащи в отдел 302
и намиращи се на юг от урбанизираната територия е извършвана сеч, за което на
03.05.2018 г. са били издадени позволителни за сеч – за подотдел „и“, имот с кад. *** и
за подотдел „з“, имот ***. Последно посочения имот е видно, че граничи както с
имотите, които са част от урбанизираната територия около ул. А., така и с процесния
горски имот.
Показанията на свидетелите И. М., П. П. и И. Н. съдът взе под внимание при
установяване на фактическата обстановка в пълнота. В тях обаче не се съдържа
доказателствена информация, която при съпоставка с останалите доказателства по
делото, да установява авторството на деянието.
Въз основа на изложеното съдът приема, че обвинението не е доказано. Не се
установи процесния дървен материал да е добит от горския фонд. При така събраните
доказателства не може да се изключи възможността дървесина от дървесния вид „дъб“
в посоченото количество да е реализирана при почистването на имота на свидетеля П.
и имотите на подсъдимия. Общата площ на тези три имота е около 3 дка. Несъмнено е,
че същите от много години са били изоставени, необитаеми и обрасли с всякаква
растителност, включително с многогодишни дървета. Не са установени границите
между урбанизираната и горската територия, което не позволява извеждане на извод,
че работещите при подсъдимия лица са излезли извън имотите, които са почиствали.
Липсват каквито и да е доказателства Д. да е указвал на наетите от него лица да
извършват сеч извън местата, които са почиствали.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 2 , във вр. с чл. 336, ал.
1, т. 3 от НПК, въззивният съд отмени изцяло присъда № 260026 от 10.12.2020 г. по
НОХД № 810/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, вместо което призна
подсъдимия Б. И. Д. за НЕВИНЕН в това на неустановена дата за времето от 15.03.2018
г. до 13.08.2018 г., в гр. Габрово, кв. „Г.“, без редовно писмено позволително,
посредством И. И. М., И. С. К. и Д. К. К., всички от гр. Габрово, да е добил от горски
7

фонд - имот № *** в землището на гр. Габрово, отдел 302, подотдел „к“, частна горска
територия, 11.60 плътни куб.м. дърва от дървесен вид дъб, на стойност 1334 лв.,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по така повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 235, ал.1 от НК.
Не са налице основания за уважаване на гражданския иск, тъй като не установи
пострадалият да е претърпял вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
поведението на подсъдимия. Поради това съдът отхвърли изцяло предявения от С. Й.
М. от гр. Габрово против подсъдимия Б. И. Д. граждански иск, с който се претендира
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1334 лева,
като неоснователен и недоказан.
Не е налице основанието по чл. 235, ал. 7 от НК за отнемане в полза на
държавата на предмета на престъплението – оставената на отговорно пазене дървесина,
тъй като не се установи същата да е добита от горския фонд. Следва да се възстанови
фактическото положение преди изземването й, поради което съдът постанови, след
влизане на присъдата в сила, веществените доказателства - 11.60 куб. м. дърва за
горене от дървесен вид дъб с дължина от 3 до 6 м., маркирани с червена боя и оставени
на съхранение в ТП „ДСГ“ – Севлиево, да се върната на лицето, от което са отнети – на
подсъдимия Б. И. Д..
С оглед изхода на делото, разноските остават в тежест на държавата, на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
В този смисъла съдът постанови новата присъда.

8

Номер на акта:	6
Дата:	7 юли 2021 г.
Съдия:	Павел Неделчев

Дело:	20214200600019
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 януари 2021 г.

Присъда по дело №19/2021 на Окръжен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите