№ 15314
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110103102 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от
ЗПК от К. Г. В.,ЕГН **********,с адрес Г Б,с пълномощник адв.Б. Й.,с адрес
гр.С,срещу „П“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
грС,представлявано от С Н и Я Ч,с искане да бъде прогласена
недействителност на договор за потребителски кредит П К стандарт №
*****,сключен на 30.11.2023 г.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
кредит,който се явява потребителски като ответното дружество предоставило
на ищцата В. заемна сума от 3000 лева при годишен лихвен процент 41 % и
годишен процент на разходите 49,08 % като общият размер на дължимата сума
по договора възлизал на 5201,12 лева. В исковата молба се твърди,че е налице
и допълнителна услуга фаст,по която е начислено възнаграждение в размер от
1800 лева. Ищцата поддържа,че договорът се явява недействителен,защото не
е посочено по какъв начин е формиран годишният процент на разходите,а и
предвид това,че при изчисляване на ГПР не са включени възнагражденията по
допълнителни услуги. Твърди се,че уговарянето на допълнителни такси
противоречи на императивни правни норми,а и ако бъдат включени тези такси
в ГПР се достига също до нарушение на императивна правна норма. Ишцата
моли съда да постанови решение,с което да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответното
дружество със становище за неоснователност на иска,защото всяка от
договорните клаузи е уговорена между страните,твърди се,че ищцата В. е
получила информация за размера на задължението по договора за кредит,в
това число след включване на възнаграждението по услуга фаст,твърди се,че
възнаграждението за услуга фаст е за допълнителна услуга и не следва да бъде
включено при определяне на годишния процент на разходите,оспорени са
твърденията договорът за кредит да противоречи на добрите нрави поради
1
прекомерност на възнаградителната лихва. Ответникът моли съда да
постанови решение,с което да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е договор за потребителски кредит П К стандарт №
*****,сключен между „П“ЕООД и К. Г. В.,съгласно който дружеството
отпуска в заем сумата от 3000 лева за срок от 36 месеца,годишният лихвен
процент възлиза на 41 %,а годишният процент на разходите е 49,08 %. Според
договора при закупена допълнителна услуга фаст възнаграждението за
допълнителната услуга възлиза на 1800 лева. Общият размер на сумата по
кредита е 5201,12 лева,а при закупена допълнителна услуга 7001,12 лева.
Приети са общи условия на „П“ЕООД към договори за потребителски
кредит.
Според погасителния план към договора за потребителски кредит
размерът на месечната вноска е 144,48 лева,а при наличието на закупена
допълнителна услуга – 194,48 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договорно
правоотношение е обусловено от провеждането на доказване за наличието на
толкова тежък порок,при който договорното правоотношение не би могло
валидно да възникне и да породи за страните права и задължения. Принципът
на договорна автономия позволява на страните да уговорят съдържание на
договорното правоотношение въз основа на постигнато между страните
съгласие,но правилото за договорна автономия не е абсолютно и не се явява
допустимо страните да уговорят съдържание,което нарушава императивна
правна норма.Когато правната норма има императивен характер,същата
следва да бъде прилагана стриктно и не се явява допустимо от гледна точка на
закона страните да уговорят в договора последици,които противоречат на
императивната правна норма. В настоящия случай между страните е сключен
договор за заем,който се явява сключен с потребител,защото
заемополучателят В. е физическо лице и договорът е сключен за лични
нужди,поради което приложим закон е Законът за потребителския кредит.
