Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на деветнадесети февруари,
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
и
секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 17 187/2018 г., докладвано от съдия
Георгиев, и
Р
Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска чл. 108 от Закона за
собствеността (ЗС) на В.И.С., Б.К.Б., П.Р.Б. и М.П.Б. срещу И.Н.Б., съдът да
признае ищците за собственици и да осъди ответника да им предаде владението на
недвижим имот. Този имот представлява УПИ VII-632, кв. 38, местността „Витоша –
Вец Симеоново“ по регулационния план на
гр. София. Негови съседи са: УПИ VIII-633, УПИ II-832, улица, УПИ IX-1137. Ищците
са със съдебен адрес – адвокат И.Ч.,***, офис 1-03. И.Б. е със съдебен адрес –
адвокат В.Т.,***.
[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.И.С., Б.К.Б., П.Р.Б. и М.П.Б. да заплатят на И.Н.Б. 2 382,44 лева
разноски по делото.
[3] Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
[4] Ако ищците обжалват
решението изцяло, с въззивната си жалба те
следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на
241,87 лева държавна такса. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е
исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[5] В.С., Б.Б., П.Б. и М.Б. заявяват в искова молба от
21.12.2018 г., че са собственици на имот пл. номер 632, УПИ VII-632 от 860,00 кв. м. в
местността „Витоша - Вец Симеоново“ по плана на гр. София. Имотът е бил
собственост на техни праводатели, след това одържавен, а през 2012 г.
собствеността на имота им е била възстановена със съдебно решение, което е
влязло в сила.
[6] Имотът се владее от ответника И.Б. от лятото
на 2013 г. без да е собственик и без да има основание за владението. И.Б.
установява правото си на собственост чрез нотариален акт за покупко-продажба от
2005 г. Ето защо ищците молят съда да ги признае за собственици на имота и да
осъди ответника да им предаде владението (исковата молба, л. 3-10).
2.
На ответника
[7] И.Б. е оспорил предявения иск. Той е заявил,
че през 2005 г. е придобил УПИ VII-632 чрез възмездна сделка и оттогава владее имота.
Той не спори, че не е собственик на части от поземлен имот 632, извън УПИ VII-632. Правото на собственост
на ищците не е било възстановено, а, ако е било, това е станало по силата на
закона още през 1992 г. Затова И.Б. не е упражнявал владение върху държавен, а
евентуално частен имот. Ето защо И.Б. моли съда да отхвърли иска (писмения
отговор, л. 81-85).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства, които
съдът установява
[8] На 03.08.1921 г. Т.Г.е
продал наР.Б. недвижим имот. Той е представлявал от 5,2 дка в местността „Чифлишки
път“ на землището на село Драг нива алевци. Нейни съседи са били: В. Ц., река, С.С.и
Т. И. (нотариалния акт, л. 11).Р.Б. е починал на 25.09.1941 г. (удостоверението
за наследници, л. 13-15).
[9] На 20.09.1949 г. са
били издадени два акта за държавна собственост. В тях е било отбелязано, че са
били одържавени по Закона за одържавяване на едрата градска покрита и непокрита
собственост (ЗОЕГПНС) 2/3 идеални част от нивата от 5,2 дка в местността
„Чифлишки път“. Те са били отчуждени от наследниците наР.Б. – дъщеря му Л.З.и
сина му П.Б.. Останалата 1/3 идеална част от имота е останала собственост на Р.Б.,
който е бил син наР.Б. (удостоверението за наследници, л. 13-15; актовете за
държавна собственост (АДС), л. 37 и 35).
[10] На 05.10.1967 г.
Софийски народен съд е обявил за окончателен разделителен протокол по дело за
делба между Р.Б. и СГНС относно нивата от 5,2 дка в местността „Чифлишки път“. С
разделителния протокол съдът е поставил в дял на Р.Б. 1 735,00 кв. метра
от нивата, очертани по букви А-Б-З-Ж от скицата на вещото лице, а в дял на СГНС
3 465,00 кв. метра, очертани по букви А-Б-З-Ж-И-К-Л-Е-В-Г-А от скицата на
вещото лице. Решението е влязло в сила на 12.10.1967 г. (решението, л. 16;
протокола, л. 19; заключението на вещото лице, неговия проект и скица, л.
