№ 75
гр. Шумен, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20213630101394 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ИВ. Ц. ИВ. от гр.
Шумен, против „Голдън фийлд“ АД – Шумен, в която е предявен
първоначален осъдителен иск, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за
присъждане на трудово възнаграждение за месец януари 2021 г. в размер на
1302 лв. в обективно кумулативно съединение с насрещен осъдителен иск, с
правно основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД и цена 1302 лв. -
обезщетение за вреди от непозволено увреждане в размер на равностойността
на източено от ответника гориво на 22.02.2021 г. от МПС „Волво ФМ 84 Р“ с
рег. № ***, собствено на работодателя, ведно със законна лихва считано от
завеждане на насрещната искова молба – 28.06.2021 г. до окончателно
плащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че по Трудов
договор № 57/16.09.2019 г., бил назначен при ответното дружество на
длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил до и над 12 тона“, на 6 -
месечен изпитателен срок. С Допълнително споразумение № 1/01.05.2020 г.
трудовото правоотношение било продължено като само основната му заплата
била изменена от 1100 лв. на 1302 лв. Със Заповед № 00-04/01.03.2021 г.
връчена на 26.02.2021 г., му било наложено дисциплинарно наказание
„Дисциплинарно уволнение“ по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и трудовото
1
правоотношение прекратено считано от 01.03.2021 г., като брутното му
трудово възнаграждение за месец февруари 2021 г. било удържано на
основание чл. 221, ал. 2 КТ. С връчването на Заповедта за дисциплинарно
уволнение била връчена и Заповед № 00-05/01.03.2021 г., с посочено
основание чл. 210, ал. 1, вр. чл. 206, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 1 КТ, за налагане на
ограничена имуществена отговорност и удръжка на брутното му трудово
възнаграждение за месец януари 2021 г.. Твърди се, че решението за налагане
на ограничена имуществена отговорност работодателят взел след получен
сигнал от Началник производство в ответното дружество и извършена
проверка, както и информация публикувана в електронни сайтове, въз основа
на които работодателят „установил“, че в неопределен период, през работно
време, ищецът източвал гориво от поверения му автомобил с което му
нанесъл щета. На 23.03.2021 г., в законовия едномесечно срок след връчване,
с възражение ищецът оспорил Заповедта пред ответното дружество на
основание чл. 210, ал. 3 КТ. Моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да плати полагащото му се трудово
възнаграждение дължимо за месец януари 2021 г. в размер на 1302 лв.
Претендира разноски.
В предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът подава отговор на
исковата молба. Намира искът за допустим, но неоснователен. Признава че
ищецът е бивш служител на дружеството; че е заемал длъжността „Шофьор
на тежкотоварен автомобил до и над 12 тона“, както и че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ. Намира за законосъобразни: издадената Заповед № 00-05/01.03.2021 г.;
последвалото дисциплинарно уволнение и наложеното дисциплинарно
уволнение, както и удържане на трудовото му възнаграждение за месец
януари 2021 г.. Твърди, че в РП Шумен против ищеца е образувана
прокурорска преписка № 617/2021 г. и ДП № 56/2021 г. по описа на РУП - гр.
Нови Пазар, за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Предявява насрещен иск с
посочено правно основание чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл. 45 ЗЗД и цена 1302 лв.,
представляваща равностойност на източено от ответника на 22.02.2021 г.
гориво от МПС собствено на работодателя - „Волво Фм 84 Р“, рег. № ***,
ведно със законна лихва считано от датата на подаване на иска – 28.06.2021 г.
до окончателното плащане. Претендира разноски.
2
Ответникът по насрещния иск счита така предявения иск по чл. 203, ал.