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК регламентира хипотезите,при които договор за
потребителски заем се счита недействителен,а една от тези хипотези е когато е
допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент на
разходите. Цитираната разпоредба предвижда,че е недействителен договор за
паричен заем,при който не са спазени предвидените изисквания на
чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на
разходите и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на
сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид
допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Софийският районен съд приема за
основателни доводите на ищцата В. чрез процесуалния й представител
2
относно наличието на нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,в
която насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че при определяне на
размера на ГПР не е включена такса за допълнителна услуга фаст,за която е
начислено възнаграждение в размер на 1800 лева. Не може да бъде споделен
доводът на ответното дружество,релевиран в писмения оговор,че доколкото се
касае за допълнителна и незадължителна услуга,дължимото по тази услуга
възнаграждение не следва да участва при формиране на годишния процент на
разходите. В конкретния случай от представения по делото договор се
установява,че уговореното възнаграждение по услуга фаст е в размер от 1800
лева,т.е. надвишава половината от заемната парична сума,както и при
начисляване на това възнаграждение месечната погасителна вноска нараства с
50 лева. Съдът намира,че в хипотезата,когато при изчисляване годишния
процент на разходите не е включена парична сума,представляваща
задължение за заемополучателя,посочването на годишния процент на
разходите се явява неточно,неточното посочване размера на годишния
процент на разходите се приравнява на липса на посочване на годишния
процент на разходите,а това поражда като правна последица недействителност
на сключения договор за потребителски кредит. Съдът счита,че ако бъде
включено и възнаграждението за услуга фаст при изчисляване годишния
процент на разходите би се достигнало до нарушаване на императивната
правна норма на чл.19,ал.4 от ЗПК. Софийският районен съд намира,че чрез
изчисляване размера на ГПР,без да бъдат отчетени възникващи за
заемополучателя задължения,каквото безспорно е задължението за заплащане
на възнаграждение за услуга фаст се достига до нарушаване легалната
дефиниция на понятието общ разход по кредита за потребителя,която е
регламентирана съгласно § 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
потребителския кредит. Според легалната дефиниция общ разход са всички
разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждения за кредитни посредници
и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително
разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-
специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в
случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на
търговски клаузи или условия. Макар ответникът да твърди,че услугата
фаст,за която се начислява възнаграждение в размер от 1800 лева е
допълнителна услуга,за която страните доброволно са постигнали
съгласие,ответникът не е провел доказване,че клаузата е индивидуално
уговорена. Софийският районен съд счита,че посочената договорна клауза не
е индивидуално уговорена – ответникът не е ангажирал доказателства
клаузата да е уговорена между страните по конкретното заемно
правоотношение,а същевременно възможността за уговаряне на
възнаграждение за допълнителна услуга е изрично регламентирано съгласно
чл.4.3 от общите условия,поради което съдът намира,че дружеството ответник
по исковете обичайно предлага тази договорна клауза на
лицата,кандидатстващи за отпускане на паричен заем,респективно
договорната клауза,при която възникват вземания за заемодателя – такса за
услуга фаст не е индивидуално уговорена. Съгласно чл.146,ал.2 от Закона за
защита на потребителите клаузи,които са включени в общите условия не се
3
явяват индивидуално договорени,а ако тези клаузи бъдат счетени за
неравноправни същите се явяват нищожни – чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха
могли да породят правни последици. По изложените съображения и като взе
предвид,че при изчисляване годишния процент на разходите не е включена
парична сума,представляваща разход за заемополучателя В.,а именно таксата
за услугата фаст,съдът приема,че годишният процент на разходите е изчислен
неправилно,което поражда като правна последица недействителността на
договорното правоотношение по договора за заем,т.е. предявената от ищцата
искова претенция за прогласяване недействителност на договор за
потребителски кредит се явява доказана по основание и подлежи на
уважаване. Както беше посочено,при включване на таксата за услуга фаст при
изчисляване годишния процент на разходите,размерът на годишния процент
на разходите значително надвишава поставения от закона императивен
максимум съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК. Предвид това,че се достига до
нарушаване на правна норма с императивен характер,съдът счита,че
договорът за заем следва да бъде прогласен като недействителен.
При този изход на делото и с оглед уважаване на предявената искова
претенция съдът намира,че в полза на ищцата К. В. следва да бъдат присъдени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
от 860,04 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22 от
ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договор за потребителски кредит П К стандарт
№ *****,сключен на 30.11.2023 г.,сключен между К. Г. В.,ЕГН **********,с
адрес Г Б и „П“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
грС,представлявано от С Н и Я Ч.
ОСЪЖДА „П“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
грС,представлявано от С Н и Я Ч да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на К. Г. В.,ЕГН **********,с адрес Г Б сумата от
860,04 лева ( осемстотин и шетдесет лева и четири стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4