О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.......
гр.
Шумен, 12.02.2021г.
Административен
съд – гр. Шумен, в публично
заседание на тринадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в следния
състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при
участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 437 по описа за 2020
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 134, ал.
5 от Данъчноосигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Административното дело е
образувано въз основа на жалба, депозирана от „Д.Т.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от
управителя Д.М.Б., срещу Решение № 240/05.11.2020г., издадено от Директора на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – град Варна, с което на основание чл.134, ал.4 от ДОПК
е отказано възлагане на нова ревизия на „Д.Т.“ЕООД, за изменение на
определените му данъчни задължения с Ревизионен акт (РА) № Р-0300271900400-091-001 от 13.02.2020г. за корпоративен данък по ЗКПО, поради липса на основанията, предвидени в чл.133, ал.2, т.5 от ДОПК.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния
закон. Твърди се, че с РА № Р-03002719004000-092-001/13.02.2020г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, по отношение на дружеството са
установени задължения по ЗКПО за периода 06.04.2017г.-31.12.2018г. и по ЗДДС за
периода 19.04.2017г.-31.12.2018г. Впоследствие с РА № Р-03000320002706-091-001/25.09.2020г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, на дружеството са
определени задължения по ЗДДС, като в двата акта е налице противоречие в начина
на изчисляване на изминатите километри от товарния автомобил, с който
дружеството осъществява дейността си. Счита се, че начинът на установяване на
изминатите километри при втората ревизия води до определяне на различни
задължения по ЗКПО, установени с първия ревизионен акт. Твърди се, че е налице
съществено противоречие в двата ревизионни акта относно приетото в двете
ревизии разстояние, изминато от товарния автомобил, с който е осъществявана
дейността на дружеството, което на базата на определените при условията на
чл.122 от ДОПК приходи от 1,73 лв/км пробег пряко рефлектира върху определената
данъчна основа и начисления върху нея за заплащане корпоративен данък. По
изложените съображения е отправено искане за отмяна на атакуваното решение и
връщане на преписката със задължителни указания за възлагане от Директора на ТД
на НАП-гр.Варна по реда на чл. 133 от ДОПК
на нова ревизия за изменение на установеното задължение по ЗКПО.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не изпраща представител.
Ответникът -Директор на ТД на НАП - гр.Варна, чрез
процесуалния си представител старши юрисконсулт В.М., в проведеното открито
съдебно заседание и в представено писмено становище застъпва тезата за
неоснователност на жалбата, поради което отправя искане за нейното отхвърляне.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Административен съд – гр.Шумен в настоящия си състав,
като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и
като извърши цялостна проверка на оспореното решение във връзка с правомощията му
по чл. 168 от АПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
С РА № Р-0300271900400-091-001 от 13.02.2020г. по
отношение на „Д.Т.“ЕООД са установени задължения за : корпоративен данък по
ЗКПО за довнасяне за периода от 06.04.2017г. до 31.12.2018г. с общ размер на
главницата 14 353,87 лева и 1457,23 лева лихви; както и ДДС по ЗДДС за периода
19.04.2017г.-31.12.2018г. в общ размер на 23 271,42 лева главница и 4372,20
лихви. С жалба вх.№ 10920/04.03.2020г. „Д.Т.“ЕООД е обжалвало РА №
Р-0300271900400-091-001 от 13.02.2020г. по административен ред пред Директора
на Дирекция“ОДОП“, гр.Варна, само в частта относно определените задължения по
ЗДДС за периода от м.10.2017г. до м.08.2018г. вкл., в размер на 27 963,88
лева. В жалбата е заявено изрично, че РА в останалите му части не се оспорва. С
Решение № 90/07.05.2020г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП-гр.Варна
е отменил РА в обжалваната му част, с която са установени задължения на „Д.Т.“ЕООД за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от
м.11.2017г. до м.06.2018г. и м.08.2018г., като е върнал преписката за
извършване на нова ревизия за данъчни периоди м.11.2017г.-м.08.2018г. В
резултат на проведената нова ревизия е изготвен РА № Р-0300320002706-091-001 от
25.09.2020г., с който по отношение на „Д.Т.“ЕООД са установени задължения за
ДДС за периода от 01.11.2017г. до 31.08.2018г., в размер на 332,97 лева.
Посоченият РА е връчен на ревизираното лице на 28.09.2020г. и е влязъл в
законна сила на 13.10.2020г., като необжалван.
С искане вх.№ 36 341/21.10.2020г. „Д.Т.“ЕООД е поискало
от Директора на ТД на НАП-гр.Варна да бъдат изменени вече определените
задължения на дружеството по ЗКПО с РА № Р-0300271900400-091-001 от
13.02.2020г., поради наличие на противоречие в начина, по който е изчислявано
изминатото разстояние от товарния автомобил, използван във връзка с дейността
на дружеството, довело до определяне на задължения по ЗДДС с РА №
Р-0300320002706-091-001 от 25.09.2020г., различни от задълженията по ЗКПО,
установени с РА № Р-0300271900400-091-001 от 13.02.2020г. Посоченото
обстоятелство съставлявало основание по чл.133, ал.1 и ал.2, т.1 от ДОПК за
възобновяване на ревизионното производство по необжалвания в частта досежно
установените задължения по ЗКПО и влязъл в сила
РА № Р-0300271900400-091-001 от 13.02.2020г.