2 КТ вр. чл. 45 ЗЗД за недопустим и алтернативно за неоснователен. Намира,
че Заповед № 00-05/01.03.2021 г. за налагане на ограничена имуществена
отговорност е незаконосъобразна, тъй като била необоснована по отношение
размера на отговорността на работника, предвид, че щетата, която понесло
дружеството не била конкретизирана нито времево, нито по размер,
респективно стойност, поради което на основание чл. 210, ал. 3 КТ, в
законовия едномесечен срок след връчване, я оспорил с подадено на
23.03.2021 г. възражение. Счита, че с това за работодателя се появила
законовата възможност в нов едномесечен срок да предяви пред съда иск за
реализиране на ограничената имуществена отговорност, какъвто иск не бил
предявен. В тази връзка намира, че предвид липсата на предявен, в законовия
едномесечен срок иск, от страна на работодателя заповедта е загубила своята
правна стойност, поради което не е налице основание за задържане на
трудовото възнаграждение на ищеца за м. януари 2021 г.. Счита, че същото
му е дължимо от работодателя изцяло поради пълна липса на основание за
неплащане, а задържането на възнаграждението е в нарушение и на чл. 272
КТ.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа следното:
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени
доказателства еднозначно се установява, че са били в трудово
правоотношение /Трудов договор № 57/16.09.2019 г. - л. 27 и Допълнително
споразумение - 1 от 01.05.2020 г. - л. 29/, като ищецът е заемал при ответника
длъжността „шофьор на тежкотоарен автомобил до и над 12 тона“, за
неопределено време, с месторабота Кариера „Златна нива“. Не се спори, че
основно месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1 302.00 лв.;
че през периода месец януари - месец февруари 2021 г., ишецът е полагал
труд при ответника; че със Заповед № 00-04/01.03.2021 г. /л. 31/ на ищеца е
наложено диспицпинарно наказание „уволнение“, а трудовото
правоотношение прекратено със Заповед № 00-06/01.03.2021 г. /л. 33/, както и
че ответникът дължи трудово възнаграждение за месец януари 2021 г..
По делото е приобщено ДП № 56/2021 г., по описа на РУ Нови пазар,
3
образувано и водено срещу ИВ. Ц. ИВ. за престъпление по чл. 201. ал. 1 вр.
чл. 26. ал. I НК за това, че в периода от 01. 12.2020 г. ло 22.02.2021 г. в с.
Царев брод, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на
шофьор, е присвоил движими вещи на работодателя връчени в това му
качество и поверени му да ги пази и управлява - общо 656,064 литра дизелото
гориво, на стойност 1482,70 лева, както следва: за периода 01.12.2020 г. до
22.02.2021 г. - 549.839 литра, на стойност 1242.63 лева и на 22.02.2021 г. -
106,225 литра, на стойност 240,06 лева. В хода на разследването е установено,
че на 22.02.2021 г. около обяд ищецът пристигнал пред дома си в ***, с
управлявания от него товарен автомобил „Волво Фм 84 Р“, рег. № ***, взел
празни туби и един маркуч, пъхнал маркуча в резервоара и започнал да
източва дизелово гориво. Малко по-късно пристигнали служители от РУ на
МВР - Нови пазар, които задържали ищеца. С Протокол за оглед на
местопроизшествие били иззети 6 туби, с различен обем, в които се
съдържали 106.225 л. дизелово гориво. В случаите на неотложност било
извършено претърстване в гаража, до дома на ищеца, като с Протокол били
иззети в 3 бр. пластмасови туби и 3 бр. метални варели общо 549.839 л.
дизелово гориво. Пред служители на РУ на МВР - Нови пазар ищецът заявил,
че иззетото дизелово гориво от гаража му е било присвоено на няколко пъти в
периода от 01.12.2020 г. до 22.02.2021 г.. При повдигане на обвинението, в
присъствието на адвокат, ищецът отрекъл да е присвоил дизеловото гориво
иззето от гаража като заявил, че го бил купил от лице, занимаващо се със
земеделие, което през пролетта на 2021 г. починало от Ковид 19.