20-22).
[11] На 14.03.1986 г.
нотариус е признал наследниците на А. И. К.а – И. К., М. Б.и Й.К.– за
собственици на недвижим имот, придобит по замяна с техен имот, включен в блока
на ТКЗС. Имотът, за който наследниците на А. К.а са били признати за собственици,
е бил нива от 375,00 кв. метра в местността „Могилата“. Съседите на имота са
били: С. К. Т., път и Я.З.. Нотариусът е издал нотариалния акт въз основа на
протокол на ТПС комисия – Драгалевци от 06.05.1958 г. (нотариалния акт, л. 41).
[12] През 2001 г. В.С.,
Б.Б. и П.Б. са предявили срещу държавата иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм) да
бъдат признати за собственици на основание чл. 1, ал 1 от ЗВСОНИ на недвижими
имоти. Тези недвижими имоти са били: част от имот пл. номер 631, УПИ VI-631; имот пл. номер
632, УПИ VII-632; имот пл. номер
633, УПИ VIII-633 (решението, л.
24-30).
[13] На 08.07.2002 г. Ц.
К.а, А.К.и И.С.са продали на Л.К.а 3/4 идеални части от имот пл. номер 632 в
местността „Могилата“ (нотариалния акт, л. 43-45). На 22.06.2005 г. Л.К.а е
продала на ответника И.Б. УПИ VII-632 от кв. 38 на местността „Витоша Вец Симеоново“
(нотариалния акт, л. 46-47).
[14] На 21.07.2005 г. И.Б. е декларирал пред данъчната служба на район
„Лозенец“ УПИ VII-632, като съсобствен
между него и съпругата му Б.Б. (писмото, л. 159). От 2005 г. И.Б. е заплащал
данъка за имота (приходните ордери, л. 134-143; писмото, л. 183 – в него е
отбелязано, че И. и Б.Б.нямат неплатени данъчни задължения; писмото, л. 159 – в
него е вписано, че за ищците „не са открити данъчни плащания“ от 2005 г. до
2011 г.).
[15] След като е
закупил имота, И.Б. го е посещавал, но не много често. Свидетелят Д. е бил съсед
на мястото от юг. И.Б. и свидетелят Д. са се уговорили свидетелят Д. да подържа
мястото и да го коси чрез работници, работещи за дружеството му. През 2007 г.
те са се уговорили свидетелят Д. да изгради масивна ограда между двата имота,
което той е направил (показанията на свидетелите Б.-Ж.и Д., л. 164-166 и л.
170-171).
[16] През 2008 г. „Г.И.ООД
(ИНВЕСТ) е започнал строителство на жилищна сграда в имота, съседен от запад на
имот VII-632, при което е била
разрушена оградата на имот VII-632. Затова И.Б. е изпратил нотариална покана до
ИНВЕСТ, с която е поискал от ИНВЕСТ да преустанови действията по увреждането на
имота му и да му заплати 2 200,00 лева обезщетение (нотариалната покана,
л. 90; показанията на свидетелите Б.-Ж.и Д.). На 05.01.2009 г. ИНВЕСТ е
заплатил на И.Б. 800,00 евро обезщетение (разписката, л. 91).
[17] На 27.09.2011 г.
СГС е постановил решение по иска по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм) на В.С., Б.Б., и
П.Б. срещу държавата относно: имот пл. номер 631, УПИ VI-631; имот пл. номер 632, УПИ VII-632; имот пл. номер
633, УПИ VIII-633. СГС е признал
ищците за собственици на имотите. В решението си съдът е приел, че тези имоти
са били идентични с дял втори от делбата от 1967 г., делът на СГНС (решението,
л. 24-31). УПИ VII-632,
описан в решението на СГС, е идентичен с процесния имот (заключението на вещото
лице инженер П., л. 145).
