№ 82
гр. Плевен, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500073 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1161/18.10.2021г. по гр.д. № 3648/2021г. по описа на
Плевенски районен съд, съдът е осъдил на основание чл.93 ал.2 от ЗЗД ***
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Т., ул.*** № 1,
представлявано от Управителя Р.Н.И. да заплати на М.А. Б., ЕГН
********** сумата 1600,00 лв., представляваща двойния размер на
заплатения задатък, заплатен по поръчка № ***/30.11.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото/10.06.2021г./ до окончателното й плащане.
Осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК *** ООД гр.Т., ЕИК *** да
плати на М. А. Б., ЕГН ********** сумата 364,00лв., представляваща
деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Недоволни от така постановеното решение са останали *** ООД гр.Т.,
ЕИК ***, които го обжалват като неправилно. Твърдят, че по
първоинстанционното дело е постановено решение, с което Дружеството е
осъдено да плати сумата 1600 лв., представляваща получен задатък в размер
на 800лв. и присъдено обезщетение в размер на 800лв., след като искът е
квалифициран по чл. 93, ал.2 от ЗЗД, но същият е с правно основание чл.79
ЗЗД. Навеждат доводи, че видно от самата искова молба навсякъде в нея се
твърди, че има платен от ищцата аванс. Видно от депозираните писмени
доказателства - поръчка № *** от 30.11.2020 год. и фактура *** от 30.11.2020
1
год. ищцата е направила авансово плащане в размер на 800лв.
Оплакват се, че разликата между авансово плащане и задатък е
съществена, както от правна, така и от данъчна страна. Двата правни
института носят различни правни последици. Задатъкът е уреден в чл. 93 от
ЗЗД, докато авансът не се урежда в ЗЗД. За задатъка е предвидена възможност
да бъде търсен в двоен размер от страната, която не е изпълнила
задължението си по Договора - чл.93 ал.2 ЗЗД. За аванса не е предвидена
такава законова възможност.
От данъчна страна при плащането на задатък не се дължи внасяне на
ДДС и други налози, тъй като той служи за доказателство, че Договорът е
сключен и обезпечава неговото изпълнение. Върху авансовото плащане се
дължи ДДС за самото плащане, тъй като с него се плаща част от общата
стойност на Договора. В този смисъл са и представените писмени
доказателства, от които се установява, че авансовото плащане на ищцата е
666,67лв. и 133,33лв. ДДС.
Навежда доводи, че от обстоятелствата по ИМ се установява, че ищцата
търси връщане на платен аванс по развален Договор, а не задатък в двоен
размер. Съдът е допуснал обезпечение на иска чрез запор по сметки за 800лв.,
а след това го е уважил за сумата от 1 600лв.
Моли съда да отмени изцяло атакуваното съдебно решение и вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли искът и да им присъди всички
разноски, които са направили за двете инстанции.
Ищцата М. А. Б. от гр.Плевен, ЕГН ********** чрез адв.Г. Г. от ПлАК
изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решение е правилно и
законосъобразно, постановено при пълен и коректен анализ на всички
събрани в хода на производството доказателства.
Навежда доводи, че съдът правилно е приел, че се касае за иск по чл.93,
ал.2, предл. 2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.93 ал.1 и ал.2, изр.2 от
ЗЗД, задатъкът служи за доказателство, че Договорът е сключен, и
обезпечава неговото изпълнение, а в случай че задължението не е изпълнено
от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от Договора
може да иска задатъка в двоен размер. Твърди, че многобройна и еднозначна
е практиката, че авансовото плащане се приравнява на задатък. С оглед на
данъчното право същият има характер на авансово плащане и обуславя
настъпването на изискуемостта на данъка. По правило обезпечителната
функция се проявява едва при неизпълнение на договора, поради което до
този момент има характер на част от цената, т.е. авансово плащане, освен ако
сумата е предоставена по начин, че изпълнителят не може да се разпорежда с
нея преди осъществяването на доставката. В настоящият случай извършеното
авансово плащане предхожда извършването на доставката на услугата и е
свързано с осъществяването на самата доставка.
Като прави възражение за прекомерност на възнаграждението за
адвокат на жалбоподателя, моли съда да постанови съдебен акт, с който да
потвърди атакуваното решение и да й бъдат присъдени направените разноски
2
в т.ч. и адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
частично основателна.
Безспорно по делото е и това се установява от представената по делото
Поръчка №***/30.11.2020г., че М.Б. е поръчала на *** ЕООД гр.Т. ъглов
диван Rodrigo - черен при авансово плащане на 800лв. и доплащане 1536 лв.
за обща сума 2336 лв. с ДДС.
Страните не спорят и е видно от представените доказателства, че
уговореният срок за изработка и доставка е 60 работни дни.
Не се спори и се установява от представения в заверено копие
екземпляр, че е издадена фактура № ***/30.11.2020г. от *** ЕООД в
качеството на изпълнител за авансово плащане в размер на 800лв. от М.Б. -
получател.
Няма спор, че на 30.11.2020г. е изплатена сумата от 800,00 лева, като
същото това плащане се установява и от приложената разписка от извършено
плащане чрез дебитна карта в размер на 800 лв.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че въпреки
използваната формулировка в направената от ищцата поръчка, като поемане
на задължение за авансово плащане, по същество сумата от 800 лв. съставлява
задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД.
Според първоинстанционният съд уговорката между страните е
постигната в деня на поръчката, т.е. при сключването на договора и
съставлява доказателство, че договора е сключен. Ищцата е потребител по
смисъла на § 13. т.1 ЗЗП, а ответника е търговец по смисъла на § 13. т.2 ЗЗП.
Съдът е приел също така, че това им качество не е спорно между страните по
делото и се установява от приетите по делото доказателства. Цялата
документация по оформяне на сделката е подготвена от търговеца и ищцата
не е могла да влияе върху съдържанието й. Видно е от представената
разпечатка от електронна кореспонденция между страните, неоспорена от
ответника, че ищцата претендира ответника да й върне заплатеното капаро.
Видно е, че волята на ищцата е била сумата от 800лв. да представлява задатък
за удостоверяване на сключването на договора.
3
Приел също така, че са налице предпоставките на чл. 93, ал. 2 ЗЗД за
уважаване на предявения иск – наличие на действителен договор за покупко-
продажба, виновно неизпълнение от страна на ответника за доставка на
уговорената стока в уговорения срок, уговорен и заплатен от ищцата задатък,
обезпечаващ изпълнението на това задължение, изправност на ищеца,
упражняване от страна на същия на избор на една от възможностите,
предвидени в чл. 93 ЗЗД – отказ от Договора и претендиране на дадения
задатък в двоен размер.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
Основателно е оплакването, че съдът се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, а действително предявеното с ИМ основание е
чл.79 ал.1 ЗЗД - неизпълнение на Договор за поръчка за доставка на черен
ъглов диван и връщане на даденото авансово плащане от 800лв. размерът на
иска е двоен поради преквалифицирането от чл.79, ал. 1 от ЗЗД на чл. 93, ал. 2
от ЗЗД.
ПлРС е следвало да съобрази, че за да квалифицира правното основание
на иска по чл.93 ал.2 от ЗЗД първо трябва още в ИМ да има такива твърдения
и те да са основани на съглашение между страните, в което задатъка да бъде
уговорен. Сред представените по делото доказателства, както и в хода на
делото не се оспорва съществуването на Договор между страните, но Договор
за поръчна за доставка на черен ъглов диван. Няма писмено съглашение в
конкретния казус, освен сочените поръчка и фактура. За да могат да се
тълкуват уговорките между страните в насоката, която ПлРС приема –
дадената сума да обезпечава изпълнението на Договора и едновременно да
служи за обезщетение при неговото неизпълнение, следва по делото да са
установено такива клаузи.
Основателно е и другото оплакване – едностранните изявления на
ищцата за връщане на даденото, представляващи имейли до Дружеството,
датират от 27.05.2021г. и 09.06.2021г. – далеч след поръчката и фактурата от
4
30.11.2020г. и не са възприети или потвърдени от ответното Дружество.
В конкретния случай с депозирането на исковата молба се претендира
цена на иска в размер на 800,00 лева на основание чл.79 от ЗЗД –
неизпълнение на Договор и се описва извънсъдебното разваляне на същия, но
с молба от 20.08.2021г. ищцата в първоинстанционното производство е
направила изменение на размера на иска ведно с правното основание на
исковата претенция, защото е подменила обстоятелствата, на които го
основава – освен че, вместо 800лв. претендира 1 600лв., то твърди и че тази
сума представлява двойния размер на авансовото плащане – задатък във
връзка с неизпълнен Договор за поръчка на доставка на черен ъглов диван
Родриго, което е в разрез с предписанията на чл. 214 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.214 ал.1 ГПК ищецът може да измени
основанието или петитума на иска до края на първото заседание за
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, може без да изменя
основанието, да измени своето искане, а до приключване на съдебното
дирене пред първата инстанция – да измени размера на иска, както и да
премине от установителен към осъдителен иск и обратно. Законът не допуска
едновременното изменение както на размера на иска, така и на основанието
на иска, а в случая точно така се е случило.
Останалите искания на Дружеството – жалбоподател са неоснователни.
Решението е неправилно – дължи се сумата от 800лв. – връщане на
даденото авансово плащане поради неизпълнение на Договор – чл.79 ЗЗД,
който е развален извънсъдебно от ищцата с искането й да й се върне сумата.
Трябва да се отмени за разликата до 1 600лв. или за сумата от 800лв. и искът
за същата да се отхвърли като неоснователен, както и да се потвърди в
останалата Част за дължимата сума от 800лв., ведно със законната лихва от
10.06.2021г. – датата на ИМ до окончателното й плащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция решението следва
да се отмени и в Частта за разноските, които са присъдени изцяло в полза на
ответника, а се дължат по компенсация съразмерно на уважената Част и
отхвърлената Част от иска. Или решението в Частта за разноските следва да
се отмени за разликата от 32лв. до присъдената сума от 364,00лв.,
5
представляваща сумата от 332лв., за която искането за разноски на ищцата за
първата инстанция да се отхвърли като неоснователно.
За въззивната инстанция и двете страни са направили разноски –
въззивникът за д.т. в размер от 32,00лв., а въззиваемата страна за адвокат в
размер на 200лв. Въззивното дружество дължи на въззиваемата ищца сумата
от 100лв. по компенсация съразмерно на отхвърлената и уважената Част от
иска, защото жалбата му е частично основателна, а ищцата успешно се е
защитила за сумата от 800лв, в която Част иска й е основателен.
Поради това и на основание чл.271 ал.1 ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 1161/18.10.2021г. по гр.д. № 3648/2021г. по описа на
Плевенски районен съд в ЧАСТТА, с която „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Т., ул.*** № 1, представлявано от
Управителя Р.Н.И. е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на М. А. Б. от гр.Плевен, ЕГН
********** разликата от дължимата сума в размер на 800лв. до присъдените
1600,00лв., представляваща направеното авансово плащане по поръчка №
***/30.11.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на ИМ - 10.06.2021г. до окончателното й плащане, и в Частта за
разноските за разликата от дължимата сума от 32лв. до присъдените от 364лв.
разноски, или за сумата от 332лв., като незаконосъобразно и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искът на М. А. Б. от гр.Плевен, ЕГН ********** против
„***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Т., ул.*** № 1,
представлявано от Управителя Р.Н.И. за сумата от 800лв., представляваща Част от
двойния размер на заплатения задатък по поръчка № ***/30.11.2020г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на ИМ - 10.06.2021г.
до окончателното й плащане като неоснователен, както и искането за
разноски на ищцата против ответното Дружество за сумата от 332лв. като
неоснователно.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 1161/18.10.2021г. по гр.д. № 3648/ 2021г. по
описа на Плевенски районен съд в останалата обжалвана ЧАСТ като
законосъобразно.
6
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 вр. ал.1 от ГПК „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Т., ул.*** № 1, представлявано от
Управителя Р.Н.И. да заплати на М. А.а Б. от гр.Плевен, ЕГН **********
сумата от 84лв., направени разноски за настоящата инстанция по
компенсация.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7