С невлязло в сила Постановление от 21.12.2021 г. /л. 84/, делото е
прекратено, поради недоказаност относно повдигнатото обвинение за
извършено присвояване на 549,839 л. дизелово гориво, като прокурорът е
приел, че обвинението представлява административно нарушение, съгласно
чл. 218б, ал. 1 НК, поради което е постановил иззетите 549,839 л дизелово
гориво, да се върнат на ищеца, а иззетите 106,225 л. дизелово гориво - да се
върнат на ”Голдън Фийлд” ООД гр. Шумен. По Жалба срещу прекратяването
от ответното дружество /л. 88/ е образувано ЧНД № 47/2022 г., по описа на
ШРС, по което към момента на устните състезания няма произнасяне.
Съгласно Свидетелство за регистрация /л. 30/ МПС „Волво Фм 84 Р“, с
рег. № ***, е собствено на работодателя – ответното дружедство.
4
В саморъчно, неоспорено по делото, Обяснение от 26.02.2021 г. /л. 20/,
ищецът признава пред работодателя, че на 22.02.2021 г. около 12 ч. полицаи
го хванали да източва гориво от служебния автомобил, за което много
съжалявал.
Със Заповед № 00-05/01.03.2021 г. /л. 9/ на ищеца е наложена
ограничена имуществена отговорност като му е удържано трудовото
възнаграждение за месец януари 2021 г.. С Възражение от 22.03.2021 г. /л. 11/
ищецът оспорил Заповед № 00-05/01.03.2021 г. за наложената му ограничена
имуществена отговорност.
От приетото и неоспорено по делото Заключение по допуснатата
Съдебно-оценителна експертиза /л. 90/, се установява, че приетото от
работодателя за присвоено от ищеца количество гориво от 656.064 литра за
периода от деня на зачисляването на автомобила - 14.04.2020 до деня на
проверката от полицията, е на стойност 1482.70 лева, при средна цена на
литър гориво – 2.26 лв.
От ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпит
на свидетеля К. Й. С. на длъжност „Началник производство“ в ответното
дружество, кредитирани при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално
заинтересованост от изхода на делото, се установява, че при проверка на
всички МПС, само на камион с № 7117, волво, не съответствали реалните
километри и зареденото гориво. Количеството заредено горивото за периода
14.04.2020 г. - 23.02.2021 г. било повече отколкото следвало да бъдат
изминалите километрите. По указания на управителя уведомили РУ Нови
Пазар, тъй като имали сигнали че се извършва гражба на гориво. Свидетелят
твърди, че при всяко зареждане на МПС се води отчетност: количество, кой
зарежда горивото и шофьорът се подписва за зареденото гориво, като
документите се съхранявали електронно. Според свидетеля разхода на
камиона, който се управлявал от ищеца зависел от терена - понякога бил 20-
22-25-18 на сто. Преразхода за гориво на управлявания от ищеца автомобил
бил около 45-46 литри до 50 литра на 100 км.
От разпита на свидетел Й. Я. Й., бивш служител в ответното дружество,
колега на ищеца, се установява, че ищецът управлявал камион Волво,
самосвал, който понякога бил управляван и от други шофьори, както и от
самия сводетел. Ищецът правел по три курса на ден до село Езерово,
5
Варненско. Преди уволнението на ищеца камионите се зареждали с гориво от
трима човека – К., А. и Г.. По време на зареждането на автомобилите виждали
количеството, което зареждали, но колко се записвало не знаели. Твърди, че
не се е подписвал на документ за зареденото гориво. След уволнениет на
ищеца започнал само един човек да зарежда автомобилите и шофьорите да се
подписват за зареденото количество. Камионът, който управлявал ищецът
нямал тахошайба - бил с дигитална карта. Твърди, че от същата
бензиноколонка им било разрешен да зареждат и личните си автомобил. Той
лично зареждал с пари три път по 20-30 литра, като плащал по 1,50 лв..
Представени са и други неотносими към правния спор доказателсва.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави
следните правни изводи.
Основателността на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е
предпоставено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно
доказване вземане към работодателя по основание, като ангажира конкретни
доказателства относно наличието на трудово правоотношение през период от
16.09.2019 г. до 01.03.2021 г., както и размерът на дължимото трудово
възнаграждение. В конкретния случай по първия факт няма спор и съдът
приема, че е налице трудово правоотношение между страните. При
установено наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане
на труд се предполага /арг. чл. 8, ал. 2 КТ/. Установеният чист размер на
дължимото трудово възнаграждение за месец януари 2021 г. е 1302 лв.
Последното се установява по безспорен начин. Като отрицателен факт, който
не подлежи на доказване от работника, е обстоятелството, че
възнаграждението за положения труд не му е платено, тъй като едно от
основните задължения на работодателя, като страна по трудовия договор, е да
плаща уговореното възнаграждение за извършената работа. Ако
работодателят навежда такива твърдения, в негова тежест е да докаже
плащането на падежа на дължимото трудово възнаграждение и то по
установения ред. В процесния случай ответникът не оспорва, че не е платил
дължимото на ищеца възнаграждение за месец януари 2021 г.. От друга
страна възражението на ответника, че не е налице основание за задържане на
това възнаграждение е основателно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.
6
211 КТ пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред,
поради което удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила
съдебно решение. По изложените съображения съдът счита, че предявеният
иск за плащане на трудово възнаграждение за месец януари 2021 г. с цена 1
302 лв. следва да бъде признат за основателен в претендирания размер.
Относно насрещният иск, с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл.
45 ЗЗД и цена 1302 лв., за присъждане на обезщетение за вреди от
непозволено увреждане в размер на равностойността на източено от
ответника на 22.02.2021 г. гориво от МПС „Волво ФМ 84 Р“ с рег. № ***,
собствено на работодателя, ведно със законна лихва върху претенцията
считано от завеждане на насрещната искова молба – 28.06.2021 г. до
окончателно плащане.
Относно възражението на процесуалният представител на ответника по
насрещния иск, че така предявен този иск срещу причинителя на вредата е
недопустим, обосновано с твърдението, че не е предявен в 1-месечения срок
по чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ, поради което за работодателя е преклудирана
възможността да търси вреди причинени от този работник или служител,
съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 203 КТ регламентира два режима на имуществена
отговорност на работника или служителя – по ал. 1 и по ал. 2.
В хипотезата по чл. 203, ал. 1 КТ е предвидено, че работникът или
служителят отговаря имуществено за вредата, която е причинил на
работодателя по небрежност, при или по повод изпълнение на трудовите
задължения и не е в резултат на престъпление. Законовата уредба
характеризира имуществената отговорност по чл. 203, ал. 1 КТ за
непрестъпно увреждане, по непредпазливост, като ограничена. Според тази
уредба размерът на дължимото обезщетение поначало е в размер на
претърпяната загуба /вредата/, но когато той превиши установения в закона
количествен максимум, размерът на обезщетението се редуцира и се фиксира
на посочения максимум – едно или три брутни месечни възнаграждения.
Предпоставките за допустимост на производството по чл. 203, ал. 1 КТ са
наличие на писмена Заповед, с която работодателят определя основанието и
размера на отговорността, издадена в преклузивните срокове по чл. 210 КТ,
връчване на същата по предвидения в закона ред и подадено от работника или
7
служителя писмено оспорване основанието или размера на отговорността, в 1
-месечен срок от връчването на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 358,
ал. 1, т. 1 КТ исковете по спорове за ограничена имуществена отговорност на
работника или служителя се предявяват в 1-месечен срок.