[18] През 2012 г. Л.С.
е подала жалба до Софийска районна прокуратура (СРП), че неизвестни лица са
премахнали и унищожили ограда на неин имот в кв. 38 по плана на гр. София,
район „Лозенец“, ул. „Лиляна Паница“. На 11.02.2013 г. прокурор от СРС е
отказал да образува досъдебно, защото е приел, че не са били установени
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер (постановлението, л.
38).
[19] През лятото на
2013 г. П.Б. е подал жалба до СРП, че неговият УПУ VII-632 е бил заграден с мрежа. СРП е
разпоредила проверка, чрез която е бил разпитан И.Б., който е заявил, че е
собственик на УПИ VII-632,
поради строителни дейности оградата му е била повредена и през юли 2013 г. е
възложил оградата да бъде поправена (постановлението, л. 39-40). По искане на И.Б.
свидетелят Д. е възстановил оградата чрез работници, работещи за дружеството му
(показанията на свидетеля Д.). СРП е отказала да образува досъдебно
производство, защото не са били налице данни за извършено престъпление
(постановлението, л. 39-40).
[20] На 22.05.2014 г.
областният управител на Област София е издал заповед, с която е отписал от
актовите книги за държавна собственост УПИ VII-632, като се е позовал на
решението на СГС от 27.09.2011 г. (заповедта, л. 32-33; удостоверението, л.
34). На 27.06.2014 г. ищците са декларирали имота в данъчната служба (писмото,
л. 159). Не се спори, че към настоящия момент в имота е И.Б..
[21] Ищците са
заплатили: 484,30 лева държавна такса (л. 2 и л. 69); 4 000,00 лева на
адвокат (л. 48-49, 52-55); 300,00 лева за вещи лица (л. 123); 40,37 лева
държавна такса за вписване на исковата молба (л. 198-199). Ответникът е
заплатил: 2 377,44 лева адвокатско възнаграждение (л. 201-202); 5,00 лева
за съдебно удостоверение (л. 178).
2.
Спорни обстоятелства
[22] По делото се е
спорило кой е стопанисвал процесния имот до лятото на 2013 г. Ищците твърдят, че това са били те, което се
подкрепя от показанията на свидетелката С., а ответникът е твърдял, че това е
бил той, което се подкрепя от показанията на свидетелите Б.-Ж.и Д.. Съдът приема, че това е правил
ответникът.
[23] Съдът приема това
поради следното: от една страна показанията на свидетелите Б.-Ж.и Д. се
подкрепят и от: заявеното от самия И.Б. при проверката, образувана по жалбата
на П.Б.; обстоятелството, че И.Б. е заплащал данъци за процесния имот и го е
декларирал още през 2005 г., докато ответниците не са заплащали данъци за него,
а са го декларирали едва през 2014 г.
[24] От друга страна
показанията на свидетелите Б.-Ж.и Д. имат по-голяма доказателствена стойност от
показанията на свидетелката С.. Това е така, защото свидетелите Б.-Ж.и Д. не са
заинтересовани от изход на спора, благоприятен за И.Б.. Свидетелката С. обаче,
като дъщеря на ищцата В.С., е заинтересова от изход от спора, благоприятен за
ищците. Затова съдът възприема показанията на свидетелите Б.-Ж.и Д., но не и на
свидетелката С. относно това кой е стопанисвал имота до 2013 г.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[25] Ищците са предявили иск срещу ответника по чл. 108 от ЗС.
Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.
1.
По иска по
чл. 108 от ЗС
[26] Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1.
ищецът да е собственик на определена вещ; 2. ответникът да владее или държи
тази вещ без основание и без да е неин собственик.
[27] Ищците са заявили, че са придобили собствеността на
имота по наследство и чрез възстановяване на собствеността по реда на чл. 1,
ал. 1 от ЗВСОНИ . Съдът приема, че това е така, защото: съгласно чл. 1, ал. 1
от ЗВСОНИ, се възстановява собствеността
върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, които са собственост на държавата, общините,
обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61
от ТЗ и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.
[28] Следователно, за да бъде възстановена
собствеността на недвижим имот по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ, следва да са
налице следните предпоставки:
1.
недвижимият имот да е бил отчужден по ЗОЕГПНС;
2.
към момента на влизането в сила на ЗОЕГПНС този имот да е
бил собственост на държавата, общините,
обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61
от ТЗ;
3.
имотът да е съществувал реално в размера, в
който е отчужден.
[29] В случая съдът установи, че процесният имот е бил
отчужден от наследодатели на ищците по ЗОЕГПНС. Към момента на влизането в сила
на ЗВСОНИ имотът е бил собственост на държавата.
[30] Действително през 1986 г. праводател на ответника се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна от
ТПС комисия срещу имот, включен в ТКЗС. За да запази действието си подобна замяна,
имотът следва да е бил застроен или отчужден преди влизането в сила на закона
(чл. 18з, ал. 3 от ЗСПЗЗ). В случая имотът е бил отчужден едва през 2002 г., а
не е застрояван. Ето защо към момента на влизането в сила на ЗВСОНИ имотът е
бил държавен. Налице е втората предпоставка за придобиването на имота по реда
на чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ.
[31] Имотът съществува реално в размера, в който е бил
отчужден. Това категорично се установява от решението на СГС от 27.09.2011 г.
Действително, решението не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо И.Б.,
защото той не е бил страна по делото, но установеното от съда в решението има
доказателствена стойност. Предвид липсата на доказателства за противното, съдът
приема, че доказателствената стойност на решението на СГС от 27.09.2011 г. е
достатъчна, за да приеме съдът, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ
процесният имот е съществувал в размера, в който е бил отчужден. Налице е и
третата предпоставка за придобиването от ищците на имота по реда на чл. 1, ал.
1 от ЗВСОНИ.
[32] И.Б. е възразил обаче, че е придобил собствеността
на имота по давност, като добросъвестен владелец. Съдът приема, че възражението
е основателно.
[33] Съгласно чл. 69, ал. 1 от Закона за собствеността, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. То е добросъвестно,
когато владелецът владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик (чл. 70, ал. 1 от
ЗС).
[34] Съдът приема, че И.Б. е
упражнявал фактическа власт върху процесния имот от покупката му през 2005 г.
до подаването на исковата молба. Това е така, защото съдът установи, че И.Б. е
стопанисвал имота – възлагал е на трети лица да го косят; да възстановят
разрушената му ограда; търсил е обезщетение за увреждането на имота; заплащал е
данъците за него. Това И.Б. е правил със съзнанието, че имотът е негов – това
той е заявил не само пред ИНВЕСТ, който е повредил имота, но и пред СРП. И.Б. е
владял имота въз основа на договора за покупко-продажба, с който го е закупил,
като липсват доказателства към момента на покупката той да е знаел, че
праводателят му не е бил собственик. Ето защо владението на И.Б. е било
добросъвестно.
[35] Ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на пет години (чл. 79, ал. 2 от ЗС). В случая И.Б. е започнал на
владее на 22.06.2005 г. и до 22.06.2010 г. то не е било прекъсвано. То не е
било прекъснато и чрез жалбите, подадени от ищците до прокуратурата. Ето защо И.Б.
е придобил собствеността на имота чрез добросъвестно давностно владение. Следователно
не ищците, а И.Б. е собственик на имота. Не е налице предпоставка за
уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
2. По разноските
[36] И.Б. търси разноски. Той е направил такива за
2 382,44 лева.
[37] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право
на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло.
Затова съдът осъжда ищците да заплатят на И.Б. 2 382,44 лева разноски по
делото.
Съдия: