№ 1005
гр. Благоевград, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500806 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, с седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „...“ № 49, бл. 53Е, вх. В, против
Разпореждане № 6523/ 11.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 165/ 2021 г. по
описа на РС – Гоце Делчев, в частта, в която е отхвърлено подаденото
заявление от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „...“ 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Р.И., за издаване на заповед
за изпълнение за парично задължение против К.С.К., за сумата от 8847.81 лв.
(осем хиляди осемстотин четиридесет и седем лева и 81 стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от
25.10.2014 г. до 25.08.2018 г..
Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното разпореждане и по-
конкретно срещу изводите на съда, че е извън правомощията на заповедния
съд да отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение приемайки,
че сделката, от която заявителят черпи права, е невалидна. Поддържа се, че за
да се позове заповедния съд на неравноправна клауза в потребителски
1
договор, следва да е обявено това преди това по надлежния ред.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане в
обжалваната част и да разпореди издаването на заповед за изпълнение.
Претендира се присъждането на разноски за държавна такса и юрисконсулт.
Въззивната инстанция намира така подадената частна жалба за
процесуално допустима, доколкото е подадена от активно легитимиран
правен субект, срещу акт подлежащ на обжалване, в предвидения за това срок
и съдържа необходимите - форма, съдържание и приложения. Разгледана по
същество, съдът установи следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/ 2017 г., ОСГТК, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно
въззивно. Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията,
осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на
обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да
установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма,
да вземе собствено становище по предмета на производството и да се
произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната
жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания
срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за
становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички
правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата
инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните
от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на
производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да
осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена
от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за
незаконосъобразност.
С обжалваното разпореждане районният съд е отказал издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 8847.81 лв. (осем хиляди осемстотин
четиридесет и седем лева и 81 стотинки), представляваща неплатено
договорно възнаграждение за периода от 25.10.2014 г. до 25.08.2018 г., като е
приел, че в случая са налице основанията по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК за
отхвърляне на заявлението в тези части, поради противоречие с чл. 143, т. 5
2
ЗЗП, тъй като посочените услуги и лихви водят до неоснователно
обогатяване, като тези клаузи създават значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата.
Настоящият състав споделя аргументите на първата инстанция, като
намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно.
В съдебната практика – Решение № 231/06.03.2018 г. на ВКС по т. д. №
875/2017 г., I т. о., ТК, Решение № 51/4.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на
ВКС, II т. о., Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, I т. о.
и др. се приема, че на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП защитата при
неравноправен характер на договор, сключен с потребител, е изключена за
индивидуално уговорените клаузи, но се прилага за останалата част от
договора - на основание чл. 146, ал. 3 ЗЗП.
При потребителски договор и възражение за неравноправен характер на
клаузи от същия или при служебна проверка от съда за евентуално
неравноправен характер на клауза от потребителски договор, доколкото
нормата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП има императивен характер, доказването на
обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена е в тежест на
доставчика на услугата. Само обстоятелството, че договорът е подписан е
ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Ако посоченото
обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би освобождавало
търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално
уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при
всички потребителски договори.
В заповедното производство, проверката за неравноправния характер на
клауза в потребителски договор се проверява служебно от съда, при
инициирано искане до съда за издаване на заповед за изпълнение, по силата
на императивната разпоредба на чл. 146 ЗЗП, както и по силата на чл. 411, ал.
2, т. 3 ГПК, където законодателя изрично овласти заповедния съд. В този
смисъл, възражението в частната въззивна жалба е неоснователно.
Като изцяло споделя изцяло горното разбиране и се присъединява към
него, настоящия състав споделя извода на първата инстанция, че част от
искането се основава на неравноправни клаузи.
3
Искането е основано на неравноправни клаузи, както правилно е приел
заповедния съд. Клаузата в договор е неравноправна, когато: 1/ не е
индивидуално уговорена; 2/ е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; 3/ създава значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ е сключена във
вреда на потребителя.
При установяване в кумулативна даденост на посочените предпоставки,
една клауза се явява неравноправна, независимо, дали е сред изрично
посочените в чл. 143, ал. 1, т. 1 – т. 18 ЗЗП - поменатото посочване е
примерно и неизчерпателно.
В конкретния казус, според настоящия състав, са налице всички
горепосочени елементи от сложния фактически състав, сочещ на
неравноправност на обсъжданите клаузи от процесния договор, вкл. и
предвид че същите попадат в хипотезата на примерно посочените такива по
смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗЗП. А че уговорената такава в процесните
текстове създава значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, е безсъмнено.
При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се
установява, че с оглед качеството на кредитополучателя – физическо лице и
липсата на противни твърдения по своята правна характеристика отговоря на
договор за потребителски кредит, при което освен нормите на ЗПК и ЗЗД и с
оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“ приложимите норми
са и тези на ЗЗП, съгласно чл. 24 ЗПК във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП, като чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП.
Със заявлението се претендира заплащане на за сумата от 8847.81 лв.
(осем хиляди осемстотин четиридесет и седем лева и 81 стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от
25.10.2014 г. до 25.08.2018 г..
С представения Договор за потребителски кредит на наследодателя на
длъжника е предоставена сума в размер на 3000 лв. срок за погасяване – 48 м.
размер на вноската по кредита 252.01 лв., като е договорен фиксиран годишен
4
лихвен процент от 98,52 00% и ГПР 157,76 %, както и лихва за просрочен ден
в размер на 0,27 %.
Относно претенцията за възнаградителна лихва, настоящата
инстанция счита, че така уговорената възнаградителна лихва надвишава над 9
пъти законната лихва по просрочени задължения. Трайно е прието в
съдебната практика, че няма пречка страните по договор да уговарят
заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, която е
определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се
равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Максималният размер на
договорната лихва /била възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги
от чл. 9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
Прието е, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на
законната лихва, а по обезпечен заем - двукратния размер на законната лихва,
то е налице неравноправие, тъй като в този случай така определеният размер
на възнаградителната лихва съществено превишава нейната обезщетителна
функция по повод предоставеното ползване на заемната сума.
Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от
18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10
процентни пункта. Към момента на сключване на договора основният лихвен
процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия
процент. Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва
за периода на действие на договора от момента на сключването му е 10, 00 %.
С клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща над 9
пъти законната лихва по просрочени задължения се нарушават изискванията
за еквивалентност на престациите, поради което тя не отговаря на
изискванията за добросъвестност и се явява неравноправна съгласно чл. 143,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, който закон е приложим и за договора за потребителски
кредит, съгласно по аргумент от чл. 24 ЗПК. А съгласно разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Съдът не
следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока -
Решение на Съда ( първи състав ) от 14.06.2012 г. по дело С - 618/10, а следва
да прилага само действителните клаузи на договора за банков кредит.
5
Предвид горното, жалбата се явява неоснователна, поради което и
атакуваното разпореждане следва да се потвърди в атакуваната част, а
частната жалба да се остави без уважение.
С оглед изхода на правния спор искането на заявителя за присъждане
на разноски следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6523/ 11.02.2021 г., постановено по
ч. гр. д.№ 165/ 2021 г. по описа на РС – Гоце Делчев, в частта, в която е
отхвърлено подаденото заявление от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „...“ 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Р.И.,
за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение против К.С.К.,
за сумата от 8847.81 лв. (осем хиляди осемстотин четиридесет и седем лева и
81 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за
периода от 25.10.2014 г. до 25.08.2018 г..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6