В хипотезата по чл. 203, ал. 2 КТ е предвидено, че когато вредата е
умишлена или в резултат на престъпление, или не е при или по повод
изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от
гражданския закон, което налага извода, че отговорността по трите хипотези в
тази правна норма, е деликтна по чл. 45 ЗЗД и за нея, освен специалните
елементи от фактическия състав, предвидени в чл. 203, ал. 2 КТ, важат
общите правила на гражданската отговорност. Посочената разпоредба
възпроизвежда принципа на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за причинна връзка между
вредата и поведението /действие или бездействие/ на определено лице, като
нормира три хипотези - вредата е причинена умишлено, вредата е в резултат
на престъпление, вредата е причинена не при или по повод изпълнението на
трудови задължения. Определящото и при трите хипотези е пряка причинна
връзка между вредата и конкретно проявление на определено лице. В този
смисъл са Р. № 56/10.03.2011 г., по ГД 540/2009 г. III г. о.; Р. №
380/12.06.2009 г. III г. о. и Р. № 423/2013 г., ГД № 2145/2013 г., IV г. о.
Следователно в хипотезата по чл. 203, ал. 2 КТ работникът отговаря за пълния
размер на вредата. Съгласно разпоредбата на чл. 211 КТ пълната имуществена
отговорност се осъществява по съдебен ред. Относно продължителността на
давностния срок за осъществяване по съдебен ред на пълна имуществена
отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ, становищата не са еднозначни. Според
едното становище, съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ исковете по
всички трудови спорове с изключение на трудовите спорове: за ограничена
имуществена отговорност на работника или служителя; за отмяна на
дисциплинарно наказание „забележка” и в случаите по чл. 357, ал. 2, както и
по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”, изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на
трудовото правоотношение, се предявяват в 3-годишен срок. Според другото
становище предвид, че пълната имуществена отговорност се осъществява по
правилата на гражданския закон, уреждащи непозволеното увреждане /чл.
203, ал. 2 КТ вр. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 212 КТ/, е приложима общата (5-г.)
погасителна давност - аргумент от чл. 110 ЗЗД, а не кратката (3-г.) по чл. 358,
8
ал. 1, т. 3 КТ. В процесния случай предявеният иск е с правно основание чл.
203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД и преклузивният едномесечен срок по чл. 358, ал.
1, т. 1 КТ е неприложим, поради което следва, че възражението на
процесуалният представител на ответника по насрещния иск в тази част е
неоснователно. Следователно насрещният иск е допустим, предявен е преди
изтичане на погасителната давност, поради което подлежи на разглеждане по
същество.
Предпоставките за осъществяване на имуществена отговорност в
хипотезата на чл. 203, ал. 2 КТ, са в тежест на ищеца, който следва да
установи, в условията на пълно и главно доказване: наличието на
противоправно деяние от вида на описаното в исковата му молба, извършено
от ответника, в твърдения период от време; претърпените от ищеца вреди и
техния размер, както и причинната връзка между деянието и вредата. Вината
на прекия извършител се предполага, тъй като е приложима законовата
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника по насрещния иск е
да установи всички евентуално наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
В процесния случай страните не спорят, че на 22.02.2021 г. около 12 ч.
полицаи хванали ответника по насрещния иск да източва гориво от МПС
„Волво Фм 84 Р“, с рег. № ***, собствено на работодателя; че в РП Шумен
против ответника по насрещния иск е образувана прокурорска преписка №
617/2021 г. и ДП № 56/2021 г. по описа на РУП - гр. Нови Пазар, за
престъпление, прекратено с невлязло в сила Постановление от 21.12.2021 г.,
поради тава, че обвинението към което е привлечен представлява
административно нарушение, съгласно чл. 218б, ал. 1 НК, както и че срещу
прекратяването е образувано ЧНД № 47/2022 г., по описа на ШРС, по което
към момента на приключване на устните състезания няма произнасяне.
Следователно страните не спорят, че е налице противоправно деяние от вида
на описаното в исковата молба по насрещния иск, извършено от ответника по
насрещния иск, в твърдения период от време, с което на работодателя са
причинени вреди, както и причинната връзка между деянието и вредата. В
практиката на ВКС /Р. т. 15.05.2013 г., ГД № 745/2012 г., IV г. о. и от
26.05.2015 г., ГД № 234/2015 г., IV г. о./, се приема, че липсата на влязла в
сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата
9
може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява
престъпление.
Спорът е относно размера на вредите. Според ищеца по насрещния иск,
размерът на вредата е цялото количество гориво открито при огледа и
претърсването в деня на проверката - 23.02.2021 г. и възлиза на 656.064 литра.
Според ответника по насрещния иск размерът на вредата е 106.225 л. и
включва само дизеловото гориво иззето на 23.02.2021 г. с Протокола за оглед
на местопроизшествие, но не и дизеловото гориво от 549.839 л. иззето при
претърсване в гаража му. Първоначално делинквентът е заявил пред
служители на РУ на МВР - Нови пазар, че намереното в гаража дизелово
гориво от 549.839 л. е било присвоено от него на няколко пъти в периода от
01.12.2020 г. до 22.02.2021 г.. От това изявление той се е отрекъл по – късно
като заявил, че е купил спорно количество от починало лице. По своя
характер първоначалното изявление на делинквента,, макар и да обективира
неизгодни за издателя си факти, не разполага с материална доказателствана
сила, поради което не обвързва съда да приеме, че твърдяното се е
осъществило от външна страна, както го е посочил. Както бе посочено
ищецът по насрещния иск носи доказателствената тежест да установи размера
на вредите. Липсата на други доказателства относно този релевантен факт
води до извода, че искът е основателен до доказания размер от 106.225 л.
дизелово гориво, чиято цена при средна за литър от 2.26 лв., съгласно
Заключение по допуснатата Съдебно-оценителна експертиза, възлиза на
240.07 лева и неоснователен до предявения размер от 1302 лева.
Относно разноските:
При този изход на спора предвид основателността на иска с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, в тежест на ответната страна, следва да бъдат
възложени дължимите държавни такси по този иск в размер на 52.08 лева,
определен на основание чл. 72, ал. 1 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да плати на ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По иска с правно
основание на основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД ответникът по
насрещния иск следва да плати на ищеца по насрещния иск разноски в размер
на 83.36 лева, съразмерно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
10
Съдът счита, че следва да се допусне предварително изпълнение на
решението, в частта по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, тъй като с
тази част се присъжда възнаграждение за работа, на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК.
Водим от изложените съображения, Шуменски районен съд
РЕШИ:
Осъжда „Голдън фийлд“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен 9700, ул. „Добри Войников“, № 9-13, офис 21, да
плати на ИВ. Ц. ИВ., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 1302 (хиляда
триста и два) лева, представляваща трудово възнаграждение за месец януари
2021 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ.
Осъжда ИВ. Ц. ИВ., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на
„Голдън фийлд“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Шумен 9700, ул. „Добри Войников“ № 9-13, офис 21, сумата 240.07 (двеста и
четиридесет лева и седем стотинки) лева, обезщетение за вреди от
непозволено увреждане в размер на равностойността на източено от
ответника гориво на 22.02.2021 г. от МПС „Волво ФМ 84 Р“ с рег. № ***,
собствено на работодателя, ведно със законна лихва считано от завеждане на
насрещната искова молба – 28.06.2021 г. до окончателно плащане, на
основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Осъжда „Голдън фийлд“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен 9700, ул. „Добри Войников“, № 9-13, офис 21, да
плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Шумен, с IBAN BG20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата 52.08 (петдесет и два лева и осем
стотинки)лева държавна такса, на основание чл. 72, ал. 1 ГПК вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
както и 5.00 (пет) лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Осъжда „Голдън фийлд“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен 9700, ул. „Добри Войников“, № 9-13, офис 21, да
плати на ИВ. Ц. ИВ., с ЕГН **********, адрес: ***, сумата 300 (триста) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
11
ал. 1 ГПК.
Осъжда ИВ. Ц. ИВ., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на
„Голдън фийлд“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Шумен 9700, ул. „Добри Войников“ № 9-13, офис 21, сумата 83.36 (осемдесет
и три лева и тридесет и шест стотинки) лева съразмерно уважената част на
исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно
иска по чл. 128, т. 2 КТ, на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
12