С оспореното решение ответникът е отказал възлагане на нова ревизия на „Д.Т.“ЕООД, за
изменение на определените му данъчни задължения по
ЗКПО с Ревизионен акт № Р-0300271900400-091-001 от 13.02.2020г., поради липса
на основанията, предвидени в чл.133, ал.2, т.5 от ДОПК. Своето властническо
волеизявление той е аргументирал с факта, че не са налице два противоречащи си
РА за едни и същи задължения, за един и същ период и по отношение на същото задължено лице по смисъла, вложен в чл.133, ал.2,
т.5 от ДОПК, доколкото с РА № Р-0300271900400-091-001 от
13.02.2020г. в частта му, която не е отменена и е влязла в сила, по отношение
на „Д.Т.“ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО, а с последващия РА № Р-0300320002706-091-001
от 25.09.2020г. по отношение на същото задължено лице са установени задължения
по ЗДДС.
Решение № 240/05.11.2020г. е съобщено по електронен
път на „Д.Т.“ЕООД на 09.11.2020г.
Несъгласно със същото, дружеството го оспорило пред Административен
съд – гр.Шумен с жалба вх.№ 10920-3/19.11.2020г., поставила началото на
настоящото съдебно производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Оспорването
е депозирано от надлежна страна – адресат на атакувания акт, за който този акт
е неблагоприятен и в законоустановения 14-дневен срок, доколкото решението е
съобщено на „Д.Т.“ЕООД на 09.11.2020г., а жалбата срещу него е депозирана по
пощата на 18.11.2020г., поради което е
процесуално допустимо.
Разгледано
по същество, същото е неоснователно,
предвид следните съображения:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган, доколкото обективираното в него властническо волеизявление е
формирано от директора на надлежната ТД на НАП и в рамките на правомощията на
този орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК, както и в изискуемата писмена форма, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила - предвид обстоятелството, че административният
орган е бил надлежно сезиран и се е произнесъл по допустимо искане.
Решението съответства на материалния закон. За
приложението на чл. 133 от ДОПК
законодателят е предвидил изчерпателно предпоставките за това. Доколкото се
касае за изменение на вече установени задължения с влязъл в сила РА, който се
ползва със стабилитет на влязъл в сила индивидуален административен акт, то
приложението на чл. 133 от ДОПК
се явява извънредно средство за контрол на вече установените задължения на
ревизираното лице. И доколкото засяга стабилитета на ревизионния акт, нормата
на чл.133 от ДОПК определя изчерпателно основанията, при които е допустимо изменение
на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, определени с
влязъл в сила РА. В тази връзка съдът намира за правилен и съответен на
събраните доказателства направеният от административния орган извод за липса на
визираните в чл.133, ал.2 от ДОПК предпоставки, в частност на предпоставките на
чл.133, ал.2, т.5 от ДОПК. Задължение за данъци или задължителни осигурителни
вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по
съдебен ред, може да бъде изменено на основание чл.133, ал.2, т.5 от ДОПК, когато за същите задължения, за същия
период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила
ревизионен акт, който му противоречи. В случая оспорващият претендира изменение на задълженията
му за корпоративен данък по ЗКПО за периода м.04.2017-м.12.2017г.
и 2018г., установени с влезлия в сила РА № Р-0300271900400-091-001 от
13.02.2020г., позовавайки се на РА № Р-0300320002706-091-001 от 25.09.2020г., с
който по отношение на него са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.11.2017-м.08.2018г. Т.е. с РА № Р-0300320002706-091-001 от 25.09.2020г. са
установени задължения за част от същия период и по отношение на същото
задължено лице, но не се касае за същите задължения по смисъла на чл.133, ал.2,
т.5 от ДОПК, тъй като с въпросния РА са установени задължения за ДДС по ЗДДС,
докато с РА № Р-0300271900400-091-001 от 13.02.2020г. в частта, чието изменение
се иска, са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО, т.е. се касае
за друг вид задължения за данъци.
С оглед изчерпателност съдът намира за необходимо да
отбележи, че в случая не са налице и предпоставките на чл.133, ал.2, т.1 от ДОПК за изменение на задължението на „Д.Т.“ЕООД, на който дружеството
изрично се е позовало в искането си, тъй като наведените от задълженото лице факти не представляват обстоятелства
или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на
задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли
да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван.
По изложените съображения съдът намира, че Решение № 240
от 05.11.2020 г. на Директора на ТД на НАП – гр.Варна е постановено от компетентен
орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при съблюдаване на материалния закон,
поради което жалбата срещу същото следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
С оглед изхода на правния спор и своевременно
заявената от Директора на ТД на НАП - р.Варна претенция за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че на основание чл.161, ал.1 от ДОПК такива
се дължат от жалбоподателя в полза на ответника. Доколкото в съдебното
производство Директорът на ТД на НАП-гр.Варна е представляван от юрисконсулт,
който е заявил, че желае присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева в полза на учреждението, в чиято структура е издателят на акта и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че „Д.Т.“ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в
полза на НАП сума в размер на 300 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 134, ал. 5 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата, депозирана от „Д.Т.“ ЕООД
с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.М.Б., срещу Решение №
240/05.11.2020г., издадено от Директора на ТД на НАП-гр.Варна.
ОСЪЖДА „Д.Т.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.М.Б., да заплати на Национална агенция за приходите – гр.София деловодни
разноски в размер на 300 (триста) лева.
На основание чл.135, ал.5, изр.последно от ДОПК определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на страните по реда на
чл.138, ал.3 от АПК, във вр.с чл.137 от АПК, във вр.с § 2 от ДР на ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: